Публикувана: 2 ноем. 2006, 09:14 ч.
Последно мнение: 3 ноем. 2006, 14:19 ч.

Не ми се живее

6 493
55
1

Гост

1
2
3
4
Всички

2 ноем. 2006, 09:14 ч.

Като няма на кой да кажа, ще го кажа на вас.
Форумът е едно прекрасно и много ведро място, зареждащо с положителна енергия. Но за съжаление животът не се състои само от хубави моменти. Надявам се, че ще ме извините за темата.

Мисля, че напълно си провалих живота. Честно.
Със съпруга ми сме заедно от 10 години. Имаме прекрасно дете. Миналата година обаче преживяхме тежък период, както може би се случва на повечето хора. Монотонното ежедневие, това, че се задържах известно време без работа... някак си ни отчуждиха. В действителност все още главната вина я отдавам на съпруга си. Той не е от хората, ръсещи комплименти, така необходими на една жена поне от време на време. Но се оказа, че не е и от хората, които в труден момент биха застанали до мен. Имам висше образование, но засъжаление дълго време - около година, не успявах да намеря работа. Това адски ме подтисна, депресира и обезвери. И знаете ли каква подкрепа срещнах у мъжа си - че съм била некадърна, че нищо не съм струвала, че само той изкарвал парите... Това страшно много ме нараняваше. Той периодично ми го повтаряше. Но бях го преглътнала. Може би нямаше да се стигне до там, ако той не беше престанал изобщо да се държи с мен като с жена. Сексът се случваше веднъж на месец като вече неотложно задоволяване на физическа нужда. А трябва да викажа, че аз съм хубава и привлекателна жена. В един момент се уморих да се мъча да изтръгна от съпруга си някакво чувство. Уморих се и да бъда психично тормозена нон-стоп. Появи се един човек в живота ми, който ми даде нужната подкрепа и ми вдъхна вяра. Неусетно близостта стана и физическа. Което обаче не беше нужно, защото емоционалната връзка между нас беше важното нещо. Сексът просто се случи, но нямаше никакво значение. Междувременно аз все още се борех да подобря нещата у дома. И с много усилия те бавно започнаха да вървят към по-добро. Почти бяха се оправили, когато съпругът ми разбра, че между мен и онзи човек е имало нещо. Може би в този момент той разбра, че все пак все още ме обича. Може би не искаше да ме загуби... Реши, че би искалда се опитаме да продължим напред. За което му благодаря безкрайно. И абсолютно оценявам това. Истински съжалявам за случилото се и се измъчвам от мисълта, че не мога давърна времето назад, за да поправя станалото. Изминаха 6 месеца, в които живяхме прекрасно. Дори по-добре отпреди. И двамата бяхме много по-мили и внимателни един към друг. Бяхме решили, че искаме второ дете и работихме по въпроса. Почти не сме се карали.
Вчера обаче се скарахме. И съпругът ми ми наговори такива неща.... Каза ми, че никога нямало да ми прости и да забрави. Че за него нещата през тези 6 месеца изобщо не означавали нищо. Че никога нямало да ми има доверие. Всичко това ми го каза с най-голямата злоба, на която е способен.
Със сигурност си го заслужавам. Направих грешка и сега трябва да си понеса последствията. За съжаление не мога да върна времето назад...
Не знам как да ви обясня как се чувствам. Все едно целия ми живот е отишъл по дяволите. Ами ако съм бременна точно сега???
Толкова ми е безнадеждно и отчаяно, че ако не бях сигурна, че детето ми би страдало ако ме загуби и че има нужда от мен... просто бих спряла да дишам....

# 1 2 ноем. 2006, 09:24 ч.

В най - голямото село
Мнения: 1 809

Стегни се заради детето! Мъжете са ужасни.... Казал ти го е и се е държал така в момент на ярост.
А иначе за отношението мъ към теб - до болка ми е познато. Но имам едно прекрасно слънчице заради което живея.
ГОРЕ ГЛАВАТА - не се предавай, бъди силна!!!!

# 2 2 ноем. 2006, 09:25 ч.

Мнения: 2 099

Пък га яди кифтетата ни рива...
ОО я се успокой,какво толкова ,той мъжа ти сам си е виновен.Да е бил до тебе когато имаше нужда нали така?Некъдърна била,парцал била нам си кво си...да си гледа работата господинчото,нямало да прости,нямало да забравел никога.А той къде бля през цялото това време,какво прави за да ти помогле да се закрепиш психически -нищо.
Мисля смисъла на партньорството е да усещаш винаги че има на кого да се подпреш и в добри и в лоши моменти.Ти не си получила подкрепата от законния партньор а от друг.Така че проблема си е изцяло негов.Сега и да ти прави драми нещата немогат да се върнат назад.Или да ти прощава или да си взема чукалата.Щото това ти сбърка ти беше виновна вече съм го играла и не е хич забавно...

