Не ми се живее

Не се обвинявай.Погледни реално на ситуацията и приеми,че така е трябвало да стане.
Бъди реалист,живота продължава и всеки човек се учи от грешките си.
Според мен не е трябвало да признаваш на съпруга си ,че си изневерила,защото действително той никога няма да забрави и ще ти го натяква във всеки удобен момент.
По важното в случая е да не потискаш твоите емоции и да не си преписваш вина.
Осъзнай,че си постъпила така защото си искала обич,внимание,а съпруга ти не ти ги е давал.Не му позволявай да те манипулира с това.
Реакцията на мъжа ти от вчера е на силно наранен мъж,който не разбира защо собствената му съпруга е предпочела друг и може би това го е накарало да се замисли къде бърка и е дал втори шанс на брака ви.
Пожелавам ти успех и разбери,че всяко зло може де е и за добро 

Ами и да не беше се случила въпросната случка,съпругът ти пак нямаше да е разбиращ,толерантен,близък и т.н,нали?А защо си мислиш,че детето ти ще е щастливо с двамата си родители?Заради такова решение на нашите преди години сега аз се чудя как да пътувам до София на психоаналитични сеанси.Повярвай ми,да живее дете в такава обстановка е повече от нещастие,то е разруха.У дома повечето време се поддържаше добър тон,но детето усеща липсата на любов много силно,а като стане и свидетел на някое скандалче....Ако правилно съм разбрала:1.Мъжът ти не е това,което ти искаш2.Той не може/не иска/ да прости и дори отказва да признае причините,довели до това3.ти искаш дъщеря ти да е щастлива4.Имаш вече работа
А защо тогава не ти се живее?

Кураж, не си слагай толкова присърце изказвания, направени в момент на ярост!
Нормално е за толкова дълга връзка да се отчуждите, някой да "залитне" встрани, такъв е животът, понякога се случва и това, за съжаление.
Решението е да поговорите спокойно и сериозно, да установите какво и дали изобщо нещо ви свързва, наложете си в рамките на един разговор да не се карате, просто РЕШЕТЕ какво да правите с живота си. Ако няма място за прошка и компромиси, смело напред, животът не свършва, когато си отиде една любов.
Желая ти успех, да намериш в сърцето си пътя, по който да тръгнеш, и който ще те направи истински щастлива!

Веднъж си го избрала за съпруг, значи знаеш какъв е! Какво може и какво не може да ти даде!
След като го избираш за втори път, пред другия мъж - значи трябва да си още по - наясно, че той вероятно те обича по един негов си начин, а не по този, който очакваш ти.
За останалото.... Само за 1 минута се постави на негово място... 100% е допринесъл за тази изневяра. Винаги съм вярвала, че тези неща се случват тогава, когато нещо в семейството ВЕЧЕ нe е наред. Вероятно той никога няма да осъзнае вината си, както искаш ти. Аз разбирам нещата така: ако карам някого да се чувства зле, той ми го казва, повтаря и накрая, ако продължавам да не разбирам просто ми казва "довиждане". Не използва моето неразбиране на ситуацията, за да направи нещо, което да му донесе временно щастие, после да иска хем да е с мен,  хем да се променя, хем да не го съдя за постъпката му. Така не се прави.
И защо само ти да си в позиция на губеща, нещастна и неразбрана?! Ако използваш онази 1 минута ще видиш колко трудно се гради изгубено доверие, колко бавно заздравяват рани, колко усилие се иска да те приеме такава, каквато си. Същото се отнася и за теб.
Сгрешила си - ще си понесеш последствията. Точно както и съпругът ти се опитва да понесе своите. Ти какво очакваш - да го забрави за една нощ?! Това би значило, че си му напълно безразлична, според мен.
След като тогава си избрала по - лесния начин - да получиш разбиране от друг човек, а не от съпруга си, сега ти предстои трудното. Ако наистина го искаш това семейство се стягаш и си носиш кръста - бавно и полека възстановяваш отношенията ви. Очевидно съпругът ти е правил същото в тези последни месеци, но явно му е по - трудно, отколкото си е мислил.

А, дъщеря ти ще бъде щастлива с щастливи хора, не с играещи на такива.
Съжалявам, ако звуча остро. Не те съдя, но не може всеки път да става така, както ти се иска.
Успех, каквото и да решиш!

