второ дете - за или против

Какво по хубаво.Не разбирам,защо се чудиш?

frankie, ама ще последваш ли акъла от форума? 

За, естествено! Ама че въпрос! Но само ти можеш да вземеш това решение, не ние.

Няма За и Против. За всеки отговора е различен и зависи от много обстоятелства. Тук всички ще ти кажат ЗА, но те няма да ти гледат детето, само ти си знаеш живота. Но по принцип е хубаво. Успех в решението.

За! За! За!  

.


Аз съм с две и не съжалявам!

Разбира се, че  ЗА

да, наистина пове4ето са за. А има ли някой против

Колкото повече, толкова по добре 

С вече родени две няма накъде да вървя за съм.
Тук във форума много рядко съм срещала някой дето да иска да остане с едно дете.
По-трудно е с две, но е по-весело.

Ами аз съм с едно дете и винаги съм искала "живот и здраве" да имам две,
/тъй като аз самата нямам братя и сестри, а би ми се искало да имам.../ 
Но засега като че ли още не съм готова - иска ми се и малкия още малко да поотрасне...

За, разбира се! Гласувам с две ръце!

Ами аз дълго време бях против! Ще си кажа и причините.

Първо следвах в чужбина 8 години! Докато учех, трябваше и да работя! Когато се роди дъщеря ми ни беше много трудно, никой който да ти помогне, при цени на детегледачките от 6 евро на час, едно кино ни излизаше 50 евро (4 часа детегледачка и 2 билета  ). Дори елементарните неща бяха чудовищно недостижими. Пък и всичките пари за детегледачка давах, за да отида на някое упражнение! Гледах бебето през деня, през нощта учех!

След завършването имах трудности да намеря работа, навсякъде питаха, какво ще правя, ако детето се разболее. На запад са много по-нетолерантни към майки с деца! Практически за 5 години работа на 3 места нямах нито една колежка с 2 деца. Практически е почти невъзможно да си намериш работа с 2 деца.

Второто ми съображение бяха парите за образование. Ако за едно дете горе-долу успееш да отделиш пари за частно училище (а ние сме фенове), то за 2 си е направо постижение. И така аз не исках второ дете!

Ама знаете ли, то някой път не пита! Сега дъщеря ми март ще стане на 10 и ние чакаме второто си дете също март  .
Като вече е на път толкова му се радваме, че се чудя защо съм се колебала толкова време!

И сега съм вече заааааааааа!!!!!!!!

ЗА! ЗА! ЗА!

 

Дай да видим има ли сега някой против.
Ей, боже, доживях и такова мнение да дам.
Аз съм за, не за второ, че дори и за трето.
Само още малко да си подредя нещата, че с първото много добре ми беше, сега и за второто да имам програма, пък третото и то ще мине по пътеката.
За четвърто сигурно ще съм дърта.

За второ съм!
И за трето

А защо не...
Мисля че трябва анкета. После анкета за позата, в която да бъде направено бебето, часа и датата.
Естествено и анкета за име, за финал.

Какво значи ЗА или Против. Бахта махта...

ако не ме мързеше, щях и аз да изпиша тоз ферман
тенкс, кейс   

И аz съм ЗА.Искахме 2 деца и "иzпълнихме" плана .Имам 2 страхотни момченца и ако имахме малко повече въzможности бих искала и трето.

Аз пусках подобна тема за трето

Ако живеех в по-нормална държава може би щях да имам поне още две деца!Децата  са всичко на света!

Що за въпрос 

(моето мнение си личи от подписа)

щом вече се замисляш,значи сигурно ти се иска:)какво по хубаво от повече дечица:)

Защо се нахвърляте на момичето? Просто иска хора, които имат повече от едно дете, да споделят опита си, да кажат какви плюсове и минуси виждат, а естествено, че решението всеки си го взема сам.

Да ти кажа според мен защо е хубаво да имаш повече деца.
- не се фиксираш изцяло върху единственото си дете - не го товариш толкова много с надеждите, очакванията, амбициите си, при повече деца разсредоточаваш вниманието си и им оставяш въздух да дишат
- децата стават по-самостоятелни
- развиват умението да живеят в общност на равни от най-ранна възраст - това включва както конкуренцията, така и съчувствието и споделянето
- порасналите ти деца винаги ще имат до себе си близки хора - дори когато вие си отидете
- децата се научават да получават и дават любов на повече хора, това им помага да изграждат по-близки връзки впоследствие
- научават се, че живеят в реален свят, където не всяко тяхно желание е закон, има и други хора с техните желания

Мога да изброявам още. Фактът, че не съм спряла нито след първото, нито след второто, нито след третото, би трябвало да говори нещо.