# 3 2 ноем. 2006, 09:25 ч.

Мнения: 1 680

Колкото и банално да ти звучи, този лош период от живота ти ще отмине. Най- тъмно е преди зазоряване.
Опитай се да се успокоиш и трезво да прецениш как би искала да изживееш живота си.
Даже и да си бременна, пак си дай сметка дали ти и децата ти ще живеете в този постоянен тормоз.
Но и финансовата част не е за пренебрегване.
Опитай с преговори.
Желая ти кураж и успех. Hug

# 4 2 ноем. 2006, 09:26 ч.

Мнения: 1 006

Отчаяна,

ти сама си написала - заради детето си трябва да намериш сили и да продължиш да е бориш с този така прекрасен живот!
За мен най-важното е родителят да е до детето си, затова с появата на дъщеря ми всички такива мисли (защото и аз имам такива - "не ми се живее") вече ги няма!
Имам за каков да се боря, дори да не обичам себе си, обичам нея, и съм готова на всичко, за да могада бъда до нея максимално дълго, толкова, колкото тя ме иска и има нужда от мен, да й дам всичко, което мога, а и онова, което не мога!
Това е, което мога да ти кажа!
Стегни се и започни да градиш наново щастието си Peace

Успех

# 5 2 ноем. 2006, 09:28 ч.

Мнения: 11 607

Всеки си има своите моменти на издигания и падения! Всеки си има своите слаби моменти, моменти,в които не ти се живее и пр. Не са страшни! Страшно става когато станат ежедневие! Всичко лошо да идва и да минава възможно най-бързо и с най-малко негативни последици!

# 6 2 ноем. 2006, 09:29 ч.

Мнения: 928

Ей, мацка, спри се. Когато човек е ядосан и наранен казва какво ли не в яда си. Просто в такива моменти не мислиш как думите ти рефлектират върху човека отсреща. Това естествено не означава, че всичко, което ти е казал мъжът ти, наистина го мисли. Това е един семеен скандал и в момента, предполагам и двамата сте дълбоко наранени и огорчени.
Успокой се и си дай малко време, за да утихнат емоциите, а после вземай генерални решения.
Детето ще е щастливо, само ако вижда родителите си щастливи bouquet

# 7 2 ноем. 2006, 09:35 ч.

Мнения: 491

Не, не, не се насочвай към такива пагубни мисли! Това изобщо не е решение. Сигурна съм, че в момента всичко ти изглежда много по-лошо , от колкото е. Но всъщност си хубава, млада жена. Имаш мило дете и наранен съпруг. И май, струва ми се, гладна за обич и нежност душа. Аз не мога да ти кажа, дали нещата при вас ще са както преди, нито да те посъветвам как точно да постъпиш. Само искам да ти пожелая да не се отчайваш, защото когато човек е отчаян, няма реална преценка нито за собствените си чувства, нито за правилните решения.

# 8 2 ноем. 2006, 09:37 ч.

София
Мнения: 18 679

А, кофти работа, душа, ама ще му мине, не се връзвай. Изневярата много наранява, когато обичаш, а и не е минало много време. Но ще му мине - щом веднъж е решил, че може да го преглътне, ще стане, време му трябва. За случилото се сте си виновни и двамата, така че няма нужда той да се прави на светец, а ти да си най-черната на света. Какво да ти прощава? А ти на него простила ли си му обидите? Некадърна? Що за отношение...Той осъзнава ли всъщност, че с поведението си има огромен принос за твойта забежка?
Взаимно трябва да си простите грешките и да почнте на чисто. То всъщност май вече сте го направили, но вчера ви е бил лош ден. Не унивай, не поемай цялата вина върху себе си. Стават грешки, никой не е застрахован. Ще се оправите bouquet

# 9 2 ноем. 2006, 09:37 ч.

Мнения: 1 923

Здравей,
Хората понякога казват нещо просто с желание да наранят другия в момента. Със сигурност ще има моменти когато ще се сеща за другия човек и ще му е гадно. Въпреки , че може и да осъзнава че сам е виновен.
Защо да си направила грешка - след като си била оставена сама(психически) от него и не си виждала повече пътя ви заедно нормално е да потърсиш друг човек. Не се чувствай виновна ни най-малко и ако пак стане въпрос му кажи че той е създал тази ситуация, за да не се възползва от чувството ти за вина.
А щом е искал и второ бебе значи не може да не са имали знчение тези 6 месеца. Човек не му хрумва току така да си има дете.
Кураж и се стегни.

# 10 2 ноем. 2006, 09:42 ч.

София
Мнения: 1 951

ти сама си написала - заради детето си трябва да намериш сили и да продължиш да е бориш.Успех ти желая!

# 11 2 ноем. 2006, 09:44 ч.

Countryside
Мнения: 11 632

Цитат на: belinda в чт, 02 ное 2006, 09:37

Напълно подкрепям Peace

Прекален светец и богу не е драг Naughty

Мъжът ти има доста голям дял в твоята забежка и да не се прави на чук, а да се вземе в ръце и да почне да те уважава Crossing Arms

# 12 2 ноем. 2006, 09:48 ч.

Благодаря ви за думите!

Аз искам да бъда до детето си, но си мисля, че ако обстановката у дома се задържи все така напрегната, това никак няма да й се отрази добре. В същото време не бих си тръгнала с детето. Не бих могла да й причиня това... В действителност нямам никакъв избор.

Не знам. Адски ми е трудно.
Мисля си, че това, че сбърках е последица от много обстоятелства, които съпругът ми не желае да осмисли и хвърля цялата вина върху мен. Мисля си, че имам право на втори шанс, но...

Не знам, хора. Всичко ми е безразлично. Мисля, че нищо повече не мога да направя. Мисля си,че нямам сили да продължа да се боря. Иска ми се за затворя очи и вече да ме няма... Да изляза навън и да тичам до края на света, докато остана без дъх, докато остана без мисли и без чувства...
Мисля си, че занапред не мога да дам нищо хубаво вече на дъщеря си. Мога да й причиня само разочарование и болка...

