Постоянен страх

Както са ти писали "колежките" по горе мисли позитивно и се наслаждавай на наи-прекрасния момент в живота.
 
Аз също бях преживяла една кошмарна седмица - бях някъде във 2 мес. като ми казаха че малката ми семчица(3,4 мм.)не се вижда на видеозона и е възможно да съм направила спонтанен аборт и ми каза да дойда следващата седмица за да видим дали има някаква промяна. И познай какво ми беше цяла седмица, какви ли не мисли ми минаха през главата, но когато отидох на преглед  и се видя малкото петънце с тупкащо сърчице изпитах огромно облекчение.
За това че не си наддала на кг. също не се притеснявай аз до третия мес. включително не бях качила а дори бях смъкнала 1кг. но след това на всяка консултациябях с 3кг. отгоре
 
Но да не те занимавам с глупости и ти пожелавам леко бременеене, още по-леко раждане и после щастливи мигове с малкото СЪКРОВИЩЕ

Здравей!Надявам се да си се поуспокоила вече.Аз също ходя веднъж в месеца на преглед(не че са минали много месеци).Гърдите ме болях съвсем в началото,сега изобщо не Даже и веднъж не съм повръщала.Всички си е до организъм според мен.Това,че не проявяваш симптоми,които са описани еди-къде си не значи ,че нещо не  е добре!Наслаждавай се на това,че ще си имаш сладко бебче  и изгони всякакви отрицателни мисли!!

Незнам при теб как ще е, но при мен тревогите не спряха, независимо какво правех (тях и сега си ги бива ). Но с абсолютна увереност мога да кажа, че с напредването на бременността поизбледняват. Ще видиш, живот и здраве, като започнеш да си усещаш бебчето вътре в теб нещата вече ще придобият доста по- ясна и сигурна форма . Гледай да подтискаш черните мисли (да ги изгониш е трудничко), да не им обръщаш внимание и да ги приемеш като част от цялата картинка. А ако все пак вземат връх пък поплачи се, пореви на рамото на мъжлето и ще ти олекне, ега си...  . То пък не може все в ред да сме .

Ако имаш нужда от приятелско раменце, насреща съм. Ще помогна с каквото мога .
     

Пиша ти с пълно, абсолютно разбиране на състоянието ти. Имам за съжаление и основание да съм вечно под напрежение, заради кофти история - 2 missed аборта в разстояние на 11 месеца, общо 2.5 години на ходене по мъки около забременяването.....От ден 1 та чак до ден днешен, не съм могла да се отпусна и да се насладя на бременността си така както могат момичетата, които слава Богу, нямат представа какво е. Всеки преглед, откак съм бременна, за мен е бил като ходене на най-тежкия житейски изпит - дали ще си намеря бебето живо и здраво - това в началните 3 месеца; после дали ще стигна до 20та седмица; после дали ще прескоча 5 и 6ти месец, когато други неща са опасни; сега пък още по-различни неща ме вълнуват. Не може да не живееш в страх, особено, когато имаш неприятен опит и спомени. Няма да пиша в подробности, за да не се стресира никой, но си е тежко преживяване, особено първите три месеца, след загуби, да запазиш спокойствие и да не си уплашен. Лесно е да се каже бъди позитивен, но е много трудно да се изпълни. Затова те разбирам напълно. Обаче пък заедно със страха, знаеш ли, че точно толкова силно се бях и съм се заредила с вяра, със сила и с амбиция да издържим заедно с моето малко момченце и да се срещнем, нека сме живи и здрави, дай Боже! Вярвам на бебето си, вярвам, че ще успеем и че всичко ще бъде наред. Вярвай и ти и не се предвай нито за минута - когато ти е най-тежко, си помисляй как ще мине днес, ще дойде утре, ще започнеш да чувстваш скоро онова невероятно трепкане в корема, после бълбукане, после слабички, а след това стабилно силни ритничета. И после твоето малко човече всеки ден ще ти напомня, че не си сама, че то е с теб и че всичко е наред! Наистина е много важна нагласата, повярвай ми, страхът убива! Не може да се избегне, но може да се потуши и намали! Стискам ти палци от сърце!

Ети, незнам какво да ти кажа, за да намаля страха ти. Искам само да ти пожелая лека бременност и всичко да е наред с теб и бебчето   

Миличка, не се притеснявай и се радвай на бременността си. Аз имах проблеми в третия месец и се налагаше на всеки 5 дни да давам кръв, всяка седмица различни доктори ме гледаха и преглеждаха, докато се стигна до решението да запазя бебето. Не мога да кажа че честите пегледи са ме правели по спокойна. След това започнах да ходя веднъж месечно и се нормализираха нещата. Важното е да си спокойна и да се радваш на новите усещания.
Успех.

Ти пък , скица! От притеснение ще вземе да ти стане нещо Я не го мисли....Ако имаше нужда от по-чести прегледи за твоята бременност , щяха да ти кажат....хапвай си, почивай си , радвай се ....и споко

И аз ходех веднъж месечно, какви са тия глезотии всяка седмица! Опитай се да се настроиш позитивно, защото ако ще я караш така останалите 6 месеца... Направи си бременността приятно, весело изживяване, не филм на ужасите!

Мисля ,че няма за какво да се притесняваш. Гледай да си спокойна ,да си почиваш .......
Ходех на консултация веднъж месечно и това мисля че е достатъчно.