Публикувана: 26 окт. 2006, 22:39 ч.
Последно мнение: 30 окт. 2006, 09:58 ч.

Гонят ни от къщи.

8 158
107
1

1
...
3
4
5
...
8
Всички

# 45 27 окт. 2006, 13:18 ч.

Мнения: 6 164

А, да ето сега ме подсети... Точно това беше причината и кърмата ми да намалее драстично, то просто като глътнеше два пъти и колкото и да стисках нямаше вече и пропуших и донякъде обвинявам нашите за това. Няколко пъти съм споменавала за спирането на кърмата, но не съм казвала причината. Е явно стресът не е за подценяване. Въпреки чайовете, хомеопатичните лекарства, литрите течности и всичката храна... Всички съвети за лактация във форума, които намерих опитах и нямаше дори мъничък ефект. Явно, че бяха нерви и се отказах... И мисля, че всяка бъдеща майка трябва да й бъде осигурено спокойствие, поне през първия месец, когато все още не е свикнала с бебето и без това не се чувства достатъчно уверена. Защото родих, а никой не се погрижи да ми даде спокойствие да гледам детето си, а и за новородено и първо, и без това достатъчно бях притеснена, все пак беше нещо ново. Майка ми никога не ми е помагала с нищо, само гледаше отстрани - а и не съм искала да помага, исках само да не пречи, но май исках много.

Всеки път като си помисля се изпълвам със злоба, друго не ме озлобява толкова към тях, колкото това, че ми извадиха нервите и детето ми беше лишено от нещо важно. А в началото имах ужасно много, много кърма. Може би, когато нещата се бяха постабилизирали трябваше да спра да пуша и да подновя лактацията, вероятно това е моята вина. Не спрях да пуша, а мъжа ми се върна на старата си работа. Много се молех да не го прави, защото на тази работа си виждаме очите по празници и тук-таме някой уикенд. Само зимата има по-малко пътувания и е по-добре. Сигурно е искал и да се махне от нашите. Само той ми помагаше, само той ме подкрепяше и като останах сама ми дойде много нанагорно и пак първия месец заспивах с рев, докато посвикна да го няма...
Както и да е, това е минало, само дето още ми се доплаква, всеки път щом се сетя или някой спомене думата "кърмене". Така става, като много искаш нещо, то не става.

# 46 27 окт. 2006, 13:24 ч.

Мнения: 3 268

Мисти,чета и не вярвам на очите си!И това са ти родители!Много съжалявам,мила,но всяко зло за добро.Мобилизирате се и започвате самостоятелен живат.Намерете си квартира и ще видиш колко по-добре е човек сам да си е господар.Успех!

# 47 27 окт. 2006, 13:25 ч.

Мнения: 6 472

Мисти, малко са ти проблемите та за кърменето се тормозиш Sad

Нищо му няма на детето и на АМ, недей да се тровиш и за това! Гледай да се махнете от там, че тази обстановка, определено повече ще му навреди.

# 48 27 окт. 2006, 13:31 ч.

Мнения: 1 615

Момичета, радвайте се, че не сте "случили" с такива родители! Нямате си представа колко често е случва Sad

Всеки се срамува да признае и затова изглежда сранно. Когато аз споделих, случаите изригнаха като вулкан Sad

И се стремете да си осигурите добра емоционална, а не материална връзка с децата си!!! Нека да не ставаме и ние озлобени старци!!!

# 49 27 окт. 2006, 13:32 ч.

Мнения: 189

Тъкмо бях започнала да ти пиша, че и моят скъп е адски нерешителен и често се чудя как да го размърдам, но след последното ти включване останах май без думи.
Как издържаш на всичко това?

# 50 27 окт. 2006, 13:43 ч.

Мнения: 945

Леле момиче, не zнаеш каква голяма късметлийка си, щом при такова положение мъжа ти е още с теб. Ако аz бях на негово място, отдавна да съм си тръгнала.

Решението на проблема ти е един.
Намираш си самочуствието отново. Ако ти не се уважаваш, няма кой да те уважава. И повече НИКОГА в живота си не допускай някой да те унижава така. Стигнала си много далеч, допуснала си много. Главата ми не може да го побере zащо си поzволила да се стигне до там...
Родителите си ги пиши умрели. Знам какво е да се чустваш сирак при живи родители, но вярвай ми, по лесно е така.

