Публикувана: 1 ноем. 2006, 09:05 ч.
Последно мнение: 10 дек. 2006, 13:47 ч.

Тати не иска Мама

5 048
70
1

Гост

Отговори

# 30 2 ноем. 2006, 10:10 ч.

Мнения: 9 990

Цитат на: Lara в чт, 02 ное 2006, 09:49

Цитат на: Inkognito в чт, 02 ное 2006, 09:36

Защото са ни много близки приятели от 15-20 години, поради което не мисля, че не ми е работа ...

Тук изобщо не съм същласна с теб! Ти не си част от семейството им и нищо не ти дава право да "оправяш", или разваляш отношенията по между им. Тук става дума за чувства и химия, в които ти изобщо не участваш и няма как да промениш!

Ако ще и от 100 години да се познавате-пак не ти е работата.Може да съчувстваш, да изслушваш страните, които имат нужда да споделят, но не и да правиш опити да събираш двама разделени в подобна ситуация.Също така, една забежка за теб не е фатална, но за друг-Е.Хората сме различни, колкото и да се познаваме с приятелите ми-никога не биха си вряли носа в такава ситуация.Биха ме извели на кафе, да си поговорим, да си излея мъката, но не и да ми дават съвети относно бъдеще с половинката или не.
В такива ситуации-времето си показва накъде ще тръгнат, не приятелите.
Факт е, че историята им е вече в нета и всеки, който е в подобно положение ще заподозре приятелите си сега... Twisted Evil

# 31 2 ноем. 2006, 10:48 ч.

Мнения: 1 425

@Inkognito
Аз лично не виждам нещо лошо в това че се опитваш да помогнеш както смяташ за добре. Обаче ... найстина не е добре ако си прекалено настоятелен/на в опитите си. Поговори и с двамата (дано да имат желание да говорят), изслушай ги, разбери какво мислят и защо мъжът не иска жена си точно, какво го тревожи. А то е възможно той сам да каже при какви условия е възможно да прости. Споменавай и своето мнение но без да настояваш - малко между другото - какво би направил/а (извинявай но не разбрах мъж ли си или жена) ти при подобен случай.
И още нещо - като се намесваш в такива сериозно отношения поемаш риск. Има вероятност после ти да излезеш "черен/черна" че си се бъркал, при все че основната работа двамата сами са я свършили. Имай и това предвид. Накрая от 2 приятели може да се окажеш с един или даже с нула.

...

Последна редакция: чт, 02 ное 2006, 14:15 от Tatti

# 32 2 ноем. 2006, 11:25 ч.

Мнения: 9 990

Сори, че ще се намеся, но в нашата страна детето рядко се присъжда на бащата.Освен ако майката е доказана наркоманка, алкохоличка и т.н. и се отнемат родителските права, но при развод се вадят толкова кирливи и измислени, несъществуващи неща, че да се надцакат двама души, че е почти нереално това.
Ако оставим това настрана, и при все, че излизам доста от темата, наистина няма значение при кой остава детето, ако двамата са Нормални Хора.Детето няма да е лишено нито от майка, нито от баща в такава ситуация.Та хайде не това да е основата, защото всеки си знае взаимоотношенията с бившата половинка.

# 33 2 ноем. 2006, 11:36 ч.

Аз пък съм съгласна с автора на темата, че приятел е този, който помага без да го молиш. Много е лесно да се пишеш приятел "на думи", но е трудно "на дела". И даже бих добавила една думичка - ИСТИНСКИ приятел. Аз лично не бих искала в труден за мен момент тия, дето ги имам за свои приятели да си заврат главата в пясъка, правейки се, че изобщо не са в течение на нещата.

А сега - по темата :
В този форум изневярата е любима тема. Умират си форумците да си чешат езиците кой с кого, защо, при какви обстоятелства, ама как точно и т.н. Но ето, че когато нещата придобият едно реално измерение, всички са големи светци.
За мен изневярата е едно абсолютно, ама абсолютно нормално нещо от живота и ако на някой все още не му се е случвала - няма страшно, ще му се случи - и той ще изневери, и на него ще му изневерят. Това е живота - независимо дали ни харесва или не. Така стоят нещата.
Също така смятам, че е абсолютно погрешно вината да се хвърля върху изневерилия. Защото да не кажа почти винаги "безгрешния" съпруг има по-голямата част от вината.
Авторът не е дал подробности при какви обстоятелства се е случило, колко време е продължила връзката. Но истината е, че се случва човек да сбърка. Не мисля, че е нещо непростимо, фатално ит.н. Нека жената се опита да обясни на мъжа си, че е направила грешка, но съжалява и си е взела поука. Че иска да бъде с него занапред. Мисля, че това е важното, истински важното нещо в ситуацията. Със сигурност мъжа се чувства засегнат и ще му е нужно известно време. Но за нищо на света не бих повярвала, че през всичките години брак той не й е изневерил поне веднъж.

# 34 2 ноем. 2006, 11:53 ч.

Мнения: 9 990

Хм, ми някои пък може да сме изпитали Реално това на гърба си-защо да е чешане на езици.
И аз намирам огромна разлика между това приятелят да е в час за това какво става в приятелското семейство, да споделят, да говорят, но не и да се бърка.Да дава съвет премерено, но не и на всяка цена, според неговите виждания да налага Таткото да прибра Мамата.
За много хора изневярата е най-нормалното нещо на Света, за друга огромна част-не е така.
А самата жена-също и трябва време-да осъзнае тя какво иска.Тя може също да не иска да е част от това семейство вече по ред причини.Може Таткото да е бил Лош към Мамата, но и това да е останало скрито от приятеля.
Факт е, че темата е неясна, тъй като ние не знаем какво точно се е случило и защо се е стигнало до там, а знаем само фактите, че Мамата е изневерила и Таткото я е заточил при майка и...

