Публикувана: 1 ноем. 2006, 10:29 ч.
Последно мнение: 1 ноем. 2006, 14:39 ч.

"Ние"?

1 030
24
1

1
2
Всички

1 ноем. 2006, 10:29 ч.

Мнения: 1 615

"Ние още сме с биба"
"Вие още ли сте с памперс?"
"Днес не сме акали" или (ужасно) "Леле, как сме се осрали"
"Спите ли?", "Папкахте ли?"
"Много сте порастнали!"

И любимите ми: "Ние сме момченце / момиченце, а вие?"
Както и напълно неразбираемите:
"Как се казвате?" и "На колко сте?"

Какво мислите?

# 1 1 ноем. 2006, 10:35 ч.

Варна
Мнения: 1 133

Дразни ме

# 2 1 ноем. 2006, 10:36 ч.

София
Мнения: 1 324

Никога не пропускам да попитам "ама и двете ли?".

# 3 1 ноем. 2006, 10:37 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Все ми е едно как някой говори за себе си и детето си.......когато Йоан беше малък, бяхме "ние", защото всичко правехме заедно.......сега сме си "Аз" и "той", но понякога сме и "ние"

# 4 1 ноем. 2006, 10:40 ч.

Варна
Мнения: 1 383

Какво толкова - децата като са бебета са напълно зависими и ставаме "ние" с тях. И до сега пикаем заедно по градинките, ако ни свари навън - ако е сама ще се опикае до ушите...

# 5 1 ноем. 2006, 10:40 ч.

София
Мнения: 1 819

Мнооооого ме дразни... Много внимавам да не го употребявам. Другото което ме дразни е "ми" - малката МИ е болна, малката МИ е гладна.... и т.н.

# 6 1 ноем. 2006, 10:41 ч.

София
Мнения: 6 999

И друг път се е говорило по този въпрос.

Естествено е идентифицирането с детето, което все още не говори. Нормално е да продължи и по-нататък. Случва се при много семейни двойки също така. Обезпокоително е при семейните двойки, когато единия е като 'говорител' на другия дори в негово присъствие.

Не ме дразни ни най-малко. Самата аз също се улавям, че понякога го правя. Не го намирам за признак на нещо си... Какво да кажа за бившия ми мъж, който така говореше във връзка с кучето си?

Цитат на: Purmamarca в ср, 01 ное 2006, 10:29

"Както и напълно неразбираемите:
"Как се казвате?" и "На колко сте?"

Напротив - напълно разбираеми са, както и за всички останали българи, които аз познавам. Това са фрази-клишета. ако за теб са неразбираеми може би не живееш в БГ.

# 7 1 ноем. 2006, 10:48 ч.

София
Мнения: 771

Самия факт, че е доста често срещано явление значи, че нещо кара майката, може би подсъзнателно, да се отъждестви така с детето си. И аз съм се изразявала така, но се усещам, когато го правя и се старая да го избягвам.

# 8 1 ноем. 2006, 11:01 ч.

Сливен
Мнения: 382

Изтъркана тема. Не виждам защо я подхващаш. Няма да промениш хората, които говорят на "ние" пък и да го направиш с някого какво ще спечелиш? И наистина не разбирам какво толкова те дразни в това? Rolling Eyes

Преди да родя имаше подобна тема в дир-а, която ме накара да се замисля дали и аз ще говоря така. След като родих съм се улавяла неведнъж, че говоря в множествено число за мен и детето. Намирам го за съвсем нормално. Примерно "Сега се учим да ходим на гърне." В първия момент може да звучи стртанно, но всъщност ние наистина и двете се учим. Аз я уча, тя се учи.
"ние спим"; "ние ядем"; играем....

Чак пък да се дразниш... Около нас има къде къде по-дразнещи неща. Пази си нервите за тях.

П.П. Гледам, че дъщеричката ти е почти на 5 години. На тази възраст наистина е странно, но за бебетата според мен е съвсем нормално.

