Въпрос: Общ бизнес със съпруга

Щом ти си решила, че можеш да си позволиш еди каква си сума за крем примерно, то тогава не би трябвало да е проблем за другия. Така разсъждавам аз.

Моят пък иска точно обратното - да направи бизнесът семеен. Аз обаче не искам.
Достатъчно ми е, че е глава на семейството - айде да не е ми е шеф в работата.
Друг е въпросът, че не му се иска да работя за "сульо и пульо" и остава компромисният вариант - мой собствен бизнес. Да де, ама какъв?! Засилих се да правя нещо - разубедиха ме . Сега съм в шах и мат какво да предприема. Вчера получих едно предложение за работа от познати(!), подадох си CV-то, пък да видим
Не се изказах много по темата, но ако трябва да заема позиция при въпроса "За" или "Против" семеен бизнес, съм по-скоро за второто. Причини бол, но да не ви затормозявам с личните си аргументи.

Танче, не съм мислила по въпроса щото нямаме общ бизнес.
Но ще ти кажа как е било в семейството на нашите и как е при нас. Имаме обща "банка" и аз мога да харча за семейството колкото искам - като се грижа и за него и за детето и за себе си.
Нямаме проблеми щото може би нямам нито желание, нито големи възможности да харча много за себе си.
Иначе беше по-скоро проблем да го науча той да несе глези много.

обаче ако имах общ бизнес сигурно бих искала "заплата" и знаеш ли - аз пък бих подходила така - моята заплата е за мен и детето, той като мъж подсигуряващ семейството - ще се грижи за дома и детето. Разбираш ли идеята ми? Но сщо така е ясно, че заплатат ми би била спрямо отработеното - ясно, че при половин работен ден и чести "отсъствия" поради гледането на детето ще имам по-малка заплата. НО пък ще си е за мен, щото при положение, че си докарвам "извънредно" тея пари - мога да си ги харча ако реша всичките за мен, а мъжа ще се грижи за дома и семейството.
А дали крема ти струва нпр.30лв или 100лв - ти си си ги докарала парите и щом имате възможност да си го позволите - защо не?

Но е хубаво да поговорите по въпроса - със сигурност има неща които той купува и ти не виждаш сметка да се взимат, но не го ограничаваш...
ЗАтова поговори с него и просто твоята "заплата" е само за твои лични нужди...

Успех, но най-най-важното е как ще поговорите защото той трябва да те разбере и да приеме твоите разходи - иначе винаги ще са ябълка на раздора, дори да са 2лв - ако той не приеме, че всеки сам определя за себе си какво и колко да харче в личен аспект /разбирасе стига тгова да НЕ ПРЕЧИ на семейния бюджет/

Ние имаме общ бизнес, съответно целия ни доход е общ. Не мисля никога за парите кои са мои и кои негови. Ако случайно трябва да си представя моята "заплата", просто деля дохода на две, тоест пронципно едната половина е моя, но истината е, че всичко ни е общо - пари, имоти, деца...

Благодаря ви, за отговорите
Наде и аз така мисля, и така съм действала винаги, и не мисля да го променям.

Обаче ми стана интересно за общия доход - то и по закон имуществото придобито по време на брака е общо, но това не означава, че мога да взема половината и да си го инвестирам според нуждите ми. За това мисля, че общия доход е общ и се харчи общо.
А и ми е малко странно как купувате всичко заедно, за всяко нещо давате отчет ли, защото според мен от общите пари трябва да се информирате кой какво харчи.
Това със заплатата за лични нужди на жената- дрехи, бельо, козметика при нас е от много време, явно не е много разпространено... Не виждам смисъл, а и на него не му е интересно  да обсъждам колко струват разни неща, най-много да го озадачат някой цени.

tigonew, мисля, че съпругът ти щеше да реагира така, дори да нямате общ бизнес. Моят мъж си има неща, за които ми пили на главата и от преди да работим заедно и да имаме общ доход- нищо, че минаха толкова години, трипластовата тоалетна хартия, която купувам, още не може да я преглътне 


Обикновено пазаруваме заедно, ако не можем заедно, предварително сме взели решение какво ще се купува 

И ние като Никол. Или пазаруваме заедно, или предварително коментираме какво ще купим и си напасваме нуждите, а до магазина отива този, който има физическа възможност.
Не се отчитаме, но се информираме взаимно. Досега никой не е правил проблем на другия (единствено аз му мрънкам, че има голяма сметка за гсм-то, а той ми обяснява, че не е задължително да хабя по 1 шампоан за коса на седмица  ).
Графата "женски нужди" при нас е 60:40  с графата "мъжки нужди" и с голям кеф обикаляме периодично заедно по магазините.
Понякога наистина се случва в определен месец да харчим само парите на единия, а другия да ги използва за себе си, но това пак е с предварително знание и съгласие на другия. Примерно, лятото с "моите" пари отидох за 10-тина дни на Сливен при братовчедките ми (като сложиш път, подаръци, заведения и т.н. хвръкнаха много бързо), а с "неговите" покрихме всички нужди през месеца. Този месец пък с "неговите" той си плати семестъра и разни неща, които му бяха необходими (отделно, исках светли дънки и той ми ги купи), а сега харчим "моите". Общо взето, при нас няма "мои-твои".

само да добавя, че жените има нужда от повече пари от жените. Говоря за дневните или месечните.
неща, за които жените са принудени да дават повече пари от мъжете

1. козметика  - гримове
2. фризьор /мъжете се подстригват на-много за 20 лева, да не говорим, че може и за 2.50/
3. маникюр/педикюр
4. обезкосмяване!!!
5. кремове и лосиони за очи, лице и тяло
6. чанти и обувки
7. принадлежности за месечния цикъл
8. бижута
9. чорапогащници /които не са на цената на мъжките чорапи/
10. сутиени - бикините ги приравнявам със боксери/слипове
11. абе още куп неща, които мъжете трябва да разберат и да са готови да плащат,

Не сте ли забелязали, че в едно семейство, мъжът винаги кара по-скъпата кола от жената. Може и двете да са скъпи, но на мъжът е винаги поне една идея по-скъпа!!!!

Точно така!Малена много добре го е казала.На моят мъж му се събират около 3-4 месеца да е в къщи през годината,а кара много по-скъпа от моята кола!През останалите месеци колата си седи в гараж и само я припалвам.Да не говорим,че до скоро му "износвох" колите!Че трябваше да се разбунтувам,за да купим нещо,което на мен ми харесва.Така,че,мъжете трябва да си траят,когато една жена е решила да поизхарчи някой лев за кремче.