# 13 2 ноем. 2006, 10:00 ч.

в ябълковата градина
Мнения: 1 706

Аз не бих ти дала втори шанс.

# 14 2 ноем. 2006, 10:01 ч.

out of space
Мнения: 8 573

Аз пък те съветвам да спреш да мислиш. 6-пъти си споменала "мисля си" в последния пост.
Стига мисли, от толкова мислене няма файда. Не е станало кой знае какво- ще отмине. Действай си по ежедневните неща, давай любов на детето, мъжа го остави известно време на мира. Всичко ще се нареди все някога- не може вечно да вали, нали?
Просто не се вторачвай толкова в проблемите, защото още повече ще се скапеш.

# 15 2 ноем. 2006, 10:06 ч.

Мнения: 328

Здравей,Отчаяна!
Прекрасно разбирам как се чувстваш!Не бива да се отчайваш!Няма пълно щастие,нали знаеш?Но трябва да се бориш заради детето и заради себе си също!Всяко следствие си има причина и ти добре знаеш, че след бурята идва слънце.Усмихни се,колкото и да ти е трудно и гледай напред!Бори се за този брак,ако ли не започни на чисто!Но НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ!
Желая ти всичко да остане зад гърба ти и да си много щастлива bouquet

# 16 2 ноем. 2006, 10:18 ч.

Мнения: 208

Скъпа отчаяна,

Разбирам как се чувстваш. Състоянието ти в момента се нарича - депресия. То не е обичайно състояние, затова са тези мисли и изживявания. Всичко, което ти се иска да направиш в този момент е илюзорно и нереално. В смисъл, в момента, в който се подобриш и излезеш от дупката (а такъв момент, повярвай, неминуемо ще дойде), ще се чудиш как са ти идвали такива черни мисли в главата. Боли, знам, много боли. СТрадаш и се измъчваш и ти се струва, че това състояние ще бъде вечно, но само ти се струва. Зорът е да имаш търпението и волята да изчакаш по-добри времена.

Не се самоосъждай за случилото се. Не мисля, че имаш такава огромна вина. Трудно се прощава изневярата, но.........нямаше да се случи, ако мъж ти наистина бе до теб, когато ти е бил нужен.

Обичай себе си. Това е първата крачка, според мен. Прости си сама за нещата, които мислиш, че не е трябвало да правиш. Прости си и продължи напред. Нали затова сме дошли на тая земя - да се научим да живеем и да си прощаваме. Постепенно ще се почувсваш по-добре, ще започнеш отново да се радваш на живота и да го осмислиш чрез своето дете, а може би - деца.
Кураж, мила! Всичко ще се оправи! Hug

# 17 2 ноем. 2006, 10:23 ч.

Sofia
Мнения: 4 226

Цитат на: Грушенка в чт, 02 ное 2006, 10:00

Аз не бих ти дала втори шанс.

Защо не би дала втори шанс ?

# 18 2 ноем. 2006, 10:29 ч.

Мнения: 631

Не бих си помислила и дума от това което пишеш. Вината не е твоя!! Аман от натрапчивата идея, че за всичко жените са виновни по default. Къде беше злобничкия ти мъж когато имаше нужда от него???? - Изкарваше пари може би. Я моля ти се. Къде е сега??? Или днес на "всевишния" му е дошло на акъла да унижава и тъпче, защото не намира друг изход. Глупости. След като предлагаш и искаш промяна, ново начало и всичко да е наред - би трябвало да се бориш за това. Явно няма сили човечецът. То от толкова работа да изхрани некадърната си и невярна съпруга явно няма време "мъжът".
Всеки има нужда и заслужава втори шанс, но в твоя случай не ти си тази на която трябва да се даде втория шанс, а той. Омръзна ми от тази балканса идея, че жените трябва да са поставени в поточната линия на живота и недай си боже кривне от правия път - край с нея, тя е обруганата и извергнатата. А скъпите богопомазани мъже на тях всичко е простено. Много отдавна е доказано, че жената може доста повече от мъжа.

Айде стига съм писала а?

# 19 2 ноем. 2006, 10:29 ч.

Мнения: 6 620

Недей така как може всичко да ти е безразлично? Като ти премине депресията ще се чудиш сама на себе си как може да са ти идвали такива мисли.За брака ви вината е и на двамата поговорете си и ако той стои зад думите казани в момент на афект по добре се разделете.Защо обаче пишеш ,че не може да вземеш детенцето си?

# 20 2 ноем. 2006, 10:50 ч.

Цитат на: илияна сърталанска в чт, 02 ное 2006, 10:29

Защо обаче пишеш ,че не може да вземеш детенцето си?

Не пиша, че не мога да я взема, а че не искам да й причиня това - раздялата на родителите.

# 21 2 ноем. 2006, 10:55 ч.

Мнения: 332

Сигурна съм, че мъжът ти сам ще разбере грешката си.Те мъжете по принцип са по-първични същества, и затова така е избухнал. Явно той е доста ревнив, щом през целия този период в който сте били в добри отношения е подтискал гнева си. Мисля, че наи-добре ще е вместо да рушите отношенията си да седнете да си поговорите какво те е подтикнало да потърсиш друг. Той трябва да разбере, че в него е проблема и ако наистина те обича ще се опита да осъзнае какво ти е причинявал. На един мъж е два пъти по трудно да преглътне изневяра, опитай се да почувства болката ти. Говори му! Успех!!

