Много мислих, преди да се реша да ви попитам, но днес чашата ми на търпението преля, когато собствените ми родители ме обвиниха, че не съм права във взаимоотношенията със свекървта и свекъра ми...
Искам да ви разкажа накратко нашата история: Преди няколко години, когато бяхме още гаджета със съпруга ми, започнах да обзавеждам апартамента , който си бях купила абсолютно сама с много заеми и лишения, тогава живеехме на квартира, не говорихме още за брак и бях твърдо решила да довърша сама без никаква финансова помощ започнатото, той естествено обикаляше понякога с мен магазините и в един от тези моменти свекърва ми му звънна по телефона и като чу, че избираме лампи за моето жилище му вдигна скандал, че ми обзавеждал жилището, а повода беше че преди 2 дни и беше отказал мисля че 300лв...замълчах си в името на добрия тон, просто го помолих да и обясни каква е ситуацията с плащането на обзавеждането и да се въздържа, когато думите и изпреварват мисълта. След 7-8 месеца се оженихме, направихме си сватбата абсолютно сами, резервирахме им луксозен хотел за 2 нощувки, не ги ангажирахме с нищо. Случайно разбрах, че искала да носи цветята от сватбата на гробища
, т.е занесла ги е..тъй като им предложих с майка ми да вземат част от букетите да си украсят къщите, защото ние заминавахме за чужбина на другия ден и няма нужда да вехнат у дома...обезумях, но пак си премълчах, дори и на съпруга си не съм казвала, но цветя подарени за здраве и любов тя да ги носи на гробища...
Забременях веднага и се почнаха проблемите, първо ми разказа как е родила мъртво първото си дете, после ми се обаждаше да не ходя на никакви лекари до 4-ти месец поне
, както и да е ...имах много тежка бременност през която, тя идваше да си напазарува до Метро и да ми остави да и измия тавите от манджите които носеше, че да си тръгнела по-бързо и да ми каже да не купувам нищо за бъдещото бебе, защото можело да стане всичко, изобщо всичко "хубаво", което трябва да се каже на бременна. Само реве, че нямали пари, а построи 2 къщи, изпроси си зимни гуми и какво ли не... Даде пари за количката на детето, без някой да е искал и после си ги поискаха обратно, че много били закъсали и си ги взеха естествено...
Трябваше да ми оправи един документ свързан с данъци в провинцията и беше въпрос на часове да се отиде до данъчното, защото беше овапцала нещата и без малко държавата да заведе дело срещу мен за укриване на данъци по нейна вина, нооо тя каза, че ще си леят бетон на новата къща и не може да се разправя, свекъра ми също си ля бетона, а един приятел на мъжа ми свърши услугата, от притеснение отново прокървих на другия ден, но нищо не казах, исках да имаме добри взаимоотношения. Планувахме да се върна на работа няколко месеца след раждането (както и стана) и и предложихме да идва в София през седмицата да гледа детето, като ще и прехвърля майчинството и ще и даваме повече пари, отколкото взема, тя отказа (и слава Богу, защото не че много исках, но пак да съм добра и да попитам нея преди майка ми). Майка ми се съгласи и уж приключихме въпроса. В деня на раждането, което беше доста тежко и за мен и за малкото ми съкровище, но слава Богу всичко се оправи, звъннала на майка и и казала, че съм в изпаднала в кома, а детето е много зле
и не се знае какво ще стане с нас 
семейството ми бяха откачили от притеснение, пак си замълчах нямах сили в тези моменти за скандали. Това бяха абсолютно нейни интерпретации, защото тя е фелдшер и си мисли, че разбира много от медицина и след като съпруга ми и споделил , че кръвното ми е паднало много и имам тежка кръвозагуба и детето е в кувьоз за 2 дни, тя ни поставила диагнозите
Първите 3 месеца и половина гледах детенце абсолютно сама, тя дойде за 3 дни, когато съпруга ми замина в командировка уж да не съм сама, дърпаше ми детето от ръцете 3 -седмично бебе и го подхвърляше, бъркаше му в устата, постоянно и го вземах и го пазех от нея и и обяснявах, че бих приела всякаква помощ в домакинството, но за детето държа да се грижа само аз, едната нощ не издържах, когато нахълта в стаята и със заповеднически тон ми каза да заминавам да спя в другата стая като се опита да ми вземе бебето, тогава и аз и повиших тон и я изпратих да си ляга. Ей намразих я тази жена, знам че не е хубаво, но 3 дни ми отрови живота, само чакаше да вляза в банята и да нахвърли върху малкия, въпреки че излишно я предупреждавах да не го взема ...
