Съкровищата от нашето детство

Да.

Иначе и аз пълня кутии с вълшебства - на границата между умилението и плюшкинството- първи отрязани къдрички, вестници от датите, когато се родиха децата ми, рисунки, някои от които в рамки из къщата. Писма до дядо Коледа и неговите отговори, когато не е донесъл очакваното...ама пустите му чупливи коледни играчки само ги показвам...
Може да е комплекс, може да е опит да задържа детството, но откакто аз самата имам деца, винаги на Коледа, у дома грейва най-голямата елха...Такава, каквато я правеше мама някога за мен - висока до тавана!

Ако направим конкурс за архивиране на детството и живота досега и запазени съкровища - сигурно ще го спечеля... Няма как да изброя тук всичко..Пази се при мам в Плевен, като си ида някой ден и имам време ще се отчета. Супер темичка!!!

Забравих да отбележа - аз си пазя нещата от много малка, мама няма пръст в тази работа, тя обича да разчиства...

Аз си пазя ценностите.  Детските книги са много, една част са при мен, другата - в моята стая (при родителите ми). Прилежно подредени в библиотека, защото ги чета често вече 20-тина години.  Колекциите ми - марки, картички с животни от цял свят, монети (подарих ги на племенника скоро), обвивки от шоколади и дъвки (много ценни, чужбински  ), кибритчета (пак от цял свят), няколко джобни ножчета (обичам оръжията  ), малки смешни неща в кутии като пумпалчета, зарчета, светещи мартеници и пр. чудни съкровища. Един куп плюшени играчки, моите приятели от детството. Кола Ланчия, състезателна, няколко индианци, рицар и каубой. Трикове от списание "Пиф".
Плочи с приказки - огромен куп.
Комикси - "Дъга", "Пиф", "Мики Маус".
А майка ми пази най-красивите ни рокли.
Кой е Плюшкин сега, а? 

Аз пък сигурно ще съм на последното място 
Майка ми нищо не пази от ранното ми детство, с изключение на една бебешка рокличка.
Всичко друго - играчки, книжки , дрешки е раздала.
Рисунки и друго лично творчество е заминало отдавна на боклука. 
Милата ми баба, успяла да запази една кукла - тя беше донесена вкъщи още първите дни след раждането на дъщеря ми.
Всъщност, майка ми, тогава я обзе някакава сантименталност и взе да се вайка това защо го била дала, онова защо го била хвърлила, какво й пречело да ги вдигне в кашони, хляб и вода не искали ... 
Аз съм успяла да съхраня само бележниците си, свидетелства за завършване и една колекция от салфетки.
Присвоих си и книгите от детската класика - те се пазят, слава богу. Също така и разни  стари играчки за елха. Любимата си играчка  я счупих обаче преди три-четири години и ревах като магаре, точно на Бъдни вечер 
А, скоро маман ме изненада и като каза, че открила една кутия с картички, искала ли съм да си ги взема.
Не съм ги взела, че няма къде да ги държа.
Но много се смях като открих вътре и листче с адреси и телефони /вероятно фалшиви/ на Росица Кирилова и Георги Христов  и едно календарче с робинята Изаура и Леонсио 
Ех, като се сетя за тази Изаура - бях си записала една серия на аудио-касета, поне да я слушам 
Пък сега се карам на моето гардже като се заглежда по сапунки 

Аз събирам спомени за детето - рисунки, писма, стихчета, първи тетрадки, първи лексикон, започнати и зарязани на втората страница  дневничета...
Е, дрехи и играчки раздавам, но малка част и от тях ми се свидят  и съм ги прибрала.
Дано ги опазя тези неща през годините, дано не ми мине мерака и дано я радват след време.
Защото баща й собственоръчно изхвърли  един куп вещи, старателно запазени през годините от свекърва ми.

Пазя си в един огромен шкаф(добре, че ми е огромна библиотеката) всички детски книжки. Не ги давам на Савата - поне не още. Той общо взето пази , но не мога и за миг да си представя, че на нещо толкова грижливо пазено 30 години ще му се случи каквото и да е. Пазя си и известно количество детски списания, лексикони, картички , марки и подобни. Не инавам за Плюшкин, ама тези неща никога няма да напуснат доброволно дома ми.

