Детето ми "пребива" децата в ДГ?

Изобщо съм писала в темата, защото имам мнение по въпроса.

Не разбрах, че е само за хора, които лично познават детето ти. По-късно прочетох, че се обиждаш от мнения на хора, които не познават детето ти лично.

Също така по-късно разбрах, че решението, което търсиш е не как детето ти да изразява агресията си, а как да не бъде етикитирано от учителките в детската градина. Виждам, че си намерила разрешение на проблемите си, защото си позволих да прочета и часта от постинга ти отнасяща се до разбиращите те.

В САЩ "многоуважаемите родители" точно така постъпват, както си разбрала от приятелите си в Маями. Ако определено дете е агресивно спрямо другите и усилията на родителите и учителите не могат да го предотвратят, детето бива изключвано. Защитават се интересите на битите деца и техните родители, което аз считам за много приемливо.

За друг път обещавам да пиша в темите ти, когато ме пусне ПМСто или след като мъжа ми ме е уважил 

Само мога едно да кажа... много е вярна приказката "Аз се връщам оттам, където ти отиваш..." Не ми се проверява сега постинг по постинг, но майките нападнали Туфи имат по-малки деца... да ме прощавате ако бъркам... Т.е. всяка възраст си има своите особености. Никой не е застрахован, че няма да се отзове в нейната ситуация. И тогава какво!? Ще мислим по различен начин....
Никой не иска детето му да бъде бито, нито от деца, нито от възрастни и всеки е длъжен да вземе мерки. Както родителите на битото, така и на биещото дете. Но я да се поставим в нейната ситуация, а? Дали няма да погледнем нещата от друг ъгъл... Ем който иска да ги погледне ще го направи, който не иска - няма...

Milf,
В САЩ "многоуважаемите родители" точно така постъпват, както си разбрала от приятелите си в Маями. Ако определено дете е агресивно спрямо другите и усилията на родителите и учителите не могат да го предотвратят, детето бива изключвано. Защитават се интересите на битите деца и техните родители, което аз считам за много приемливо.

Значи много по-лесно е да вдигнем ръце и да кажем опт това дете нищо не става, да го заклеймим и да предначертаем живота му. Браво!!! Овации за това!!! Какво значи "не могат да го предотвратят". Защо не могат??? Та това е дете на 3 г. Ако никой нито родител, нито учител може да го предотврати значи вината не е в детето.

И още нещо ще кажа към неразбралите. Както аз посъветвах Туфи да говори с двете учителки, но поотделно.. какво се оказа? Оказа се, че двете мислят различни неща. В едно и също поведение на детето виждат различни неща... така е и при моето дете. Едната госпожа смята, че моето дете е твърде възможно да бъде изпуснато, а другата, че е нормално тя да прави някакви неща и ще премине с времето.

Айде, че ми се изтриха буквите от клавиатурата....
Целта е не да нападаме или да си заравяме главата в пясъка, а да дадем адекватен съвет, защото когато утре се окажем на мястото на Туфи друга песен ще запеем и хич няма да ни е приятно да ни лепят етикети!!!

Модератори от целия форум, съединявайте се!  (иронично!)

Аз не знам тук към коя групичка съм причислена – към разбиращите и адекватно реагиращите или към по-нетолерантните, и сега маааалко встрани искам да вметна, че е много трудно /да не кажа невъзможно/ родител на пострадало дете да се постави на мястото на родител на агресивно дете. А и не виждам кое го налага.

Ти помниш, предполагам, моята едновремешна детско-градинска история. И как очакваш аз, след всичкото ходене по мъките, да взема присърце проблема на родителите на другото дете? Ама ИЗОБЩО няма начин. Не е моя грижа как те ще овладеят агресията на детето си, нито кое я провокира. Това е задължение на родителите, учителите, психолозите /ако се стигне дотам/. Така че, не искайте невъзможното – всички да са толерантни, разбиращи и съпричастни на проблема. Има минимум две гледни точки. И тяхното анализиране е полезно и за двете страни.

Пак казвам, малко встрани от темата е и не визирам конкретния случай, но понеже настана битка жестока и се разнесоха апели разни, та затова...

Добре де кой те кара да влизаш в положението на някой- аз мисля, че това че майката търси решение е точно това което и ти искаш - нали- адекватни действия от страна на майката на детето което бие- ми ето - Туфи търси решение как да постъпи с детето си. Какво друго се очаква от нея? Не разбирам просто. Разбирам че всеки си носи собствената история, но поне да признаем на хората че правят това което всъщност искаме от тях- да търсят решение и начин да контролират поведението на детето. Туфи го прави- това е прост факт, дори няма дори нужда от обсъждане. Препоръча и се консултация с Психолог- тя ще го направи. Не разбирам защо проектирате негативния си опит върху дете и родител, които дори не сте виждали. Въпросът изобщо не е принципен. Въпросът е изключително персонален. Вашата история- каквата и да е тя се и ваша история и няма нищо общо с историята на Туфи и Кейти.

