Обвинения от партньора .

Нормално е,да.
Така реагират и мъжете,които аз съм срещала.
След раждането се разболях.Стана сериозно...Седем месеца ме водеха със следродилна депресия,но стана ясно,че е Базедова болест, ендометриозата лъсна(на 12 годишна възраст имам операция...),колитът се оказа автоимунен.
Бащата на детето, съпруг по това време си събра нещата...Искал си свободата,искал си парите(почти нищо не даваше),не му трябвала болна жена.
Абе спаси се в интерес на истината.
После имаше човек,който много,много ме харесваше,бях красива,много ме обичал..
Едната година ме рязаха(синът беше вече към 5-6) годишен,махнаха голяма ендометриална киста.Та този мъж идваше в болницата,ревеше.И...на следващата ми направиха тотална хистеректомия.Бяхме сгодени.Остави ме.Искал да има деца.
За сегашния съм писала из темите,ще го оставям,ама е ужасна лепка.И ми е съвестно,бивш алкохолик(наистина заради мен спря),но лабилен,не може да ми е подкрепа...Та оставя ли го, най-умните да хване бутилката.Има болна майка,за нея ми е по-мъчно.Бутилката е негов избор,но нея кой ще гледа...
Ако не си здрава,силна...не ставаш...

Нищо страшно не е HPV, повече от половината население го носят в себе си и се проявява в някакъв момент. При мен "изби" като кокоши трън на стъпалата след зараза от СПА център.

Нямам думи за такива мъже. Винаги са невинни и те не са болни. Така отказват да се изследват и започват едни обвинения към жената, че тя е правила секс с други мъже и така се заразила. Той като нямал симптоми, не е болен. Не мога да понасям такива мъже. Направо ги задрасквам от живота си. Една жена по темата беше писала, че ако жената не е здрава, мъжът я зачерква и не я поглежда повече.

Ами...мен са ме зачерквали.
Сегашният...е идиот.
Вече сме седем години???заедно и не живеем заедно още.Не искаше да се мине да гледа чуждо дете.
С тотална хистеректомия съм.Писах по-горе.
Не това,а по-миналото лято имах гъбички.
Не е рядко явление,няма да имам нормална микрофлора,а и имам проблем с червата.
Изписаха ни за пиене лекарства Микомакс.Е като се заинати,нямало да пие,не бил болен,нали лекарката ми обясни,че ми били на мен нарушени нещата,той нямал такива проблеми...
Ами не пи.
Гадняр.
Ядосана съм му и за други неща,това направо бледнее пред тях.

    Разкарайте го. От дълго време нямам партньор в живота си. Причината е, че попадах на идиоти. Не ми се занимава повече. Всичко правих от моя страна, но накрая аз бях потърпевшата и унижената. Гледам само себе си и да мога по някакъв начин да оцелея. И без това се влошиш и здравословно. И без това животът стана много труден и сложен. Всеки ден човек се нервира, ядосва и депресирва. Моите близки и много малкото познати, които са останали, смятат, че моето мислене не е правилно. Но за мен е правилно и не ме интересува кой какво мисли вече, щом се чувствам добре.

Искам да го разкарам,да.
И аз все попадам на идиоти или мъжете не могат да си представят да са с болна жена.
И на мен вече наистина не ми се занимава,но все още имам някакви чувства...

     Вие не сте болна жена. Вие сте силна жена. Борите се с всичко. Прегръдки ви изпращам. Такива мъже са слаби. Не само при мъжете, въобще при хората, които странят от хора, които имат здравословни проблеми, не са хора за мене. Рано или късно ще ги застигне нещо лошо. Те са егоисти и страхливци.

Благодаря,но...имам и други заболявания,и премахната щитовидна жлеза...При мен е сложно.
В интерес на истината никога не бих им пожелала нещо лошо на такива хора...
Аз гледам да се отдръпна понякога,а когато са ме оставяли съм го приемала някак.За бащата на сина много се ядосвах,сега синът страда,че баща му не е с нас,но той се поочовечи,купува или ми помага да купим хубави неща за сина...
Взе да се отпуска да му прави подаръци,дрехи купува...Но не идва всяка седмица,а детето си го иска.

Чудя се какво им има на тези мъже? Явно сте попаднали на егоисти, които освен това нямати грам съпричастност. За оставяне са!

