Сина ми-3г изпада в невиждано за мен състояние!Помогнете ми!!

Да не се е уплашил?

Dа не би много да говорите за предстоящото раждане и новото бебе и той вече да ревнува

А може би е от наближаващото събитие? Много зависи от това как се отнася той към твоята бременност и към бъдещата и най-вече наближаващата поява на новия човек в семейството. Той е достатъчно малък, за да отстоява себе си и да иска цялото внимание за себе си и достатъчно голям, за да разбира, че неговата привилегирована позиция е застрашена. Обърни му повече внимание, доколкото ти е възможно, разбира се. Най-вече с разговори и обяснения. И имай предвид, че занапред ще имаш все по-малко време за него. То ест, не го залъгвай сега с много внимание, защото той после ще иска най-малко толкова, а ти, колкото и да искаш, няма да си в състояние да му го даваш... С една дума, според мен, проблемът не е в детето, а в ситуацията. И за да не се превърне това в проблем на детето, ти трябва да проявиш максимум гъвкавост и разбиране.
Успех!
 

Да но той знае за бебето от половин година,защо сега започна?
Но всепак аз си мисля,че той ме изпробва докаде може да стигне,защото аз като ми ревнеше преди за нещо-и го правех или купувах.Но мисля,че вече е голям да си поеме отговорностите и за да поиска нещо,трябва да си го заслужи-Греша ли?
Много пъти ме излага по улиците с нервните си изблици и аз незная как да реагирам!
Не смея да го шляпам-до сега не съм го правила,а може би там ми е грешката?
Но не мисля,че ревнува от бебето,защото нищо не се е променило все аз си го гледам,карам и прибирам от градината и т.н.

Най-вероятно се опитва да ти привлече вниманието. Просто му дай цялата обич и целувки, на които си способна, не му се карай, успокой го и после може би ще ти каже сам. На 3 годинки вече могат да формулират долу горе чувствата и притесненията си.

Не не мисля,може би след месец като почне еуфорията по покупките

А може би там ми е грешката аз толкова често и по-много му показвам,че го обичам!
Не спирам да го гушкам и да си говоря с него,че той ме брои за най-добрия си приятел

Предполагам, че няма нищо общо, но Никола е същия: за най-дребното ляга на земята, реве и се тръшка ... нощес пак ми спретна от нощните си истерии, сутринта се събуди, взе си един панталон и настояваше да е с него ... още имам ухапано от едно негово изпълнение ... не мисля, че обезателно е свързано с предстоящото ти раждане ... почвам да се чудя кога са тези пубертети ...

Лошо, Седларов, лошо...това си е живо разглезване...ревне - купуваш, пак ревне - правиш каквото иска...досега си го учила така, сега ще го отучваш 
Не си много ясна в изказванията си...кога точно се тръшка...както си вървите и изведнъж - рев, така ли...или преди това първо нещо му е отказано или забранено...
опитай се да обясниш по-точно кога какво се случва и кога започва да се тръшка...

За тези нощни истерии-събужда се и започва да реве без причинно и неможеш да го успокоиш?

Нямам много голям опит, но си мисля, че най-вероятно е ревност и битка за окупиране на територията (т.е. ти) от сега

Да, но ако при теб ги няма: забрави, това си е друга тема ... Идеята ми по-скоро е, че все нещо би трябвало да го инициира, като при нас всяко нещо си има конкретно обяснение ... опитвам се да се правя на психолог, да анализира и ако не е травмиращо да не му обръщам внимание ... в крайна сметка Александра не е лигла, защо да допусна Никола да е ...

Не мисля, че все още осъзнава какво се случва, а още по-малко как ще му се отрази ... но все пак това си е мое мнение

Като ляга и крещи - хич да не ти пука. Само да не е на улицата, където може да мине кола. Не го шляпаш, а го оставяш и се отдалечаваш дори малко и спокойно чакаш да поотмине истерията. Вкъщи просто го затваряш в някоя стая да се поуспокои.