Има и минуси.
- по-лесно се отделят средства за едно дете, отколкото за повече - и за храна и дрехи, и за образование и спорт, и за глезотийки, ако щеш
- развитието на едно дете се следи и подкрепя по-лесно
- шумът, караниците, крясъците при повече деца са повече. Но пък и смехът, радостта, споделянето са повече, така че това донякъде уравновесява нещата.
- успешна кариера с едно дете е по-реална перспектива, отколкото с няколко
- шансът едно от децата ти да те разочарова е по-голям при повече деца. Но пък ако те разочарова единственото ти дете, провалът е 100%

Сигурно има още доста неща, които да се кажат като плюсове и минуси. Но, като се замисля, лошите страни са свързани с това, че е по-трудно, но, поне за мен, хубавите са много повече.

Разбира се-ЗА! 

Никой не е казал,че ще ти е лесно,но е голямо щастие.

секстет го е казала много точно. А тези, които се заядоха май са с по едно. Малко егоистично, но нищо. Аз дори често си мисля за трето, но ...

Ти си тази, която трябва да вземе това решение, но аз не бих се поколебала за второ, че даже и за трето...

Разбирасе че ЗА от това по хубаво няма
Моите бяха запланувани с много любов и желание

Ако имаше пусната анкета на - за - щеше да има 100%,а на против - 0%. Като ми гледаш оформлението на ника - според теб какво бих те посъветвала????? Давай! То такива неща с искане само не става, трябва и действие!!!!!!

с двете  ръце и с двата крака гласувам да

даже съм навита на трето  ,но да сме живи и здрави само 

Аз съм в голямо колебание и обмислям плюсове и минуси... Аз дори ги искам с малка разлика,но вече не съм сигурна, че изобщо искам друго дете...
Искам защото:
- съм свидетел на много единствени деца егоисти (сред тях и баща ми изявен егоист  )
- друга причина е единствени деца, които изглеждат и мислят като възрастни и незнаят как да си играят, как да общуват с другите деца на тяхната възраст (не че не го правят, но се държат повече като големи)...
- аз и сестра ми сме породени деца и винаги съм си мечтала и моите деца да са с малка разлика - играехме си, биехме се  , занимавахме се, майка имаше време да си свърши домакинската работа
- ами защото все пак искам второ 

не искам
- с голяма разлика, защото мъжа ми и брат му са с такава и не са близки, обичат се, но са си толкова далечни...
- ще се оправяме сами и незнам дали ще издържа
- като гледам сестра ми и все повече се отказвам, ами честно незнам как издържа 
- ще утежним бюджета за всичко - за храна, за дрехи, за обучението им по-нататък
- ако детето е едно ще има повече възможности и по-добри избори (от чисто финансова гледна точка)
- ще натоваря мъжа си и физически и психически допълнително, а на него и сега му е трудно
- ще трябва да дам голямото си дете на ясла, а не искам

Сигурно, до утре бих могла да добавям и към двата списъка, вече 6-8 месеца обмислям и лошото е че колкото +, толкова и -
Много ясно, че всеки си решава, но това са моите доводи...
Аз гласувам към още не решилите

Ами аз вече второто си го чакам и съм много щастлива. Дай боже всекиму!

Кво го мислиш, действай направо!

Ей-това е точния отговор на този въпрос

А голямото ти дете какво мисли? А таткото? По принцип съм "за", в смисъл вярвам, че плюсовете са повече стига всички да го искат. При нас най-голямата трудност е ревността на баткото, с другото се оправяме.

Какво по-хубаво от това баткото да има за кого да се грижи после. А и смао дете не е работа. Може да поработите за една мома

ЗА . Две и повече! И то навреме, че докато се решиш - я няма да се получи, а ще си побеляла....

Разбира се,че съм за второ дете,по-хубаво е да си има братче или сестриче.

И аз искам две!!! Даже много...
Сега имаме някои организационни затруднения, но много се надявам другата година по това време да пиша и във форума на чакащите...

И аз съм ЗА, хубаво е да са две дечицата. Пък и вече сина ти е голям.

ЗА!
С условие първото ми дете да е навършило поне 4г.
В този момент отказвам второ дете. Не съм готова нито физически , нито психически.
Даже имаме доста разногласия по този въпрос със съпруга ми.