# 22 2 ноем. 2006, 11:45 ч.

Ooooooooooo muci,
ia se stegni,kakvo tolko e stanalo,horata po4naha da si kry6kat pod pyt i nad pyt,ti pyk da ne si Gre6nata madona.
Makar 4e i na men samata 6te mi e trudno da preglytna eventualna izneviara,jivotyt me e nau4il 4e i v nai-dobrite semeistva se slu4vat takiva ne6ta.Ama ti kak moje da mu se vrazva6 na glupostite na tvoia maj,te majete sa si takiva,edna vazrastna i mnogo inteligentna jena koiato si e pojiviala kato carica s maja si edin den mi kaza "Myj mu kaji i ne go obijdai pove4e".Izvodite si gi pravi sama.
Ama ti ima6 i da6teri4ka be mila,vzemi se v race,usmihni mu se na deteto,poigraite,sgotvi i liubimoto iadene i izgledaite niakoe film4e- izob6to za moment probvai da ne misli6 za majleto i depresiata 6te ti mine leka po leka.
i az izpadam v depresii ot vreme na vreme togava si vzimam niakoi gotin sme6en film i postepenno se uspokoiavam.
Ako pyk ima6 finansova vazmojnost idi na edin frizior ili manikiur,pred sapruga ti se pravi 4e si preglatnala dumite mu,i ne euspial da te zasegne i sam po4ti sigurna 4e toi sam 6te ti se izvini.
Az da ti kaja vse gledam da go udriam na maitap,kato se skarame s moito sakrovi6te i kato sam sgre6ila v ne6to mu vikam"E dobre haide da ubiem Jeni(t.e. men) s kamani ,iska6 li?
I nikakvi takiva 4erni misli,4e 6te vzeme6 da napalnee6 Simple Smile

# 23 2 ноем. 2006, 11:51 ч.

Мнения: 755

Цитат на: kate_ash в чт, 02 ное 2006, 10:55

Подкрепям! Успех! Peace

# 24 2 ноем. 2006, 12:00 ч.

Благодаря на всички ви!
Имах нужда да чуя, че вината не е била само и единствено моя.

И докато последните месеци ревях в съседните форуми, че пак ми е дошло, сега повече от всичко се надявам да не съм бременна този месец. Животът ми в момента е пълен хаос. А само до вчера си мислех, че е нещата са прекрасни.

То и сега нямам особен избор, а ако съм с бременна или с бебе, съвсем трагична става историята.

Мъжът ми едва ли някога ще осъзнае че е имал някаква вина. Съзнавам, че го нараних и съжалявам за това. Съзнавам, че му е трудно. Но ако човек иска да прости, струва ми се, че не е невъзможно.
Не знам дали в яда си, или наисина го мислеше, но вчера той ми каза, че никога нямало да ми прости и да забрави. Никога нямало да ми има доверие. А на моите думи, че го обичам, отговори, че подобни думи никога съм нямало да чуя от него.

Така, скъпи момичета...
Не ми се прибира довечара у дома.

# 25 2 ноем. 2006, 12:11 ч.

Мнения: 755

Я се стегни как не ти се прибира... Прибери се и го прищипи твоят "обиден и наранен" "другар" и се изяснете по-добре , а не той да крещи силни думи , а ти да се чувстваш виновна. Стягай се и решавай проблема не може така иди си ела си. Успех! Силна си ще се справиш! Peace

# 26 2 ноем. 2006, 12:15 ч.

София
Мнения: 18 679

Цитат на: отчаяна в чт, 02 ное 2006, 12:00

Не знам дали в яда си, или наисина го мислеше, но вчера той ми каза, че никога нямало да ми прости и да забрави. Никога нямало да ми има доверие. А на моите думи, че го обичам, отговори, че подобни думи никога съм нямало да чуя от него.

Ами то изневярва по принцип почти никога не се прощава и със сигурност никога не се забравя. Просто се научаваш да живееш със съзнанието , че и това ти се е случило и толкова. Не е чак страшно, просто е различно Wink

А ти защо не го попиташ, като не те обича вече, защо иска да имате дете? За едното размножаване ли Rolling Eyes

Довечера, на проветрена глава, можете пак да си поговорите. Знам, че има хора които не съумяват да живеят с тази мисъл и действително се разделят. Ако той е от тях, по-добре да го знаеш. Дано се разберете Hug

# 27 2 ноем. 2006, 12:18 ч.

Мнения: 328

Цитат на: отчаяна в чт, 02 ное 2006, 12:00

По скоро в яда си да го е казал,не вярвам да го мисли,след като създалата се ситуация го наранява.Може би се чувства недооценен,неразбран,подтиснат и го избива на грубост и агресия.
Бъди търпелива,щом го обичаш!Всичко ще се нареди!Успех!

# 28 2 ноем. 2006, 12:22 ч.

Мнения: 6 167

Според мен заглавието на темата ти е неправилно.
Извинявай, но е доста малодушно, а не виждам да има грам смисъл.
Четох, четох историята и си мислех " А тя какво иска"
Не ми е ясно ти къде си, какво искаш да работиш, с кой мъж искаш да бъдеш,
как искаш да живееш. Не ми харесват хора, които нямат позиция за себе си и за
собствения си живот. Ти не си функция на мъжа си, не си зависима от
неговите ( или хорски) настроения и мнения.
Едиственото положително, което видях е
самооценката ти, че си хубава. И това е нещо.
Мисля, че проблемът не е в отношенията 'ти -мъжа ти'
а в 'ти-ти'
Вземи един бял лист и си напиши коя си и какво искаш от живота.
От там нататък всичко останало....

