И сега се чудя - ако продължавам да се боря за мечтите си - пътувания, интересни места, следва отговор "Ти си ми враг, искаш да ми похарчиш част от парите". Не ми се иска да загърбвам своите представи за живота, но трябва да ги реализирам сама и с цената на скандали в семейството.
И ме е обхванало едно нещастно чувство, че майка ми не ме е научила как да живея хем с мъж, хем сама. От една страна ми е удобно да живея с него и считам, че изпълнявам много честно семейните си задължения, но в тях не влиза да се откажа от мечтите си...
Друг въпрос - Прави ли ни щастлива финансовата независимост - сега не работя много, защото гледам детето и се чудя дали ако се върна активно на работа, ще се променят нещата. Малко се съмнявам, защото преди да родя, имах финансова независимост, но пак се съобразявах основно с неговите желания