До преди Ива да почне да боледува толкова често имах идея и за трето  Ама ще си остана с двенките, никога не е стоял пред мен въпроса дали да имам едно или две. За третооо.......... само Оня горе знае 

Аз съм с 2. Искам и 3-то, но малкоооо по-нататък .

 Аз имам две принцеси, които обожавам и нито за миг не съм съжалила. Искам и трето! Действайте!

Аха аха, момиченце искам. 

Ей ме на, изяжте ме! Аз имам едно дете, защото искам само едно дете.

Привърженици на многото деца тук ще намериш много и те ще ти кажат по-точно аргументите си. Аз ще изложа моите:

Финансов аспект:
Ако бях на 20 или 25 години, вероятно щях да бъда значително по-оптимистично настроена към бъдещето, но съзнателната ми възраст протече през приода на “прехода” и се нагледах на повратности на съдбата /фалити, ипотеки на жилища и т.н./ които ме карат да мисля по-скоро в перспектива, отколкото “от ден за ден”. И аз и мъжа ми работим, но сме служители, т.е. утре може и да останем без работа и в този случай трябва да имаме вариант да се справим финансово /БГ не е социална държава, на която можеш да разчиташ временно, докато си намериш работа. Просто трябва да имаш готов вариант/. И в друга тема бях писала, че ние можем да покрием пълната издръжка на едно дете, но не и на две. По мои изчисления, към днешна дата, семеен бюджет за тричленно семейство под 1500 лв/месец или 2000 лв за четиричленно обрича едно семейство на живуркане, а не на живот.

Психологически аспект:
Ако бях решила да имам второ дете през първите няколко години след раждането на дъщеря ми, вероятно щях да се понеса по инерцията. Сега вече се радвам на едно израстнало човече, естествено със своите си проблеми, и категорично не ми се започва отначало.

Професионален аспект:
Една жена или първо трябва да роди и след това да търси реализация (което е  относително реализируемо ако това стане до 25-30 годишна възраст), или да се реализира  и да се оттегли временно (което става при по-възрастните родилки, напускащи работа за по няколко месеца само) или да тегли окончателна черта на професионалната си реализация. Изключение правят естествено хората със собствен бизнес. Не говоря по принцип, а конкретно в БГ. Възможностите на една 35-40 годишна жена да се включи отново и пълноценно в професионалния живот са доста малки, още повече с едно или две “ремаркета”. За себе си аз избрах втория вариант. Изляза ли сега от строя, въпреки образованието си, вероятно ще бъда принудена да се включа в редиците на многобройните продавачки на средна възраст.

Приятелство
Аз самата имам брат, с 15 години по-голям от мен. Лично аз го броя за добър познат, но не и за брат. Според мен две деца, за да бъдат близки по разбирания и чувства едно към друго трябва да бъдат породени или действително близки по възраст. Останалото е чиста статистика – имам еди колко си кръвни роднини. Примери имам много. Познавам лично само две двойки сестри, които и до ден днешен са сестри в истинския смисъл на думата.

Роднинство
Бидейки изтърсак в семейството, разликата в годините с родителите ми е огромна. Отново няма да влизам в подробности, но от опит твърдя, че подобна разлика не е за препоръчване, т.е. ако ще се раждат деца, по-добре е това да стане по-рано.

Може след години да съжалявам, но днес мисля така.

solaris - бих могла да те оборя в почти всички така добре изнесени аспекти, но не е това целта на Темата (пък и знаеш какви чувства питая към теб  ).

Само едно ще кажа:
С брат ми имаме 1г.10м. разлика и пак не се изживяваме като много близки 

Ето някакви си причини: 
1. детето ми ще има "своя кръв" за добро или лошо нейде по света, когато с родителите му се случи фаталното (това също е малко в теорията на вероятностите, но пак достатъчно надеждно);
2. Децата му ще имат братовчеди (не е 100% сигурно, но е достатъчно надеждно);
3. Всяко следващо дете (след 1-вото) се гледа много по-лесно и междудругото (ако мога така да се изразя). Някой казват, че е още една чаша вода в манджата.
4. от 3-тото нататък се гледат сами 
5. Когато бях само с 1 дете, се заблуждвах, че видиш ли - тя ходи нон-стоп в съседите и там си играе с деца. Демек не расте само в света на възрастните... няма такова нещо. Била съм в 100% заблуда 
6. Въпросът с егоизмът на самото дете е спорен, та няма да го засягам.
7. В Б-я си или майка или професионалист. 2-те са взаимноизключващи се понятия.
8.
9.
10.