МАхай се от таzи къща, докато все още мъжът ти е с теб. Защото рискуваш един ден да останеш съвсем сама...

Успех, мила...

# 51 27 окт. 2006, 13:45 ч.

Мнения: 1 615

Misty, аз живея в "Люлин", но се надявам, когато нещата ти се подредят и живнеш, да намерим начин да се срещнем наживо и да си поговорим. Дъщеря ми умира за бебета Wink

# 52 27 окт. 2006, 13:47 ч.

Мнения: 3 323

Няма какво да ти кажа...
Вече достатъчно ясно са го написали преди мен. Пиши обади ли се на агенциите и какъв резултат получи. В Дружбма също убедена съм за около 300 лева може да се намери 1 че и 2 стаен. Миналата година работех в една агенция за недвижими имоти - мисля че тези пари ще стигнат.
Горе главата, щом твоето семейство не те иска - обърни му ти първа гръб. Много е тежко, но ти и така не разчиташ на тях. Сигурна съм че друга песен ще запеят после.

# 53 27 окт. 2006, 13:54 ч.

Мнения: 6 164

Цитат на: .:Geri:. в пт, 27 окт 2006, 13:43

:Geri: аз не съм такъв човек. Мога много да се скарам с някой, но бързо ми минава и после си спомням само хубавото. Не мога да се сърдя и да отпиша никой. Още по-малко хората, които са ме отгледали. Баща ми се промени, след като започна да пие много. Стана егоистичен, но си го спомням като дете - беше най-добрия татко на света! Гордеех се с него. Това сега не е той, но какъвто и да е сега аз го обичам. Cry

Майка ми също се промени покрай него. Хората се променят, но не мога да ги пиша умрели, обичам си ги! Искам да им се сърдя, но като се познавам, няма да мога...

Защо да не е с мен мъжа ми още? Нали по негова вина е всичко! Та те длъжни ли са да гледат и заврян зет? Аз ги разбирам в това отношение. Редно е като дойде някой да иска ръката на дъщеря ти да й осигури дом. Естествено в днешно време е трудно и адски много семейства живеят скупчени под един покрив с тъстове и тъщи/свекъри и свекърви... А сме на това дередже, защото баща му е още по-голям егоист! Какво право тогава има да се сърди на нашите, че пък и да не е с мен чак?!? Shocked

Самочувствието ми не е пострадало. Просто съм разочарована и огорчена и е нормално да изпитвам страх от неизвестното, особено когао всичко се случва така изведнъж.

# 54 27 окт. 2006, 14:01 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 967

Скъпа Мисти,
Дълбоко ми е позната подобна семейна обстановка. Най-гадното е, че ние децата не сме заслужили подобно отношение. Ужасно е, когато 2 души не могат да живеят вече заедно, но вместо да се разделят се заблуждават, че си разрешават проблемите със спане в отделни стаи, алкохол, негативни емоции върху други лица. Винаги съм се питала дали има разрешение. Явно, само бягството помага.

Кураж и в най-скоро време да успеете да се отделите. bouquet

# 55 27 окт. 2006, 14:07 ч.

София
Мнения: 1 639

Цитат на: Misty в пт, 27 окт 2006, 13:54

Защо да не е с мен мъжа ми още? Нали по негова вина е всичко! Та те длъжни ли са да гледат и заврян зет? Аз ги разбирам в това отношение. Редно е като дойде някой да иска ръката на дъщеря ти да й осигури дом. Естествено в днешно време е трудно и адски много семейства живеят скупчени под един покрив с тъстове и тъщи/свекъри и свекърви... А сме на това дередже, защото баща му е още по-голям егоист! Какво право тогава има да се сърди на нашите, че пък и да не е с мен чак?!? Shocked

