... Но и двете деца се будят нощем ...
И София се будеше, докато спеше при нас, но откакто спи сама- спря, явно й е по-тихо и спи по-спокойно и дълбоко.
- Публикувана: 25 окт. 2006, 15:25 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2006, 09:25 ч.
Трябва ли децата да спят при родителите си???
И София се будеше, докато спеше при нас, но откакто спи сама- спря, явно й е по-тихо и спи по-спокойно и дълбоко.
а защо родителите трябва да стават, когато децата се будят през нощта?
ако детето е болно или сънува комари, разбирам, но ако просто няма плавен преход между отделните фази на съня, присъствието на друг човек още повече би затруднило заспиването. дори и сега се случва да чуя, че в съседната стая някой не спи, а си бърбори, шляпа с боси крака към банята или си намества завивките. не хуквам непременно да проверявам какво става. така и децата придобиват увереност, че събуждането през нощта и тъмнината не са нещо страшно, заради което някой непрекъснато трябва да е до тях.
ако детето е болно или сънува комари, разбирам, но ако просто няма плавен преход между отделните фази на съня, присъствието на друг човек още повече би затруднило заспиването. дори и сега се случва да чуя, че в съседната стая някой не спи, а си бърбори, шляпа с боси крака към банята или си намества завивките. не хуквам непременно да проверявам какво става. така и децата придобиват увереност, че събуждането през нощта и тъмнината не са нещо страшно, заради което някой непрекъснато трябва да е до тях.
а защо родителите трябва да стават, когато децата се будят през нощта? ...
София, ако се събуди, то е с истеричен рев, средно положение няма, дано като порасне да се промени,. но сега няма начин да не отидем
На една година се пресили в собственна стая без проблем. Колкото по-рано толкова по-лесно става това.
П.П. Това съвместно съжителство май се практикува само в Б-я
П.П. Това съвместно съжителство май се практикува само в Б-я
Ми маломерни са ни жилищата
Да взема в банята да го сложа, или в коридора...Сигурна съм, че 90% от спящите с децата си просто нямат друга алтернатива за сега... Как мислите бъркам ли,че спя в една стая с 3г си син?Как да го отделия по-безболезнено??? 
а имате ли място в спалнята за вас тримата + бебето, без това да нарушава спокойствието на баткото?? ако не - смятам, че трябва да намерите начин отделянето да стана колкото се може преди раждането на бебето и така той няма да свързва двата процеса. дори това да изисква ти да спиш там няколко вечери и постепенно да отстъпиш. вземете му много желан мечо, например, с когото да спят като големи момчета или въобще нещо, което да му направи преместването не наложително, а пожелано от самия него!
колкото до това, той самият да пожелае да се премести, защото бебето реве, на мен ми се струва абсурдно, дете на 3г да бъде събудено през нощта и вместо да се вкисне, да каже - аз не мога да спа така отивам да спа в другата стая
Според мен не, не. Категорично. Стига възможностите и жилището ни да го позволява смятам за много по-хубаво детенце да има самостоятелна стая.
Ми маломерни са ни жилищата
Да взема в банята да го сложа, или в коридора...Сигурна съм, че 90% от спящите с децата си просто нямат друга алтернатива за сега...Говорим за случаите , когато има възможност. То е ясно , че ако няма къде да го сложиш ще се спи в една стая. Тя авторката , ако нямаше още една стая нямаше да пита
не е само до маломерност на жилището, бе жена 
Пусни една търсачка за co-sleeping и ще видиш чичко гугъл какво нещо ще ти изкара. Сума ти народ из целия свят го правят не поради липса на място, а защото така смятат, че трябва да отглеждат децата си. И ние спим с малката в една стая, а баткото е отделно, но тя още не е готова за отделяне. Като стане това - ще са двамата в детска стая. Но сега, нищо че е на 2 и половина, я виждам, че още й е рано за отделяне от нашия креват.
(в нашия случай тя се роди с проблем и няколко месеца сме спали на смени, за да я наблюдаваме дали диша, така че беше немислимо да я отделяме веднага след раждането. Вече проблемът се израстна, но нуждата от съвместния сън още не е. Става дума, че случаите са различни, просто не бива съвместното спане да се обяснява винаги само с необходимост.)
Пусни една търсачка за co-sleeping и ще видиш чичко гугъл какво нещо ще ти изкара. Сума ти народ из целия свят го правят не поради липса на място, а защото така смятат, че трябва да отглеждат децата си. И ние спим с малката в една стая, а баткото е отделно, но тя още не е готова за отделяне. Като стане това - ще са двамата в детска стая. Но сега, нищо че е на 2 и половина, я виждам, че още й е рано за отделяне от нашия креват.