Дара, с цялото ми уважение към теб 
Според мен не могат да се сравняват истории... Искам да ти кажа, че се е случвало Александра да бъде "малтретирана", ако изобщо това е думата от конкретно дете в градината.... Вероятно се е случвало и да удари дете (не са ми се оплаквали, но не го изключвам). Е, представи си ако аз бях тръгнала да се разправям с госпожата и да наливам масло в огъня против майката на въпросното дете... Без да съм била свидетел на случките не мога да съдя. Колкото и да вярвам на детето си, съм и реалист човек... на възраст 3-4 г. децата са склонни да фантазират или да не могат да обяснят добре.. понякога нямат реална представа за нещата... Не одобрявам в историята на Туфи реакцията на госпожата. Чакай, че ако Кейти е такъв звяр няма ли и другата госпожа да се оплаква?!
Затова казвам да се поставим на мястото на всеки. не може всички истории да се съотнасят към персоналните ни.. Винаги съм се стремяла да изляза от този модел, не винаги успявам, но се старая да гледам по-обективно! В тази история наред с реакциите на Кейти става дума и за раздухване на историята от страна на ЕДНАТА госпожа....

Безспорно агресията трябва да се овладее от всички, написала си го. В случая Туфи търси правилната реакция за родителя, не виждам причина да се порицава. Тя не се оплаква моето дете е набедено... тя търси истината и правилния начин на реакция. Това е похвално, а не причина да нападнем някой.

Ако прочетеш постинга на Ваче, на който персонално отговарям, много лесно ще разбереш кое или кой ме кара да влизам в нечие положение. Мисля, направих съответните уговорки, че излизам малко встрани от темата.

Колкото до моята история, за която споменах, а не излагам подробно именно, защото не касае пряко конкретната тема, бих казала, че може би за вас няма значение, но върху мен и детето ми е оказала влияние и, естествено, в немалка степен е формирала изложената в първия ми постинг позиция, с която -   кой знае защо - считам, че никого нито нападам, нито обиждам, нито квалифицирам, още по-малко пък излизам от рамките на добрия тон, че даже и пиша конкретно по темата. А пък, кой знае защо, сега ми се струва, че ти правиш точно това и сякаш за нещо ми се караш?... 

Vache,
Аз и не искам да сравнявам историите. Те наистина са абсолютно несрваними. Просто исках да кажа, че не може всички да реагират по един и същи начин и съществуват съответните мотиви за това. Всеки изхожда от собствената си гледна точка и разбирам, че Туфи е чувствителна по темата, тъй като касае нейното дете, но тя свръхреагира според мен. Мое мнение.

Добре, понеже непрекъснато повтаряте, че не познаваме Туфи и Кейти... ами трябваше авторката да отбележи в началото, че темата е разрешена само за лични познати. Ако някой непознат се опитва да се намеси - бам! - спирате му достъпа и готово. Вие, модовете, сигурно имате начин да го направите.

Аз също това се запитах, затова изключително много се разстроих, затова и пуснах темата. Търсейки вината първо у себе си (у нас като родители), се чудих какво да направя, при условие, че смятам работим с детето и че досега не е било квалифицирано като проблемно дете.
Дали, кога и с кого да говоря, в каква поредност и прочие. Оттам се започва. И ми бяха да дени тук добри напътствия, за което още веднъж благодая.
Доколкото си спомням, Спас е по-малък от Кейти, и е в малко по-трудна възраст, в смисъл, че разбират, но обратната връзка е малко забавена във времето. Не се притеснявай, резултати ще има, той всичко попива, бъди сигурна. Обяснявай му, ако щеш го и наказвай, и не му изпълнявай абсолютно всяко желание. Сещам се нещо, четеш ли му приказки? Там винаги се борят доброто и злото. Аз непрекъснато чета на Кейти и правя аналогия с дадено нейно поведение, или пък случка, в която тя е учавствала. Така като че ли й става по-ясно за какво иде реч.
Както виждаш, при Кейти явно дава резултат нашата молба да не пляска децата, и конкретно Д. Вчера също, след като я питах как е минал денят, тя ми разказа, че си е играла с Д и "не я бих, мамо!". При което получи поощрение.
Целта на темата ми също беше и да разбера за аналогични случаи и резултата след тях, тъй като медала има и обратна страна-да не би да проектирам върху детето твърде голяма вина (ако учителката примерно го е нарочила за черната овца и трябва да бъде подтискано), което ще окаже също пагубно действие.
Снощи също така имах предварителен разговор с психоложката, която ме посъветва преди даотидем другата седмица с Кейти, да я накарам да нарисува "моето семейство", без аз да давам идеи към рисунката за каквото и да било.
Така че, явно с разбиране от всички страни и с работа могат да се постигнат добри резултати.
Milf, кофти е стратегията на Сталин: "нет человека, нет проблема", не мислиш ли?

