- Публикувана: 2 ноем. 2006, 13:38 ч.
- Последно мнение: 4 ноем. 2006, 16:05 ч.
Сладката професия...или защо да си домакиня не е срамно
Ами аз не се разпознавам. Поне не в България. Ужасява ме мисълта да изпадна в пълна финансова зависимост от мъж. И не е въпрос на доверие, а на реализъм. В България законодателството не предвижда огромни издръжки след развод. А наблюденията ми върху околните са ме довели до извода, че 100% доверие на мъж не трябва да се има. 
Бих се разпознала... ама нъц.
Аз мисля, че и домакинството бих си гледала, бих и работила. Обаче не за издигане, а за удоволствие. За съжаление не предвиждам да мога да си го позволя през следващите... n години
Но като цяло не съм човек, който държи да прави кариера. Обичам да постигам високи цели и да преодолявам препятствия, но не по-малко държа на дом и семейство, на времето за себе си... Как се носят всичките тия дини под една мишница, още слава Богу не ми се е налагало да разбера с пълна сила... Ще си каже с времето. Но не съм оптимист, че ще мога да разпределям времето си между интересите си така, както на мен ми харесва.
аз пък бих го направила, сега, когато вече знам какви са капаните на 'оставането вкъщи' - имам предвид, че сега не бих изоставила изцяло работата си, ще поработвам малко вкъщи, ще си допълвам образУванието.. това отделно от домакинстването, което обожавам.
или само си въобразявам, че няма да се "демотивирам"
или само си въобразявам, че няма да се "демотивирам"
аз се разпознах напълно. само дето още не съм станала такава домакиня, защото съм от тия с острите нужди от финансови постъпления.
П.С. Някой да ме ощипе да сляза на земята
що бе Еовин - 40 е добра възраст за спечелване на оскар /аз така се успокоявам/. и кво ти пречи и на 80 да пишеш? аз се опитвам да не се оставям на такива всеобщи мнения или предразсъдъци като това, че на 45 или 50 си стар, на 60 ставаш само за това да правиш консерви за децата си и на 70 трябва да си умрял.
И аз искам, ама няяямааа. Не смея и да си го помисля даже.
И много точно знам, какво бих правила.
Вярно, така животът ще е по- спокоен не само за мен, а и за мъж и дете. Не съм от тия, дето искат да правят кариера, по скоро бих поработвала за кеф, за да съм сред хората.
И с тези си желания и разбирания не се смятам за назадничава.
И много точно знам, какво бих правила.
Вярно, така животът ще е по- спокоен не само за мен, а и за мъж и дете. Не съм от тия, дето искат да правят кариера, по скоро бих поработвала за кеф, за да съм сред хората.
И с тези си желания и разбирания не се смятам за назадничава.
Никога не съм мислила, че е срамно да си домакиня. Баба ми беше домакиня (ама каква домакиня!), майка ми остави професията си, за да отгледа мъж и три деца.
Обаче на мен не ми стига да съм само домакиня. Пак си върша сама всичко, пак си гледам аз детето, ама ще пукна, ако трябваше да се занимавам единствено с това. Така че си нося двете дини. Това е моят избор.
Пък догодина пак ще кажа какво и как.
Обаче на мен не ми стига да съм само домакиня. Пак си върша сама всичко, пак си гледам аз детето, ама ще пукна, ако трябваше да се занимавам единствено с това. Така че си нося двете дини. Това е моят избор.
Пък догодина пак ще кажа какво и как.
Бих искала да съм в тази група
"... с удоволствие се грижи за интериора в дома си, отдава се с наслада на грижи за външния си вид, посещава местата, за които "работещите момичета" почти никога не намират време", на за съжаление спадам към онази група дето е отдадена на чистенето, прането, гледането на деца и пр. демотивиращи денгубеници. Като фен на "Отчаяни съпруги" бих казала че искам да съм Габриел, но за съжаление съм Линет и то преди да почне работа.
"... с удоволствие се грижи за интериора в дома си, отдава се с наслада на грижи за външния си вид, посещава местата, за които "работещите момичета" почти никога не намират време", на за съжаление спадам към онази група дето е отдадена на чистенето, прането, гледането на деца и пр. демотивиращи денгубеници. Като фен на "Отчаяни съпруги" бих казала че искам да съм Габриел, но за съжаление съм Линет и то преди да почне работа.
Хубава темичка, дааа.
Значи много ми се иска да е точно така както го е описала г-жа Петрова, но уви - много малко жени могат да си го позволят.
Не знам, но аз нямам абсолютно нищо против да съм домакиня , майка и т.н. Това в никакъв случай не ме прави демотивирана, дори напротив! Може да ме демотивира липсата на достатъчно време за мен самата (и за семейството ми) което със сигурност би било така ако градях кариера.Сега имам достатъчно време да се развивам в каквато си посока си искам. Опитвах и варианта да градя кариера - освен семейни проблеми и огромната липса на време за децата ми , друго не изградих. Не искам да си спомням тези моменти, честно.
Та се примирих . Сега упражнявам активно професията майка и домакиня, като в никакъв случай под думичката домакиня не се разбира слугинаж.
Спокойна съм, усмихвам се, имам сили да се справя с ежедневните малки битки.
Мисля, че има разлика между това , което е описала Петрова и чистата проба слугинаж , който за съжаление е по-честото явление.
Значи много ми се иска да е точно така както го е описала г-жа Петрова, но уви - много малко жени могат да си го позволят.
Не знам, но аз нямам абсолютно нищо против да съм домакиня , майка и т.н. Това в никакъв случай не ме прави демотивирана, дори напротив! Може да ме демотивира липсата на достатъчно време за мен самата (и за семейството ми) което със сигурност би било така ако градях кариера.Сега имам достатъчно време да се развивам в каквато си посока си искам. Опитвах и варианта да градя кариера - освен семейни проблеми и огромната липса на време за децата ми , друго не изградих. Не искам да си спомням тези моменти, честно.
