Нямаме брак,но от 10 год. сме заедно.Приемам го като брак,макар да не съм обвързана официално с този човек.Щастлива съм и се надявам,че и занапред ще бъде така. 
- Публикувана: 22 окт. 2006, 11:51 ч.
- Последно мнение: 20 ноем. 2006, 15:49 ч.
Щастливи ли сте в брака си?
Предполагам отговорите зависят от това в какво настроение са отговарящите 
Ако снощи е имало скандал с половинката, бих казали, че не са щастливи или че в общи линии..
Когато всичко е наред, всеки е щастлив. И е логично след като си с този човек и не мислиш за раздяла, хубавото да надделява над лошото и да се казва: "Щастлив/а съм". Трудно се правят генерални изводи, освен ако щастието ти не се гради на колко скандала имате седмично, записвате си ги и всяка неделя теглите чертата, отброявайки резултат.
Човек трябва най-вече да е разбрал, че преди споделеното щастие има едно друго. Постигне ли го, следващата стъпка не е толкова трудна. И няма нужда от статистики.
Ако снощи е имало скандал с половинката, бих казали, че не са щастливи или че в общи линии..
Когато всичко е наред, всеки е щастлив. И е логично след като си с този човек и не мислиш за раздяла, хубавото да надделява над лошото и да се казва: "Щастлив/а съм". Трудно се правят генерални изводи, освен ако щастието ти не се гради на колко скандала имате седмично, записвате си ги и всяка неделя теглите чертата, отброявайки резултат.
Човек трябва най-вече да е разбрал, че преди споделеното щастие има едно друго. Постигне ли го, следващата стъпка не е толкова трудна. И няма нужда от статистики.
... логично след като си с този човек и не мислиш за раздяла, хубавото да надделява над лошото и да се казва: "Щастлив/а съм".
Имах предвид личното щастие, не споделеното.
Чувството, че си недосегаем, свръх човек.
Скандалите не винаги са признак на неразбирателство, понякога, зависи от темперамента, може да се окажат благотворни. както и да е.
Въпроса не беше свързан с обичайното битие - пари, скандали, ежедневие. А дали някой е успял да запази онова усещене, което ни прави по-добри, по-силни, по-красиви, по-усмихнати, ЩАСТЛИВИ :>
Да мога да кажа че сме щастливи.Всяко семейство преминава през трудности но след като се справяме ръка за ръка дано и за на пред да е така 
Предполагам отговорите зависят от това в какво настроение са отговарящите
Ако снощи е имало скандал с половинката, бих казали, че не са щастливи или че в общи линии..
Когато всичко е наред, всеки е щастлив. И е логично след като си с този човек и не мислиш за раздяла, хубавото да надделява над лошото и да се казва: "Щастлив/а съм". Трудно се правят генерални изводи, освен ако щастието ти не се гради на колко скандала имате седмично, записвате си ги и всяка неделя теглите чертата, отброявайки резултат.
Човек трябва най-вече да е разбрал, че преди споделеното щастие има едно друго. Постигне ли го, следващата стъпка не е толкова трудна. И няма нужда от статистики.
Ако снощи е имало скандал с половинката, бих казали, че не са щастливи или че в общи линии..
Когато всичко е наред, всеки е щастлив. И е логично след като си с този човек и не мислиш за раздяла, хубавото да надделява над лошото и да се казва: "Щастлив/а съм". Трудно се правят генерални изводи, освен ако щастието ти не се гради на колко скандала имате седмично, записвате си ги и всяка неделя теглите чертата, отброявайки резултат.
Човек трябва най-вече да е разбрал, че преди споделеното щастие има едно друго. Постигне ли го, следващата стъпка не е толкова трудна. И няма нужда от статистики.
Аз например се опитвам да си представя животът си без него и направо ми става болно.Колкото и да съм ядосана,не бих искала да живея без него.
Щастието не е константна величина.
Понякога съм щастлива, направо летя и съм изпълнена с обич към съпруга ми, а друг път си мисля, че бракът ми е грешка и ми се иска да си тръгна от него.
Понякога съм щастлива, направо летя и съм изпълнена с обич към съпруга ми, а друг път си мисля, че бракът ми е грешка и ми се иска да си тръгна от него.
Да,определено.Аз живея със съпруга си от 6 години и въпреки че често влизаме в пререкания и се цупондрим един на друг мога да заявя ,че за първи път ми се случва да обичам така един мъж.За тези 6 години не само че любовта ми към него не е намаляла а с радост мога да кажа че се чувствам влюбена в него така както в началото.Не мисля че и при него е така,той май е малко привикнал към мен(ама по принцип е много резервиран емоционално),ама хайде сега да не претендирам чак толкова.Като цяло се обичаме и сме щастливи.