Моята майка мина през тежко онкологично заболяване. Баща ми беше неотлъчно до нея, спеше по столовете в болницата. Ходеше като призрак в нас, но когато отиваше при нея винаги се вкарваше в прилежен вид, за да я ободри и да не бъде "слаб" пред нея. Изрично е да казвам, че аз и брат ми не сме останали гладни и мръсни и никога не е показал да му тежи грижата за нас. Никога не е споменавал някакъв друг изход от ситуацията, освен излекуване.
Не е нормално уж най-близкия ти човек да те "погребе" и вместо да оплаква теб, той да жали себе си, че видиш ли за дете трябвало да се грижи. Това е един шамар в лицето, който трябва да ти покаже, че не можеш да разчиташ на този човек. Съжалавям, но бъди силна, всичко ще се нареди!

И аз съм виждала такива семейства,ама са от по-старата школа.
Дядо ми трепереше за баба ми,но в крайна сметка тя го гледаше накрая.Не беше болен,просто от старост едва ходеше.
Баба е още жива и се държи(92),дано е още дълго с нас,дядо на 92 си отиде.
И да, определено е шамар в лицето,но повечето мъже,които аз съм срещала,не обобщавам всички,не издържат на такова напрежение.Започват се чувстват прецакани,отнето им е правото да си живеят безгрижно и жената да слугува,да ражда деца,да гледа домакинството,да работи и да печели пари...
С втория,който ме остави след хистеректомията,уж се разбирахме,уж приемаше детето ми...
Казах бяхме сгодени.Бяхме обмислили да вземем кредит и да купим жилище, баща ми продаде къщата си на село,да помогне с нещо...Но се започна:"Ти,сега,не можеш да работиш,няма и как да родиш дете,аз нямам деца,имам право на шанс в живота..."Ама...той години наред казваше колко ме обича.И си имах заболявания...Как така не ме беше приел за близка,аз го приемах за близък човек.
Казвах му,че ако беше обратното,нямаше да го оставя.На мен ми било лесно,жена съм,можело от всеки да забременея,ако беше обратно...На него кой щял да роди деца...
Съответно баща ми побесня,че си е продал имота за нищо.
Напоследък много се караме и вкъщи,позволява си да ме нарича"Мръсница,търтей",взе да посяга,виках полиция и не го арестуваха,защото майка ми излъга.
Той съвсем наскоро заяви, пред майка ми и сина ми,че имал право да ме удря.
И когато го попитам истинският баща ли ми е,се сърдят и двамата,обиждала съм майка си по този начин...Ами...не ме искат.
Сегашният ми приятел вижда тези разправии,за това съм му бясна.Казва да не обръщам внимание.Идиот.Пак дълга връзка,6-7 години вече.Едва от Коледа,когато майка му получи инсулт,иска да отида да живея в тях.Преди не искаше,смееше ми се...Така да съм му насъбрала...

Абе хора, вие в каква среда живеете... и защо? Знам колко е ужасно да си сама, но в крайна сметка не е ли по-добре сама, отколкото с някой, който ви бие и нарича с обидни епитети?

Това е баща ми.Не приятелят ми.
Родният ми баща.

Няма къде да отида,при родителите си живея.
И няма да забогатея,мога да работя почасово...
Нямам средства да се изнеса,ходих в Деметра,ходих в Социални там не знам си какви...
В бюрото по труда искат да ми махната регистрацията...
От 56% ТЕЛК последния път ги намалиха на 0%.И това е.
Нямам ТЕЛК,само противопоказания оставиха и това е едничката причина да не ме изпратят за чистачка,миячка и т.н.,въпреки че съм вишистка.
За чистачка и миячка няколко пъти ме питаха,но съм и с астма на алергична основа,имам алергия към белина.Изобщо почистващи препарати,освен веро и сапун не ползвам.

С такива родители, врагове не ти трябват. Надявам се нещата да се наредят някой ден.

Добре де, а баща ти не е бил насилник преди това, нали? Как се променят хората. Чудя се защо.
Този твой сегашен приятел, той няма ли къде да те отведе примерно?
Не разбрах напълно този детайл:
"Едва от Коледа, когато майка му получи инсулт, иска да отида да живея в тях. Преди не искаше,смееше ми се..."
Той живее с майка си ли? А ти искаш ли  да се преместиш при него и майка му? Дали идеята не е да се грижиш за майка му след инсулта?