Смених един инструктор и случих на втори, който беше перфекционист, но поне ме амбицира да се старая и да се махна от него. Беше руснак, и като разбра, че съм българка, каза "значи на тебе поне мога да ти крещя на воля. "
Шофирам активно всеки ден.
Трябваше ми една година ежеседмично шофиране, за да се престраша да карам без мъжа ми до мене.
Две години, за да се престраша да карам сама (но все още без дете на задната седалка).
Три години, за да изляза на магистрала или да карам през централна улица на град.
След 5 години шофиране тепърва започвам да возя себе си и децата на място, което не знам предварително къде е, т.е. само по писмени указания. Дотогава - първо през уикенда или вечер разучаваме маршрута с мъжа ми.
Е, чак такова съвършенство да карам кола с ръчни скорости, или да карам в България, още не съм достигнала.
Успех!