Когато децата са повече.

Винаги гледам да се карам на виновния. В къщи предимно малкия пипа нещата на големия и отнася разправиите. Да не говорим че и баткото го загравя с шамари по врата. Естествено като го плесне батко му и малкия тича при  мен с рев и очаква да се скарам на батко му. Аз обаче се карам на него за да разбере че не е прав. Родителите ми постъпваха много несправедливо в това отношение. Винаги наказваха мен защото съм по-голямата и по-добре разбирам че правим беля. В резултат на това мразех брат си докато не се оженихме.

И при нас големия ми син (който се явява средно дете) все гледа да направи така, че малкия да ревне или да дойде да ми се оплаква. Реших (донякъде) въпроса, като карам големия да е по-отговорен - примерно да помогне на малкия да си обуе обувките, да му пусне филм, да му прочете книжка - въобще да се почувства голям и да не се държи на нивото на малкия. Всичко се прави за внимание и, когато мога, гледам да се занимавам поотделно с всеки един, но все пак известна доза ревност винаги си има.

 

Хахахах! Имаш му зъб явно на твоя мъж, защото това е един твърде болезнен начин да му докараме инфаркт...примерно.
Не мисля, че ще оцелее, честно. Благодаря ти за предложението, но не бих могла да причиня такава злина на горкия човек 

Ти просто не познаваш мъжа ми! Ще е най-щастливия човек на земята, а за оцеляването не се бой - щом е добре нахранен, всичко ще е наред
Предложението стои, само ти да се решиш (за място не се притеснявай)

Няма да те успокоя никак, ако ти кажа че у нас е същата картинка. Големия вече е една идея по-разумен, но все пак - посегне ли малкия да му вземе нещо картинката е същата. Битката за Сталинград пасти да яде. Няма непозволени средства. Сега разбирам колко мъдро съм постъпила като не съм им разрешила да гледат Кеч.
 
Аз вече съвсем не издържам - защото у нас това е вече 4 година. Като говоря с големия и го моля заради мен да не се дразнят, той слуша обещава и дотам....
До следващия път в който малкия започне да го дразни.
Интересното при нас е че големия батко си играе много добре с чужди деца, дори и много по-малки от брат му. Преди месец почти всяка събота и неделя се засичахме с едно семейство с три близначета на три годинки. Големия ги люлееше, качваше ги на гърба си на конче, возеше ги гонеше се с тях. Мъниците направо се разплакваха като си тръгвахме.
Когато го попитах защо не играе така и с брат си, отговора беше - "Ами аз искам, но той не ми позволява!!!"
Като се замислих - май е прав. Малкия е доста агресивен и е голям дразнител.
УФФФ много ти помогнах Додо няма що....
но исках да ти кажа че там където има две момчета, явно това, което описваш е обичайно по скоро.
Аз в такива случаи - първо моля да престанат. След това леко повишавам тон, като почнат и комшиите на 4 етаж да ме чуват - прибирам предмета на спора. Има такива неща,които така и не изваждам повече, като пушки и саби. но да ти кажа и това не променя нещата.
 
Дано нервите ни стигнат още някоя и друга година, разчитам че когато малкия стане на 7-8 вече ще се разбират, но вече не съм сигурна в нищо. 

Най-щастливият човек на света ?
Ехааа, дай боже всекиму мъж с такива здрави нерви 
Благодаря ти за предложението, ако се престраша, ще ти пиша 

Е, браво на тебе ! Хвърли ме в оркестъра с това предположение, което на мен ми гарантира още около 6 години в това приключение....ако не ритна камбаната преди това разбира се
В интерес на истината, без да искам да дърпам дявола за опашката, но от два-три дена Денис е станал една идея по-разбран. Дори днес ми каза, че Ерик вече не го дразнел, дори го обичал / моля ви се /
Не врещи така истерично, на няколко пъти ми помага за разни неща. Когато се карам на Ерик за нещо си, той му казва - Ерик не ядосвай мама !
От сърце се надявам наистина Денис да приеме братчето си и отново да стане доброто ми детенце - гальовно и обичливо.

Сетих се още нещо, което ми каза една приятелка психоложка, като част от арсенала за борба с ревността. Да включваш големия с нещо да помага за малкия. Примерно да му закопчае жилетката, или да му сипе сок ( ще прежалиш някое и друго петно). Или да му дава вечер вода, все неща които ще утвърдят положението му на по-голям, на по-отговорен и нужен.
при нас първите година, година и половина не е имало грам ревност - Боби, беше батко мечта - дрънкаше с дрънкалки, носеще шишета, хвърляше памперси. много ми помагаше детето и искрено се радваше на брат си, нямаше търпение да порасне за да си играят. Но да ти кажа не е лесно, малкия го знаеш що за фога е мисля че и твоя Денис има какво да научи от него .
Много е агресивен, много е настъпателен и ползав същия арсенал. В момента, в който отворя уста да му се скарам - придобива такава ангелска физиономия, то тя си му е такава по принцип и започва много те обичам, целуни ме...... и т.н.
Също и негов патент е да ми целува ръцете, краката, както казваш до каквото се докопа, това работеше до скоро, но песледните месеци така съм му набрала, че и това не го спасява.
Най-тежко ми беше когато Боби, беше първи клас, явно стреса беше огромен за него и тогава и той "отвръщаше достойно на удара" - отцелях. 
И ти ще отцелееш, ама не е лесно...
Ценен ми се вижда съвета на АлБънди и мисля вече да залагам на него  щото и мойте нерви са вече поопънатки доста .
Та за да  не се налага да се срещаме в стаи без брави и с решетки на прозорците -    мисля малко да ги остава сами да се справят и да се оправят, защото иначе .....
Стискам палци дано се поукроти Денис, наистина е нужно време да свикне с Ерик, според мен те дълго бяха разделени и според Денис - ти му принадлежиш безрезервно и докрай, на него и само на него. Трябва и в неговото съзнание да си намери място мисълта, че ще дели територията си с Ерик - дай му още време.
Иначе, ако имаше на кой да ги оставим за ден, два друго щеше да е, но ....
Опитвай се да намираш малко време за себе си, но само за себе си.