# 29 2 ноем. 2006, 12:28 ч.

Цитат на: belinda в чт, 02 ное 2006, 12:15

Цитат на: отчаяна в чт, 02 ное 2006, 12:00

Ами то изневярва по принцип почти никога не се прощава и със сигурност никога не се забравя.

Цитат

Ами ако имаш вина за изневярата на другия?
Аз не съм го направила от скука.
Ако аз бях на неговото място, със сигурност щеше да ми е гадно, да се чувствам наранена, но ако пък имам вина за станалото... Мисля, че нещата са по-различни.

# 30 2 ноем. 2006, 12:30 ч.

Мнения: 334

Не се обвинявай.Погледни реално на ситуацията и приеми,че така е трябвало да стане.
Бъди реалист,живота продължава и всеки човек се учи от грешките си.
Според мен не е трябвало да признаваш на съпруга си ,че си изневерила,защото действително той никога няма да забрави и ще ти го натяква във всеки удобен момент.
По важното в случая е да не потискаш твоите емоции и да не си преписваш вина.
Осъзнай,че си постъпила така защото си искала обич,внимание,а съпруга ти не ти ги е давал.Не му позволявай да те манипулира с това.
Реакцията на мъжа ти от вчера е на силно наранен мъж,който не разбира защо собствената му съпруга е предпочела друг и може би това го е накарало да се замисли къде бърка и е дал втори шанс на брака ви.
Пожелавам ти успех и разбери,че всяко зло може де е и за добро bouquet

# 31 2 ноем. 2006, 12:46 ч.

Цитат на: Lennie в чт, 02 ное 2006, 12:22

Не ми е ясно ти къде си, какво искаш да работиш, с кой мъж искаш да бъдеш,
как искаш да живееш.

Цитат

Това, което исках аз, явно няма шанс някога да ми се случи занапред. А то никак не беше много - исках някой, който да ме обича, да е до мен в труден момент, да ме оценява като човек... Понеже съпругът ми не беше такъв човек, се случи въпросната случка, заради която пък съпругът ми никога няма да бъде такъв човек.... Сега какво искам??? Искам детето ми да живее спокойно с двама родители. Мисля, че не мога да искам нищо повече при дадените обстоятелства.
Цялата история с изневярата се случи миналата година. Съпругът ми разбра тази пролет. А междувременно аз вече си имам работа. така че въпросът какво искамда работя отпада.
С кой мъж искам да бъда? Какво значение има това? Избрала съм да остана при собствения си мъж. Мисля, че това е важното.

А колкото до заглавието на темата ми - написала съм го, защото наистина се чувствам така. Целия ми свят рухна вчера за броени минути. Мислех си, че отношенията ни са прекрасни през последните 6 месеца, откакто той разбра всъщност. Но се оказва, че не е било така. Дори уж правехме бебе.

А сега накъде???

# 32 2 ноем. 2006, 13:06 ч.

Мнения: 1 404

Ами и да не беше се случила въпросната случка,съпругът ти пак нямаше да е разбиращ,толерантен,близък и т.н,нали?А защо си мислиш,че детето ти ще е щастливо с двамата си родители?Заради такова решение на нашите преди години сега аз се чудя как да пътувам до София на психоаналитични сеанси.Повярвай ми,да живее дете в такава обстановка е повече от нещастие,то е разруха.У дома повечето време се поддържаше добър тон,но детето усеща липсата на любов много силно,а като стане и свидетел на някое скандалче....Ако правилно съм разбрала:1.Мъжът ти не е това,което ти искаш2.Той не може/не иска/ да прости и дори отказва да признае причините,довели до това3.ти искаш дъщеря ти да е щастлива4.Имаш вече работа
А защо тогава не ти се живее?

# 33 2 ноем. 2006, 13:16 ч.

София
Мнения: 5 079

Кураж, не си слагай толкова присърце изказвания, направени в момент на ярост! Naughty

Нормално е за толкова дълга връзка да се отчуждите, някой да "залитне" встрани, такъв е животът, понякога се случва и това, за съжаление.
Решението е да поговорите спокойно и сериозно, да установите какво и дали изобщо нещо ви свързва, наложете си в рамките на един разговор да не се карате, просто РЕШЕТЕ какво да правите с живота си. Ако няма място за прошка и компромиси, смело напред, животът не свършва, когато си отиде една любов.
Желая ти успех, да намериш в сърцето си пътя, по който да тръгнеш, и който ще те направи истински щастлива! Hug

# 34 2 ноем. 2006, 13:22 ч.

Мнения: 1 134

Цитат на: отчаяна в чт, 02 ное 2006, 12:46

Цитат на: Lennie в чт, 02 ное 2006, 12:22

Не ми е ясно ти къде си, какво искаш да работиш, с кой мъж искаш да бъдеш,
как искаш да живееш.

Цитат

Това, което исках аз, явно няма шанс някога да ми се случи занапред. А то никак не беше много - исках някой, който да ме обича, да е до мен в труден момент, да ме оценява като човек... Понеже съпругът ми не беше такъв човек, се случи въпросната случка, заради която пък съпругът ми никога няма да бъде такъв човек.... Сега какво искам??? Искам детето ми да живее спокойно с двама родители. Мисля, че не мога да искам нищо повече при дадените обстоятелства.
Цялата история с изневярата се случи миналата година. Съпругът ми разбра тази пролет. А междувременно аз вече си имам работа. така че въпросът какво искам да работя отпада.
С кой мъж искам да бъда? Какво значение има това? Избрала съм да остана при собствения си мъж. Мисля, че това е важното.

