Аз работя, Ти домакинстваш

Докато той е на работа, аз с детето (моята работа ). Вкъщи сме 80:20 - той:аз ...  Той с прахосмукачката и парцала, аз праха и подреждам... Той мие чиниите, аз шишетата на бебо...  В кухнята сме двамата. Но май той чисти доста повече от мен вкъщи, аз рядко помагам. Той пере, простира и глади, аз мноого рядко. Аз май само си играя с детето, той прави всичко.

О не, Ъпсурд. 

Той работи, да, аз не, но ми помага много. Без мъжа си съм загубена. Много ми помага.
Къпе малкия, пуска прахосмукачка, пере на ръка ... хвърля боклук.

Домакинстването е задача всички, които живеят под 1 покрив -  жени, мъже или  деца.  Работата се разпредаля и всеки си изпълнява задачите 

Хах, как ме сети... Моят мъж също твърдеше мноооого време как понеже бил живял самостоятелно от 18-годишна възраст, всъщност всичко умее и прекрасно се справя с всичко. Още чакам да видя това чудо на практика.

Докато бях по майчинство, някак се оказа, че почти всичко по домакинството правя аз. И не бях доволна - мнението ми е, че гледането на дете си е работа, която изисква време, нерви и прочие... и домакинстването не е безболезнена "екстра" към това, че си "седиш у дома и нищо не правиш, освен да гледаш детето" (все едно 'гледането' е точно това - да седиш диван-чапраз и да го гледаш в очите).

Имахме доста разговори, преминаващи в крЯсчендо за това кой какво всъщност прави. Общо взето, той прекрати всякакви щения към мен, когато една вечер яко ми писна, взех един бял лист, разграфих го на две, написах "аз" и "ти" и под всяка графа написах кой какво е свършил през деня. Моята графа беше около 5 пъти по-дълга от неговата... Това ефективно спря доста обидните обвинения, че не съм правела еди-какво си (защото някак магично успяваше да не види всичко свършено през деня, а да види само несвършените неща).

Като тръгнах на работа, полека-лека съвсем промених тактиката. По принцип не гладя - това и по-рано не съм правила. Боклук не хвърлям. Един път направих експеримент - събирах му торбите с боклук на терасата. Като стигнаха 6-7 чувала, му ги показах - вЕрвайте ми, даже не беше забелязал, че не е хвърлял боклук със седмици  Като се наложи три-четири пъти да се разходи до кофата, за да разчисти възтясната тераса от чувалите, започна по-често сам да се сеща.
Преди подреждах изпраните дрехи по рафтове...и пак всеки ден ме питаше 'къде ми е еди-какво-си'. Ми аз отде да знам къде е? Да не съм следотърсач?! Иди и си го намери! Сега подреждам моите, на детето. Неговите свалям от простора, нагъвам и трупам на купчина в стаята-склад (неосъществена детска). Чат-пат купчината се срутва под собствената си тежест... Още повече нарастнаха въпросите 'къде ми е еди-какво-си'. Чакам да направи причинно-следствена връзка между неподреждането на собствените дрехи и липсата на същите в гардероба 

И изобщо... понеже яко ми писна да правя повечето неща, просто не ги правя. Основните неща - да. Подреждам чат-пат, пера и простирам, понеже даже и да се опита, успява да простре дрехите по най-невероятни начини (а аз простирам по определен начин, за да спестя гладенето след това); за да пусне пералня, ме пита толкова пъти кое и как, че наистина е по-лесно да стана и да я заредя; почиствам банята и вецето, най-вече защото общо вземат 30 минути и се чистят лесно. Оставила съм прахосмученето на него. По-рано се дразнех, сега хич не ми пука, като газя до глезени. Психологическа война в разгара й  Боклукът е негов.

Бележим напредък - по-рано след ядене ставаше, измиваше си чинията и искрено се учудваше на огромния ми бяс от факта - ми нали е помогнал, измивайки собствената си чиния (без да вижда другите 4-5 чинии, 1-2 тенджери-тигани и чашите)?! Сега свикна и мие чинии - като съм ядосана и го знае, мие без да пита с дни наред.

Кухненския плот му подарих за разтребване и миене. Безкрайно досадно ми е да го подреждам, той се оправя по-добре.

Като погледна написаното, изглежда, че много помага... и пак живеем в почти кочина. Най-вече защото чисти и домакинства на подскоци, основно като знае, че съм ядосана или ако се опитва да докаже колко много домакинства. Това е положението... бавно и плавно смятам наистина да стигнем до онези му мечти как всъщност всичко умеел 

Блажени са вярващите!   
Вкъщи стана и по-зле - вече го домързява да върши и чисто мъжките дейности, та си правим колекция от неработещи уреди и развалени неща. 

Точно тази сутрин пак "бистрихме" темата с една приятелка.

