- Публикувана: 24 окт. 2006, 17:02 ч.
- Последно мнение: 1 ноем. 2006, 22:47 ч.
Възпитание на децата
семейната среда - ако там се подложи добре - детето ще си подбере съответните приятели. Независимо от това какво е на улицата и в училище - детето само избира- а изборът му определено зависи много от примера на родителите и основата която му е дадена.......естествено - винаги има голямо влияние от околната среда - но пак казвам, при адекватни реакции на родителите - не би трябвало да има проблеми!
В различни етапи от живота влият различни фактори. В най-ранното детсво основна роля във възпитанието има семейството. По-късно училището и семейството си партнират. След това идва ред на приятелите и обществото.
Корените на възпитанието, обаче се поставят от семейството и то има свойте функции, но в различна степен, по-време на порастването на децата
Корените на възпитанието, обаче се поставят от семейството и то има свойте функции, но в различна степен, по-време на порастването на децата
Естествено, че е семейството.
Всъщност, приятелите не възпитават. Те могат да ти помогнат да запазиш ценностите, които си възприел в семейството, може да те подведат да ги отречеш, но това не е възпитание.
Има приятели, които те тикат нагоре. Други те дърпат надолу. С трети търсите пътя си заедно. Възпитанието, получено в семейството би трябвало да научи детето да ги различава и подбира.
Обикновено "приятелите" е синоним на "улицата". Трябва ли да оставим улицата да възпитава децата ни?
Всъщност, приятелите не възпитават. Те могат да ти помогнат да запазиш ценностите, които си възприел в семейството, може да те подведат да ги отречеш, но това не е възпитание.
Има приятели, които те тикат нагоре. Други те дърпат надолу. С трети търсите пътя си заедно. Възпитанието, получено в семейството би трябвало да научи детето да ги различава и подбира.
Обикновено "приятелите" е синоним на "улицата". Трябва ли да оставим улицата да възпитава децата ни?
Несъмнено семейната среда.
Тя поставя началото и основите във възпитанието на детето. Всички останало ще му повлияе дотолкова, доколкото е заложено във вече изграденото.
Трудно бих повярвала, че дете, което среща абсолютно разбиране и любов в семейството си, би попаднало в лоша компания например или би позволило на училището да му повлияе дотолкова, че да промени из основи светогледа му.
А и не само първите седем години са важни. Семейството възпитава цял живот...
Тя поставя началото и основите във възпитанието на детето. Всички останало ще му повлияе дотолкова, доколкото е заложено във вече изграденото.
Трудно бих повярвала, че дете, което среща абсолютно разбиране и любов в семейството си, би попаднало в лоша компания например или би позволило на училището да му повлияе дотолкова, че да промени из основи светогледа му.
А и не само първите седем години са важни. Семейството възпитава цял живот...
Защо религията е посочена като фактор, оказващ влияние върху съзнанието и възпитанието на детето...по-скоро религиозното възпитание /и начинът, по-който религията ще окаже влияние на развитието на даден човек/ е нещо, което се формира в семейството и обществото...само по себе си религията не може да бъде определящ фактор...
А иначе на въпроса - семейната среда.
А иначе на въпроса - семейната среда.
Според мен няма основен фактор....
Всички са важни, с изключение на религията (атеист съм! моля това изречение да не предизвиква отговори на религ. теми)
Първото, което формира човек е семейната среда. Според мен тя дава основата. В повечето случаи дори тя определя и средата, в която ще се движиш в живота си. Приятелите са много важни, но не съм съгласна, че те са възпитателен фактор. по-скоро обратното... в зависимост от семейната среда, човек избира приятелите си. В крайна сметка не ставаме приятели с всички, който срещаме по пътя си. Има хора, с които си допадаме заради еднаквите ценности, което пък идва от възпитанието. Училището също е много важно, но не съм съгласна и с хора, които смятат, че децата им трябва да придобият някакви навици в училища, а не вкъщи...
Всички са важни, с изключение на религията (атеист съм! моля това изречение да не предизвиква отговори на религ. теми)
Първото, което формира човек е семейната среда. Според мен тя дава основата. В повечето случаи дори тя определя и средата, в която ще се движиш в живота си. Приятелите са много важни, но не съм съгласна, че те са възпитателен фактор. по-скоро обратното... в зависимост от семейната среда, човек избира приятелите си. В крайна сметка не ставаме приятели с всички, който срещаме по пътя си. Има хора, с които си допадаме заради еднаквите ценности, което пък идва от възпитанието. Училището също е много важно, но не съм съгласна и с хора, които смятат, че децата им трябва да придобият някакви навици в училища, а не вкъщи...
За мен основното е семейството.