Та се примирих . Сега упражнявам активно професията майка и домакиня, като в никакъв случай под думичката домакиня не се разбира слугинаж.
Спокойна съм, усмихвам се, имам сили да се справя с ежедневните малки битки.Мисля, че има разлика между това , което е описала Петрова и чистата проба слугинаж , който за съжаление е по-честото явление.
Аз се разпознах 
.Имам образование,владея два езика,но никога,дори и за секунда не съм съжалявала,че не правя кариера.Харесвам жените,които са отдадени на професията си и са амбицирани да се налагат в определа област,но аз явно не съм от тях.Напълно съм удовлетворена от живота,който водя.Имам много време за всичко.
.Имам образование,владея два езика,но никога,дори и за секунда не съм съжалявала,че не правя кариера.Харесвам жените,които са отдадени на професията си и са амбицирани да се налагат в определа област,но аз явно не съм от тях.Напълно съм удовлетворена от живота,който водя.Имам много време за всичко. "... с удоволствие се грижи за интериора в дома си, отдава се с наслада на грижи за външния си вид, посещава местата, за които "работещите момичета" почти никога не намират време",
Известно време така си прекарвах времето- като заведа децата на ДГ, тръгвах по фитнеси и езикови курсове. Еми взех да се чувствам тъпо така... безполезна, без самочувствието да харча изработени от мен пари, неангажирана... От един месец работя и съм много по-удовлетворена
Обаче на мен не ми стига да съм само домакиня.
ама и аз не си го представям само това.. Имам си идеалистични представи.. как ще чета всичко, за което сега не ми остава време (и желание), ще продължа да се развивам професионално - само ще пращам мейли на клиентите
И вече има и-банкиране, кво повече да искам... Ама си се познавам - преди 2 години си бях останала вкъщи за около година и нещо, само се размотавах, и напълно затъпях.
Мен май ми трябва шеф да ме юрка
Не си представям изцяло да съм издържана от друг, обаче (щото съм го пробвала, ужас)
що бе Еовин - 40 е добра възраст за спечелване на оскар /аз така се успокоявам/
. Но аз предпочитам някоя европейска награда, не ми се емигрира чак в Америка за единия Холивуд. Абе може да седна да напиша един сценарий, там няма да ми личи на колко съм години, пък и имаше един конкурс за млади сценаристи.Пък ако знаех и как се пише сценарий...Иначе, Уриел, права си, че човек не трябва да робува на стереотипите за възрастта, а да върши всичко във времето, в което го чувства правилно!Та, ако съм домакиня, която пише непродаваеми сценарии - нямам нищо против.
аз мисля, че жената минава през различни периоди в живота си.
и аз съм в период на тази 'сладка професия', домакиня, и установявам,
че хич не е зле за момента. най-хубавото е, че не е чист слугинаж, а е точно
като описаното в статията. затова и пуснах този линк. да видя дали има др. такива жени.
харесва ми да правя неща, за които никога преди не съм имала време.
откривам буквално красота в повече неща и детайли.
развивам се като готвачка , интериорно създаваща атмосфера у дома и тн.
доопознавам се, до някаква степен, откривам нови неща за себе си. чета
много повече, интересувам се от не толкова.. битови неща.
работата няма да ми избяга, мисля, че в момента това,
че мога да си позволя тези месеци
е голям късмет.
и аз съм в период на тази 'сладка професия', домакиня, и установявам,
че хич не е зле за момента. най-хубавото е, че не е чист слугинаж, а е точно
като описаното в статията. затова и пуснах този линк. да видя дали има др. такива жени.
харесва ми да правя неща, за които никога преди не съм имала време.
откривам буквално красота в повече неща и детайли.
развивам се като готвачка , интериорно създаваща атмосфера у дома и тн.
доопознавам се, до някаква степен, откривам нови неща за себе си. чета
много повече, интересувам се от не толкова.. битови неща.
работата няма да ми избяга, мисля, че в момента това,
че мога да си позволя тези месеци
е голям късмет.
Лени, искам да съм като теб 
Ама не съм...
Цялата картинка изглежда супер, само че аз винаги бих имала страх да остана изцяло финансово зависима от съпруга си и да си домакинствам. Ами ако един ден ме зареже или му се случи нещо, с какво ще си изкарвам хляба
Затова мисля, че трябва някакво средно положение.
Или поне такова, дето да удовлетворява жената като човек.
Ама не съм...
Цялата картинка изглежда супер, само че аз винаги бих имала страх да остана изцяло финансово зависима от съпруга си и да си домакинствам. Ами ако един ден ме зареже или му се случи нещо, с какво ще си изкарвам хляба
Затова мисля, че трябва някакво средно положение.
Или поне такова, дето да удовлетворява жената като човек.
Много хубава статия от една умна жена!
Умната жена знае как да "котка" мъжа си - грижи се за децата им (а не ги подхвърля на разни истерични лелки по детски градини или ясли), създава уют и красота в дома, поддържа се и е наистина най-добрия приятел на човека
Слава Богу, скоро и аз ще имам такава
Умната жена знае как да "котка" мъжа си - грижи се за децата им (а не ги подхвърля на разни истерични лелки по детски градини или ясли), създава уют и красота в дома, поддържа се и е наистина най-добрия приятел на човека
Слава Богу, скоро и аз ще имам такава
Уважавам и двата типа жени. И в никакъв случай не омаловажавам домакинството. Една жена може да бъде домакиня и без да "изтъпява". За мен идеалното положение е една омъжена жена с деца да си седи в къщи, отдадена на семейството, като в същото време поработва нещичко (напр. пише, рисува и т.н.) - хем за самочувствие и финансова - почти - независимост от съпруга, хем за усъвършенстване...
Всеки сам за себе си прави избора. Жени, които са се отдали само на кариера и развитие също заслужават уважение. Най-важното е да намериш собственото си място, там, където ще се чувстваш най-добре и най-полезен на себе си и на другите. И това се отнася и за мъжете. Защото познавам много, които просто са родени за "домакини" и им е приятно.
