Когато децата са повече.

Не прочетох всички мнения, но от личен опит ще ти кажа, че с тази разлика от 2 години скоро мир няма да има. С моя брат имаме такава разлика и спокойствието в къщи настана чак някъде към 13-14 ми година. До тогава - войната на световете. Разделяха ни летата - всеки при различна баба, защото двамата на едно място правехме всички луди край нас. Караници, бой каквото ти дойде на ум. Виж след беля ставахме много задружни, когато трябва да покрием последиците. Но това не означава, че не се обичахме - напротив, умирхме един за друг, но когато сме разделени, съберрем ли се и за половин час ставахме на кълбо. Не е имало ревност, просто малката разлика беше в дъното на всичко. Не са ни делили, всеки е отнасял наказанието когато е бил виновен. Имам една случка, която често разказвам - брат ми беше направил страхотна беля, мисля че беше 7-8 годишен. Не се прибра след училище и то няколко часа, започна едно ходене до учлището, звънене по полиции, бърза помощ, а нашия просто се е забавлявал навън. Съответно отнесе един пердах, а аз плачех в другата стая, че него го налагат. Това не пречеше обаче още следващия ден да се ступаме за някаква глупост обаче. Въоръжи се с търпение и не толерирай малия заради възрастта, защото ще почне да се възползва от това.

Мисля, че е крайно време да обърнеш внимание и на себе си, мила

Не съм майка на 2 деца, но съм била в подобен филм от малка при още по-тежки обстоятелства, знам какво говоря.
В случая съм съгласна с anette1104, че трябва нещо да промениш.

Спомням си какъв ад беше в къщи, след като почина баща ми .
Бебе реве, баба ми рони сълзи, леля ми бременна в 7-ми месец, брат ми в първи клас, аз в 5-ти - майка ми се сбъркваше. По чисто прозаични причини се върна на работа, трябваше и да ни издържа с нещо, но именно това я спаси, иначе не знам докъде щеше да го докара. После се роди и другото бебе, на леля ми, и стана още по-интересно . 9 месеца им е разликата на 2-те кипри, можеш да си представиш. На ясла не са ходили, баба ми ги гледаше, докато ние бяхме на училище, после двамата с брат ми поемахме щафетата. Като попораснаха - на градина, точно като твоите бяха в отделни групи. В един момент дотолкова бяха свикнали една с друга, че братовчедка ми (по-малката) бягаше от нейната група и ходеше при сестра ми. Вечер цареше мир и любов, залепваха се и двете на прозореца, за да видят кога ще се приберат майките им от работа. Не е като да не са правили и магарии, скъсващи нервите - обаче писалите по-нагоре са прави - това се случва, докато знаят, че номерът минава.
И двамата са свикнали с факта, че ти винаги си там, изцяло си ангажирана с тях, угаждаш им, те си разиграват коня , а ти се чудиш как да балансираш между тях, за да не се почувства някой ощетен и необичан. Кауза пердута е това, още повече ще ти се качат на главата , ако са непрекъснато заедно през деня и знаят, че и ти си там като арбитър. Постави ги в ситуация да си липсват - щом оздравеят - веднага на градина. Вечер заедно, но не стой залепена за тях - дори и да нямаш спешен ангажимент, измисляш си някакъв, казваш че имаш да работиш и ако са непослушни ще ти пречат и само ги наблюдаваш отстрани. Нека се почувстват малко отговорни, това в никакъв случай няма да означава, че по-малко ги обичаш. Полека-лека трябва да свикнат, може да намериш и някакъв вариант за игра, с която уж ти помагат - да рисуват примерно или нещо подобно. Трябва да стане .

А ти почвай работа, девойко , остави ги да свикват с новата обстановка и, както казва Албенади по-горе -  да се оправят .

Моите са по малки ,но и те имат спорове за играчки. Опитвам се да науча баткото да не изтръгва играчката от ръцете ,а да предложи някоя друга и тогава да си вземе това което иска. Не се получава винаги ,но продължавам
Моя приятелка е въвела правило ,който пръв си вземе играчката е за него. Така и малкия успява да си играе с желаните играчки.
Додо, опитвала ли си да не се караш при лоша постъпка ,а да поощряваш положителните постъпки. Независимо че на теб би ти изглеждало като нещо нормално.  За малко като се заигрят двамата без да се карат, да го похвалиш ,да му купиш някое лакомство или пък нещо което обича. А да се договоряте става ли при вас?
И аз смятам ,че дългите раздели не помагат. Напротив! Няма как да свикнеш с някой като не живееш с него и като виждаш че има възможност и да го няма.
А може ли  Денис да погостува на баба?

Правило - не взимам страна за дреболии и за неща,които знам,че ме манипулират умишлено! Не им обръщам внимание и не поощрявам клюките.
Общо взето всичко е според случая. Но моите обичат да се клюкарят и вече наказвам за клюки. Така загубват интерес към забранения плод и не им доставя интерес да се клюкарят или да се дразнят за простотии. И все пак гледам нещата да не са извън контрол!