С ръка на сърце мога да кажа, че съм карала тежък пубертет и от сегашна гледна точка се възхищавам на родителите ми как са ме издържали. В тези години естествено приятелите и средата са ми влияли повече. Но след това основата, която съм получила в семейството ми ми помогна да стана това, което съм.
С ръка на сърце мога да кажа, че съм карала тежък пубертет и от сегашна гледна точка се възхищавам на родителите ми как са ме издържали. В тези години естествено приятелите и средата са ми влияли повече. Но след това основата, която съм получила в семейството ми ми помогна да стана това, което съм.
Колкото и да влияят приятелите, основата се получава в семейството. Там се залагат базовите ценности.
Основните неща - семейството.
Но като второ бих сложила - самосъзнанието, опита и грешките. Поне при мен е това.
Приятелите пък изобщо - никога не съм се влияела от средата - освен моментно. Училището - също не, ако изключим някои възгледи на някои мои учители. Да ме възпитават обаче - не.
За това и аз сега оставям и насочвам дъщеря ми да се самовъзпитава на принципа проба-грешка. Неща като 'всички вечеряме заедно', 'като се прибереш - миеш ръце' са неизменни правила и няма как да не станат част от нейната същност, както моето семейство ми ги е насадило на времето.
Но като второ бих сложила - самосъзнанието, опита и грешките. Поне при мен е това.
Приятелите пък изобщо - никога не съм се влияела от средата - освен моментно. Училището - също не, ако изключим някои възгледи на някои мои учители. Да ме възпитават обаче - не.
За това и аз сега оставям и насочвам дъщеря ми да се самовъзпитава на принципа проба-грешка. Неща като 'всички вечеряме заедно', 'като се прибереш - миеш ръце' са неизменни правила и няма как да не станат част от нейната същност, както моето семейство ми ги е насадило на времето.
Когато се сблъскаме с невъзпитан човек си казваме ,че "първите седем "ги няма. Според мен това са много важни години от живота на човека ,но идва периода на пубертета ,когато нещата се променят. Тогава влиянието на околната среда е меко казано притискащо и с пълна сила проличават първите седем . Може много да се разисква по този въпрос ,но казано по- кратко, в началото семейството е единствено отговорно за възпитанието на децата ,когато тръгнат на училище обаче ,няма как и другите фактори да не се намесят, защото примерно един учител не си го представям само като преподавател, той трябва да е и педагог и заедно със семейството да продължат възпитанието на детето .Друг е въпросът дали всички учители са и педагози ....
Във всеки етап от развитието си човек се влияе от различни фактори според средата в която се намира .Естествено е , че през първите седем години малкото човече ще е предимно в семейна среда , която ще оказва основно влияние върху него .Постепенно обаче ще навлиза и в други среди - училищната , приятелската , обществената.Там вече ще влияят други фактори .Родителите поставят основата , азбуката на себеусещането у децата си , но и всички останали фактори не са за подценяване и понякога оказват много по-голямо влияние .
Благодаря за участието в анкетата.Идеята ми да я пусна се породи от нещо,което ми се случи-един ден попаднахме в градинката на само 3 годишно дете,което открито търсеше конфликт и конфронтация с възрастни,та се зачудих аз ли не разбирам,или не е нормално дете на такава възраст да вади такава злоба и такова поведение и факта,че е само навън...!
Затова ми беше интересно Вашето мнение,за което Ви благодаря!!!
Затова ми беше интересно Вашето мнение,за което Ви благодаря!!!
В различни етапи от живота влият различни фактори. В най-ранното детсво основна роля във възпитанието има семейството. По-късно училището и семейството си партнират. След това идва ред на приятелите и обществото.
Корените на възпитанието, обаче се поставят от семейството и то има свойте функции, но в различна степен, по-време на порастването на децата
И аз така мисля.
Корените на възпитанието, обаче се поставят от семейството и то има свойте функции, но в различна степен, по-време на порастването на децата
И аз така мисля.
Разбира се, че семейството е най-важния фактор. Детето приема много от навиците на родителите, на какво го учат те, а след това си влияе и училището, средата от приятели, но дори средата от приятели може да се определи от това, което детето е получило като възпитание от родителите. Религията също влиза според мен и родителско влияние - например, ако родителите не са религиозни - на какво ще го научат? И обратно - ако са религиозни, ще водят детото по празници на църква, ще приготвят семейната трапеза в зависимост от празника, така у детето ще останат спомени, навици, традиции.