Започнаха непрестанни напъни да идвала тя да го гледа "когато може за по няколко седмици", като на мен нищо не ми казваше, а звънеше на мъжа ми и на майка ми. След като и двамата и казаха, че аз решавам тя ми звънна, но бях категорична, че за детето не е добре да се гледа от 100 човека и това не е кукла всеки да си играе с него, когато има време. Непрекъснато се обажда на майка да и казва как съм луда, че си гледам детето по интернет и не му давам да яде всичко и тя да му давала докато мен ме няма малкия беше на 5 месеца и тя искаше да го храним с кисело мляко, яйца, месо и чушки 
И как сина и не бил такъв преди. Идва през деня, когато има с кого да пътува без изобщо да ми казва, че ще дойде, държи се все едно че съм умряла, обажда се само на майка ми и на мъжа ми, аз не съществувам, преди 1 месец не успяла да се свърже със съпруга ми и звъннала на майка да намери сина и и да му каже да ги предвиди за вечеря, че щяла да дойде с някакви познати Е да си покани гости в собствения ми дом вечерта, при условие, че сме 3-ма възрастни и бебе в 50 кв.м (2 стаи) и да не счете за необходимо да ми каже не можех да повярвам за какво става въпрос, този път си поговорих с мъжа ми и поне той е абсолютно съгласен, че поведението и напоследък спрямо мен е недопустимо. Прибрах се навреме, предвидих ги за вечеря и се държах прилично, а тя все едно, че ме няма там 
От 1 месец води преговори с майка ми, баща ми и мъжа ми, как тази събота ще отидем у тях с детето, имат семеен празник и покани родителите ми, но на мен изобщо не ми се обадиха, поне от куртоазия, този път се запънах и казах няма да отида, не съм канена и няма да отида! Майка ми и баща ми ме подлудиха, как трябва да наведа глава и да се засрамя и да уважавам повече хората, съпруга ми каза права си, няма да ходим. Вчера ми звъни свекървичка и започва "ти ни бойкотираш празника, той мъжа ти споделя прекалено много с теб, ти вземаш решенията ти си виновна, ти си неуважителна" и скандира колкото може, обясних и, че се чувствам поканена от 2 минути и то по доста странен начин! Днес честитих на свекъра ми и той ми затвори телефона! Е няма да отида и ми писна да си премълчвам, всички скочиха срещу мен (свекърите, майка и татко..) наговорих много неща вчера пред мъжа ми, той е на моя страна, но се притеснявам, че ще започнат да му пилят на главата каква съм и т.н и на никого не му е приятно да е между чука и наковалнята...Свекърва ми е много властна жена и е свикнала да командори всички, видя че аз не позволявам да ми се меша в семейството и полудя ...
Толкова добре си живеем разбираме се перфектно, имаме чудесно детенце, да сме живи и здрави да работим почти от нищо не се лишаваме, а много ми е притеснено от всичките тези конфликти, че рано или късно ще рефлектират в семейството ни
Не знам вече права ли съм или не, къде греша, споделих с една колежка и тя ми каза мълчи си и върви да е мирно и тихо... Вие как мислите?