Аз давах, докато не ми накълца задната корица на "Приказки" на Киплинг  Сега такива книжки ги чета и прибирам.

И правилно Те ще си имат свои съкровища

Простих си с ходещата си руска кукла, когато Дени проходи. Бяха ужасно смешни - майка ми, хванала Дени, а Дени- вкопчила се в Надя /така се казваше/. И си ходеха трите по двора

Аз не обичам да събирам вещи, общо взето. Пазя си само първия буквар и три "книги" - тетрадки, написани и илюстрирани от мен и съдържащи - ха, колко познато! - авторски смешни истории за баби(ейроси), написани на родопски диалект Нямало нищо случайно на тоя свят, значи
Иначе майка ми и баба ми периодично изравят разни мои писма, много смешни - понеже съм отгледана от баби, писмата са пълни с разни бабешки клишета и патетики от сорта "Надявам се да ви заваря в добро здраве" и т.н. ... ужас

Ама как ще е ужас?! Спомени са това, споменииии.
Дали децата ни ще открият очарованието на хартиеното писмо?

Ами не е толкова трудно. Аз на сина все се каня да му пиша писма и да му ги пъхам в ученическата чанта, и все не се наканвам.  Не са необходими разстояния за това. Като ходим на родителска среща в началото на учебната година например, учителката ги кара да напишат писмо до родителите, и да го оставят в шкафчето си. После кара нас докато сме на родителска да им напишем писмо, и да го оставим в шкафчето. На моя син му става драго, на другите хлапета също, предполагам.

Това е идея
Засега Дени пуска любовни бележки на едно момче от групата, но той е по-назад с материала и не ги чете Горкото ми дете остава неразбрано

Когато съм се родила баща ми е започнал да трупа в едно куфарче първи пелени, зъбчета, детски и ученически творения, магнетофонна лента с първите ми думи (която за съжаление никога не съм могла да прослушам по технически причини ), ученически бележници и безбройни снимки. Имам дори чавдарска и пионерска връзка  .

Най-ценното е албум с родословното ми дърво с множество снимки и обяснителни бележки. 
В куфарчето беше запазил и една артисала от почерпката по повод раждането ми бутилка шампанско. Куфарчето получих в деня на сватбата си, когато и отворихме старото шампанско.

Що се отнася до книгите и играчките ми, аз съм тази, която ги пази и до днес и никога не са били прибирани в дълбоки шкафове.

И аз правя същото със спомените на дъщеря ми, като ги прибирам на място, до което тя няма достъп, за да може след години да им се зарадва или поне изненада.

Една кукла, Серафима се казва. С буйна къдрава коса в различни ярки цветове - жълто, розово, зелено. И с къса поличка и калцуни...много е смешна. Всичките ми бележници, незнайно защо целите облепени със снимки на Слаш от Гънс (нали се сещате, онзи с голямата коса). И едни дънкови панталонки до коленете, целите изписани със спомени от стари приятели, учителки, съученици. Тях най си ги обичам.
Всички детски книжки, вече една по една ги вадя. Пипи, онова, жълтото издание, сещате ли се? С фантастични картинки вътре. Лепена е хиляди пъти с тиксо, но още си я чета. И на дъщеря ми я чета вече. Все същата жълта книжка...вече на близо 30 години...

Ееех, понякога като пусна на детето "Детство мое, реално и вълшебно..." ми става едно мило...

Хохо, чак сега виждам темата. Аз съм голям Плюшкин. Пазя си първата плюшена играчка - един маймун, казва се "Мунчо". Подари ми я Дядо Мраз на едно тържество в работата на майка ми и се скарах с неин колега заради нея. Реши да ме пита дали това било магаре и аз се обидих и му казах, че той е магаре  . Пазя още 2 кукли, едната от които е облечена с дрешки плетени от баба, плюшена чебурашка. Пазя си нещо като лексикон, едно парченце дърво на което бях рисувала разни неща, няколко камъчета (пак изрисувани), картички, моливник, който сама си купих. Колонките на първия ми walkman са си у дома, пазим още плочите ни, но пък грамофон нямам  , една хармоника.... За това се сещам в момента, а сигурно има още.  За книгите е ясно .