Е тук не съм съгласна с теб. Защо да е само по негова вина. Освен това, определено смятам, че в днешно време не е актуално мъжа да е длъжен да осигури дом. Мъжът ти може и да не се сърди на вашите, макар че смятам ще е в пълното си право, щом имат такова отношение към вас, но рано или късно в тази обстановка ще му "писне".
Не искам да те сдухвам допълнително! Даже напротив. Но се вземи в ръце и не търси вина, а просто търси квартира.
Първо говори с мъжа си, разберете се вие и действайте. Не разчитай на апартамента на чичо му, за да не бъде поредното разочарование. А и нали не искаш дъщеря му после да обвинява вас за всичко.
Погледнах преди малко за обяви под 150евро, не са много, но има. Отвори имот.бг и почни да звъниш наред. Ако ти не си помогнеш - няма кой друг.
По-горе срещнах едно твое изречение, което ми говори това, че ти не искаш да оставаш сама в някое жилище. Разбирам, че отделянето от родители е много трудно(каквито и да са родителите - те са си твои родители и е нормално да ги обичаш), но не го ли направиш сега, няма да го направиш никога, а това ще ти коства много след време.
Спри да мислиш за всичко останало освен търсеното сега и веднага на квартира!

# 56 27 окт. 2006, 14:10 ч.

Мнения: 9 865

Мисти виждам че всички проявяват разбиране и съчувствие към проблема ти, бих искала и аз да те подкрепя. Моето семейство ми погоди подобни номера, но с тази разлика, че се касаеше до мен и моята сестра, без дете и т.н. Но пак бях изгонена и то на 17-18г., защото съм била неблагодарна, а в същност проблемът е алкохол и пак алкохол... Не им се давай, вдигай глава и давай напред с подкрепата на съпруга ти всичко ще е наред. Вярвам, че ще си намерите дом (дом е там където живееш) и ще бъдете независими. Докажете на себе си и на глупавите хора, които не оценяват, че вие с бебето сте тяхно богатство, че можете сами и сте силни като семейство!
Много успех!!!

# 57 27 окт. 2006, 14:17 ч.

Мнения: 6 164

Цитат на: gato в пт, 27 окт 2006, 14:07

Е тук не съм съгласна с теб. Защо да е само по негова вина. Освен това, определено смятам, че в днешно време не е актуално мъжа да е длъжен да осигури дом.

Така е, вярно е!, но той не си мърда пръста, разбираш ли? Това е неговата вина! Защото с гаджето си преди мен е живял на квартира, а аз която съм му родила дете и сто пъти съм ревала, че не издържам тук и искам да се махнем си прави оглушки, докато не дойде поредното изгонване! Ами не хич не носи вина. Ето сега иска довечера да ходим на гости! Аз искам да ходим на огледи, пък нашия на гости му се ходело. ooooh!

Ей такъв си е той, щрака с пръсти, а аз върша всичко. Confused

Сега пак на моя г*з се пише.

# 58 27 окт. 2006, 15:14 ч.

Мнения: 178

Мисти,съжалявам,че не мога да ти помогна,защото живея в провинцията.Това което описваш го преживях преди по-малко от 10 години.Унижения от страна на свекъра и свекървата,абе не ми се връща назад за да описвам какво сме преживели-почти същото като теб.Само съпруга ми работеше тогава и беше немислимо да излезем на квартира.Стискахме със зъби идокато почна работа,теглихме заем и си купихме жилище и то за щастие на ниска цена,доста преди да се вдигнат. Лишавали сме се от много неща,защото пак живеехме с една заплата,другата отиваше за заем,но повярвай ми-купуваш си спокойствието.Дано си намерите по-евтина квартира и те уверявам -ще се справите.Всичко си идва на мястото-нормално е да се плашиш от неизвестното,от това че ще си сама с детето.Аз също гледах детето по цяла седмица сама,защото мъжът ми бе непрекъснато в командировки.Но благодарение на приятели се справях.Бъди силна и не си струва човек да живее в страх и унижение.Гледай напред и не се обръщай назад!

# 59 27 окт. 2006, 16:00 ч.

Мнения: 668

Мисти, за съжаление не мога да ти помогна, но знам че си силен човек и можеш да се справиш във всяка ситуация.
Вярвам, че ще намериш изход от създалата се ситуация, приеми я като едно предизвикателство, с което трябва да се справиш.
До известна степен те разбирам, защото баща ми е същият (но не е военен) то и затова се разведоха с майка и дано никога не ми се налага да живеем с него.

Препоръчани теми

Често съм обиждана и гонена

наем или покупка

Филми за тинейджъри с цел превенция

бременна съм ,а остажам на улицата

Причина:

Причина: