Сина ми-3г изпада в невиждано за мен състояние!Помогнете ми!!

Лошото е,че го прави и в двата случая с и без причина-това е лошото!
Даречем събужда се и рев-дали сутрин или през ноща.
Но пък на градината няма-там е най-послушния-дали не му избива това,че там е слушал

И ние имахме такъв проблем на същата възраст! Бяхме се побъркали в къщи, изпадаше в истерия от най-малкото нещо и ревеше по 1 час, захласваше се, посиняваше... И най-малкото нещо можеше да го разстрои, напр:  ако коричката на хляба му се отчупеше и започваше страхотен рев и крясъци да я  "залепя"... Опитвах с разсейване, каране, не обръщах внимание, но нищо не помагаше.  Една психоложка ми каза, че това е т.нар. "криза на 3 годишните".  Постепенно тази "криза" отшумя, но беше кошмарен период

При всички случай аз лично не бих толерирала по никакъв начин такова поведение и не го правя, дори ако това означава, че дъщеря ми ще реве известно време или пък аз ще имам после угризения, дали не съм била прекалено строга. Тя ми е второ дете, при това са с голяма разлика с брат й, аз никак не съм фен на тези лежерни методи на възпитание така здраво препоръчвани като че ли последните години... виждала съм в чужбина, как дете отива и събаря всичко от рафта на даден магазин, майка му не смее да го сдруса, понеже представяте ли си какво могат да кажат социалните, а служителките чинно клякат и почват да събират стоката....
Абе с две думи- аз съм против да го галя с перце през цялото време това дете и коклото и да  е брутално, ако ми се тръшне или ми изпада в истерии със сигурност ще го накарам да схване, че ей това преживяване ще трябва да е също толкова неприятно и за него, колкото е и за мен....
Също така изобщо не вярвам,че едно три годишно дете не може да схване, че определени неща МАЙКА МУ НЕ ГИ ПОЗВОЛЯВА И НЕ ГИ ХАРЕСВА!   Просто ако го гледаш без граници, не можеш да очакваш той сам да си изгради такива.
Синът ми например взе доста често да си позволява напоследък да ми отговаря(13г)... а защо? защото знае, че аз не посягам, че няма да има кой знае каква санкция, най-много да му се разсърдя... лежереното ми и прекалено обичливо поведение към него досега, в  пубертета взе да ми излиза през носа.
За това- определи си границите, не отстъпвай, избери си битките с него и гледай да са за важни неща. И непременно гледай да имаш пълната подкрепа на мъжът си в това отношение - сама никога няма да постигнеш трайни резултати.

каква е тази криза?Недей така да ме плашиш!

Еми това с кризите е точно същото, както твърденията, че 7-та година е адски критична за брака, или пък, че мъжте като станат на 40 задължително тръгват по млади момичета... та не се плаши... може да имате"криза" може и да нямате

Нищо не мога да кажа повече !

При условие, че досега човекът е имал всичко и правил всичко, което си поиска, а ти изведнъж си решила да промениш нещата, не е чудно, че реагира толкова бурно.
Според мен това е голяма грешка, но стореното - сторено. Сега опитай постепенно да я оправиш - тоест, да го накараш да разбере, че не може да има всичко и да се изпълнява всяко негово желание. 
Според мен номерът е в постепенното, като твърдо не се оставяй да те работи. Ако сега си прави каквото иска, как ще се оправяш по-нататък?
Успех!

Определено смятам, че е от възрастта. И дъщеря ми се тръшкаше, даже лягаше на алеята в парка, а братовчед й така яростно се тръшкаше, че единствената грижа на родителите му беше, да го пренесат на по-меко място, та като си мята главата да не се нарани. Дори педиатърката ни каза, че между две и половина и три и половина минавали през нещо като детски пубертет, така че, да не се шашкаме чак толкоз. Точно така и стана, като навърши три и нещо, изведнъж се промени, стана по-разбрана и престана да се тръшка.

http://www.amber-bg.com/index.php?option=com_content&task=vi … 109&Itemid=27
Виж тук  пише за тази "криза на 3 годишните".