Искам да ви разкажа накратко нашата история: Преди няколко години, когато бяхме още гаджета със съпруга ми, започнах да обзавеждам апартамента , който си бях купила абсолютно сама с много заеми и лишения, тогава живеехме на квартира, не говорихме още за брак и бях твърдо решила да довърша сама без никаква финансова помощ започнатото, той естествено обикаляше понякога с мен магазините и в един от тези моменти свекърва ми му звънна по телефона и като чу, че избираме лампи за моето жилище му вдигна скандал, че ми обзавеждал жилището, а повода беше че преди 2 дни и беше отказал мисля че 300лв...замълчах си в името на добрия тон, просто го помолих да и обясни каква е ситуацията с плащането на обзавеждането и да се въздържа, когато думите и изпреварват мисълта. След 7-8 месеца се оженихме, направихме си сватбата абсолютно сами, резервирахме им луксозен хотел за 2 нощувки, не ги ангажирахме с нищо. Случайно разбрах, че искала да носи цветята от сватбата на гробища
, т.е занесла ги е..тъй като им предложих с майка ми да вземат част от букетите да си украсят къщите, защото ние заминавахме за чужбина на другия ден и няма нужда да вехнат у дома...обезумях, но пак си премълчах, дори и на съпруга си не съм казвала, но цветя подарени за здраве и любов тя да ги носи на гробища... Забременях веднага и се почнаха проблемите, първо ми разказа как е родила мъртво първото си дете, после ми се обаждаше да не ходя на никакви лекари до 4-ти месец поне
, както и да е ...имах много тежка бременност през която, тя идваше да си напазарува до Метро и да ми остави да и измия тавите от манджите които носеше, че да си тръгнела по-бързо и да ми каже да не купувам нищо за бъдещото бебе, защото можело да стане всичко, изобщо всичко "хубаво", което трябва да се каже на бременна. Само реве, че нямали пари, а построи 2 къщи, изпроси си зимни гуми и какво ли не... Даде пари за количката на детето, без някой да е искал и после си ги поискаха обратно, че много били закъсали и си ги взеха естествено...Трябваше да ми оправи един документ свързан с данъци в провинцията и беше въпрос на часове да се отиде до данъчното, защото беше овапцала нещата и без малко държавата да заведе дело срещу мен за укриване на данъци по нейна вина, нооо тя каза, че ще си леят бетон на новата къща и не може да се разправя, свекъра ми също си ля бетона, а един приятел на мъжа ми свърши услугата, от притеснение отново прокървих на другия ден, но нищо не казах, исках да имаме добри взаимоотношения. Планувахме да се върна на работа няколко месеца след раждането (както и стана) и и предложихме да идва в София през седмицата да гледа детето, като ще и прехвърля майчинството и ще и даваме повече пари, отколкото взема, тя отказа (и слава Богу, защото не че много исках, но пак да съм добра и да попитам нея преди майка ми). Майка ми се съгласи и уж приключихме въпроса. В деня на раждането, което беше доста тежко и за мен и за малкото ми съкровище, но слава Богу всичко се оправи, звъннала на майка и и казала, че съм в изпаднала в кома, а детето е много зле
и не се знае какво ще стане с нас семейството ми бяха откачили от притеснение, пак си замълчах нямах сили в тези моменти за скандали. Това бяха абсолютно нейни интерпретации, защото тя е фелдшер и си мисли, че разбира много от медицина и след като съпруга ми и споделил , че кръвното ми е паднало много и имам тежка кръвозагуба и детето е в кувьоз за 2 дни, тя ни поставила диагнозите Първите 3 месеца и половина гледах детенце абсолютно сама, тя дойде за 3 дни, когато съпруга ми замина в командировка уж да не съм сама, дърпаше ми детето от ръцете 3 -седмично бебе и го подхвърляше, бъркаше му в устата, постоянно и го вземах и го пазех от нея и и обяснявах, че бих приела всякаква помощ в домакинството, но за детето държа да се грижа само аз, едната нощ не издържах, когато нахълта в стаята и със заповеднически тон ми каза да заминавам да спя в другата стая като се опита да ми вземе бебето, тогава и аз и повиших тон и я изпратих да си ляга. Ей намразих я тази жена, знам че не е хубаво, но 3 дни ми отрови живота, само чакаше да вляза в банята и да нахвърли върху малкия, въпреки че излишно я предупреждавах да не го взема ...
