Сладката професия...или защо да си домакиня не е срамно

"удоволствие се грижи за интериора в дома си, отдава се с наслада на грижи за външния си вид, посещава местата, за които "работещите момичета" почти никога не намират време. "

Точно това правя в момента, но и за мен е етап от живота. И от всичко това най-малко ми остава време за чистене и готвене.

"В случая става въпрос по-скоро за лайфстайл, избор, при който жената не робува на стереотипи, а обръща внимание на собствените си желания и комфорт. "

Да, в момента така ми е по-комфортно, ако точно сега работех щеше да е наистина само допълнително изнервяне. Но ще дойде време когато пък ще ми е по-комфорнтно и ще съм по-удовлетворена ако работя. Щастлива съм че не съм притисната и мога да избирам.

Минала съм и през другия етап, тогава бях отдадена 100% на работата си, която много ми харесваше, дори когато разбрах че съм бременна плаках много, защото чак тогава осъзнах че ще се наложи да се откъсна за малко, въобще и не можех да си представя да стоя у нас, за това и работих до последния ден преди да родя. Но после нещата се промениха...

Преди да родя работех като лудаи това беше много важно за мен!Развивах се чудесно и когато трябваше да спра бях много нещастна.Сега вече 3г не работя и се чувствам много спокойна дори вече не ми липсва работата.Финансово съм зависима от мъжа ми и се гордея стова,сега правя много повече неща за моето семейство и мъжа ми е на същото мнение!Вероятно н1якой ден ще ми омръзне и тогава вече ще мисля!

от година и половина съм така. преди работех, но не съм мислила за кариера.
винаги съм искала да съм "домакиня". да си гледам семейството и къщата
 мъжа ми не ме кара да се чувствам зависима за парите. не съм само от отбора на домакините, нито от неработещите жени. гледам да  балансира. понякога успявам  , но живота ми е все още много свързан и зависим със сина ми.
добре ми е така. след време, ако имаме наш  бизнес може да се занимавам с него.

И аз за сега спадам към домакините.Не,че е лошо,ама на моменти ми е скучно.......ако ми даваха заплата за тази" работа" ,цял живот ще си я бачкам,ама нъцки

 
За пръв път чувам/чета за някого, който се гордее със зависимостта си. Сериозно ли се гордееш?

И по темата - статията звучи много добре. Чак да ти се прииска да бъдеш точно такъв тип домакиня...
В действителност съм леко скептична...
Удовлетворенността въпреки или заради това, че жената не работи, се обвързва от твърде много условия: от една страна материална обезпеченост, от друга финансова независимост, достатъчна мотивация да се самоусъвършенстваш въпреки липсата на някакви външни стимули, наличие на среда, която да ти позволява разнообразни занимания и т.н.

На мен ми допада идеята да се грижа за дома и детето си без да се налага да препускам като кон, но все още у нас няма почва за такова чудо описано в статията. Повечето жени ходят на работа, защото семейният бюджет го изисква, а тези, които могат да си го позволят - се затварят в кръг от 1-2 приятелки, защото останалите се трудят и нямат време. Да не подценяваме и факта, че повечето от работещите момичета завиждат на тези, чиито мъже успяват да се ГРИЖАТ за тях и техните нужди и с все сила крещят колко е срамно да си "държанка" и да харчиш парите на съпруга си. В момента и аз не мога да си позволя това удоволствие, но когато се стабилизираме финансово ще го направя, най-вероятно.

Статията звучи много хубаво, но лично за мен е неприложима. Аз имам възможност да си домакинствам, но не желая. Освен годините на майчинство, още близо 3г. бях домакиня - по желание. Да, никога не съм била по-поддържана: всекидневна гимнастика, на две седмици - фризьор, грим, къса пола и перфектна къща с 3 ястия за обяд. Ми наработих се тази работа, не искам повече. Явно не е за мен.

Определено не съм такъв тип жена. Стоенето вкъщи ме влудява, не се чувствам пълноценна, не обичам да съм финансово зависима.
Ако бъда поставена в ситуацията на типа жената домакиня, за която става въпрс в статията, със сигурност много бързо ще ми омръзне.
По-приемливият вариант за мен е не жена домакиня, а жена с нерегламентирано работно време.

 Да, хубаво ми изглежда. Дори в момент когато съм изнервена си казвам - "Колко хубаво би било да имам време за всичко което искам през деня!"...Обаче после си спомням как се бях побъркала в къщи докато бях по майчинство и само мърморех на мъжът ми, че искам да ходя на работа, да се срещам с различни хора, да правя всеки ден нещо различно.

   Сещам се и за един друг момент - някой път се случва да си остана в къщи и установявам, че през делничен ден няма на кой да се обадя да излезем по магазини, на кафе, на фитнес...всички са на работа.
  Не знам в други държави може и да са повече домакините, намират си разни занимания заедно, но в България жените домакини все още са само жените по майчинство и безработните(но не по желание). Другият процент е много малък.

Не с представям да работя,гледам дете,чистя,готвя....И така си имам един куп неща за вършене и задължения.Демотивирана не съм била никога.Мога да направя разлика ,защото съм ходила на работа.

Тук сте прави за съжаление..

Много ми хареса образът на домакинята в статията, но се боя, че не винаги се получава така
Имам съвсем наблизо 2 примера на жени, които цял живот не са работили, а вече са над 50-те. И двете по стечение на обстоятелствата са жени на капитани, винаги са били презадоволени, никога не им се е налагало да работят и са се посветили изцяло на отглеждането на децата си. Но децата са до време, синовете на едната напуснаха дома, а тя си стои самичка като кукувица. Постоянно измисля разни дивотии, върти интриги из целия квартал. На стари години започна работа по специалността си във фирмата на своя приятелка и точно за 1 месец се изпокара с нея и напусна. Общо взето всепризнат кукундрел
Другата също не може да ми е положителен пример, макар че е добра майка и домакиня. Имам чувството, че е спряла да се развива, след като се е задомила. Няма изявени интереси в никоя област, може да говориш с нея 1 час по телефона и да не каже нищо интересно и смислено. Сега от няколко години с мъжа си се захванаха със семеен бизнес и намирам, че е живнала и променена.
Сигурно е въпрос на характер и на личностни качества, но се опасявам, че ако си остана вкъщи, каквато възможност имам, ще стана същата като тях
Вече 3 години, откакто съм в майчинство и все по-често ми се случва да изпадам в състояние на "безтегловност". Нищо не ми се прави, нищо не ме вълнува, губя си времето по цял ден. Няма стрес, няма адреналин. Затова съм решила да започна работа, пък каквото ще да става. Стискайте ми палци!

Разпознах се в тази статия. Поне на този етап от живота си. От една година упражнявам тази професия и мисля да я упражнявам още две години. Нито ми е скучно, нито се чувствам демотивирана да не говорим, че за чист слугинаж и дума не може да става. Не ми пречат чистенето прането и готвенето, защото ми доставят удоволствие наред с много други неща. Не си представям да живея така цял живот, но бих искала да мога да работя за удоволствие, а не от необходимост. Дай Боже да имам тази възможност. Тогава бих си направила такъв график, че хем да ходя по малко на работа хем да не занемарявам професията домакиня. Обичам да създавам топлина и уют за семейството си и като вида, че те са доволни това ме прави щастлива, а това е най-важното.

Все едно аз съм го писала