Отчаяна,пишеш,че си направила грешка и трябва да си понесеш последствията.А какви трябва да бъдат те според теб?Нали веднъж вече съпругът ти е простил?Как така веднъж прощава,а после никога няма да прости?И ние изживяхме такъв период скоро след сватбата,дойде и кризата,но седнахме,говорихме и решихме да опитаме пак.Но опита не включва удари под кръста-при всеки скандал и вадене на стари истории.Помисли наистина какво ТИ искаш и защо го искаш.Направи ми впечатление как отговаряш на въпроса кой мъж искаш-няма значение,вече съм избрала?!

Отчаяна,
ама това си е чист шантаж. Ми той мъж ти може цял живот така да продължи да те шантажира. Нима той е безгрешен? Нима той не е бъркал?
Никой не може да промени миналото. Важно е занапред какво ще е м/у вас. И как при такива минали обстоятелства, ще продължите напред?
Поговори с него. Изяснете се и заедно решете - кое е най-доброто решение.
И моля те - това, че си майка въобще не ти дава прави да имаш фатални помисли... Казваш, че за нейното добро мислиш..., ами като не ти се живее, за чие добро мислиш???
Стегни се и не позволявай живота ти да ти се изплъзне... Има далеч по-сложни и трудни мигове в живота. Пази се за тях.

Отчаяна, не знам какво очакваш от тази тема. Не можем да те наглеждаме, а и животът си е двой. Но не режеш ли твърде необмислено? Според теб, не можеш да причиниш на детето си това (да не е с двама родители), а искаш (искаш ли?) да го оставиш без единия - майка му.

Може би мъжът ти много находчиво се възползва от всички ситуации, които си му предоставила - без работа си била, значи си некадърна, изневерила си, но те приема обратно - защото си красива, зачекнала си чувството му за собственост, абе иска те самоза него си, не иска да му се лепне клеймото "рогоносец", и о, пак се сеща че си изневерила - значи си грешна! Докога ще се подлагаш да те унижава?

Я надигни глава! Кажи му, ако ще да забравя, като му харесва - да си живее с тази мисъл! И по-добре си стягай багажа и си тръгвайте с детето - ти без майка искаше да го оставиш, ама я си помисли другия вариант - не е ли по-добър. В крайна сметка да оставиш детето си без майка... Един ден ще научи че майка му изневерила, пък и се самоубила, що за глупости и тежест. Къде къде е по-добре - изневерила, пък взела и си тръгнала - горда и знаеща какво иска жена!

Всеки е имал конфликти.Това просто е поредното черно облаче в живота ви.
Има хора,които не мислят това,което казват,когато са ядосани.Прибери се тази вечер,той ще е размислил и продължи така все едно,че вчера не съществува.Нищо не изяснявай.От опит-кавгата ще е още по-злобна и безсмислена.Погледни напред-в очите на детето си.

Аз пък си мисля, че истинската "изневяра" е да не бъдеш до партньора си в труден момент. И не само да не му окажеш подкрепа, а да бъдеш причина за депресията му.
Той е сто пъти по-виновен от теб. Да ти причини такова нещо, да те докара до такава постъпка и после да те кара да се чувстваш виновна! Боляло го! А теб не те ли е боляло!? Да не би от много хубаво да си тръгнала да търсиш подкрепа другаде!? Вместо да ти я даде, той те е изоставил морално. И сега го раздава като големия страдалец.

За депресията потърси психилог, ако имаш възможност. Това не е просто майтап работа. Сериозно е и трябва да се вземат мерки.

Надявам се вече си взела правилното решение - стискаш зъби за начало, изправяш гордо глава и се бориш за достойно място - на теб и на детето. Успех, миличка Това е просто труден психологически момент за теб, но повярвай, ще отмине

Отчаяна, извинявам се, не съм обяснила. 
Или не разбираш въпросите ми.
Отговорът ти " Исках някой, който да ме обича" не е цел , не е твой избор, не е нищо,
което ти, като личност да държиш в ръцете си за твоя живот.
Всички искаме да сме обичани, но освен това имаме мисли как искаме да живеем,
къде, с кого, какво искаме да работим , какво искаме да постигнем и тн.
Това и очаквах да чуя от теб.
Нещата , които излъчваш те определят в очите на другите ( и на мъжа ти)
Ти ако излъчваш...  ...едва ли някой ще те окуражава, колко си можеща и преспективна.
Не поставяй живота си в ръцете на друг човек. 
Защото сега го правиш с мъжа си и затова не можеш да дефинираш какво искаш от живота, защото чакаш той да те обича и да определя живота ти.
Може би се изказвам крайно ( често го правя), но с горното искам да кажа, че
ако нямаш ти сама концепция за себе си, ще се лашкаш в подобни драми цял живот.
Нямат нищо общо с любовника ти, мъжа ти  и тн.