Започнаха непрестанни напъни да идвала тя да го гледа "когато може за по няколко седмици", като на мен нищо не ми казваше, а звънеше на мъжа ми и на майка ми. След като и двамата и казаха, че аз решавам тя ми звънна, но бях категорична, че за детето не е добре да се гледа от 100 човека и това не е кукла всеки да си играе с него, когато има време. Непрекъснато се обажда на майка да и казва как съм луда, че си гледам детето по интернет и не му давам да яде всичко и тя да му давала докато мен ме няма
малкия беше на 5 месеца и тя искаше да го храним с кисело мляко, яйца, месо и чушки И как сина и не бил такъв преди. Идва през деня, когато има с кого да пътува без изобщо да ми казва, че ще дойде, държи се все едно че съм умряла, обажда се само на майка ми и на мъжа ми, аз не съществувам, преди 1 месец не успяла да се свърже със съпруга ми и звъннала на майка да намери сина и и да му каже да ги предвиди за вечеря, че щяла да дойде с някакви познати Е да си покани гости в собствения ми дом вечерта, при условие, че сме 3-ма възрастни и бебе в 50 кв.м (2 стаи) и да не счете за необходимо да ми каже не можех да повярвам за какво става въпрос, този път си поговорих с мъжа ми и поне той е абсолютно съгласен, че поведението и напоследък спрямо мен е недопустимо. Прибрах се навреме, предвидих ги за вечеря и се държах прилично, а тя все едно, че ме няма там От 1 месец води преговори с майка ми, баща ми и мъжа ми, как тази събота ще отидем у тях с детето, имат семеен празник и покани родителите ми, но на мен изобщо не ми се обадиха, поне от куртоазия, този път се запънах и казах няма да отида, не съм канена и няма да отида! Майка ми и баща ми ме подлудиха, как трябва да наведа глава и да се засрамя и да уважавам повече хората, съпруга ми каза права си, няма да ходим. Вчера ми звъни свекървичка и започва "ти ни бойкотираш празника, той мъжа ти споделя прекалено много с теб, ти вземаш решенията ти си виновна, ти си неуважителна" и скандира колкото може, обясних и, че се чувствам поканена от 2 минути и то по доста странен начин! Днес честитих на свекъра ми и той ми затвори телефона! Е няма да отида и ми писна да си премълчвам, всички скочиха срещу мен (свекърите, майка и татко..) наговорих много неща вчера пред мъжа ми, той е на моя страна, но се притеснявам, че ще започнат да му пилят на главата каква съм и т.н и на никого не му е приятно да е между чука и наковалнята...Свекърва ми е много властна жена и е свикнала да командори всички, видя че аз не позволявам да ми се меша в семейството и полудя ...
Толкова добре си живеем разбираме се перфектно, имаме чудесно детенце, да сме живи и здрави да работим почти от нищо не се лишаваме, а много ми е притеснено от всичките тези конфликти, че рано или късно ще рефлектират в семейството ни
Не знам вече права ли съм или не, къде греша, споделих с една колежка и тя ми каза мълчи си и върви да е мирно и тихо... Вие как мислите?
.добре че не живеете заедно 
свекървещица... 
ГОЛЯМО СЪРЦЕ ИМАШ ,че си я траела до сега и още нещо ,че я МРАЗИШ,защото и ОМРАЗАТА Е ЧУВСТВО .
на съпруга ти за непредубеденото и трезво отношение! 
, станах и изхвърчах от стаята и без нищо си облякох палтото и обувките и зачаках в коридора. Добре че моя ми е свикнал на реакциите и бързо се усети и дойде при мен и си тръгнахме. После по път взе да ми обяснява че майка му като гледа телевизия не чува и не обръща внимание на никой.Може и така да е ама на мен ми стана криво и скоро у тях няма да ида 
без да работи и да учи толкова, как трябва да внимавам колко лекомислен е мъжа ми и да съм му намирала работа за да не мисли за глупости 
, а по твоя проблем досега сигурно щях да съм в нервна криза и да съм отрязала и родителите си и неговите, защото имам пълната му подкрепа, което ми е напълно достатъчно да живея пълноценно и да съм щастлива