Зима май ще идва вече, аз очаквам малкото човече!/29.10.- 05.11.06/

 
 

Резултатите са много добри за икси! Сега обаче нямам възможност да пиша повече, че се включа по-късно

   Браво, Шошка !
 
   Още една хубава вест. Пу, да не ни е уроки.

Страхотна новина, Шошка   
Одеве се разчувствах за Ая и забравих да поздравя адашката    Таня, успех на бебешкия фронт   

Юпииии, браво Шошка  Чакаме още новини и      

Спермограма:

Общ бр. - 6.96 млн.
Обем - 4
Цвят - бистър
Концентрация - 1.74
Вискозитет - повишен
рН - 8.5
Активно подвижни - 30%
Подвижни - 30%
Бавно подв. - 5%
Неподв. - 35%
23% - нормална морфология
Олигозоспермия, влошена морфология

Сега ще чакаме още 1 мес. заради раничката, трепем гадинките(бактериите де) и Ола-ла...

Аз малко за раничката ще се поинетресувам. Как я лекувате? А гадинките с какво трепете?

Браво Шошката , много се радвам, че резултата става за ИКСИ.
Успех с раничката и трепенето на гадинките

Ех Светле, колко ми е познато това чувство. И аз съм така, живея от преглед до преглед, от изследване до изследване. Не мога да си отпусна душата да се зарадвам без страх. Даже избягвам да казвам, дори и на близки хора, не искам да коментират още... макар че уж минах най-рисковия период. Даже и мъжа ми като почне да говори нещо на бебето и ми е едно хем радостно, хем притеснено. 
И точно поради тези си чувства пиша в тоя форум. Защото да пиша в отчетните, дето девойките още в 4 седмица са разтръбили на целия свят и дето не виждат смисъл да се ходи на лекар повече от веднъж в месеца, и дето се чудят защо трябва човек да ходи на разни изследвания като всичко ще е наред....  На тях няма смисъл да обяснявам страховете и тревогите си, те ще вземат за луда.    Аз съм си луда де, това е ясно 
Първия форум в който надниквам е проблемното, тук са приятелите ми, тук са хората, чиито съдби са ми станали близки, и на които стискам здраво палци.     Как ми се иска да станем толкова много бременните от тоя форум, че в седмичната да се говори само за кореми и гадене.  Вярвам, че ще стане в най-скоро време.  Стискам здраво палците и ви пращам бременни вируси.

Защо си мислиш, че мнозинството сте тези, които пишете тук "за"?
Тези, които се разтройват и страдат са повече, но нямат силата да се изправят открито.

Затова ми пишат лични съобщения.
Но възпитанието и етиката не ми позволяват да ги цитирам.

А единственият начин  за който се съмнява и иска да провери е да застане на моята позиция следващия път.

И ще види Страданието.

Но броя няма значение, ако дори само едно момиче страда човек трябва да се замисли преди да развее майчиното си щастие.

Но може да мисли само доброто сърце.

Не съм против тук да пишат бременни момичета, против съм да измъчват, кълчат и извиват душичките на толкова други.
Приключвам темата и няма за коментирам повече.
Позицията ми остава непроменена.
Надявам се Ая да е публикувала цялото ми лично съобщение /не успях да прочета, защото нямах интернет/, а не избрани части.


P.S. Написах ЛИЧНОТО  съобщение с ясното съзнание, че Ая ще  го публикува. Действието и затвърди мнението ми за душевната и беднота.

Да е жива и здрава.

Лали, когато забременееш, няма ли и ти да изпитваш необходимост да пишеш тук? Къде на друго място ще разберат по-добре от Проблемното, колко болезнени са тревогите ти и колко голяма е радостта ти? Постави се на мястото на Ая, Какичка и Момиче, и може би тогава ще разбереш защо имат нужда да пишат тук.

Лали, тъжно ми е за теб - защото много болка трябва да си събрала за да бъдеш толкова груба

Аз пиша във форума за деца с увреждания - сина ми прескочи тази заплаха, но аз продължих да пиша и дори да се оплаквам.
Как една майка на болно дете - а повярвай страданието на майка на обречно дете е неипосилна тежест... та как нито една не ми каза - защо гие измъчвам с кашлицата на сина ми, когато във форума има и майки на обречни деца....
Да има такива, които не пишат, но съм убедена - защото съм си писала на ЛС с тях - че на никоя не й е минала такава мисъл през главата.... а дори и да е минала - техните сърца и души не биха се поддали на тези лоши чувства.

Жалко, че тук се вихрят такива отровни чувства - повярвай когато един ден имаш дете - ще намериш за какво друго да негодуваш....
Тук тенденциозно някои е приятел само ако и той има проблеми... и след като вече няма - край - няма право приятелски да сподели....
Грозно - на тоава ли ще учите децата си?