Абсолютно! И най-хубаво е, когато съобразяваш начина си на живот според нуждите, които чувстваш в дадения период от живота си. Но рядко се получава така
Всеки сам за себе си прави избора. Жени, които са се отдали само на кариера и развитие също заслужават уважение. Най-важното е да намериш собственото си място, там, където ще се чувстваш най-добре и най-полезен на себе си и на другите. И това се отнася и за мъжете. Защото познавам много, които просто са родени за "домакини" и им е приятно.
аз мисля, че жената минава през различни периоди в живота си.
Абсолютно! И най-хубаво е, когато съобразяваш начина си на живот според нуждите, които чувстваш в дадения период от живота си. Но рядко се получава така
аз мисля, че жената минава през различни периоди в живота си.
Абсолютно!
Възмжността за избор е хубаво нещо.
Имам една приятелка с две висши образования, владее два езика, обиколила е Европа и Америка и до ден днешен не работи. Не е семейна, но има сериозен приятел. Цялото и' време е посветено да си създава душевен и физически комфорт - винаги планува следващо пътува, почивка, разходка, пазаруване, винаги е в изрядно подържан вид, следи модните тенденции, чете, интересува се от различни теми, има хобита, грижи се за приятеля си макар и не в буквално 'домакинкси смисъл'. Парите никога не са и били грижа, има си нейни (от родителите й). Винаги е била щастлива от живота си.
На мен би ми харесало да имам повече време и средства за себе си - да имам време за хобитата ми и да се развивам интелектуално или просто да имам повече време за почивка, НО не бих спряла да работя. Мъжът ми и в момента изкарва достатъчно за двама ни, но никога не знаеш какво може да се случи утре. Не ми понася идеята да зависима изцяло от който и да е. Не мисля, че да си домакиня е срамно - всеки прави свои избор, но това не е моят избор.
Когато понякога ми писне от проблемите на работа, от безкрайното домакинстване и битовизми, си вземам почивен ден и го посвещавам на себе си, за презареждане на батериите.
Не се оплаквам от живота, липсва ми само едно бебче..
На мен би ми харесало да имам повече време и средства за себе си - да имам време за хобитата ми и да се развивам интелектуално или просто да имам повече време за почивка, НО не бих спряла да работя. Мъжът ми и в момента изкарва достатъчно за двама ни, но никога не знаеш какво може да се случи утре. Не ми понася идеята да зависима изцяло от който и да е. Не мисля, че да си домакиня е срамно - всеки прави свои избор, но това не е моят избор.
Когато понякога ми писне от проблемите на работа, от безкрайното домакинстване и битовизми, си вземам почивен ден и го посвещавам на себе си, за презареждане на батериите.
Не се оплаквам от живота, липсва ми само едно бебче..
Вообще не е за мен това. Харесвам си работата, това е моя лайф стайл. Харесва ми да си имам живот извън семейството, успявам да го постигна без да е за сметка на детето и мъжа. Супер тъпо ми се струва да се оправдавам, че в името на семейството трябва да се откажа от кариерата си.
А убийте ме, не си заменям работата за клечане по козметици и кафета.
А убийте ме, не си заменям работата за клечане по козметици и кафета.
Първо жените в статията не са точно домакини-те си имат кой да им чисти, готви, гледа децата и т.н. а те просто харчат парите на съпрузите си
Второ има жени, които могат по цял ден да се занимават с грим, прически, дрехи, интериор, организиране на партита, посрещане на гости, ходене по коктейли и т.н.
Трето- има жени на които домакинстването им иде отръки и не им тежи
Аз обаче мразя да домакинствам, обичам си детенцето,но да прекарвам цялото си време с него ми идва в повече, наемам специалист за интериора,мразя официални събирания с цел демонстриране на последните модни тенденции,не изпадам в нервна криза,ако носът ми не е напудрен и най-вече бих откачила при мисълта да съм зависима от мъж
Но пък си обожавам работата и се изнервям много по-малко отколкото след цял ден домакинстване. "Примирих се" с факта,че не ставам за домакиня и съм щастлива кариеристка 
Просто следвам мотото "Има си хора за всичко"
Второ има жени, които могат по цял ден да се занимават с грим, прически, дрехи, интериор, организиране на партита, посрещане на гости, ходене по коктейли и т.н.
Трето- има жени на които домакинстването им иде отръки и не им тежи
Аз обаче мразя да домакинствам, обичам си детенцето,но да прекарвам цялото си време с него ми идва в повече, наемам специалист за интериора,мразя официални събирания с цел демонстриране на последните модни тенденции,не изпадам в нервна криза,ако носът ми не е напудрен и най-вече бих откачила при мисълта да съм зависима от мъж
Но пък си обожавам работата и се изнервям много по-малко отколкото след цял ден домакинстване. "Примирих се" с факта,че не ставам за домакиня и съм щастлива кариеристка Просто следвам мотото "Има си хора за всичко"
Сега имам такава възможност, но само временно (2 години докато съм по майчинство).
Иначе като работеще жена реалността е такава - работя страшно много (и като часове) и трудно организирам времето си за всички неща, които смятам за важни. Най-често и вечер вкъщи си нося разни неща за работа ( което естествено оказва влияние на взаимоотношенията с мъжа ми) . Налагат ми се най-различни компилации за да успея да свърша нещо за семейството и себе си. Купувам подъръци на любимите хора в обедната почивка. За фризьор или козметик записвам възможно най-късните часове. Да не говорим за разни други неща като фитнес, масажи и т.н. - никакъв шанс. Не готвя, чистя рядко и затова все един почивен ден ще ми е зает само с това и пак къщата не е такава, каквато ми се иска (в смисъл, сещам се, че е добре да купя нова керамична купа за плодове, защото тази е олющена и все такива дреболии) . Не чета почти нищо друго освен професионална литература.
