9тия. Бях вече много тежка, глезените ми се подуваха даже и като седях и не можех да спя с този корем - не можех да лежа по гръб и на дясно... но нямах търпение да родя и само си подреждах детските дрешки.
- Публикувана: 31 окт. 2006, 20:50 ч.
- Последно мнение: 2 ноем. 2006, 11:29 ч.
Най - трудният от 9те месеца.....
При мен цялата бременност беше УЖАСНА.
Първите 2 месеца имах ужасно гадене постоянно, повръщах по 4-5 пъти на ден, обонянието ми беше така изострено, че надушвах кафето на мъжа ми през две стаи и коридор, а от гадните миризми направоужас беше...Отслабнах с 3-4 кила от това повръщане и ядях само солети, бях по-скоро като болна.В третия получих кръвоизлив и лежах в болницата цял месец. От напъните за повръщане бях получила няколко см. отлепяне на плацентата с хематом.
До седмия положението се позакрепи и освен чести контракции и страх да не изгубя бебето друго нямаше.
Но в последните два месеца като почнаха едни киселини...Не е истина! + схващане на краката нощем + болки в гърба = безсъние!
Бременноста ми беше желана и всички тези неволи въобще не ме сломиха.Сега чакам с нетърпение да минат 3-4 години за да забременея пак.
За да не плаша никой само ще кажа, че сестра ми не усети нищо от бременноста и раждането.
Първите 2 месеца имах ужасно гадене постоянно, повръщах по 4-5 пъти на ден, обонянието ми беше така изострено, че надушвах кафето на мъжа ми през две стаи и коридор, а от гадните миризми направоужас беше...Отслабнах с 3-4 кила от това повръщане и ядях само солети, бях по-скоро като болна.В третия получих кръвоизлив и лежах в болницата цял месец. От напъните за повръщане бях получила няколко см. отлепяне на плацентата с хематом.
До седмия положението се позакрепи и освен чести контракции и страх да не изгубя бебето друго нямаше.
Но в последните два месеца като почнаха едни киселини...Не е истина! + схващане на краката нощем + болки в гърба = безсъние!
Бременноста ми беше желана и всички тези неволи въобще не ме сломиха.Сега чакам с нетърпение да минат 3-4 години за да забременея пак.
За да не плаша никой само ще кажа, че сестра ми не усети нищо от бременноста и раждането.
Имах две прекрасни бременности. През нито един месец не съм изпитвала негативни емоции. Но натрупах доста килограми и в края на бременността краката ми бяха ужасно подути - добре че бях в напреднала бременност през лятото и носех само чехли, че нямаше обувки, които да мога да обуя. Накрая ми беше доста трудно въртенето в леглото и имах болки в кръста, но въпреки това се чувствах много добре.
Ами с първата ми бременност най-трудни ми бяха третия и деветия месец. Целият 3-ти месец повръщах, беше ми зле, постоянно бях уморена и ми се спеше зверски, бях като парцал. В деветия месец, дори още към края на осмия започнах да не мога да спя - на бебето все не му беше удобно, както и да се завъртях да спя, даваша само по гръб да лежа, а така ми изтръпваха ръцете и изобщо не можех да дишам - задушавах се, на всичкото отгоре имах ужасни схващания на прасците - крампи, от което скачах по няколко пъти на нощ с адски болки. През деня ми беше също толкова ужасно - не можех да ходя - тежеше ми ужасно, краката подути, абе пълен кошмар 
Накрая вече половин месец преди термина ревях всяка вечер и се молех вече да се ражда щото ми идваше да скоча от прозореца - и добре че детето чу молбите ми и излезе 10 дни преди термина 
Сега с тази бременност първите ми месеци не са толкова страшни - е пак ги има неразположенията, характерни за този период, но не е същото. Но направо не ми се мисли за края на бременността..... дано да не е като първия път, но се съмнявам
Успех и леко бременеене на всички напупили мами
Накрая вече половин месец преди термина ревях всяка вечер и се молех вече да се ражда щото ми идваше да скоча от прозореца - и добре че детето чу молбите ми и излезе 10 дни преди термина Сега с тази бременност първите ми месеци не са толкова страшни - е пак ги има неразположенията, характерни за този период, но не е същото. Но направо не ми се мисли за края на бременността..... дано да не е като първия път, но се съмнявам
Успех и леко бременеене на всички напупили мами
Имам един спонтанен аборт и в началото ме беше много страх да не се провали нещо, а и имах много силни болки и бях на хапчета и легло, после 5 и 6 месец се чувствах страхотно, но в началото не 7-ми започнаха много силни и интензивни контракции и пак ми забраниха да ходя на работа и пак страх и притеснения. Сега съм почти в средата на 8-ми и ако не са тези гадни плашещи контракции, няма от какво да се оплача, не ми тежи, не ми се гади, малко са ми подути краката, но си нося всички обувки от пролетта. Ще видим какво ще се случи от тук на татък, и колко килограма ще кача, но дано само с бебо всичко да е наред, другото ще се преживее.
Леко бременеене и раждане на всички бъдещи мами!
Леко бременеене и раждане на всички бъдещи мами!
Da ne te pla6a, no tozi mesec be6e 9-tia.
Bebeto be6e ve4e goliamo, korema ogromen (niama nisto obsto s korema v 8-mia mesec)
Vsi4ko mi teze6e ne mozeh da se obarna, nito da si nameria miasto,
no tozva e samo edin mesec palen s nadezdi, me4ti e i malo strah razbirase.
Uspeh i leko razdane
Bebeto be6e ve4e goliamo, korema ogromen (niama nisto obsto s korema v 8-mia mesec)
Vsi4ko mi teze6e ne mozeh da se obarna, nito da si nameria miasto,
no tozva e samo edin mesec palen s nadezdi, me4ti e i malo strah razbirase.
Uspeh i leko razdane