След това можеш да разговаряш с него, че много го обичаш, но не е добре дето прави така и т.н. И повече не му угаждай за всичко. Все някога трябва да започнеш с тази част от възпитанието и колкото по-рано толкова по-добре. Ще го отучваш, няма как.

Моята Габи е същата картинка, но аз поне мога да я нося на ръце ако се наложи.

..ако можете не се навивайте на тема "ревност";това е от любимите ми катеоргии дето ама хич не са валидни за всички,но хората лепят етикети и не му мислят повече(като коликите при бебе на 3 дни и ред други)
**
децата си минават през етапи,дайте му време,пренастройте си методите на възпитание,говорете,сложете му лимити-има доста техники описани по книгите(има и теми тук,вижте в библиотеката),но аз лично отказвам да си "категоризирам" децата и да обяснявам всичко свързано с тях или с другото дете или с "градината"

търпение ви желая,
Анна

Лошото е,че го прави и в двата случая с и без причина-това е лошото!
Даречем събужда се и рев-дали сутрин или през ноща.
Но пък на градината няма-там е най-послушния-дали не му избива това,че там е слушал

И ние имахме такъв проблем на същата възраст! Бяхме се побъркали в къщи, изпадаше в истерия от най-малкото нещо и ревеше по 1 час, захласваше се, посиняваше... И най-малкото нещо можеше да го разстрои, напр:  ако коричката на хляба му се отчупеше и започваше страхотен рев и крясъци да я  "залепя"... Опитвах с разсейване, каране, не обръщах внимание, но нищо не помагаше.  Една психоложка ми каза, че това е т.нар. "криза на 3 годишните".  Постепенно тази "криза" отшумя, но беше кошмарен период

При всички случай аз лично не бих толерирала по никакъв начин такова поведение и не го правя, дори ако това означава, че дъщеря ми ще реве известно време или пък аз ще имам после угризения, дали не съм била прекалено строга. Тя ми е второ дете, при това са с голяма разлика с брат й, аз никак не съм фен на тези лежерни методи на възпитание така здраво препоръчвани като че ли последните години... виждала съм в чужбина, как дете отива и събаря всичко от рафта на даден магазин, майка му не смее да го сдруса, понеже представяте ли си какво могат да кажат социалните, а служителките чинно клякат и почват да събират стоката....
Абе с две думи- аз съм против да го галя с перце през цялото време това дете и коклото и да  е брутално, ако ми се тръшне или ми изпада в истерии със сигурност ще го накарам да схване, че ей това преживяване ще трябва да е също толкова неприятно и за него, колкото е и за мен....
Също така изобщо не вярвам,че едно три годишно дете не може да схване, че определени неща МАЙКА МУ НЕ ГИ ПОЗВОЛЯВА И НЕ ГИ ХАРЕСВА!   Просто ако го гледаш без граници, не можеш да очакваш той сам да си изгради такива.
Синът ми например взе доста често да си позволява напоследък да ми отговаря(13г)... а защо? защото знае, че аз не посягам, че няма да има кой знае каква санкция, най-много да му се разсърдя... лежереното ми и прекалено обичливо поведение към него досега, в  пубертета взе да ми излиза през носа.
За това- определи си границите, не отстъпвай, избери си битките с него и гледай да са за важни неща. И непременно гледай да имаш пълната подкрепа на мъжът си в това отношение - сама никога няма да постигнеш трайни резултати.

каква е тази криза?Недей така да ме плашиш!

Еми това с кризите е точно същото, както твърденията, че 7-та година е адски критична за брака, или пък, че мъжте като станат на 40 задължително тръгват по млади момичета... та не се плаши... може да имате"криза" може и да нямате

Нищо не мога да кажа повече !