Не ми се мисли за връщане и си мечтая да удължа това страхотно време.
Иначе като работеще жена реалността е такава - работя страшно много (и като часове) и трудно организирам времето си за всички неща, които смятам за важни. Най-често и вечер вкъщи си нося разни неща за работа ( което естествено оказва влияние на взаимоотношенията с мъжа ми) . Налагат ми се най-различни компилации за да успея да свърша нещо за семейството и себе си. Купувам подъръци на любимите хора в обедната почивка. За фризьор или козметик записвам възможно най-късните часове. Да не говорим за разни други неща като фитнес, масажи и т.н. - никакъв шанс. Не готвя, чистя рядко и затова все един почивен ден ще ми е зает само с това и пак къщата не е такава, каквато ми се иска (в смисъл, сещам се, че е добре да купя нова керамична купа за плодове, защото тази е олющена и все такива дреболии) . Не чета почти нищо друго освен професионална литература.
Не ми се мисли за връщане и си мечтая да удължа това страхотно време.
Не ми се мисли за връщане и си мечтая да удължа това страхотно време.
Иначе описаните в статията и жени и за мен не са домакини, те са просто "неработещи жени" - което е различно. А и този начин на живот няма нищо общо с лудницата, наречена майчинство
Не знам... от една страна ме блазни мисълта да ставам в 10 и да ходя на курс по грънчарство. От друга страна обаче не знам дали бих издържала. Всъщност, не мога да си го представя изобщо какво е и как бих се чувствала 
Добре написано. Особено това с хедонизма
най ми легна на сърцето. Прототип е моя позната.
Завършила е фармация, но вече 30 години
е отдадена на дом и семейство. Не й тежи,
не й пречи, жената е спокойна, посреща
мъжа си винаги усмихната, загладила косъм
и пълна с информация къде да си похарчат
парите. Виж, аз съм по-умерена. Като изключим
един двугодишен период, когато дойдох в Германия,
винаги съм работела. Без да се вманиачавам в
кариера, ей-така, по малко, на хонорар, понякога
през ден, та да имам време за хобита. И го имах
това време. То не бяха народни танци, то не
беше шев и кройка, то не беше обикаляне на света.
За мен кондиката е в умереното дозиране на
задълженията и удововствията. И нямам бръчки още.
най ми легна на сърцето. Прототип е моя позната.
Завършила е фармация, но вече 30 години
е отдадена на дом и семейство. Не й тежи,
не й пречи, жената е спокойна, посреща
мъжа си винаги усмихната, загладила косъм
и пълна с информация къде да си похарчат
парите. Виж, аз съм по-умерена. Като изключим
един двугодишен период, когато дойдох в Германия,
винаги съм работела. Без да се вманиачавам в
кариера, ей-така, по малко, на хонорар, понякога
през ден, та да имам време за хобита. И го имах
това време. То не бяха народни танци, то не
беше шев и кройка, то не беше обикаляне на света.
За мен кондиката е в умереното дозиране на
задълженията и удововствията. И нямам бръчки още.
Мисля, че това е "модерната" домакиня, която въобще не може да се нарече с този термин. Наистина "неработеща жена" е по-подходящо.
За мен домакиня означава жена, която се занимава с чистене, гладене, готвене и на последно място с отглеждането на деца.
В момента работя за удоволствие от вкъщи - когато и колкото си искам.
Да, признавам че понякога доскучава, но като виждам мои познати с перфектна кариера и да се оплакват колко са заети, как не виждат слънце от стоене в офиса, как си мечтаят да се разходят навън в някой работен ден.......... мерси, ама и аз работех така преди и се чуствах като в клетка.
Добре ми е така
За мен домакиня означава жена, която се занимава с чистене, гладене, готвене и на последно място с отглеждането на деца.
В момента работя за удоволствие от вкъщи - когато и колкото си искам.
Да, признавам че понякога доскучава, но като виждам мои познати с перфектна кариера и да се оплакват колко са заети, как не виждат слънце от стоене в офиса, как си мечтаят да се разходят навън в някой работен ден.......... мерси, ама и аз работех така преди и се чуствах като в клетка.
Добре ми е така
Ох, тоя въпрос ми е много сложен При мен така се стекоха нещата, че съм работила много малко време. Не мога да кажа, че това са най-щастливите ми дни, но може би пък е било от работата.
Напролет ще свършат двете ми години майчинство и ми се иска да почна работа, макар че мога и да не го правя (това, че мъжът ми изкарва парите, не ме кара да се чувствам зависима. Защото знам, че във всеки един момент мога да го прекратя)
Това, което се бори в мен е нежеланието детето ми да бъде 12ч без мен с желанието да ходя на работа. Най-странното е обаче, че това желание за работа сякаш е извън мен. Някак си всичко ми е набило в главата, че човек, за да е пълноценен, трябва да работи. Аз се чувствам достатъчно пълноценна и като не го правя, но въпреки това едно червейче в мен непрестанно ме дълбае, че щом всички така твърдят, може пък и да са прави... много объркано взе да става, ще спра
При мен така се стекоха нещата, че съм работила много малко време. Не мога да кажа, че това са най-щастливите ми дни, но може би пък е било от работата. Напролет ще свършат двете ми години майчинство и ми се иска да почна работа, макар че мога и да не го правя (това, че мъжът ми изкарва парите, не ме кара да се чувствам зависима. Защото знам, че във всеки един момент мога да го прекратя)
Това, което се бори в мен е нежеланието детето ми да бъде 12ч без мен с желанието да ходя на работа. Най-странното е обаче, че това желание за работа сякаш е извън мен. Някак си всичко ми е набило в главата, че човек, за да е пълноценен, трябва да работи. Аз се чувствам достатъчно пълноценна и като не го правя, но въпреки това едно червейче в мен непрестанно ме дълбае, че щом всички така твърдят, може пък и да са прави... много объркано взе да става, ще спра
Не, че съм особено черногледа, но този "lifestyle" бих го пробвала само и единствено със собствени средства (не аз да 'модерно домакинствам,' а той да бъхта)
Ако нещо се случи с този, който поддържа въпросното безоблачно съществуване...Ако не си работил 5-7-10 години - не те чака пазарът с отворени обятия. Търсят се хора с опит, не е само до образованието, получено и прибрано в шкафа.
