Да потънеш в земята от срам!

Изпадала съм в ситуации, при които съм имала пари само за един шоколад, а дъщеря ми е започвала да протестира да купя още един за брат й.

Измъквала съм се, като съм й предлагала да си го разделят.Не ме е било срам, защото тя без проблем се е съгласявала.

Предпочитам да дам 100 лв. за нещо друго, без значение дали и лично за мен или не.

Дааа, особено много внимавай с деликатния лак  

като се дипломирах преди бая години, моя позната поиска да ми направи подарък и реши да ме прати в Арлет при един там известен софийски коафьор (напоследък съм го засичала в "Огледала"). Тя щяла да се разбере с него по телефона за сметката.И аз съгласна, хвърча от кеф - ще си боядисвам косата. Отивам, като се завъртяха 5 човека около мен- едно момиче ми ми косата, друго момче ме боядисва и накрая тоз ми ти коафьор ме подстрига. И аз се чудя какво да правя, щото те наредени накрая всичките пред мен, комплименти къв цвят, ква коса, бла-бла, пък аз всъщност няма да им давам пари. Смотолевих "ми ...аз сега...за дипломирането..ето ви 10лв да се почерпите". Взеха ги "мерси". Тръгвам да си ходя и касиерката до вратата : "Дължите 50лв" тънк!  Трябваше да се върна и да говоря с баш фризьора....гадно,гаднооо 
Да не говорим, че оттогава имам чувството, че тая моя позната нещо ме отбягва 

 какво я погнахте жената?
въпроса май не е " много ли са 100 лв. за кичури".

Леле, голяма си скица! 
Моята бивша свекърва е лекар и разказваше за една баба, дошла на преглед с ехограф. Свекърва ми й казала: "Съблечете се и се качете на кушетката." Оправя тя ехографа, обръща се и какво да види - бабата, дибидюс гола, прикрила срамотии със забрадката на топка, стърчи права на кушетката. 

И аз се чудя вече, за какво става въпрос в темата  Преди 2 г. и аз съм давала за същите процедури при Душкин около 90 лв. Е и???
Много специални ми бяха кичурите, само там ходех. Защото така ми харесваше... 

Винаги питам колко ще ми излезе.
Но и аз знам ,че при Душкин,Гого, Капанов кичурите са толкова.За всеки салон си има клиенти.

горката 

Как да няма Ела тук в Сопот, кварталната фризьорка взима по толкова. А в сряда сутрин има намаление за пенсионери по 1,50лв. И като мъжа ми и остави 1лв бакшиш е щастливааааа (той и е от любимите клиенти, не го оставя да чака на опашка, пък и идва на всеки 2-3 седмици). Така е в малкия град, разлика в стандарта.

Честита ти прическа!
Хубаво е човек да си позволява подобни удоволствия, колкото и да струват.

Аз се постригвам за 5-10 лева, както дойде, не се боядисвам, но ако не си харесвах естествения цвят, сигурно щях да искам да ме направят както трябва.

Случвало ми се е със зъболекар. Каза ми 5 пъти по-висока цена и ходих да си взема пари

На мен съвсем редовно ми се случват такива неща, защото не мога да нося пари в кеш. По принцип винаги си имам в картата, защото колкото и да имам в портмонето, все се изкушавам да ги изхарча (обикновено за глупости). И не си тегля заплатата като ми я приведат ами само когато има нужда.
Следователно:
Мъжа ми редовно ме чака пред вкъщи да ми плати таксито.
В супер маркетите все питам дали на тази каса може да се плаща с карта.
Последния път при маникюристката, тъкмо ще ме лакира и аз се присещам, че съм забравила да изтегля пари, и `и викам "Изчакай с лака, аз ей сега ще дойда, отивам до банкомата на ъгъла, да не ходя после, че ще си разваля маникюра!" ама с една 24 каратова усмивка  и тя вика "Айде бегай" ама те са много свестни в моя салон и нищо, че са в центъра, въобще не са сноби и са много печени.
И най пресния случай  . Отивам на първа лекция от магистратурата ми и професора си продава учебника, ама аз закъснявам и пак не съм разбрала. Свършва лекцията и той ми вика "Колежке, вие ще си вземете ли учебника?" и аз веднага "О, да!". Ама аз нямам никакви пари, а трябваше да дам на една колежка която събираше парите, и `и викам "Ти ме изчакай, аз слизам до банкомата и ще ти донеса парички." Връщам се, гледам, всички си тръгнали, само тя и професора седят и ме чакат. Пък тя нали трябва да му се отчете после с парите, ама няма кой да се сети  . К'во ли си вика професора, тая няма 2 лв тръгнала финансист да ми става. Ама аз само им се усмихвам и почвам да му обяснявам колко ми е харесала лекцията и как си е струвало да тичам до банкомата за учебника, който вярвам че ще е също толкова интересен 
И така се измъквам, с усмивка и добра дума. 

Минала си се, на мен ми ги направиха за 200 лв. 

Това на майтап. А на сериозно - голям срам, че го разказваш 

Е, аз още като отворя вратата и питам, колко ще струва... На успокоявания - "Няма проблеми! Сядай!", хич не се вързвам и даже се нервирам, че ме бавят с отговора . Ама аз съм откачалка...

 
100 лв. за кичурчета ми е под достойнството да давам, с такива евтини кичурчета ще ме е срам да се появя на улицата и точно тогава ще ми иде да потъна в земята от срам. 100 лв. е най-малкото нещо, което бих направила за косата си.