Абе може много да се пише по темата и аз неведнъж съм го правила... Ама имам малко бач и спирам.

Мда, и аз така

Колко си права SOLARIS всеки от нас дьлбоко в себе си иска второ ,трето.... ,НО да живеем в една по нормална дьржава повярвайте ми на някой и с едно им е трудно.А да не забравяме че след 2 месеца влизаме в ЕС и какво ли ни чака ?????А  пьк циганския модел гладни ама весели на мен не ми допада!Ще ме обвините че изхождам само от финансова гледна точка ,но от немотията трьгват повечето проблеми мама и тати се карат ,развеждат травмират себе си и децата ,другите деца имат това онова а ти на своите не можеш да купиш ,подигравки ....и т.н.сьмочувствието ти се скрива в джоба.А и аз не познавам много пораснали братчета и сестричета в добри отношения.Така че не всеки може да си позволи да има 2 деца

Малко ме очудва въпросът ти. Човек, като създава дете, го прави от вътрешна потребност, не, под чуждо влияние. Съвет не мога да ти дам...
Аз в момента нямам желание за друго дете и не знам дали някога ще имам. Не желая да се заричам, най-малко от суеверие. Ако искаш да отглеждаш нов човек, давай смело. Моите желания и мотиви не биха ти били от полза... 

Не искам да задълбавам темата, въпреки обидното определение за циганския модел. Никой не си държи децата гладни. И си ги гледаме, храним и обличаме.
Всъщност исках да кажа, че проблемите не тръгват само от немотията и разводите също не са оттам. Лично аз мисля, че богатите се развеждат много повече от бедните.

Ако съм на твое място без да се замислям... ЗА естествено!

Както е казала Лора, ако желаеш с цялото си сърце да родиш и отгледаш второ дете, всичко останало минава на заден план. Аз много исках второ дете, непрекъснато мислех за това, даже малко фанатично, правех сметки, че си имам и креватче и количка и дрешки, и живота ме изненада - не едно, а две. Но изобщо не съжалявам за избора си и съм безкрайно щастлива от решението си!
Успех, каквото и да решиш!
п.с. а деца се гледат и с малко, и с много пари![/size]

Винаги съм искала да имам две деца. Засега имам едничко на 4 години, но все още не се чувствам готова за второ дете. Няма го това желание, тази тръпка с която чаках първото. Може би още не съм готова. Но така или иначе искам разлика от поне 5-6 години така че май трабва да се позамисля .
Иначе съм твърдо ЗА поне две дечица. Не хубаво детето да остава само.

Много е хубаво да имаш две дечица . 

Независимо от възрастта ти, независимо от възрастта на детето ти, мисля че е много хубаво да имаш още едно. Пък ако е речено, може и още две. Защо не?

Принципно знам, че е хубаво когато децата са две, даже и аз бих искала да имам второ, но не се решавам. Знам колко ми е трудно само с едно (особено ако не разчиташ на помощници), представям си, ако са две... но това не е извинение...

Имам сестра, разликата ни е 1г. и 3мес. и сме в прекрасни взаимоотношения, винаги мога да разчитам на нея и тя винаги е била най-добрата ми приятелка.
Със съпруга ми не сме в най- прекрасно финансово състояние, но въпреки това АЗ искам две деца. Живот и здраве дано да стане 

Най-добрия вариант е да имаш еднополови деца с малка разлика.

да бе, да. Я питай Додо?! 

Виж ТУК

Аз съм за второ дете!

За себе си знам, че не искам второ дете. Но може след години да променя мнението си.
Не съм чела предишните мнения, но наистина ли очакваш форумът да вземе решение вместо теб 

за!!!Вече опитваме дори!

просто влез във форума на многодетните майки.Там ще разбереш,че няма по голямо щастие от това да имаш деца-1 ,2,3 различни по възраст и пол.

А съпругът ти на какво мнение е?
няма За и ПРОТИВ!
Как можем ние тук да определим?...
Това си е ваша работа, всеки си знае дереджето.Аз дълго време "исках" преди да стигнем до решението ЗА.

Винаги съм искала поне 2 деца, както и мъжът ми.
Преценете всичките плюсове и минуси за момента заедно със съпруга ти и помислете добре. Според мен е добре децата да са поне 2.