А колкото до заглавието на темата ми - написала съм го, защото наистина се чувствам така. Целия ми свят рухна вчера за броени минути. Мислех си, че отношенията ни са прекрасни през последните 6 месеца, откакто той разбра всъщност. Но се оказва, че не е било така. Дори уж правехме бебе.

А сега накъде???

Веднъж си го избрала за съпруг, значи знаеш какъв е! Какво може и какво не може да ти даде!
След като го избираш за втори път, пред другия мъж - значи трябва да си още по - наясно, че той вероятно те обича по един негов си начин, а не по този, който очакваш ти.
За останалото.... Само за 1 минута се постави на негово място... 100% е допринесъл за тази изневяра. Винаги съм вярвала, че тези неща се случват тогава, когато нещо в семейството ВЕЧЕ нe е наред. Вероятно той никога няма да осъзнае вината си, както искаш ти. Аз разбирам нещата така: ако карам някого да се чувства зле, той ми го казва, повтаря и накрая, ако продължавам да не разбирам просто ми казва "довиждане". Не използва моето неразбиране на ситуацията, за да направи нещо, което да му донесе временно щастие, после да иска хем да е с мен, хем да се променя, хем да не го съдя за постъпката му. Така не се прави.
И защо само ти да си в позиция на губеща, нещастна и неразбрана?! Ако използваш онази 1 минута ще видиш колко трудно се гради изгубено доверие, колко бавно заздравяват рани, колко усилие се иска да те приеме такава, каквато си. Същото се отнася и за теб.
Сгрешила си - ще си понесеш последствията. Точно както и съпругът ти се опитва да понесе своите. Ти какво очакваш - да го забрави за една нощ?! Това би значило, че си му напълно безразлична, според мен.
След като тогава си избрала по - лесния начин - да получиш разбиране от друг човек, а не от съпруга си, сега ти предстои трудното. Ако наистина го искаш това семейство се стягаш и си носиш кръста - бавно и полека възстановяваш отношенията ви. Очевидно съпругът ти е правил същото в тези последни месеци, но явно му е по - трудно, отколкото си е мислил.

А, дъщеря ти ще бъде щастлива с щастливи хора, не с играещи на такива.
Съжалявам, ако звуча остро. Не те съдя, но не може всеки път да става така, както ти се иска.
Успех, каквото и да решиш!

# 35 2 ноем. 2006, 13:46 ч.

София
Мнения: 18 679

Цитат на: отчаяна в чт, 02 ное 2006, 12:28

Цитат на: belinda в чт, 02 ное 2006, 12:15

Цитат на: отчаяна в чт, 02 ное 2006, 12:00

Ами то изневярва по принцип почти никога не се прощава и със сигурност никога не се забравя.

Цитат

Има или няма вина другия - все таз...Боли и толкова. Не адвокатствам на мъжа ти, не го подкрепям, нито оправдавам поведението му. Просто се опитвам да ти обясня защо е реагирал така снощи. Поне според мен.

# 36 2 ноем. 2006, 14:12 ч.

Мнения: 1 404

Отчаяна,пишеш,че си направила грешка и трябва да си понесеш последствията.А какви трябва да бъдат те според теб?Нали веднъж вече съпругът ти е простил?Как така веднъж прощава,а после никога няма да прости?И ние изживяхме такъв период скоро след сватбата,дойде и кризата,но седнахме,говорихме и решихме да опитаме пак.Но опита не включва удари под кръста-при всеки скандал и вадене на стари истории.Помисли наистина какво ТИ искаш и защо го искаш.Направи ми впечатление как отговаряш на въпроса кой мъж искаш-няма значение,вече съм избрала?!

# 37 2 ноем. 2006, 15:11 ч.

Nie puk sled 18 god. zaedno,10 god. brak i 2deca sme v kriza-izvednuj se okaza,che az sum super,no ot dosta vreme "nelubima",chovekut bi bil shtastliv s druga,no produljavame zaedno zasega.Celiyat mi sviat ruhna v mig.Ne e momentut da pitam kak ste uspeli da podobrite za malko neshtata,no se boria za tova,a toi kato 4e li sushto se opitva.Na momenti dori zabraviam za izneviarata,bila tya i emocionalna.No iskah da kaja,che sum s bebe vkushti,koeto sme suzdavali i iskali,makar che mujut mi se e chuvstval otchujden togava i moje da si trugne utre.Toi e chudesen chovek,izjiviava neshto,no az-gryah mi na dushata,-se chuvsvam predadena,"vurzana" s deteto i bez izbor.Ta decata sa nai-vajni,mujut vinagi moje da se pochuvsva vsiakak i da trugne da tursi shtastieto,no e hubavo da gi suzdavame zaedno/ne samo fizicheski/.

# 38 2 ноем. 2006, 15:15 ч.

Отчаяна, кураж! Възможно ли е мъжа ти да има друга връзка и затова да е толкова краен?
Във всеки случай, ще се присъединя към отстаналите и ще ти кажа, че живота е толкова шарен, че това, което те отчайва днес след известно време ще се окаже най-големия късмет в живота ти.

