второ дете - за или против

До преди Ива да почне да боледува толкова често имах идея и за трето  Ама ще си остана с двенките, никога не е стоял пред мен въпроса дали да имам едно или две. За третооо.......... само Оня горе знае 

Аз съм с 2. Искам и 3-то, но малкоооо по-нататък .

 Аз имам две принцеси, които обожавам и нито за миг не съм съжалила. Искам и трето! Действайте!

Аха аха, момиченце искам. 

Ей ме на, изяжте ме! Аз имам едно дете, защото искам само едно дете.

Привърженици на многото деца тук ще намериш много и те ще ти кажат по-точно аргументите си. Аз ще изложа моите:

Финансов аспект:
Ако бях на 20 или 25 години, вероятно щях да бъда значително по-оптимистично настроена към бъдещето, но съзнателната ми възраст протече през приода на “прехода” и се нагледах на повратности на съдбата /фалити, ипотеки на жилища и т.н./ които ме карат да мисля по-скоро в перспектива, отколкото “от ден за ден”. И аз и мъжа ми работим, но сме служители, т.е. утре може и да останем без работа и в този случай трябва да имаме вариант да се справим финансово /БГ не е социална държава, на която можеш да разчиташ временно, докато си намериш работа. Просто трябва да имаш готов вариант/. И в друга тема бях писала, че ние можем да покрием пълната издръжка на едно дете, но не и на две. По мои изчисления, към днешна дата, семеен бюджет за тричленно семейство под 1500 лв/месец или 2000 лв за четиричленно обрича едно семейство на живуркане, а не на живот.

Психологически аспект:
Ако бях решила да имам второ дете през първите няколко години след раждането на дъщеря ми, вероятно щях да се понеса по инерцията. Сега вече се радвам на едно израстнало човече, естествено със своите си проблеми, и категорично не ми се започва отначало.

Професионален аспект:
Една жена или първо трябва да роди и след това да търси реализация (което е  относително реализируемо ако това стане до 25-30 годишна възраст), или да се реализира  и да се оттегли временно (което става при по-възрастните родилки, напускащи работа за по няколко месеца само) или да тегли окончателна черта на професионалната си реализация. Изключение правят естествено хората със собствен бизнес. Не говоря по принцип, а конкретно в БГ. Възможностите на една 35-40 годишна жена да се включи отново и пълноценно в професионалния живот са доста малки, още повече с едно или две “ремаркета”. За себе си аз избрах втория вариант. Изляза ли сега от строя, въпреки образованието си, вероятно ще бъда принудена да се включа в редиците на многобройните продавачки на средна възраст.

Приятелство
Аз самата имам брат, с 15 години по-голям от мен. Лично аз го броя за добър познат, но не и за брат. Според мен две деца, за да бъдат близки по разбирания и чувства едно към друго трябва да бъдат породени или действително близки по възраст. Останалото е чиста статистика – имам еди колко си кръвни роднини. Примери имам много. Познавам лично само две двойки сестри, които и до ден днешен са сестри в истинския смисъл на думата.

Роднинство
Бидейки изтърсак в семейството, разликата в годините с родителите ми е огромна. Отново няма да влизам в подробности, но от опит твърдя, че подобна разлика не е за препоръчване, т.е. ако ще се раждат деца, по-добре е това да стане по-рано.

Може след години да съжалявам, но днес мисля така.

solaris - бих могла да те оборя в почти всички така добре изнесени аспекти, но не е това целта на Темата (пък и знаеш какви чувства питая към теб  ).

Само едно ще кажа:
С брат ми имаме 1г.10м. разлика и пак не се изживяваме като много близки 

Ето някакви си причини: 
1. детето ми ще има "своя кръв" за добро или лошо нейде по света, когато с родителите му се случи фаталното (това също е малко в теорията на вероятностите, но пак достатъчно надеждно);
2. Децата му ще имат братовчеди (не е 100% сигурно, но е достатъчно надеждно);
3. Всяко следващо дете (след 1-вото) се гледа много по-лесно и междудругото (ако мога така да се изразя). Някой казват, че е още една чаша вода в манджата.
4. от 3-тото нататък се гледат сами 
5. Когато бях само с 1 дете, се заблуждвах, че видиш ли - тя ходи нон-стоп в съседите и там си играе с деца. Демек не расте само в света на възрастните... няма такова нещо. Била съм в 100% заблуда 
6. Въпросът с егоизмът на самото дете е спорен, та няма да го засягам.
7. В Б-я си или майка или професионалист. 2-те са взаимноизключващи се понятия.
8.
9.
10.

Абе може много да се пише по темата и аз неведнъж съм го правила... Ама имам малко бач и спирам.

Мда, и аз така

Колко си права SOLARIS всеки от нас дьлбоко в себе си иска второ ,трето.... ,НО да живеем в една по нормална дьржава повярвайте ми на някой и с едно им е трудно.А да не забравяме че след 2 месеца влизаме в ЕС и какво ли ни чака ?????А  пьк циганския модел гладни ама весели на мен не ми допада!Ще ме обвините че изхождам само от финансова гледна точка ,но от немотията трьгват повечето проблеми мама и тати се карат ,развеждат травмират себе си и децата ,другите деца имат това онова а ти на своите не можеш да купиш ,подигравки ....и т.н.сьмочувствието ти се скрива в джоба.А и аз не познавам много пораснали братчета и сестричета в добри отношения.Така че не всеки може да си позволи да има 2 деца

Малко ме очудва въпросът ти. Човек, като създава дете, го прави от вътрешна потребност, не, под чуждо влияние. Съвет не мога да ти дам...
Аз в момента нямам желание за друго дете и не знам дали някога ще имам. Не желая да се заричам, най-малко от суеверие. Ако искаш да отглеждаш нов човек, давай смело. Моите желания и мотиви не биха ти били от полза... 

Не искам да задълбавам темата, въпреки обидното определение за циганския модел. Никой не си държи децата гладни. И си ги гледаме, храним и обличаме.
Всъщност исках да кажа, че проблемите не тръгват само от немотията и разводите също не са оттам. Лично аз мисля, че богатите се развеждат много повече от бедните.

Ако съм на твое място без да се замислям... ЗА естествено!

Както е казала Лора, ако желаеш с цялото си сърце да родиш и отгледаш второ дете, всичко останало минава на заден план. Аз много исках второ дете, непрекъснато мислех за това, даже малко фанатично, правех сметки, че си имам и креватче и количка и дрешки, и живота ме изненада - не едно, а две. Но изобщо не съжалявам за избора си и съм безкрайно щастлива от решението си!
Успех, каквото и да решиш!
п.с. а деца се гледат и с малко, и с много пари![/size]

Винаги съм искала да имам две деца. Засега имам едничко на 4 години, но все още не се чувствам готова за второ дете. Няма го това желание, тази тръпка с която чаках първото. Може би още не съм готова. Но така или иначе искам разлика от поне 5-6 години така че май трабва да се позамисля .
Иначе съм твърдо ЗА поне две дечица. Не хубаво детето да остава само.

Много е хубаво да имаш две дечица . 

Независимо от възрастта ти, независимо от възрастта на детето ти, мисля че е много хубаво да имаш още едно. Пък ако е речено, може и още две. Защо не?