/
Да съгласна съм ,че ние родителите най вече трябва да възпитаваме децата си. Но има и нещо друго .Дъщеря ми е вече 16 год. ученичка в 10кл. с успеха е отличничка но какво да ви кажа по повод навиците.Всеки божи ден започваме деня с едни и същи думи казвани незнам по колко пъти - ела ми помогни в кухнята, подреди си стаята и какво ли още не. На нейните години ходехме и по бригади, караха ни да вършим какви ли не работи и ни е било приятно.А сега какво това нямат право да правят, онова нямат право.В час ученика пречи но учителя няма право да го изгони от час, защото закона е такъв. Не може да му вземе мобилния телефон защото пак няма право. Незнам какво да ви кажа -прави са старите хора -малки деца малки ядове .Малкия все още ме слуша но с голямата сме все в опозиция,добре че поне вечер не излиза защото незнам тогава какво ще е ,,, 
Съгласна съм,че семейната среда е определяща,но и другите фактори си казват думата! Нима няма семейства,в които са възпитавани еднакво децата,а порастват различни? 
Едното завършва успешно образованието си в университет,а другото остава с 8кл.; едното се справя успешно с живота,а другото става наркоман....!? Много е слойен въпроса с възпитанието. Поне според мен!
Едното завършва успешно образованието си в университет,а другото остава с 8кл.; едното се справя успешно с живота,а другото става наркоман....!? Много е слойен въпроса с възпитанието. Поне според мен!
Това, че децата са различни така е. Да се чудиш и маеш, от едно и също място излезнали 
от едни и същи родители, пък те различни.
Ние не спираме също да даваме напътствия - оправили си леглото, закачили си хавлията, прибири си дрехи, изхвърлили боклука, измий зъбите... и т.н. Дори й да не става всичко, все пак като набиваме в главите им,все нещо ще остане в главичките им.
от едно и също място излезнали от едни и същи родители, пък те различни. Ние не спираме също да даваме напътствия - оправили си леглото, закачили си хавлията, прибири си дрехи, изхвърлили боклука, измий зъбите... и т.н. Дори й да не става всичко, все пак като набиваме в главите им,
все нещо ще остане в главичките им.
Според мен и семейството, и приятелите са определящи за възпитанието на децата и изграждането им като личности.
Разбира се, семейството е началото и основата. Не случайно съществува изразът "първите седем години". Те се получават именно в семейната среда. Но идва един момент, в който приоритетите на децата се изместват и семейството вече не играе чак такава роля във формирането им като личности - вече на преден план излизат взаимоотношенията с приятелите и познатите. Тогава, според мен, е много важно да си дал на детето си здравата първоначална основа, за да може то да извлече най-доброто от това, което ще срещне навън, и същевременно да не изгуби ценностите, на които си го учил.
Разбира се, семейството е началото и основата. Не случайно съществува изразът "първите седем години". Те се получават именно в семейната среда. Но идва един момент, в който приоритетите на децата се изместват и семейството вече не играе чак такава роля във формирането им като личности - вече на преден план излизат взаимоотношенията с приятелите и познатите. Тогава, според мен, е много важно да си дал на детето си здравата първоначална основа, за да може то да извлече най-доброто от това, което ще срещне навън, и същевременно да не изгуби ценностите, на които си го учил.
Всъщност, прави ли се разлика между термините "възпитание" и "влияние"?
На мене например и времето ми влияе, но не ме възпитава.
На мене например и времето ми влияе, но не ме възпитава.
Според мен основният най-важен фактор за възпитанието на едно дете - това са неговите родителите т.е. семейната му среда!
Те играят най-важната роля при сформирането на детето като личност, характер, възпитание, общителност и то най-вече със собствения си пример било вкъщи или в обществото. След това естествено се нареждат и другите важни фактори за неговото възпитание - приятели, училище, общество...но най-важна роля има "основата" на това възпитание, дадена му от личния пример на родителите т.е. началния тласък към сформирането му като личност!
Те играят най-важната роля при сформирането на детето като личност, характер, възпитание, общителност и то най-вече със собствения си пример било вкъщи или в обществото. След това естествено се нареждат и другите важни фактори за неговото възпитание - приятели, училище, общество...но най-важна роля има "основата" на това възпитание, дадена му от личния пример на родителите т.е. началния тласък към сформирането му като личност!
"Кой според Вас е основният фактор,влияещ върху съзнанието и възпитанието на детето?" - ГЕН (както е казал Мендел ) е основния фактор, определящ характера - около 90%, другото е "козметика". Не съм привърженик на марксическата идея, че "битието опредля съзнанието". А за възпитанието безспорно основна роля има семейството.
) е основния фактор, определящ характера - около 90%, другото е "козметика". Не съм привърженик на марксическата идея, че "битието опредля съзнанието". А за възпитанието безспорно основна роля има семейството.