Дона,
Темата не е за познати. Просто са се изказали хора, чиито деца по някакъв странен начин са оцелели след като са общували с Кейти, и то по няколко пъти.
От друга страна, реагирах остро, защото напрежението, което учителката оказа върху мен се оказа голямо, и наред с вината, която започнах да изпитвам, тук открих квалификации от хора, които не ме познават (нито детето ми). И го обявиха за звяр. Ами и ти да беше, щеше да реагираш, нали?
В предния си пост съм писала каква точно ми беше целта на темата, но сме писали почти едновременно.
Пиша го за последно. Нямам нищо против различното мнение. Имам против слагането на квалификации от хора, които не са запознати със ситуацията, нито пък с нас лично.
Търся съвет. Това е.

Аз се чудя на всички онези с деца на година и половина на 2 или 3, ако след време им се случи детето им да е на мястото на Кейти и те да са родителят, който отглежда "пребиващото останалите" как ще реагират  . Защото колкото и да сме добри, умни и перфектни и т.н. не се знае какво ще се случи и как децата ни ще реагират в дадена ситуация.

И аз дето непрекъснато уча сина си да е добър, да не удря и пр. съм свидетел на моментно агресивно поведение. Да взема да се замисля, че съм чудовище и отглеждам такова ли?!

Дара, аз те разбирам!!! Може би ако бях толкова потърпевша колкото ти и детето ти щях да разсъждавам по същия начин. Това е нормално! Обаче ако видиш заклеймяващите постинги, колко от майките могат да си сложат ръка на сърцето и да кажат "Моето дете никога не е удряло друго", "от моето дете никога не са се оплаквали", "моето дете никога не е удряно в градината" Тези, чиито деца са на възрастта на Кейти съм сигурна, че няма да го кажат. Тези, чиито са в яслена възраст или никога не са стъпвали в детско заведение може и да го кажат... И пак ако трябва да гледаме обективно не трябва да се абсолютизира...

Дона, баш това ли намери да кажеш по темата!? Можеше да е по-директно! Не чак толкова завоалирано "Вие не сте чак толкоз тъпи, сещайте се!"

Различно реагират. Мога да кажа, че отглеждам такова дете. Племенникът ми. Така се случи просто, че аз основно се занимавам с него. Агресивен е. И не по разкази на очевидци, а наистина е агресивен. Ужасно е. Имало е ситуации, в които се е случвало да ми се прииска земята да се разтвори и да ме погълне, та да не се червя. Единственият път, когато съм влизала в открит и изключително неприятен конфликт /да не кажа направо разпра/ с родители на друго дете, не е било заради моите деца, а заради него. Наказвам, ограничавам го, говоря, говоря, говоря... Използвам всеки повод, за да му давам примери, да разиграваме ситуации, да коментираме. Ако оставеха само на мен, определено бих го завела и на консултация с психолог. Просто е една непрекъсната битка. Ето така реагирам. Никак не ми е приятно да ми се оплакват, да го мъмрят, да правят забележки, но това е!

Други хора реагират по друг начин - казват "ами такова е детето, буйно и по-емоционално. проявете разбиране" /пак от собствен опит говоря/. Така че... много е сложно. Но затова сме родители.

Наистина се опитвам да бъда обективна. Била съм и от двете страни - и родител на дете, обект на системно насилие и терор /мога да го заявя съвсем отговорно/ от връстник в ДГ, и на "родител" на дете, което е доста агресивно.

Доня Дона, не се обиждайте така бързо. Аз също не познавам Туфи лично, нито пък Кейти, но наистина се проектираха върху тях лошите преживявания на потребителите. Недейте с това модераторите такива, онакива. Ми да се сменим- ела ти в моя форум-нямам нищо против.

Туфи, благодаря ти.
Приказки рядко изслушва до край, но го отдавам на възрастта.
Иначе е много състрадателен, онзи ден гледахме по анимал планет май за едно бебе слонче и майка му, останали без вода, ами разплака се за слончето и не се успокои докато не намериха водата.
Децата също го обичат, днес като влезнахме в яслата, всички му викаха името и го канеха да седне при тях, а при децата няма задни мисли, значи си го харесват.
Обаче преди две седмици като видях надраното лице на едно момченце, с което си беше играл, ми идваше да го размажа на място. Обаче обяснявах, говорихме си и си обещахме, че повече няма да прави така.
Ще мине, всичко ще мине, само да няма поражения по други деца.
Истината е, че го отчитам и като моя грешка, като по-малък го оставях да се оправя сам с другите деца, дори и по-големите, те го дразнеха, дърпаха, аз не се намесвах, защото вярвах, че децата могат да се оправят сами. Ами явно си е намерил начин да се оправя. Може би трябваше да се намесвам.

А за това кой кого познавал... аз нито Туфи познавам лично, нито Кейти... Това не ми пречи да се изказвам и никой не ме спира! Убедена съм, че дори и да мислех, че Туфи не е права щях да й го кажа по ПОДХОДЯЩ начин. Тя нито щеше да се обиди, нито нищо! В това това се състои зрелостта, да знаеш как да кажеш на някой нещо, което няма да му хареса и да не ти се разсърди! Пък в крайна сметка не може всички да сме зрели!