Додо, така добре те разбирам за чувството за вина, което изпитваш като им се караш или не издържаш - същата съм, боли ме сърцето след като се скарам и си казвам, че съм адски лош човек и ще си травмирам децата...недей така, много е самоизяждащо!
Като представител на зодия "овен" мога да ти кажа, че сме безкрайно честолюбиви и искаме да ни се обръща внимание, мноооого и постоянно - и Денис е такъв. Затова мисля, че формулата "ние с теб сме големите и си правим заедно нещата за големи, дай да го оставим бебето" би трябвало да работи при него. При нас е добре, че с каката сме момичета и си правим някакви момичешки неща. Като се карат и бият го правят и двамата, така че се карам и на двамата, на всеки за неговото "злодеяние". Синът ни е в момента на 4 г. и е невероятно мрънкало - и мен това ще ме довърши.
 

Знаеш, че за почивка при мен и дума не може да става. Няма на кой да ги оставям.
Баба ми едно време казваше - почивката на оня свят. Малко зловещо, но много вярно ! Бог да я прости
А като започна и работа, което ще стане съвсем скоро надявам се - глей ми сейра !

Аз се карам само, когато съм тотално изчерпана. И поощрения давам и пляскам с ръце и бравосвам и подскачам и какво ли не
Вчера сутринта например малкото реши, че не иска да излиза. Като никога Денис ме послуша - отиде при него, каза му да не плаче, подаде му ръчичка и двамата излязоха заедно. Нямаше повече ревове, тръшканици и истерии. Ако щете ми вярвайте, но целият ми ден беше едно такова леко на душата. В другите дни в 9 сутринта се чувствам смазана и сякаш е 9 вечерта. Но ето - подобни дребни успехи ми дават надежда и ме карат да съм по-усмихната и да виждам светлина в тунела. Не знам, дано не е изолиран случай.
А за оставяне на Денис и дума не може да става. Той не би издържал и ден без мен и ще вгорчи живота на всичко живо наоколо.
Взела съм решение за себе си, че за в бъдеще ако ще ходят някъде - само двамата, никакво делене вече.  Навсякъде в комплект.

Мисля, че това е правилният подход. Все в един момент Денис ще приеме факта, че брат му е неделима част от живота му, няма начин да бъде отстранен и най-малкото ще се примири с това. А пък току-виж и вземе да му хареса.

Цвета, не съм имала време да чета - как е Камен в новото училище? Поздрави на сърожденника

Ето, ето - това е начинът
Може сега да ти се струва изолиран случай, но полека-лека ще им стане нормално състояние.
Нашите девойки и сега са неразделни, аз пък си спомням какви ревове и тръшканици бяха, когато леля ми се премести в Дружба и се оказа, че няма да са заедно по цял ден, въпреки че бяха дърти магарици вече на по 7-8 години
Мама ги бъзикаше тогава като се изпоженят как ще я карат, на което сестра ми съвсем сериозно й отговори - ще си търсим двама братя близнаци . Никой не можел да ги раздели тях .
И сега са същите шматки

Мойте са горе долу същите, само дето малкият е по-агресивният, този който дърпа играчката от ръцете на другия. Следват крясъци, побутвания, хапаници, аз казвам 1-2 пъти да престанат, правя опит да реша проблема с предлагане на друга играчка на единия или на другия, ако драмата продължава, проблемната играчка/вещ просто я взимам и обявявам че щом не могат да я разделят, я прибирам и никой няма да играе с нея. Обикновено и двамата надават вой, но за 30 секунди са забравили и всеки започва да си тръси ново забавление.

Когато някой е направил нещо лошо - ухапал е другия, счупил е нещо и т.н. се карам персонално на детето.
Ако двамата се карат помежду си се карам и на двамата, независимо кой е почнал и кой е виновен.

Не знам дали има ефект
Но вече има моменти, в който са много задружни и много добре си играят /за по 15минути максимум/

Ей, dodo_dodo, ако бях в твоя град, като знам за какво говориш, бих ги поканила твоите малчугани за няколко часа у дома да поиграят с моите. Няколко часа откъсване от децата вършат чудеса. Дано в евентуалните 10 страници, които ще се изпишат по твоята тема, някой ти го предложи.

Стига да и стиска да се грабне с двамата до нас - на драго сърце те каня, Додо. 
Ще оставим 4мата танкисти на мъжа ми, а ние двете с тебе - по гората да снимаме 

Хм ... Само моите ли се разбират добре , въпреки малката им разлика ?
Нямам много опит с подобни казуси , за щастие , но ако се карат за играчка , или не могат да си разделят нещо ( да речем - фулмастери , боже , така ли се пише това :0 ) , аз го взимам и точка . Прибирам го. Напоследък почти не се е случвало да се карат за нещо . Не знам дали тази тактика е помогнала, или просто децата са си такива . Ако някоя нагруби , крещи , или удари другата - винаги , абсолютно винаги трябва да се извини , да се сдобрят и да се прегърнат. Но такива случаи са изключения , случващи се доволно рядко.
Не знам , сигурно е до деца , темпераменти , характери , инати......
Относно разделянето - при различни баби , аз лично съм против. Никога не ги разделям и не бих.