При условие, че досега човекът е имал всичко и правил всичко, което си поиска, а ти изведнъж си решила да промениш нещата, не е чудно, че реагира толкова бурно.
Според мен това е голяма грешка, но стореното - сторено. Сега опитай постепенно да я оправиш - тоест, да го накараш да разбере, че не може да има всичко и да се изпълнява всяко негово желание. 
Според мен номерът е в постепенното, като твърдо не се оставяй да те работи. Ако сега си прави каквото иска, как ще се оправяш по-нататък?
Успех!

Определено смятам, че е от възрастта. И дъщеря ми се тръшкаше, даже лягаше на алеята в парка, а братовчед й така яростно се тръшкаше, че единствената грижа на родителите му беше, да го пренесат на по-меко място, та като си мята главата да не се нарани. Дори педиатърката ни каза, че между две и половина и три и половина минавали през нещо като детски пубертет, така че, да не се шашкаме чак толкоз. Точно така и стана, като навърши три и нещо, изведнъж се промени, стана по-разбрана и престана да се тръшка.

http://www.amber-bg.com/index.php?option=com_content&task=vi … 109&Itemid=27
Виж тук  пише за тази "криза на 3 годишните".

Тя като гледам при нас май е започнала.
Пък аз си мислех,че не я възпитавам правилно.

Няма да ти пиша много, че хич не се считам за експерт (у нас си имаме други проблеми), пък и методите на възпитание са доста лична тема. Само няколко насоки за мислене:

1) Ако досега не се е  държал така, е много възможно да има някаква причина, провокирала нещата. Ние няма как да я открием по интернет, но помисли. Може би бебето почва вече да ти личи? В същото време не е изключено (както сама казваш) просто да е пораснал, да иска още и още неща, а на тебе да започва да ти идва в повече.

2) Ако досега си правила нещо (т.е. угаждала си му, когато се разреве), не можеш да очакваш, че ето, хоп, става на 3 години, променя се напълно и почва да си поема отговорностите. Ще трябва постепенно да го отучиш от лошите навици (ако има такива) и да установите някакви правила. Задължително много постепенно, защото предвид предстоящото ти раждане, всякакви по-драстични опити според мен ще усложнят ситуацията.

3) В моменти на криза изобщо не мисли за околните (знам, трудно постижимо е). Това ти изпъва още повече нервите, ядосваш се за неща, на които по принцип не би обърнала чак такова внимание и реакцията ти е пресилена. В Бг околните са доста невъзпитани в това отношение, тъй че ако е необходимо, взимаш си детето и отивате някъде настрани, където няма публика.

Успех!

Любопитно ми е как точно ще го направиш  ... Никола тази сутрин пак се тръшка и повярвай ми, не случайно го наричат истерия - способен е да се самонарани, а камо ли да реагира на нечии обяснения ... убеден съм, че и да го набия няма да му направи впечатление ... единствения начин е да успееш да му привлечеш вниманието с нещо друго, но това нещо всеки път е различно ... наистина мисля, че има някакви фази, през които преминават децата ... слава Богу, че не е при всички деца ...

Децата според мен минават през подобни периоди.На теб ти идва на нагорнище ,защото си бременна.Не зная дали ревнува ,но сигурно усеща и твоите тревоги по време на бременността ако има такива разбира се.Поне при мен е така децата се изнервят когато аз съм неспокойна.Не се тревожи всичко ще отмине.

Ами и при нас е същото, откакто започна да ходи на градина. Плаче истерично, гони ме, иска друга мама и се държи грубо с мен, което ме обижда. Затова като започне да се държи така , просто я зарязвам и отивам в другата стая, като се успокои идва да ми се извинява. Понякога има и по-строги санкции. Когато разговарях с други майки, чийто деца са тръгнали сега за пръв път на градина срещат подобно отношение, личната ни лекарка каза-друго в групата си имат дете, което бие всички и я беше ударило много лошо под окото (от тогава иска друга мама и реве), че това агресивно поведение е следствие от грубото поведение и побоя от това момченце и тя търси къде да изкара  агресията си и понеже майките са по-слабия пол, и бащата внася респект , затова всичко рефлектира върху мен. Тази седмица не е ходила и другата няма да ходи с цел да забрави инцидента. В интерес на истината, като се разсърди стиска зъби, като че ли е кълбо от нерви. Определено е труден момент и период, дано само отмине без трайни навици от него.