Аз просто съм прекалено независима
Ако нещо се случи с този, който поддържа въпросното безоблачно съществуване...Ако не си работил 5-7-10 години - не те чака пазарът с отворени обятия. Търсят се хора с опит, не е само до образованието, получено и прибрано в шкафа.
Аз просто съм прекалено независима
Ако не си работил 5-7-10 години - не те чака пазарът с отворени обятия. Търсят се хора с опит, не е само до образованието, получено и прибрано в шкафа.
И аз я практикувам "сладката професия" и ми харесва, за сега от 2 години и половина. Ако бяха повече не знам как щях да се чувствам, но за сега не се чувствам непълноценно, нито пък затъпяла. Успявам да се грижа за дома и семейството без да се притеснявам за време, отделно имам време за себе си и за всичко, което обичам да правя. Такива жени са функция на успели мъже, които могат да обезпечат изцяло семейството си и колкото повече такива мъже се появят в България, толкова по-добре. Това значи, че вървим в правилната посока.
Ако не си работил 5-7-10 години - не те чака пазарът с отворени обятия. Търсят се хора с опит, не е само до образованието[ /quote]
именно това е проблема, с който се сблъсквам и аз от известно време насам. Само човек, който го е преживял може да ме разбере как се чусвам- като пълен олигофрен, седял 8 години в "шкафа"
В крайна сметка и работодателите са си прави- не ги съдя . Извинете ме, но темата май не е за меме. Успех на всички домакини 
именно това е проблема, с който се сблъсквам и аз от известно време насам. Само човек, който го е преживял може да ме разбере как се чусвам- като пълен олигофрен, седял 8 години в "шкафа"
В крайна сметка и работодателите са си прави- не ги съдя . Извинете ме, но темата май не е за меме. Успех на всички домакини 
аз мисля, че жената минава през различни периоди в живота си.
и аз съм в период на тази 'сладка професия', домакиня, и установявам,
че хич не е зле за момента. най-хубавото е, че не е чист слугинаж, а е точно
като описаното в статията. затова и пуснах този линк. да видя дали има др. такива жени.
харесва ми да правя неща, за които никога преди не съм имала време.
откривам буквално красота в повече неща и детайли.
развивам се като готвачка , интериорно създаваща атмосфера у дома и тн.
доопознавам се, до някаква степен, откривам нови неща за себе си. чета
много повече, интересувам се от не толкова.. битови неща.
работата няма да ми избяга, мисля, че в момента това,
че мога да си позволя тези месеци
е голям късмет.
и аз съм в период на тази 'сладка професия', домакиня, и установявам,
че хич не е зле за момента. най-хубавото е, че не е чист слугинаж, а е точно
като описаното в статията. затова и пуснах този линк. да видя дали има др. такива жени.
харесва ми да правя неща, за които никога преди не съм имала време.
откривам буквално красота в повече неща и детайли.
развивам се като готвачка , интериорно създаваща атмосфера у дома и тн.
доопознавам се, до някаква степен, откривам нови неща за себе си. чета
много повече, интересувам се от не толкова.. битови неща.
работата няма да ми избяга, мисля, че в момента това,
че мога да си позволя тези месеци
е голям късмет.
Аз се чувствам така. От три години практикувам тази професия и още толкова ми се очертават. Наслаждавам й се, въпреки че имам моменти, в които не ме свърта.
темата не е да се противопоставя кариера-домакинстване,
радвам се, че повечето го разбраха.
мисля, че така описаната 'сладка професия' е етап, не постоянно състояние.
при мен това е от 2 месеца, едва ли ще продължи 2 години.
но ми харесва, как времето може да се използва по-интровертно.
много съм далеч от козметичните салони, кафенетата и тн.
виж, имам 2 билета за изложба този уикенд.
нещо немислимо в стреса ми в работата.
просто нямах време.
нямах нерви, по-важно. нямах желание. сега имам.
за средствата и финансовата зависимост:
да, има и такива етапи, когато единия партньор е
издържащия. но домакиня не означава тъпа, необразована, за нищо не ставаща и безпреспективна. ако ми продължи безработицата не съм далеч от идеята да се върна
в университета и да завърша още една магистратура.
и тн.
готина статия, с 2 думи
радвам се, че повечето го разбраха.
мисля, че така описаната 'сладка професия' е етап, не постоянно състояние.
при мен това е от 2 месеца, едва ли ще продължи 2 години.
но ми харесва, как времето може да се използва по-интровертно.
много съм далеч от козметичните салони, кафенетата и тн.
виж, имам 2 билета за изложба този уикенд.
нещо немислимо в стреса ми в работата.
просто нямах време.
нямах нерви, по-важно. нямах желание. сега имам.
за средствата и финансовата зависимост:
да, има и такива етапи, когато единия партньор е
издържащия. но домакиня не означава тъпа, необразована, за нищо не ставаща и безпреспективна. ако ми продължи безработицата не съм далеч от идеята да се върна
в университета и да завърша още една магистратура.
и тн.
готина статия, с 2 думи
"удоволствие се грижи за интериора в дома си, отдава се с наслада на грижи за външния си вид, посещава местата, за които "работещите момичета" почти никога не намират време. "
Точно това правя в момента, но и за мен е етап от живота. И от всичко това най-малко ми остава време за чистене и готвене.
"В случая става въпрос по-скоро за лайфстайл, избор, при който жената не робува на стереотипи, а обръща внимание на собствените си желания и комфорт. "
Да, в момента така ми е по-комфортно, ако точно сега работех щеше да е наистина само допълнително изнервяне. Но ще дойде време когато пък ще ми е по-комфорнтно и ще съм по-удовлетворена ако работя. Щастлива съм че не съм притисната и мога да избирам.
