Може би аз не съм права...

И моята свекърва е много властна и командва всички покрай себе си , но аз не позволявам да ме командват. Отрежи ги и не ходи на техния празник. Ти си герой.

Боже,ама твоите нерви от желяЗо ли са ковани?
Не zнам от къде има6 това търпение..Ограни4и контактите до минимум с теЗи хора,така няма да се драzни6 и по малко 6е zнаят zа живота ти.

    Сама си си виновна. Постоянно мълчиш , а искаш да те разбират. Как да стане?
На твое място доста щях да се замисля.

Позната история, за съжаление! Аз бях в същата ситуация. Намирам много общи неща в съпрузите ни, т.е. мъже на място и затова ще ти кажа как постъпихме ние. Поговорихме със съпруга ми какви са ни ОСНОВНИТЕ претенции към родителите му и какви ще бъдат правилата на играта, а именно - ще си възпитаваме детето най-вече сами; ще ни идват на гости само при покана от наша страна и в присъствието на съпруга ми; и др. от този род. Разбрахме се той да говори първи с тях, а ако желаят - ще има втори разговор, на който ще присъствам и аз. Той отиде, незнам колко бързо им е обяснил всичко, защото се върна експресно и само ми каза, че е паднал голям рев и ги е оставил на спокойствие да си мислят върху поставената задача. Така и никой не ми се обади за коментар, а когато се видяхме след това се държаха все едно, че нищо не се е случило. Аз се опитах също не коментирах нищо и нещата потръгнаха. Сега пак правят изцепки от време на време, но по-малки и по-рядко. Все пак не можем да ги направим нови хора, но се търпи. А на моите родители съобщихме за тези неща много по-късно.
За доуточняващи въпроси, ако имаш такива към мен - винаги съм насреща!

Още веднъж ви благодаря за подкрепата     

Здравей, аз отскоро съм в този форум и още не сме почнали с бебеправенето. В момента свикваме с новото си семейно положение  и се опитваме да балансираме в отношенията с родителските тела и от двете страни.

Това, което прочетох, освен ако няма още факти, които да си изпуснала, за мен значи, че драстично трябва да се противопоставиш. От такова нещо няма оправия и цял живот ще се тровиш, ако се примиряваш. Детето ти ще бъде тъпкано с храна, която не считаш за подходяща, ще бъде настройвано от баба си срещу теб,  ще му се говорят неща, които биха го разстроили. Не искам да бъда лош пророк, просто те съветвам по-решително да се противопоставиш, а не да премълчаваш.

Ако трябва да дам за пример себе си, при мен нещата не са драстични чак, но пак имам проблеми и ми е много болно. Живеем в самостоятелно жилище, подарък от моите родители, които правят много опити да се месят в живота ни. Винаги дават съвети, казват, че те например щели да определят какъв гардероб ще си купим ние за коридора, те казват кога ще си инсталираме аспиратор и т. н. купища неуместни забележки и съвети. Опитвам се да ги спирам, доколкото е възможно без да се караме, защото все още вярвам, че има начин. Обаче мои близки приятели ме съветват да действам по-рязко. Толкова ми е болно - около сватбата почти всичките ми посещения в бащината къща завършваха с разправия. От родителите на мъжа ми няма такава намеса, защото те са чак във Варна, а ние в София. Там някои други проблеми се получиха, които не бих искала в момента да споделям.

И още един съвет - когато се противопоставяш на свекървата, винаги го прави заедно с мъжа си и е чудесно, ако той плътно те подкрепя. Първо така се избягват интриги и говорене зад гърба, представяне на нещата, както не са били всъщност. Второ тази подкрепа е най-важната за едно семейство. Недей да конфронтираш майка и син, а по-скоро подходът да бъде, че ти и мъжа ти си имате свой живот и той е напълно отделен от начина, по който тъщата или свекървата са гледали техните семейства.

Пожелавам ти успех! 

