Мило е.
- Публикувана: 1 ноем. 2006, 10:29 ч.
- Последно мнение: 1 ноем. 2006, 14:39 ч.
"Ние"?
смешно е. и е неизчерпаем извор на комични въпроси и отговори. напр. "колко пъти на ден акате" предполага различни отговори в зависимост от това дали отговорът ще е сумарно за цялото семейство или за всеки поотделно.
умирам си от кеф на въпроса "колко зъбчета имате" - "ами като изключим мъдреците, които още ме мъчат, вече си ги имам всичките"
умирам си от кеф на въпроса "колко зъбчета имате" - "ами като изключим мъдреците, които още ме мъчат, вече си ги имам всичките"
Никога не съм използвала множествено число, когато говоря за Маргарита. Дразня се освен на "Ние", и на "Малката/Малкият". На който му е приятно да употребява тези изрази за собственото си дете, нямам против. Но да ме пита всеки срещнат "Как е малката?" (включително близки и роднини), никак не ми е приятно... Тя си има име и винаги го използвам по предназначение - откакто се е родила, е "Маргарита". Без малки и големи, "ние" и "вие".... 
Досега не съм се улавяла да употребявам множествено число, когато говоря за сина си. Но не виждам нищо странно в това. Не се дразня, когато другите задават въпросите си към мен по този начин, или когато говорят за себе си и децата си така. Все пак до един определен момент от развитието си и майката, и детето са напълно зависими един от друг. Смятам, че майката съпреживява всичко със своето дете, така че според мен не е ненормално да се изразяваме по този начин.