Минала съм и през другия етап, тогава бях отдадена 100% на работата си, която много ми харесваше, дори когато разбрах че съм бременна плаках много, защото чак тогава осъзнах че ще се наложи да се откъсна за малко, въобще и не можех да си представя да стоя у нас, за това и работих до последния ден преди да родя. Но после нещата се промениха...
Точно това правя в момента, но и за мен е етап от живота. И от всичко това най-малко ми остава време за чистене и готвене.
"В случая става въпрос по-скоро за лайфстайл, избор, при който жената не робува на стереотипи, а обръща внимание на собствените си желания и комфорт. "
Да, в момента така ми е по-комфортно, ако точно сега работех щеше да е наистина само допълнително изнервяне. Но ще дойде време когато пък ще ми е по-комфорнтно и ще съм по-удовлетворена ако работя. Щастлива съм че не съм притисната и мога да избирам.
Минала съм и през другия етап, тогава бях отдадена 100% на работата си, която много ми харесваше, дори когато разбрах че съм бременна плаках много, защото чак тогава осъзнах че ще се наложи да се откъсна за малко, въобще и не можех да си представя да стоя у нас, за това и работих до последния ден преди да родя. Но после нещата се промениха...
Преди да родя работех като лудаи това беше много важно за мен!Развивах се чудесно и когато трябваше да спра бях много нещастна.Сега вече 3г не работя и се чувствам много спокойна дори вече не ми липсва работата.Финансово съм зависима от мъжа ми и се гордея стова,сега правя много повече неща за моето семейство и мъжа ми е на същото мнение!Вероятно н1якой ден ще ми омръзне и тогава вече ще мисля!
от година и половина съм така. преди работех, но не съм мислила за кариера.
винаги съм искала да съм "домакиня". да си гледам семейството и къщата
мъжа ми не ме кара да се чувствам зависима за парите. не съм само от отбора на домакините, нито от неработещите жени. гледам да балансира. понякога успявам, но живота ми е все още много свързан и зависим със сина ми.
добре ми е така. след време, ако имаме наш бизнес може да се занимавам с него.
винаги съм искала да съм "домакиня". да си гледам семейството и къщата
мъжа ми не ме кара да се чувствам зависима за парите. не съм само от отбора на домакините, нито от неработещите жени. гледам да балансира. понякога успявам
, но живота ми е все още много свързан и зависим със сина ми. добре ми е така. след време, ако имаме наш бизнес може да се занимавам с него.
Финансово съм зависима от мъжа ми и се гордея стова
За пръв път чувам/чета за някого, който се гордее със зависимостта си. Сериозно ли се гордееш?
И по темата - статията звучи много добре. Чак да ти се прииска да бъдеш точно такъв тип домакиня...
В действителност съм леко скептична...
Удовлетворенността въпреки или заради това, че жената не работи, се обвързва от твърде много условия: от една страна материална обезпеченост, от друга финансова независимост, достатъчна мотивация да се самоусъвършенстваш въпреки липсата на някакви външни стимули, наличие на среда, която да ти позволява разнообразни занимания и т.н.
На мен ми допада идеята да се грижа за дома и детето си без да се налага да препускам като кон, но все още у нас няма почва за такова чудо описано в статията. Повечето жени ходят на работа, защото семейният бюджет го изисква, а тези, които могат да си го позволят - се затварят в кръг от 1-2 приятелки, защото останалите се трудят и нямат време. Да не подценяваме и факта, че повечето от работещите момичета завиждат на тези, чиито мъже успяват да се ГРИЖАТ за тях и техните нужди и с все сила крещят колко е срамно да си "държанка" и да харчиш парите на съпруга си. В момента и аз не мога да си позволя това удоволствие, но когато се стабилизираме финансово ще го направя, най-вероятно.
Статията звучи много хубаво, но лично за мен е неприложима. Аз имам възможност да си домакинствам, но не желая. Освен годините на майчинство, още близо 3г. бях домакиня - по желание. Да, никога не съм била по-поддържана: всекидневна гимнастика, на две седмици - фризьор, грим, къса пола и перфектна къща с 3 ястия за обяд. Ми наработих се тази работа, не искам повече. Явно не е за мен.
Определено не съм такъв тип жена. Стоенето вкъщи ме влудява, не се чувствам пълноценна, не обичам да съм финансово зависима.
Ако бъда поставена в ситуацията на типа жената домакиня, за която става въпрс в статията, със сигурност много бързо ще ми омръзне.
По-приемливият вариант за мен е не жена домакиня, а жена с нерегламентирано работно време.
Ако бъда поставена в ситуацията на типа жената домакиня, за която става въпрс в статията, със сигурност много бързо ще ми омръзне.
По-приемливият вариант за мен е не жена домакиня, а жена с нерегламентирано работно време.
Да, хубаво ми изглежда. Дори в момент когато съм изнервена си казвам - "Колко хубаво би било да имам време за всичко което искам през деня!"...Обаче после си спомням как се бях побъркала в къщи докато бях по майчинство и само мърморех на мъжът ми, че искам да ходя на работа, да се срещам с различни хора, да правя всеки ден нещо различно.
Сещам се и за един друг момент - някой път се случва да си остана в къщи и установявам, че през делничен ден няма на кой да се обадя да излезем по магазини, на кафе, на фитнес...всички са на работа.
Не знам в други държави може и да са повече домакините, намират си разни занимания заедно, но в България жените домакини все още са само жените по майчинство и безработните(но не по желание). Другият процент е много малък.
Сещам се и за един друг момент - някой път се случва да си остана в къщи и установявам, че през делничен ден няма на кой да се обадя да излезем по магазини, на кафе, на фитнес...всички са на работа.
Не знам в други държави може и да са повече домакините, намират си разни занимания заедно, но в България жените домакини все още са само жените по майчинство и безработните(но не по желание). Другият процент е много малък.