Тя като гледам при нас май е започнала.
Пък аз си мислех,че не я възпитавам правилно.

Няма да ти пиша много, че хич не се считам за експерт (у нас си имаме други проблеми), пък и методите на възпитание са доста лична тема. Само няколко насоки за мислене:

1) Ако досега не се е  държал така, е много възможно да има някаква причина, провокирала нещата. Ние няма как да я открием по интернет, но помисли. Може би бебето почва вече да ти личи? В същото време не е изключено (както сама казваш) просто да е пораснал, да иска още и още неща, а на тебе да започва да ти идва в повече.

2) Ако досега си правила нещо (т.е. угаждала си му, когато се разреве), не можеш да очакваш, че ето, хоп, става на 3 години, променя се напълно и почва да си поема отговорностите. Ще трябва постепенно да го отучиш от лошите навици (ако има такива) и да установите някакви правила. Задължително много постепенно, защото предвид предстоящото ти раждане, всякакви по-драстични опити според мен ще усложнят ситуацията.

3) В моменти на криза изобщо не мисли за околните (знам, трудно постижимо е). Това ти изпъва още повече нервите, ядосваш се за неща, на които по принцип не би обърнала чак такова внимание и реакцията ти е пресилена. В Бг околните са доста невъзпитани в това отношение, тъй че ако е необходимо, взимаш си детето и отивате някъде настрани, където няма публика.

Успех!

Любопитно ми е как точно ще го направиш  ... Никола тази сутрин пак се тръшка и повярвай ми, не случайно го наричат истерия - способен е да се самонарани, а камо ли да реагира на нечии обяснения ... убеден съм, че и да го набия няма да му направи впечатление ... единствения начин е да успееш да му привлечеш вниманието с нещо друго, но това нещо всеки път е различно ... наистина мисля, че има някакви фази, през които преминават децата ... слава Богу, че не е при всички деца ...

Децата според мен минават през подобни периоди.На теб ти идва на нагорнище ,защото си бременна.Не зная дали ревнува ,но сигурно усеща и твоите тревоги по време на бременността ако има такива разбира се.Поне при мен е така децата се изнервят когато аз съм неспокойна.Не се тревожи всичко ще отмине.

Ами и при нас е същото, откакто започна да ходи на градина. Плаче истерично, гони ме, иска друга мама и се държи грубо с мен, което ме обижда. Затова като започне да се държи така , просто я зарязвам и отивам в другата стая, като се успокои идва да ми се извинява. Понякога има и по-строги санкции. Когато разговарях с други майки, чийто деца са тръгнали сега за пръв път на градина срещат подобно отношение, личната ни лекарка каза-друго в групата си имат дете, което бие всички и я беше ударило много лошо под окото (от тогава иска друга мама и реве), че това агресивно поведение е следствие от грубото поведение и побоя от това момченце и тя търси къде да изкара  агресията си и понеже майките са по-слабия пол, и бащата внася респект , затова всичко рефлектира върху мен. Тази седмица не е ходила и другата няма да ходи с цел да забрави инцидента. В интерес на истината, като се разсърди стиска зъби, като че ли е кълбо от нерви. Определено е труден момент и период, дано само отмине без трайни навици от него.

Тази криза на 3-годишните си е една малка катастрофа. С дъщеря ми нямах проблем, но виж малкият беше друго нещо. Освен нечуваните писъци и крясъци, блъскания по вратите и хвърляния на играчки, веднъж оскуба листата на най-любимото ми цвете в пристъп на яд .Ужас! Не помагаха нито викове , нито подръпването на ушите. Май безразличието, неотстъпчивостта и спокойствието от моя страна го моряха най-много и в крайна сметка ставаше така,както аз решах, а не както той искаше. Не знам какво точно предизвиква това поведение - дали борба за налагане, за повече внимание или съревнование и ревност към другото дете /чакано / в семейството, но беше труден период и се радвам, че вече свърши.