Последна редакция: ср, 01 ное 2006, 11:10 от Кенга

# 9 1 ноем. 2006, 11:03 ч.

Мнения: 11 004

"Ние" и "мъжО" не ме дразнят - вбесяват ме #Cussing out

"Ние се родихме" & "Нашият тати" hahaha

# 10 1 ноем. 2006, 11:05 ч.

Мнения: 25 620

Да, определено звучи странно... за нераждалите жени и жените с вече поотраснали деца.
За майките с малките деца е съвсем естествено да се отъждествяват с тях. Та те все още са едно цяло (въпреки срязаната пъпна връв)! Peace

# 11 1 ноем. 2006, 11:05 ч.

Мнения: 8 505

За мен няма "ние".Смешно ми е,дразня се понякога,странно ми е.Във форума гледам на не задълбавам,защото често от една дума пламва пожар...излишно е просто.Предпочитам да си се смея пред монитора Mr. Green

# 12 1 ноем. 2006, 11:10 ч.

Мнения: 5 393

Цитат на: secretgarden в ср, 01 ное 2006, 10:37

# 13 1 ноем. 2006, 11:14 ч.

Варна
Мнения: 7 702

Доста често употребявам подобни изрази и до сега не се бях замисляла изобщо.Наистина понякога звучи смешно,но какво пък................

# 14 1 ноем. 2006, 11:17 ч.

София
Мнения: 270

Цитат на: Isa в ср, 01 ное 2006, 10:41

Естествено е идентифицирането с детето, което все още не говори.
Не ме дразни ни най-малко. Самата аз също се улавям, че понякога го правя. Не го намирам за признак на нещо си...

Точно така мисля и аз. Не се дразня.

Последна редакция: ср, 01 ное 2006, 12:18 от k`Linka

# 15 1 ноем. 2006, 11:19 ч.

Мнения: 416

Мило е.

# 16 1 ноем. 2006, 11:22 ч.

Мнения: 5 577

Ужасно е, и аз го правя обаче. Опитвам да се оттуча, че ме дразни.

# 17 1 ноем. 2006, 11:25 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Иса

# 18 1 ноем. 2006, 11:28 ч.

София
Мнения: 4 867

смешно е. и е неизчерпаем извор на комични въпроси и отговори. напр. "колко пъти на ден акате" предполага различни отговори в зависимост от това дали отговорът ще е сумарно за цялото семейство или за всеки поотделно.
умирам си от кеф на въпроса "колко зъбчета имате" - "ами като изключим мъдреците, които още ме мъчат, вече си ги имам всичките" Joy

# 19 1 ноем. 2006, 11:29 ч.

Мнения: 3 743

Изобщо не ме дразни! И аз понякога така говоря и не мисля, че е нещо ненормално....

# 20 1 ноем. 2006, 11:51 ч.

Мнения: 252

Цитат на: FEMA-bg в ср, 01 ное 2006, 11:19

Мило е.

# 21 1 ноем. 2006, 12:41 ч.

Мнения: 1 416

Никога не съм използвала множествено число, когато говоря за Маргарита. Дразня се освен на "Ние", и на "Малката/Малкият". На който му е приятно да употребява тези изрази за собственото си дете, нямам против. Но да ме пита всеки срещнат "Как е малката?" (включително близки и роднини), никак не ми е приятно... Тя си има име и винаги го използвам по предназначение - откакто се е родила, е "Маргарита". Без малки и големи, "ние" и "вие".... Peace

# 22 1 ноем. 2006, 12:59 ч.

Мнения: 2 677

Досега не съм се улавяла да употребявам множествено число, когато говоря за сина си. Но не виждам нищо странно в това. Не се дразня, когато другите задават въпросите си към мен по този начин, или когато говорят за себе си и децата си така. Все пак до един определен момент от развитието си и майката, и детето са напълно зависими един от друг. Смятам, че майката съпреживява всичко със своето дете, така че според мен не е ненормално да се изразяваме по този начин.