 Аз като бях по майчинство(два пъти)- някак естествено моят мъж забрави всякакви задължения в къщи(само пазаруваше по списък и то зимно време, иначе аз си влачех покупките с количката барабар). Той работел, изморен бил, а аз съм стояла по цял ден в къщи и сме ходели по градинките и кафетата с децата.
 Като тръгнах на работа обаче, човекът реши, че ще я караме на същият принцип.
 Да, обаче аз реших друго - просто "забравих" да свършвам определени дейности и той(а пък е чистофайник и го дразни) от немай къде започна да пуска прахосмукачка, да мие подове, да изхвърля боклука, да пуска перални, пазарува(вече се научи да следи кое свършва, като го оставих веднъж без тоалетна хартия - вече никога не свършва ).
 Аз простирам и гладя.
 Обаче децата по презумция си останаха мое задължение(имам предвид-хранене, обличане, къпане, даване на лекарства и т.н.). От два месеца обаче малкият се е лепнал за баща си и няма мърдане и храни, и къпе, и облича Много съм доволна!
  Не мога да се преборя обаче с миенето на чинии - директно отказва, че бавно миел, че мразел и т.н.Вчера ги изми вечерта и не ме остави намира докато не го похвалих(страшно нещо е направил ). Баня в живота си не е мил, но не смее да ми прави забележка, защото знае как ще го "сдъвча".
  Снощи се ядосах и казах, че няма да плащаме повече интернета щом само пред компютъра седи  - отговорът - много съм била властна и съм искала всичко да става както аз го искам и когато искам(а трябваше само да вдигне масата и да изтупа покривката, а то какви полемики последваха )
  Типично мъжките работи си ги върши само той(това поне го може - в къщи всичко се поправя веднага, не може да търпи нещо счупено и повредено), а аз готвя(той въобще не може).

  Та и аз като Бу - абе така написано изглежда, че много помага, но всъщност вечер се въртя на пета и като сложа децата да легнат едвам стигам до банята и после долазвам до леглото.
  Но продължавам с опитомяването(на свеки лошо ́и става )=

Кофти ситуация 
Не при мен де...описаната...
Във всеки случай това разпределение на ролите не е нещо, в което се вярва, а нещо, което или си го правиш или просто нагласяш нещата по друг начин...от жената зависи 

Съгласна съм с теб. Само да добавя, че в ситуация, когато един мъж е преотдаден на работата си и отказва да върши домакинска работа, защото вкъщи му се почива, няма много надежда за промяна. Такъв мъж по-скоро ще намери начини да облекчи жена си откъм домакинска работа като и наеме дом. помощница, отколкото да запретне ръкави заедно с нея. И в това няма нищо лошо. А избор на всяка жена е да реши дали да започне работа при положение, че мъжът осигурява достатъчно финанси за цялото семейство или да си остане вкъщи. Аз например колкото и да искам да започна работа съм с вързани ръце за сега, защото това ще ми усложни живота десетократно, а помощ от мъжа си няма да получа по домакинстване и гледане на дете. В крайна сметка всяко семейство е различно и всеки си прави сметка как да си разпределя задълженията. 

И двамата работим, но домакинската работа си я върша аз и не се оплаквам. Изградила съм си някаква система или план за вършене на домакинската работа през седмицата - справям се. Мъжът ми се занимава май само с поправката на някои уреди

И двамата работим ! И двамата се грижим за детето - поравно бих казала  . Домакинската работа също не е запазена само за мен , мъжът ми много ми помага , никога не се е нацупил или да се плъосне на дивана , докато аз се чудя кое по напред да свърша ...
Вероятно има значение и факта , че работата ни е такава , че имаме доста свободно време .

Не вярвам въобще в традиционното разделение на ролите. В нашето семейство и двамата работим. Георги се занимава с 3 неща, но има повече свободно време. Допреди месец гледаше дъщеря си - откакто започнах работа.
Той прекарва повече време вкъщи и домакинства повече. Признавам, че аз съм малко мързелива и никак не обичам да чистя. Включвам се, разбира се, в подредбата на дома, но тя е основно негово задьлжение. Готвя рядко, той - също. Често вечеряме навън или вкъщи, с нещо спретнато набързо.
Георги не се оплаква, не му тежи чак толкова домакинстването. Аз осъзнавам, че съм му длъжник в това отношение и се опитвам да си налагам да съм по-активна...  

той работи, аз домакинствам, детето се гледа само  Но освен чисто домакинската работа, има много такива задължения, които са в сивата част на ежедневието - сметки да се платят, това да се купи, онова да се поправи....а и двамата сме се отделили рано от къщи и сме се начулии на много неща - така че по принцип той работи, аз домакинствам, но всеки може всичко и го прави, когато се налага.

Абе, на мен не ми е толкоз за домакинстването. Още повече, че и аз не съм перфектната домакиня, та съм го научила да не мърмори, ако нещо не е свършено - като не ти харесва как съм изчистила - ей къде е прахосмукачката  .
Та, за къщната работа общо-взето гледам да я разпределям в зависимост от способностите. Аз например мразя да подреждам, а обичам да готвя, а той е маниак-подреждач и представата му за висша кухня е яйца на очи  .
НО!!! категорично съм на мнение, че едно дете има нужда от вниманието на двамата си родители, така че е включен във всички дейности, свързани с Камбанка - хранене, смяна на памперси, къпане, игри и разходки в зависимост от заетостта и времето, с което разполагаме. Понякога се редуваме, понякога сме заедно. И винаги я слагаме заедно в леглото, това си ни е малък ритуал.
Иначе и двамата работим, та се разпределяме и организираме както можем. Дори сега като съм без работа и ходя на курс за допълнителна квалификация, а и майка ми е тук, гледам да не спестявам на мъжа ми дребни дейости - боклук, вадене на чиниите от миялната, пазаруване... да не забрави, не за друго 

Няма такова нещо. 

Какво му тежи питаш...
Ми 12-15 часов раб. ден и "1тон" сметки + издръжка на 4-ма, които той си знае как поема. Аз щракам с пръсти и имаааааа, питам ли го как го прави?!   

Въобще мечтая си да съм си у дома по цял ден и всяка вечер да му поднасям най-изискани манджи  . За това, че е опран и перфектно изгладен  не споменавам. То си е по дефолт. 

Мъжът ми работи, аз съм по майчинство, но ми помага много - и в домакинството, и за детето.