(в нашия случай тя се роди с проблем и няколко месеца сме спали на смени, за да я наблюдаваме дали диша, така че беше немислимо да я отделяме веднага след раждането. Вече проблемът се израстна, но нуждата от съвместния сън още не е. Става дума, че случаите са различни, просто не бива съвместното спане да се обяснява винаги само с необходимост.)
И аз не мисля, че е проблем, че спите заедно. Имай впредвид, обаче, че ако наистина си решила да го отделяш- сега е момента, защото после като се роди бебето сигурно ще започне да те ревнува и тогава съвсем няма да иска да се отдели. Обяснете му, че вече е голям-истински батко и т.н. Но ако не иска-не го насилвайте- насила ще хубост не става. Когато му дойде времето- сам ще иска да е самостоятелен.
За конкретния случай, пробвай да го слагаш да спи поне следобед в неговата стая. Предполагам, че вечер не лягате заедно с детето, предложи му да пробва да заспи в неговото легло , а вие като си лягате го вземете пак при вас. Така като започне да спи по малко в неговата си стая ще види, че няма нищо страшно. Нощем оставяй вратата отворена, да прониква светлина от вън и да чува шумовете от къщата.
Иначе за спането заедно с родителите, всеки преценява сам за себе си.
Децата ми си имат собствени стаи, въпреки това тази сутрин, като се събудихме, всички бяхме в нашата стая
Ако не съм в настроение мога да ги изгоня, но в повечето случаи с мъж ми ни е много приятно да се гушкаме всички в едно легло 
Иначе за спането заедно с родителите, всеки преценява сам за себе си.
Децата ми си имат собствени стаи, въпреки това тази сутрин, като се събудихме, всички бяхме в нашата стая
Ако не съм в настроение мога да ги изгоня, но в повечето случаи с мъж ми ни е много приятно да се гушкаме всички в едно легло 
Синът ми е на 7 годинки и го отделихме в неговата стая едва преди да тръгне на училище.
Може би защото съм доста по-възрастна /40 годишна/, но се опитвам да изживея всеки един момент на близост с детето си изцяло. Мина ми през ума да го отделя преди две години, но както мъжът ми каза: Колко още ще може да го гушкаш - година, две и той самия няма да иска после. Ще му дойде времето, не го насилвай.
Така и стана. Проблема беше само три, четири дни и свикна сам. Явно му е дошло времето. Сега го карам понякога да дойде при мен, но той не иска, мъж бил вече
Може би защото съм доста по-възрастна /40 годишна/, но се опитвам да изживея всеки един момент на близост с детето си изцяло. Мина ми през ума да го отделя преди две години, но както мъжът ми каза: Колко още ще може да го гушкаш - година, две и той самия няма да иска после. Ще му дойде времето, не го насилвай.
Така и стана. Проблема беше само три, четири дни и свикна сам. Явно му е дошло времето. Сега го карам понякога да дойде при мен, но той не иска, мъж бил вече
Напълно съм съгласна със sladka hapka. Изследванията в развитите страни особено в Щатите показват, че е най-естествено децата да спят при родителите си. Разбира се всяко семейство преценява как е най-добре за него, според ситуацията му. Ние първо спяхме в легла залепени едно за друго (в гарсониера), но като махнахме биберона, нащата дъщеря свикна да заспива при нас - не я е страх от нищо. Вече имаме възможност и отделна стая за нея, но все още не иска да спи сама. Обичаме да се гушкаме заедно. И аз съм уверена, че когато поиска да спи сама, ще стане естествено и лесно.
А това, че децата свикват на начина, по който са гледани, е вярно, но моментите на близост са наистина ограничени, за това защо да ги пропускаме?......
А това, че децата свикват на начина, по който са гледани, е вярно, но моментите на близост са наистина ограничени, за това защо да ги пропускаме?......
Напълно съм съгласна със sladka hapka. Изследванията в развитите страни особено в Щатите показват, че е най-естествено децата да спят при родителите си. Разбира се всяко семейство преценява как е най-добре за него, според ситуацията му. Ние първо спяхме в легла залепени едно за друго (в гарсониера), но като махнахме биберона, нащата дъщеря свикна да заспива при нас - не я е страх от нищо. Вече имаме възможност и отделна стая за нея, но все още не иска да спи сама. Обичаме да се гушкаме заедно. И аз съм уверена, че когато поиска да спи сама, ще стане естествено и лесно.
А това, че децата свикват на начина, по който са гледани, е вярно, но моментите на близост са наистина ограничени, за това защо да ги пропускаме?......
А това, че децата свикват на начина, по който са гледани, е вярно, но моментите на близост са наистина ограничени, за това защо да ги пропускаме?......
Много съм съгласна с теб