Аз се разпознах .Имам образование,владея два езика,но никога,дори и за секунда не съм съжалявала,че не правя кариера.Харесвам жените,които са отдадени на професията си и са амбицирани да се налагат в определа област,но аз явно не съм от тях.Напълно съм удовлетворена от живота,който водя.Имам много време за всичко.
.Имам образование,владея два езика,но никога,дори и за секунда не съм съжалявала,че не правя кариера.Харесвам жените,които са отдадени на професията си и са амбицирани да се налагат в определа област,но аз явно не съм от тях.Напълно съм удовлетворена от живота,който водя.Имам много време за всичко. Не с представям да работя,гледам дете,чистя,готвя....И така си имам един куп неща за вършене и задължения.Демотивирана не съм била никога.Мога да направя разлика ,защото съм ходила на работа. Ако не си работил 5-7-10 години - не те чака пазарът с отворени обятия. Търсят се хора с опит, не е само до образованието, получено и прибрано в шкафа.
Много ми хареса образът на домакинята в статията, но се боя, че не винаги се получава така 
Имам съвсем наблизо 2 примера на жени, които цял живот не са работили, а вече са над 50-те. И двете по стечение на обстоятелствата са жени на капитани, винаги са били презадоволени, никога не им се е налагало да работят и са се посветили изцяло на отглеждането на децата си. Но децата са до време, синовете на едната напуснаха дома, а тя си стои самичка като кукувица. Постоянно измисля разни дивотии, върти интриги из целия квартал. На стари години започна работа по специалността си във фирмата на своя приятелка и точно за 1 месец се изпокара с нея и напусна. Общо взето всепризнат кукундрел
Другата също не може да ми е положителен пример, макар че е добра майка и домакиня. Имам чувството, че е спряла да се развива, след като се е задомила. Няма изявени интереси в никоя област, може да говориш с нея 1 час по телефона и да не каже нищо интересно и смислено. Сега от няколко години с мъжа си се захванаха със семеен бизнес и намирам, че е живнала и променена.
Сигурно е въпрос на характер и на личностни качества, но се опасявам, че ако си остана вкъщи, каквато възможност имам, ще стана същата като тях
Вече 3 години, откакто съм в майчинство и все по-често ми се случва да изпадам в състояние на "безтегловност". Нищо не ми се прави, нищо не ме вълнува, губя си времето по цял ден. Няма стрес, няма адреналин. Затова съм решила да започна работа, пък каквото ще да става. Стискайте ми палци!
Имам съвсем наблизо 2 примера на жени, които цял живот не са работили, а вече са над 50-те. И двете по стечение на обстоятелствата са жени на капитани, винаги са били презадоволени, никога не им се е налагало да работят и са се посветили изцяло на отглеждането на децата си. Но децата са до време, синовете на едната напуснаха дома, а тя си стои самичка като кукувица. Постоянно измисля разни дивотии, върти интриги из целия квартал. На стари години започна работа по специалността си във фирмата на своя приятелка и точно за 1 месец се изпокара с нея и напусна. Общо взето всепризнат кукундрел
Другата също не може да ми е положителен пример, макар че е добра майка и домакиня. Имам чувството, че е спряла да се развива, след като се е задомила. Няма изявени интереси в никоя област, може да говориш с нея 1 час по телефона и да не каже нищо интересно и смислено. Сега от няколко години с мъжа си се захванаха със семеен бизнес и намирам, че е живнала и променена.
Сигурно е въпрос на характер и на личностни качества, но се опасявам, че ако си остана вкъщи, каквато възможност имам, ще стана същата като тях
Вече 3 години, откакто съм в майчинство и все по-често ми се случва да изпадам в състояние на "безтегловност". Нищо не ми се прави, нищо не ме вълнува, губя си времето по цял ден. Няма стрес, няма адреналин. Затова съм решила да започна работа, пък каквото ще да става. Стискайте ми палци!
Разпознах се в тази статия. Поне на този етап от живота си. От една година упражнявам тази професия и мисля да я упражнявам още две години. Нито ми е скучно, нито се чувствам демотивирана да не говорим, че за чист слугинаж и дума не може да става. Не ми пречат чистенето прането и готвенето, защото ми доставят удоволствие наред с много други неща. Не си представям да живея така цял живот, но бих искала да мога да работя за удоволствие, а не от необходимост. Дай Боже да имам тази възможност. Тогава бих си направила такъв график, че хем да ходя по малко на работа хем да не занемарявам професията домакиня. Обичам да създавам топлина и уют за семейството си и като вида, че те са доволни това ме прави щастлива, а това е най-важното.
аз мисля, че жената минава през различни периоди в живота си.
и аз съм в период на тази 'сладка професия', домакиня, и установявам,
че хич не е зле за момента. най-хубавото е, че не е чист слугинаж, а е точно
като описаното в статията. затова и пуснах този линк. да видя дали има др. такива жени.
харесва ми да правя неща, за които никога преди не съм имала време.
откривам буквално красота в повече неща и детайли.
развивам се като готвачка , интериорно създаваща атмосфера у дома и тн.
доопознавам се, до някаква степен, откривам нови неща за себе си. чета
много повече, интересувам се от не толкова.. битови неща.
работата няма да ми избяга, мисля, че в момента това,
че мога да си позволя тези месеци
е голям късмет.
и аз съм в период на тази 'сладка професия', домакиня, и установявам,
че хич не е зле за момента. най-хубавото е, че не е чист слугинаж, а е точно
като описаното в статията. затова и пуснах този линк. да видя дали има др. такива жени.
харесва ми да правя неща, за които никога преди не съм имала време.
откривам буквално красота в повече неща и детайли.
развивам се като готвачка , интериорно създаваща атмосфера у дома и тн.
доопознавам се, до някаква степен, откривам нови неща за себе си. чета
много повече, интересувам се от не толкова.. битови неща.
работата няма да ми избяга, мисля, че в момента това,
че мога да си позволя тези месеци
е голям късмет.