# 39 2 ноем. 2006, 15:25 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Отчаяна,
ама това си е чист шантаж. Ми той мъж ти може цял живот така да продължи да те шантажира. Нима той е безгрешен? Нима той не е бъркал?
Никой не може да промени миналото. Важно е занапред какво ще е м/у вас. И как при такива минали обстоятелства, ще продължите напред?
Поговори с него. Изяснете се и заедно решете - кое е най-доброто решение.
И моля те - това, че си майка въобще не ти дава прави да имаш фатални помисли... Казваш, че за нейното добро мислиш..., ами като не ти се живее, за чие добро мислиш???
Стегни се и не позволявай живота ти да ти се изплъзне... Има далеч по-сложни и трудни мигове в живота. Пази се за тях.

# 40 2 ноем. 2006, 16:29 ч.

София
Мнения: 2 901

Отчаяна, не знам какво очакваш от тази тема. Не можем да те наглеждаме, а и животът си е двой. Но не режеш ли твърде необмислено? Според теб, не можеш да причиниш на детето си това (да не е с двама родители), а искаш (искаш ли?) да го оставиш без единия - майка му.

Може би мъжът ти много находчиво се възползва от всички ситуации, които си му предоставила - без работа си била, значи си некадърна, изневерила си, но те приема обратно - защото си красива, зачекнала си чувството му за собственост, абе иска те самоза него си, не иска да му се лепне клеймото "рогоносец", и о, пак се сеща че си изневерила - значи си грешна! Докога ще се подлагаш да те унижава?

Я надигни глава! Кажи му, ако ще да забравя, като му харесва - да си живее с тази мисъл! И по-добре си стягай багажа и си тръгвайте с детето - ти без майка искаше да го оставиш, ама я си помисли другия вариант - не е ли по-добър. В крайна сметка да оставиш детето си без майка... Един ден ще научи че майка му изневерила, пък и се самоубила, що за глупости и тежест. Къде къде е по-добре - изневерила, пък взела и си тръгнала - горда и знаеща какво иска жена!

# 41 2 ноем. 2006, 16:50 ч.

Балчик-Сливен
Мнения: 1 058

Всеки е имал конфликти.Това просто е поредното черно облаче в живота ви.
Има хора,които не мислят това,което казват,когато са ядосани.Прибери се тази вечер,той ще е размислил и продължи така все едно,че вчера не съществува.Нищо не изяснявай.От опит-кавгата ще е още по-злобна и безсмислена.Погледни напред-в очите на детето си.

# 42 2 ноем. 2006, 18:41 ч.

Мнения: 4 555

Аз пък си мисля, че истинската "изневяра" е да не бъдеш до партньора си в труден момент. И не само да не му окажеш подкрепа, а да бъдеш причина за депресията му.
Той е сто пъти по-виновен от теб. Да ти причини такова нещо, да те докара до такава постъпка и после да те кара да се чувстваш виновна! Боляло го! А теб не те ли е боляло!? Да не би от много хубаво да си тръгнала да търсиш подкрепа другаде!? Вместо да ти я даде, той те е изоставил морално. И сега го раздава като големия страдалец.

За депресията потърси психилог, ако имаш възможност. Това не е просто майтап работа. Сериозно е и трябва да се вземат мерки.

# 43 2 ноем. 2006, 21:44 ч.

Мнения: 8 917

Надявам се вече си взела правилното решение - стискаш зъби за начало, изправяш гордо глава и се бориш за достойно място - на теб и на детето. Успех, миличка Hug

Това е просто труден психологически момент за теб, но повярвай, ще отмине Hug

# 44 2 ноем. 2006, 22:08 ч.

Мнения: 6 167

Цитат на: отчаяна в чт, 02 ное 2006, 12:46

Цитат на: Lennie в чт, 02 ное 2006, 12:22

Не ми е ясно ти къде си, какво искаш да работиш, с кой мъж искаш да бъдеш,
как искаш да живееш.

Цитат

Това, което исках аз, явно няма шанс някога да ми се случи занапред. А то никак не беше много - исках някой, който да ме обича, да е до мен в труден момент, да ме оценява като човек...

Отчаяна, извинявам се, не съм обяснила. Stop

Или не разбираш въпросите ми.
Отговорът ти " Исках някой, който да ме обича" не е цел , не е твой избор, не е нищо,
което ти, като личност да държиш в ръцете си за твоя живот.
Всички искаме да сме обичани, но освен това имаме мисли как искаме да живеем,
къде, с кого, какво искаме да работим , какво искаме да постигнем и тн.
Това и очаквах да чуя от теб.
Нещата , които излъчваш те определят в очите на другите ( и на мъжа ти)
Ти ако излъчваш... Animal Cow

...едва ли някой ще те окуражава, колко си можеща и преспективна.
Не поставяй живота си в ръцете на друг човек. Naughty

Защото сега го правиш с мъжа си и затова не можеш да дефинираш какво искаш от живота, защото чакаш той да те обича и да определя живота ти.
Може би се изказвам крайно ( често го правя), но с горното искам да кажа, че
ако нямаш ти сама концепция за себе си, ще се лашкаш в подобни драми цял живот.
Нямат нищо общо с любовника ти, мъжа ти и тн.

# 45 2 ноем. 2006, 23:23 ч.

Мнения: 6 164

Съпругът ти има ли висше образование?

