Следродилна депресия

  • 3 309
  • 57
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 197
И при мен беше доста неприятно. Мисля, че т. нар. родилна депресия при мен беше провокирана от притесненията ми по време на бременността, от неразбирателството с някои хора, от липсата на спокойствие и сигурност.... А иначе бях много щастлива от голямото събитие. Помисли имало ли е причина (освен хормоните) за предродилната ти депресия, осигури  си максимален комфорт и т.н.
Мисля, че няма да се повтори, защото вече веднъж си го преживяла, а нали трудностите ни правят по-силни Grinning

# 46
  • Мнения: 3 500
.........изпитвам направо налудничави страхове за малкия,преживявам ги и понякога от тези страхове немога да спя дори през малкото време в което имам тази възможност......
Аз също, понякога ужасно се страхувам за нея да не й се случи нещо.

# 47
  • Мнения: 6 164
Не го знам това животно - мен ме подмина!  Peace

# 48
  • Стара Загора
  • Мнения: 1 715
....аз още си я "нося"  Rolling Eyes

# 49
  • Мнения: 2 039
Аз също имах следродилна депресия,постоянно плачех и т. н. и при мен мина след първия пълноценен секс преди около месец  newsm44

# 50
  • Пловдив
  • Мнения: 319
Я виж ти! Тази рецепта ще си я запиша.

# 51
  • Мнения: 3 069
много силно ме хвана депресията след раждането. не можех да понасям никой, освен детенце. всички ме дразнеха. бях много уморена и най-вече недоспала.  непрекъснато кърмене с часове. тъкмо я нахраня, хапна и пак трябва да се кърмим. чудех се дали да спя, дали да ям, дали да се къпя в малките паузи. нямаше кой да ми помага. когато започнах да спя повече, някак си и депресията ми взе да отшумява. не съм търсила психолози или хомеопати.
просто колкото се може повече сън и чаках да мине време.
пожелавам ти с второто да мине леко и бързо! ако може даже и да не те навести депресията   bouquet

Депресията, независимо дали е следродилна или каквато и да е няма НИЩО общо с недоспиването.Тя те връхлита постепенно и започва да те задушава,Нищо не те радва вече, нито децата, нито близките, всичко да имаш и да си толкова нещастен.Който не го е изживял той не може да го разбере.
апропо:за депресията изречение като:"Нямах време за депресия" не важи, тя не те пита имаш ли време или нямаш, докато се усетиш, че си в нея вече е време за специалист.Не трябва умората, тревогата и неразположението да се бъркат с деоресия....

# 52
  • Мнения: 2 109
аз тръгнах на работа, бебо беш ена 40 дни. много добре ми се отрази.

всъщност всички вкъщи ме помолиха да тръгна на работа, знаеха, четова е моя лек за всички проблеми.

# 53
  • Мнения: 1 910
Аз май не искарах такава. Първите месеци бях зомби. Сега задача номер 1 е бебето, извън нея гледам да правя приятни неща... а останалото, когато остане време.

# 54
  • Мнения: 171
И мен май ме подмина следродилната депресия. Толкова се бях концентрирала върху детето в желанието си да се справя, че почти никой друг не забелязвах. Е, имах моменти, в които плачех от няма нищо, като напр. гледайки дъщеря ми, си мислех, че мама много я обича и това беше повод за сълзи  Grinning. Имах някакво по-изострено усещане за съдбовност / не можах да намеря по-добро определение /  Grinning. Ако това е било депресия, то тя мина от само себе си към втория месец, когато засилих разходките навън.

# 55
  • Мнения: 2 849
Мисля ,че още ме държи . Rolling EyesПих хомеопатични препарати ,помогнаха да преодолея големите сривове .

# 56
  • Мнения: 4 621
За мое щастие не изпаднах в следродилна депресия Hug

# 57
  • Мнения: 1 877
С първото дете нямах депресия,но сега ,с второто имах известно време.Ами аз си поплаквах доста,а другото е повече разходки на открито , ако позволява времето.Е,ако можеш да си го позволиш,иди се консултирай с психолог

Общи условия

Активация на акаунт