# 35 2 ноем. 2006, 12:06 ч.

Мнения: 9 990

Пантер, не се обяснявай, а кажи-как Приятелят да убеди Таткото да прибере Мамата, след като Таткото очевидно не желае това на този етап.Магия? Mr. Green

# 36 2 ноем. 2006, 12:20 ч.

Мнения: 3 268

Дай му време на таткото да му мине така да ке каже.Децата ще почнат да му липсват,после мама ще му залипсва и накрая ще се съберат.Така става в повечето случаи.Мъжете,колкото и да са честолюбиви,когато обичат,прощават.А той обича ли я всъшност?

# 37 2 ноем. 2006, 12:26 ч.

Цитат на: пенелопа в чт, 02 ное 2006, 12:06

... Таткото очевидно не желае това на този етап...

Точно това е много спорно. Вече писах, че понякога човек прави неща за пред хората. Аз се надявам, че на Мама й е дошъл акъла, знам, че Тати го боли, но и знам кога и защо се ожениха, как са живели и се надявам, че и занапред заедно ще им е по-добре ...

Цитат на: stefani66 в чт, 02 ное 2006, 12:20

... А той обича ли я всъшност?

Според мен: ДА, но ... имаше тема какво значение се влага в думата Wink

...

Цитат на: ядосана в чт, 02 ное 2006, 11:36

...

Надявам се да не е половинката ми Wink

Последна редакция: чт, 02 ное 2006, 14:14 от Tatti

# 38 2 ноем. 2006, 12:30 ч.

Мнения: 9 990

Ама нали точно това е номерът!Да си преосмислят чувствата и чак тогава да преценят.За това се иска време, не става с вълшебна пръчка.Едни мислят месец, други-година.Как така някой ще вмени на някой друг какви са му чувствата.за пред хората какво значи-за пред теб този Татко може да си мълчи, а в душата му да е друго...Мислиш, че я обича или си сигурен в това.Ако е така-няма нужда от намесата ти-след малко време той сам ще си я прибере.Но ако след това време открие, че безвъзвратно я е отлюбил, а я е прибрал заради думите на приятелите му?Случва се и това, нека признаем-хора се събират и разделят по елементарни причини.

# 39 2 ноем. 2006, 14:18 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Inkognito нямам време да чета всичко
на първа страница виждам упоритото ти желание да четеш съвети, които ти пасват
Моя съвет - остави хората.
ДОри да разубедиш таткото - най много един ден да си отнесеш от него.
Първи вариант - Мама както се е научила да "яде лайна" - пак ще прояде /куче което се научи да си яде лайната... - стара кучкарска поговорка/
Втори вариент - тати се събира, но не може да прости - пак ще си виновен, че си го натиснал

Има и др варианти.
Остави ги - ако на таткото с нормално говорене му се промени решението - т.е.е той сам ще да е преосмислил нещата и ще се е примирил с фактите - тогава има известна надежда нещата да потръгнат /тогава зависи много от мама/. НО ако таткото не може да с е примири с унижението - не мисля, че накой трябва да го кара - било заради майката, било заради децата! Всеки има достойнство и не бива да се подиграваме с чуждата болка - като манипулация по промяна на мнението също го приемам за подигравка, особено от страна на приятели и то близки - защото да не изпитаме на свой гръб нещата.

п.п. не съм чела мненията на пантер, но това което аз знам от неговото творчество е, че рядко пише извън темата и обикновено си струва да се чуе мнението му - дори когато то е нелицеприятно за слушащия

# 40 2 ноем. 2006, 14:18 ч.

Мнения: 220

Извинете че не изчетох всичко и може би повтарям някой предишен пост.

За всяко кръшкане си има причина,та защо не накарате въпросния татко да седне с мама и да чуе нейните предполагам основателни причини за това което е направила.Може би като размисли върху чутото от жена си ще види и своите грешки и може би ще си промени твърдото решение.

# 41 2 ноем. 2006, 14:30 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

а и още нещо - аз приех таткото след изневяра и то по време на БРЕМЕНОСТ
но само при опита на някой да го защити изпадах в бяс и бях готова да си тръгна
унижението е достатъчно, че дори и с добра цел някой да те унижава още с приказки как ти си виновен за изневярата и как това е НОРМАЛНО да се случи
да може да е нормално, ама е човешко и да Не простиш!
аз сама признавах, че имам вина за ситуацията, но щеше да стане зле ако някой се опиташе да ми намекне за това
ако не си ял нещо развалено - не мога да ти обясня как се чувства човек след изневяра на партньора - и то при положение, че в случая дори не си изял разваленото лично ти, а др човек, ама последиците са за теб

така, че остави тати да си преживее болката, можеш да говориш с него като приятел но ти е излишно да го манипулираш - защкото най-малкото ако той не е в състояние да види причина да е с тази жена - то що ти мислиш, че има причина да са заедно?
щото аз не мисля, че децата са повод двама души да се мячът заедно цял живот!!!! ама никаква причина не е това - не и основателна - защото обикновено децата си отнасят всички последици от едно лошо съжителство