Здравейте, приятелят ми е пристрастен към наркотик на име "пико", ако е от значение съм го виждала да го шмърка а не го пуши.Дрогира се, след това пие и започва да говори глупости. Предимно говори неадекватни безсмислици и им вярва. Ако не се съгласиш с него проявява лека форма на агресия, но не е от хората които налитат на бой. Нещата които мисли че е проумял дрогиран ги използва в трезво състояние. Обзема го параноя, че всички го мразим, врагове сме му и се опитваме да му невредим. Той не проумява, че има зависимост. Не приема проблема. Моля за съвет, как да му помогна? Знам, че ще ме посъветва те да го зарежа, защото не съм му майка или роднина а приятелка. Но го познавам, добър човек е, обичам го и искам да му помогна..
- Публикувана: 27 окт. 2021, 08:17 ч.
- Последно мнение: 28 окт. 2021, 19:19 ч.
Съвет. Как да откажем човек от наркотиците..
...Знам, че ще ме посъветва те да го зарежа, защото не съм му майка или роднина а приятелка. Но го познавам, добър човек е, обичам го и искам да му помогна..
За да се откаже, трябва той да иска. Даже и тогава е много трудно, иска се продължително лечение и упоритост и лечението не винаги е успешно, върви на приливи и отливи. А той в момента даже не вижда проблем.
Не пречи да изгубиш няколко години от живота си в опити да го накараш да се откаже. Може да решиш и целия си живот да заложиш на това, да имаш деца от него, той да шмърка, да харчи парите ви за дрога, агресията да ескалира, да има и други нарушения освен параноя, да мине на хероин. И в тази среда да живееш, да отглеждаш децата си, без разумен и обичащ човек до себе си. Все едно да се качиш доброволно на лодка, която всеки момент може да се обърне. Това е твоят живот, можеш всякак да се разпоредиш с него. Ако чак толкова обичаш драмите, давай, ето това е драма.
Ако се откажеш от мазохизма си и се махнеш от него, може да го засилиш към промяна от шока, че си го напуснала. Но и да не се получи, поне ти ще си се спасила.
Ти такъв баща ли искаш за детето си? Да го вижда непрекъснато неадекватен. Да не говорим, че зависимостите също така са генетично обособени. Преди време и аз много обичах зависим. Хем ставаше въпрос само за зависимост към трева, но дългосрочна, 10 годишна такава. 2 години прекарах с него, обичах го и вярвах, че ще се промени. През тези 2 години той лъжеше и манипулираше доста умело. Аз продължавах да вярвам на лъжите му, че ей сега еди кво си ще се случи и след това спира. Един ден просто осъзнах, че аз колкото и да го обичам, не искам такъв живот за бъдещото си дете. Той проблем не вижда, добре му е така. Аз спасих себе си. Към момента уча Психология и много се надявам да помогна на някого да се излекува от зависимостта си някой ден. Не съжалявам за времето си прекарано с него в никакъв случай, но не бих допуснала бъдещото ми дете да живее в такава среда.