Две деца може ама и едно трудно издържам. Като забогатея достатъчно, за да съм спокойна - относително де - за издръжката на 2 деца ако вече съм твърде възрастна може и да си осиновя.

Аз съм живо за и само за , имам една кукла вече на шест и искам да имам определено поне още едно

Естествено - ЗА!
Ние имаме едно, но за догодина сме планували второ /дай боже да стане/.
А ако имам някой ден финансова възможност бих имала и трето или бих си осиновила - нищо лошо в това да дадеш шанс на някое детенце!

много благодаря на всички
соларис и секстет, благодаря че ме защитихте от иронията на някои мами (с 1 дете м/у другото)
не смятам да следвам сляпо съветите на форума, просто водя вътрешен диалог със себе си и ми се искаше да го "озвуча"
притеснявам се за финансите, за отговорностите пред мъжа ми, за ревността на баткото и за своята реализация. Ако някои ми каже че това не е важно, значи живее в друга България
още майки с едно дете които са си добре така?

Пиша тука само защото заглавието се нареди сред класацията ми за особено неуместни такива. Със същия успех може да напишеш "детето-за или против". И да чакаш непознати хора да ти дават съвети ти дали да имаш дете/второ дете/трето детете.
Има и полезни предназначения на този форум, ама това не е едно то тях.
Как така "вътрешен диалог" не забеляза ли, че си го написала.

За в момента вторе не,но със сигурност зная 4е  искам още едно

Аз съм и за трето,стига да можеш да си го позволиш финансово,да са ти в ред нервите,щото определено ще ти трябват
и не на последно място да имаш лека бременност.Моята беше кошмарна и това ме спира ...поне засега.

Ако иамм 5 годишно дете, няма да се замислям, ще си родя веднага второ. Но не и на този етап с 2 годишен хулиган. Поне за сега съм на този акъл

Додо, питам те?!

/Е сега, като бяхме малки се биехме и скубехме, ама то това си е в реда на нещата...ако за това става въпрос.../

За сега не искаме,но никога не се знае!

Твърдо съм за две деца! Няма нищо по-хубаво от това,макар с две ситуацията да е по-различна от тази с едно дете.Но решението трябва да е твое/ваше!

Няма нищо по-хубаво от децата. И аз  съм за второ дете

След като имам две - съм за трето и четвърто. Но това си е мое убеждение, защото живях в държава, където средно имат по 3-4.... няма такава радост в къщи. Нямам амбиции на всяко жилище да купувам /даже и да имам възможност/, както четох в друга тема, нито коли и прочие "смешни задоволености" /ама че израз измислих/. Важно е добре да се възпитаме /процеса е двупосочен /, като добри и отговорни към себе си и другите хора.
Но обезателно всеки трябва да си вземе сам решението си!

Разбира се! Добро възпитание,образование,изграждане на ли4ност,това е на първо място.При такъв старт в живота,след това ако използва мозъка си,може и държави да си купи.
По темата_4ак за или против е много силно казано.Всеки решава сам,има много фактори,които да повлияят.
Аз ли4но не бих минала отново през ада.Тъкмо се възстанових.

Две деца е идеално да са.....За съм

ЗА, разбира се Но това е моето мнение, а твоето го знаеш само ТИ

За второ, за трето та и за четвърто дай Боже който иска. Абсолютно съм ЗА   какво му мислиш

 подкрепям стига да смогнеш   

Нищо на този свят не струва повече от детските очички!Честно си признавам,че ми призля когато разбрах,че съм бременна отново (малкия беше на 10 месеца още),но сега не знам какво бих правила без бебата...Твърдо съм за!

ЗА и за трето съм ЗА
 

Ти към кое клониш повече!?
Аз съм ЗА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Пвече от едно!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Za ZA ZA  Makar che imax dosta tejko rajdane sam za vtoro dete Njma nishto po xubavo ot decata na tozi svjt

Абе как искаш съвет от непознати жени?Че и за и против!!!Имам чувството,че ще избираме отряден председател.На всички тук им е все тая ти колко деца ще имаш,не се излагай.

Лелееее,тя темата отпреди 100 години,пък аз си отговарям,отговарям...

Аз дори не бих си и задала този въпрос, но за всеки е различно, нали така? За питанката: да, ЗА второ съм и ЗА трето също

ЗА разбира се.....
А ние след 3-4-5 години ще работим за 3-то живот и здраве
Стига да можем бързо да се възстановим финансово след второто