Напълно вярно е това - аз имах първа проблемна бременост. Втората - също. Как да обясня на някой дето не знае що е това лошо захранванеи на плацента защо давам 80лв за преглед?!
Или на някой дето най-сериозния му проблем е гаденето, каченото килограмче и дали ако се смее повече може да навреди на бебето...
Само хара минали през дадено препятствие може да те разберат...евентуално

Catnadeen, нищо не си разбрала.
Боря се и ще продължавам да се боря с тези, които се тюхкат в ТОЗИ ФОРУМ откъде да си намерят дрехи за бременни, това килограмче, което са качили как ще им се отрази или изписват половин страница как сутринта им се догадило от кафенцето.
Искам този форум да е сериозен, да е подкрепа за всички, които се притесняват за сериозни неща.
Мяу-мяу е в Искам бебе.
Казваш само хора минали през дадено препятствие могат да те разберат. Сама си противоречиш. Гаденето и килограмчетата не са препятствия, повечето момичета тук душа и сърце дават да им се гади сутрин, да не спят от това, че не могат да се обърнат в леглото от дебелото тумбаче, а не от поредната неуспешна инсеминация.
 
Боря се само с тези, на които в ТОЗИ ФОРУМ  " най-сериозния им проблем е гаденето, каченото килограмче и дали ако се смее повече може да навреди на бебето..."
Всяко бременно момиче със страхове и тревоги е добро дошло.
Затова сме тук, сериозни със сериозни отговори.

Имам дете, гушкам го, обичам го, усмихва се вечер за мен, но негодувам тук и сега.

А ти нима занимаваш майките с обречени деца с обикновената кашлица на сина ти?
На мен сърце не би ми дало.
Това, че никоя майка нищо не ти е казала, не означава, че не ги нараняваш и не го коментират по между си.
Просто нямат силата да се борят с теб, защото им е необходима за дечицата им.
И си нямат Лали там.
Говоря хипотетично разбира се, защото не познавам живота там. Не се бъркам там, където нямам работа.

Болка от невъзможността да забременея не изпитвам. Изпитвам тъга. Но имам слънчево детенце, съпругът ми има две деца, обичаме се, щастливи сме. Другото е ако е рекъл Бог.

Не искам да давам оценка никому. С риск да ви омръзна вече, ще ви кажа как се чувствах аз в началото, когато влизах във форума и как се чувствам сега. Най-напред попаднах на "Искам бебе". Издържах само първото влизане и дълго след това и не помислях да повторя. Същото беше и с проблемните. Нямах сили да чета не само, че някое момиче е забременяло, а и дори това, че всички вие правите тези опити да се справите с проблемите и се поддържате и сте толкова мили! Наречете ме егоистка, но аз нямах тази възможност тогава, нямах и с кого да споделя мъката си, разговарях единствено със себе си. Не исках да се срещам с приятели, които имат малки деца. Едва удържах сълзите си само като чуя думи като дете, майка, родители. А трябваше да бъда силна и да не показвам какво чувствам. Заради съпруга си, когото безкрайно обичам и не искам още повече да усилвам и неговата мъка.

Но вие ме направихте по-силна, по-смела, по-щастлива. Трябваше ми време да свикна. Да свикна да споделям. Да се науча да се радвам на чуждото щастие! Да не се чувствам сама. Когато видиш, че и други се борят като теб, сякаш приемаш от техните сили. Когато видиш, че някои успява, се радваш заедно с него, защото знаеш, че един ден (може би следващия месец) и ти ще успееш.

За всеки човек е различно. Всеки изживява мъката си (и радостта си)по различен начин. Аз преминах от пълно отчаяние до въодушевлението, в което се намирам в момента. Благодарение на вас!   

Добре де, аз нямам деца не се знае и дали ще имам. Защото все пак всичко е Божа работа и съдба.
Въпреки всичко когато някой споделя за бремеността си, за всичките съпътстващи хубави или не толкова страни, ни най-малко не ме "измъчват, кълчат и извиват душичката ми". Защо? Аз ли съм ненормалната не разбрах.

И на мен като на Шошката ми е криво понякога като видя майка с дете или когато поредната приятелка роди, но минава бързо. А колкото до момичетата успели тук, то тяхното щастие го приемам като свое.
Ако на някой пък чак толкова му е трудно да чете такива постинги, да ги пропуска. Те не са толкова много. Ая все пак беше дала линк към снимката. Ми на който не му е кеф да не отваря бе.
Тъжно. Много тъжно. Ако наистина има и други момичета на които не им е приятно да си кажат. Това, че мълчат не им прави чест. Големи хора сме. Май се превръщаме в един Биг Брадър.

Хубава вечер