Разпознах се в тази статия. Поне на този етап от живота си. От една година упражнявам тази професия и мисля да я упражнявам още две години. Нито ми е скучно, нито се чувствам демотивирана да не говорим, че за чист слугинаж и дума не може да става. Не ми пречат чистенето прането и готвенето, защото ми доставят удоволствие наред с много други неща. Не си представям да живея така цял живот, но бих искала да мога да работя за удоволствие, а не от необходимост. Дай Боже да имам тази възможност. Тогава бих си направила такъв график, че хем да ходя по малко на работа хем да не занемарявам професията домакиня. Обичам да създавам топлина и уют за семейството си и като вида, че те са доволни това ме прави щастлива, а това е най-важното.
Ами какъв е проблема да работиш от вкъщи? Може да пишеш, да правиш джунджурийки, да рисуваш, да шиеш разни работи, да даваш частни уроци - само да й се работи на жената, работа, която може да се върши вкъщи - дал Господ!
Ами какъв е проблема да работиш от вкъщи? Може да пишеш, да правиш джунджурийки, да рисуваш, да шиеш разни работи, да даваш частни уроци - само да му се работи на жената, работа, която може да се върши вкъщи - дал Господ!
да не говорим за интернет бизнес например - в страните където интернет ползването е много по-развито от тук, много жени се занимават именно с такъв бизнес, от дома си
Не ми допада идеята да за финансова зависимост. Дори и най-отговорният мъж може да се преобърне след време на 180 градуса, да не говорим, че и той е жив човек. Малко са хората, които да предпочетат за високоплатена и отговорна работа жена над 40-те с 20 години само "домакински" стаж, пък колкото и духовита и поддържана да е тя и общо взето и контактите се ограничават. Честно казано дори да съм финансово обезпечена съм човек, който не може да издържи без социални контакти и работа. А и това обезсмисля инвестицията в образование (особено инженерно, медицинско и др. "тежки" специалности)...
Конкретно в моя случай и на този етап доходът ми е важно перо в къщи, така че се наслаждавам на този кратък период майчинството и при първа възможност се връщам на работа.
Конкретно в моя случай и на този етап доходът ми е важно перо в къщи, така че се наслаждавам на този кратък период майчинството и при първа възможност се връщам на работа.
Според мен е глупаво да се робува на предразсъдъци и на чуждото мнение. Всеки да се вслушва в собствения си глас и да прави това, което има възможност и от което се нуждае.
Лично аз, не приемам тази роля по много причини. Първо е страха от финансовата зависимост, да не смея да си купя едно или друго или пък недай боже да стоя при един човек само, защото нямам пари да се издържам сама. Второто е, че мен лично липсата на работа ще ме десоциализира и подтисне съвсем. Третото е, че не си падам по ходене на козметици и фризьори. И не малко е това, че човек трябва да се развива и умствено, да има цел, а ще ми е много трудно сред сериалите и форумите . Да не говорим, колко би било жалко целия труд, време и пари за образованието ми и навлизането в професията да отидат на вятъра.
Лично аз, не приемам тази роля по много причини. Първо е страха от финансовата зависимост, да не смея да си купя едно или друго или пък недай боже да стоя при един човек само, защото нямам пари да се издържам сама. Второто е, че мен лично липсата на работа ще ме десоциализира и подтисне съвсем. Третото е, че не си падам по ходене на козметици и фризьори
. И не малко е това, че човек трябва да се развива и умствено, да има цел, а ще ми е много трудно сред сериалите и форумите . Да не говорим, колко би било жалко целия труд, време и пари за образованието ми и навлизането в професията да отидат на вятъра. Ами какъв е проблема да работиш от вкъщи? Може да пишеш, да правиш джунджурийки, да рисуваш, да шиеш разни работи, да даваш частни уроци - само да й се работи на жената, работа, която може да се върши вкъщи - дал Господ!
Ами никакъв не е проблема. Просто в момента съм в майчинство и като приключи то възнамерявам да започна работа отново. Мисълта ми беше, че си мечтая да мога да работя за удоволствие, а не от необходимост. Имам професия, която обичам и ми доставя удоволствие да я упражнявам. Обаче няма нищо срамно или недостойно да си само домакиня и да обичаш да се грижиш за семейството си. повярвай, че никак не е лека работа това.
Мами, извинявам се, че ще задам въпрос, който по никакъв начин не е свързан с темата, но не исках да отварям нова само за един малък въпрос.
Та исках да ви питам в кой щат се намира Чикаго?
Та исках да ви питам в кой щат се намира Чикаго?
ами виж сега, за това е измислен Гугъл, да питаш там. ( адреса е www.google.com)
но все пак аз попитах вместо теб, за да съм ти полезна - Чикаго е в Илинойс.
Опитах и от двете - и работех докато учех, и си стоях вкъщи докато поотраснат децата. Много ми беше трудно да намеря баланса между идеята да съм домакиня, макар и опитваща се да поддържа някакъв lifestyle, и да градя кариера за сметка на доста други неща. В крайна сметка си мислиш, че другият вариант винаги е по-добър 
. И в крайна сметка каквото и да предпочетеш, накрая пак си даваш равносметка колко неща си пропуснал и стигаш до извода, че най-добре да не се оставиш ежедневието да те погълне и еднообразието да те отегчи до смърт независимо с какво се занимаваш.
А статията и темата са много добри. И независимо дали сме домакини или работещи момичета, винаги намираме начин и се справяме. Та с една дума - браво на нас!!!
. И в крайна сметка каквото и да предпочетеш, накрая пак си даваш равносметка колко неща си пропуснал и стигаш до извода, че най-добре да не се оставиш ежедневието да те погълне и еднообразието да те отегчи до смърт независимо с какво се занимаваш.А статията и темата са много добри. И независимо дали сме домакини или работещи момичета, винаги намираме начин и се справяме. Та с една дума - браво на нас!!!
Препоръчани теми