тая жена е направо ужас! какво нагло същество! поставяйки се на твое място обаче, аз бих отишла на семейното събиране! не знам и аз точно как да се обоснова защо... донякъде заради мъжа ти, който колкото и да те подкрепя когато сте двамата, защо не се сопне на тая жена и да се приключи с нейното ужасно отношение към теб, от друга страна съм сигурна, че твоите родители са на твоя страна, но са наясно, че ако се скарате със свекърите, ще ти е по-трудно на теб, т.к. мъжа ти едва ли ще прекъсне контакта си с тях...
на събирането бих се държала съвсем възпитано, но нищо повече- ще отговарям само когато ме питат с въжможно по-малко думи, дори бих помогнала на домакинята... не знам дали ме разбираш какво имам пред вид!
мъжа ти със сигурност ще оцени този жест, а пак да не ти пука какво си мисли майка му! тъпото е, че след като вече си "поканена", ако не отидеш, ти ще излезнеш виновната... а пък и със отиването си ще спомогнеш за доброто прекарване и ведрото настроение на тази коза! ) но пак повтарям, че бих се държала изключително и само възпитано!
 

Браво! Дръж фронта! Само така! Каквото повикало, такова се обадило. Права си. За мен си права. Права си да отстояваш позиците си. Права си, че не си мълчиш. Защото имаш право. Абе, ти да не си от провинцията? Там хората имат такова мислене. Никога не скланяй глава, за да е мирно, защото се трупа малко по малко и накрая става страшно. Казвам ти го от личен опит.
Аз все си мълчах, защото нас провинциалните деца така ни възпитават, да не кажат хората...Мен ме тъпчи и обижда свекърва ми, аз си трая, за да е мирно и да не безпокоя мъжа ми, а той самият ме предупреждаваше колко е коварна майка му, а аз не му вярвах. Веднъж чашата преля и не издържах и казах всичко, което съм трупала вътре в себе си с годините и станах лоша, неблагодарна, да не изреждам епитети.

За много по-малка намеса се скарах със свеката като се роди големия ми син. 6 месеца не ми говореха и това бяха най-спокойните месеци в семейството ми. Сега като се роди малкия е по-ниска от тревата защото знае че не си поплювам.

Много съжалявам за това което ти се случва!

Радвай се на подкрепата на мъжа си и поговори с родителите си, как така ще защитават свекърва ти, та ти си тяхна дъщеря и трябва теб да подкрепят!
А за свекървата думи нямам, аз и за по малко бих я отсвирила. Моята и тя много не бива- покани ни на рождения си ден в деня като звъннахме да и го честитим/т.е на самия Р.Д./, а ние имахме други планове-все пак не бяхме поканени, обяснението и беше, че не можела да ни покани докато не и го честитим

знаеш ли, ние живеем от около 5 месеца заедно и живеем в апартамента на моето момче с баба му и татко му, за съжаление, аз обаче обръщам внимание на малките неща, като това да изчистя и да влезе някой с обувките и в началото ми беше гадно защото не смеех да направя забележка на тях, а мърморех на него, той пък не обръща внимание на тези неща и ходеше и заради мен правеше забележки, от няколко седмици обаче се сетих, че не е честно така на него да си изкарвам, и го послушах, като ми казва всеки път аз да не си мълча и че ще става това което аз кажа, размърморах се 1-2 пъти и се чувствам много по- добре, той също се радва за мен , а по твоя проблем досега сигурно щях да съм в нервна криза и да съм отрязала и родителите си и неговите, защото имам пълната му подкрепа, което ми е напълно достатъчно да живея пълноценно и да съм щастлива

Гледай да си добре с мъжа си - всичко останало е извън твоят дом и следователно няма значение Браво на съпругът ти  Напълно те подкрепям, че без да получиш покана с НОРМАЛЕН и УВАЖИТЕЛЕН тон, не би могла да отидеш на тази "сбирка" нар.празник