На татито -веднага след теста.Иначе и досега има някой,които не знаят,а съм вече в 4-ти!! 
- Публикувана: 26 окт. 2006, 10:59 ч.
- Последно мнение: 8 ноем. 2006, 17:20 ч.
Кога казахте на приятелите си,че сте бременна?
Направих си тест на 27.12.2004, на таткото казах на рожденния му ден-на 31.12.2004
Въпреки че празнувахме- не казахме на никого докато не отидох напреглед-на 4.01.2005
На другия ден казахме на всички- първо на родителите,после на всички приятели
В работата казах към края на януари-да си правят сметка за понататък-ако сеналагаше да отсъствам
Аз лично знам ,че бременност не е на хубаво да се крие...
Въпреки че празнувахме- не казахме на никого докато не отидох напреглед-на 4.01.2005
На другия ден казахме на всички- първо на родителите,после на всички приятели
В работата казах към края на януари-да си правят сметка за понататък-ако сеналагаше да отсъствам
Аз лично знам ,че бременност не е на хубаво да се крие...
Веднага щом разбрах (още в първия месец) разтръбих на целия свят.Не съм от тия дето крият.
и аз така!
не от суеверие си трайкахме с мъж ми - бебчето е толкова желано, но при мен имаше известни проблеми (в 10г.с прокървих) и ако се случеше нещо, не желаехме да даваме обяснения пред приятелите си "Как? Защо?" и т.н.
За бременността ми знаеха само родителите ни, сестра ми и братята му, както и кумовете.
В един момент несподелянето си ни стана навик и едва в средата на 6-тия месец започнаха да ми забелязват шкембето, но само когато съм с бременния гащеризон
.
Иначе в работа побързах да уведомя тийм лидера си и биг бос - за да се знае до каква степен могат да разчитат на мен и да не ме товарят с по-стресови задачи.
За бременността ми знаеха само родителите ни, сестра ми и братята му, както и кумовете.
В един момент несподелянето си ни стана навик и едва в средата на 6-тия месец започнаха да ми забелязват шкембето, но само когато съм с бременния гащеризон
.Иначе в работа побързах да уведомя тийм лидера си и биг бос - за да се знае до каква степен могат да разчитат на мен и да не ме товарят с по-стресови задачи.
Не исках още 2-рия месец да казвам в офиса, но заради внезапното ми влизане в болница и последвалия го 1 месец болнични нямаше как. Но пък ми олекна
. 
Веднага щом разбрах (още в първия месец) разтръбих на целия свят.Не съм от тия дето крият.
Такава новина не мога да крия и ден, а камоли няколко месеца. Бях толкова щастлива, че исках да кажа на целия свят. А когато таткото научи и той почна да се хвали наляво надясно. Затова че всички наши роднини разбраха че ще имаме бебе до края на първия месец от бременността ми.
