От 1 година се познавам с един човек и от 2 месеца живеем заедно. Доста сложен характер, но ми дава чисто емоционално всичко, от което имам нужда - разговори, подкрепа, допитва се до мен постоянно. Чувствам се обичана с него. Неща, за които съм обяснявала в предишни връзки, ги имам наготово. Вкъщи чисти, готви, пуска пералня и простира без да му напомня. Бюджетът ни е общ и не е стиснат.
Тъй като беше извън града и щеше да идва уикенда у нас, аз го помолих да не го прави, понеже е болен и ще ме зарази. Оттам стана голям проблем, наговори ми много грозни неща. Че аз все съм командвала, че съм била супер властна, повече нямало да дойде в моя апартамент и трябвало да си търси жилище сега, а пък понеже има кредит и няма как да стане. Реално съм му удобна да избяга от село, където му изяждат заплата родителите и кредит му искаха и да дойде при мен наготово.
Само съм му повтаряла ,че този дом е негов, а не може да се прибере, когато иска. Ми да ми плаща половината вноска по кредита. Плаща сега половината ток и пазарува. Като излезем, се редуваме в сметките и така. Понякога си мисля, че ако живеехме в негово жилище, щеше да се държи ужасно с мен. Аз нито му правя забележки колко е разхвърлян или за каквото и да било. Държа се нормално и уважително.
Бяхме коментирали цвета на стените и като реших друг цвят от този, който мислехме, стана пак огромен проблем. Как сме щели да изградим нещо свое - ми нали аз го изплащам......
Какво мислите?
И като се разболял, заповед да си стои дОма 🙂. Ами нормално човекът се опитва да си изясни положението, а за това, че от това се получава скандал сигурно имаш принос и ти.