# 46 2 ноем. 2006, 23:47 ч.

Мнения: 4 555

Лени, не си права. Когато човек е в депресия, е нормално да се чувства така и да има нужда от окуражителни думи. Това не значи, че животът му е празен,без смисъл или че човекът не знае какво иска . За съжаление обаче точно така му се струва, че са нещата.
Депресията не е черта на характера Peace

# 47 3 ноем. 2006, 10:27 ч.

Мнения: 4 473

Има една група от мъжката половина, за които фразата "Не те искам, но и на друг не те давам!" им е нещо като мото в живота. Тази групичка, честно казано ме отвращава.
Случилото се никой не може да промени - факт. Вариантите са два: или прощаваш и продължаваш живота си, или не прощаваш и всеки поема по своят път в търсене на щастие в очите на друг човек. В случая този мъж шантажира, права е Шани! Това, извинете, не е поведение на мъжкар! Ако достойнството му е било толкова наранено, та не е бил способен наистина да прости, а не да театралничи, че го е сторил - защо просто не си тръгне? Кому е нужно да живее в самозаблуда, какво би спечелил от нея?
Вярно е, че в момент на гняв, съпроводен с наранено достойнство, човек казва много тежки думи. Понякога те са истина, друг път биват използвани с цел да наранят умишлено. Но е необяснимо за мен, зрял човек, който претендира за морал и осъжда неотстояването му от друг, да не е наясно с поведението си след толкова време (в случай, че е казал въпросните неща, подвластен на емоцията). Нещата са колкото сложни - толкова и прости. Само трябва човек да достигне до собственото си убеждение какво точно иска, какво чувства и как вижда животът си занапред.

# 48 3 ноем. 2006, 11:15 ч.

преди Варна/сега Горна Оряховица
Мнения: 4 258

Не ми се живее как така?!Обърканият живот и проблемите не Naughty

бива да те навеждат на такива мрачни мисли!Всичко в този свят е поправимо по един или друг начин.Непоказвай малодушие и отчаяние пред съпругът си-ако той не се държеше така с тебе едва ли щеше да потърсиш топлина и нежност при друг.Раждането на второ дете неможе да стопли отношенията с такъв твърдоглав мъж,а ако нещата продължават в тоя дух у вас-помисли си кое е по-доброто за детето ти-да расте в атмосфера на напрежение и мъка с двама необичащи се родители newsm78

или с тебе, но в по-спокойна атмосфера!Дано нещата се оправят в къщи!А замисляла ли си се,защо е толкова критичен и безразличен към тебе толкова години вече-може и да има друга,намери начин да изясниш това дискретно Sick

и незабравяй-показвай по-вече самочуствие и безразличие към държанието на съпругът ти-никакъв рев и сълзи пред него,никакви молби ...прости ми....нека първо си прости на себе си за държанието към жената на която се е врекъл в обич и грижи за цял живот smile3505

# 49 3 ноем. 2006, 11:40 ч.

Мнения: 127

ЕЕе вие я изкарахте мъченица бе момичета Naughty

Защо си му изневерила ?Защо си допуснала той да разбере?
По време на кавгата той ти е казал самата истина----доде сте заедно той няма да забрави Naughty

бъди сигурна.
Казваш не ти се живее---ми ти си си обърнала живота с краката нагоре.
и кво като имаш висше образование--секретарка на президента ли искаш да ставаш? Намираш каквато и да е работа и я започваш--как си траяла 6 месеца да ти го повтаря мъжа ти?
И накрая си намерила най-лесното Naughty

# 50 3 ноем. 2006, 11:52 ч.

Мнения: 1 923

Цитат на: лин в пт, 03 ное 2006, 11:40

Намираш каквато и да е работа и я започваш--как си траяла 6 месеца да ти го повтаря мъжа ти?

Е само за да не ми натяква някой никога няма да започна каква и да е работа. Не искам да ставам и секретарка на президента.
А това, че някакъв мърльо и го е натяквал говори лошо за него.

Последна редакция: пт, 03 ное 2006, 11:57 от galia_mi

# 51 3 ноем. 2006, 12:05 ч.

Мнения: 6 164

Няма смисъл да се самообвиняваш, защото станалото - станало.
Искаш да върнеш времето назад? И като го върнеш дали няма да направиш същото, коео си направила, с това му държание? Нали именно това те е тласнало? Той няма право да с държи така с теб, но пък от друга страна не е било точно това начина за разрешаване на проблема. Да бягаш ои действителността чрез втора връзка е голяма глупост. Но пък чак да не ти се живее... Ще отмине това, гледай напред, така или иначе не можеш да върнеш времето. А всяко зло за добро. Мъжа ти и преди изневярвата се е държал зле, така че и да беше и да не беше...

Попитах умишлено дали има висше образование, защото познавам един такъв типаж хора, които тъй като не са висшисти, но пък изкарват добри пари само се перчат колко е безсмислено да учиш, като така и така изкарват повече, пък същевременно избиват комплекс, тъй като съществува такъв, макар да не си го признават.

# 52 3 ноем. 2006, 13:34 ч.

Благодаря на всички, които изказаха мнение по темата!
Не се сърдя на онези, които ме упрекнаха, защото информацията, която подадох далеч не беше достатъчна човек да си направи обективна преценка.

Всичко, което изписахте от вчера насам, ми помогна много.
Знаех си, че мога да разчитам на вас!

БЛАГОДАРЯ ВИ! newsm51

# 53 3 ноем. 2006, 13:39 ч.

Е още нещо :

Надявам се, че темата ми ви е помогнала и на вас да си направите някои изводи за живота и за това колко сложниса всъщност човешките взаимоотношения.

Пред мен все още стоят много неизвестни, но днес съм по- оптимистично настроена! Благодарение на вас!

Hug