Тази криза на 3-годишните си е една малка катастрофа. С дъщеря ми нямах проблем, но виж малкият беше друго нещо. Освен нечуваните писъци и крясъци, блъскания по вратите и хвърляния на играчки, веднъж оскуба листата на най-любимото ми цвете в пристъп на яд .Ужас! Не помагаха нито викове , нито подръпването на ушите. Май безразличието, неотстъпчивостта и спокойствието от моя страна го моряха най-много и в крайна сметка ставаше така,както аз решах, а не както той искаше. Не знам какво точно предизвиква това поведение - дали борба за налагане, за повече внимание или съревнование и ревност към другото дете /чакано / в семейството, но беше труден период и се радвам, че вече свърши.

Уф, ми то се оказва, че на всяка кръгла годишнина, човек има "криза". Защото съм чувала из форума, първо се почва с бебешкия пубертет... после следва криза при 2 годишните, сега криза при 3 годишните, чувала съм такива работи и за 4, и за 5, и за 6 годишните. Да не говорим за пубертета, който сега започвал горе-долу към 11-12 годишна възраст.

Виж децата са различни, за твоето дете не знам какъв би бил подхода, но знам, че на моите не позовлявам да изпадат в истерия (имам две - на 13г и на 2г) и нямам спомен някой от тях да е лягал на земята. Знам как ще прозвучи, това което ще напиша, но още докато са много малки почвам да работя в тая посока- за мен няма такова нещо като "малко е, неразбира"  или  "ще го израстне"- вярвам, че от много малки децата разбират... грешките, които правех със сина ми, сега гледам да ги избягвам и виждам, че има резултат, разбира се правя нови с дъщеря ми , но не вярвам да родя трето, та да коригирам и тях

Ако се придържам към темата- смятам, че зародиша на това поведение при децата е именно във времето, когато родителите приемайки, че детето е малко и неразбира, позволяват определени неща или допускат определено поведение. После , малко по-късно, когато детете стане на 2.5г-3г изведнъж се оказва, че те имат очаквания към него да се държи по определен начин, но то не само не знае как, то няма и причина да се отказва от поведение, което на него му носи резултати.

И аз имам две-едното на 14 години,другото на две години.Голямата никога не се е тръшкала,но малката редовно го прави,а ги възпитавам еднакво. Мисля че си е до характера на детето

Няма как да ги възпитаваш еднакво, понеже ти самата си различна след 12 години разлика от първото раждане ,
Не отричам различията в характера на децата, само казвам, че ако категорично  и от много рано не позволяваш  определени неща, има много по-голям шанс детето да не се тръшка!

Няма спор че съм различна,но винаги съм се стараела и при двете,да не отстъпвам пред глезотиите им,да съм твърда ...Даже при малката се старая повече,но не се получава!

И ние страдаме от същия проблем. Дъщеря ми е на 2 години и 7 месеца и като реши, че иска нещо настава такъв рев и тръшкане. Стига се и до въргаляне по улицата, хвърчат едни сополи, сълзи, абе не е работа.  Лекарите наричат този период "бебешки или детски пубертет". Щяло да свърши като стане на около 3,5 години. Дано да е така.
За тръшкането на улицата и инатенето имаме решение, което засега действа безотказно - просто й казваме довиждане и си тръгваме. Настига ни толкова бързо (макар и с рев), дава ръка и тръгва с нас. Аз обаче смятам да не се поддавам на ревовете й и не мисля, че да се купува играчка или нещо друго всеки път, само и само да я укротя, е добър ход.