Да, точно така. И аз като Рая се чувствам виновна, че съм помислила нещо. Даже преди два дни така се чувствах, защото с щерката се движехме из квартала, тя с тротинетката. Научила съм я да слиза от нея когато пресичаме улица и да я бута. Нямам съмнения, че ще го направи. Но този път пак така ме стрелна светкавична мисъл " Ще падне с тротинетката, слизайки на платното!". Докато си го помисля, тя профуча покрай мен с тротинетката и се срина през бордюра на тротоара. За радост беше малка и неоживена квартална уличка, не минаваха коли в момента. После я питах защо не е слязла. Каза, че искала да слезе, но се запънала в някаква неравност. Не пострада, но се чувствах виновна, сякаш аз съм го предизвикала с моята мисъл.
- Публикувана: 10 ноем. 2021, 20:59 ч.
- Последно мнение: 27 май 2022, 17:50 ч.
Случи ми се нещо странно XXV
Наваксах с темата. Не вярвам, че името може да промени съдбата на човек. Давам пример. При раждането си съм кръстена Ива, на дядо ми Иван. Но баба ми (неговата съпруга) се тръшнала, че трябва да съм на нея и ми сменят името на Мария. Имам в картона лист от изписването, на който името Ива е задраскано и отгоре е написано Мария с почерка на баба ми. Опасна женица. Съпругът ми се казва Йосиф (демек сме Мария и Йосиф). Щял е да бъде кръстен Ивайло (демек Ива и Ивайло), но в последния момент сменят на Йосиф. В последствие разбрах, че сме щели да живеем до неговия блок, но майка ми не харесала мястото и купуват жилище другаде. Накрая се запознаваме с него в училище, учейки в две училища, намиращи се едно до друго. Та... когато нещо трябва да се случи, то се случва 
Ми да, предизвикваме ги. Ако живеехме в едно минало време досега да са ни изгорили на клади, мен и още няколко които споделиха 🙁.
Много е приятно да чуеш от близък, който не се е съобразил с предупреждение, че заради теб се е случило нещо лошо.
Веднъж ок, втори път ок, ... после директно ти се скапва настроението.
Много е приятно да чуеш от близък, който не се е съобразил с предупреждение, че заради теб се е случило нещо лошо.
Веднъж ок, втори път ок, ... после директно ти се скапва настроението.
Така е. Аз също го правя, просто нон стоп се притеснявам за нещо и то става. Онзи ден мислех как детето ще се спъне и падна и като видях кръв по устата много ме хвана яд на мисълта ми. В книгата пише и как да спрем да мислим така и да привличаме лошите вибрации, но аз просто не мога. Мислех и на психолог да ходя, защото все се тревожа за нещо, но... Не знам вече..
При мен също се случва. Смятате, че ако не ги мисля, няма да се случват? Ами то понякога дори не ги мисля, плямпам си с някоя дружка, и хоп, казвам нещо, и то се случва. Естествено, все неприятни неща.
Ми да, предизвикваме ги. Ако живеехме в едно минало време досега да са ни изгорили на клади, мен и още няколко които споделиха 🙁.
Много е приятно да чуеш от близък, който не се е съобразил с предупреждение, че заради теб се е случило нещо лошо.
Веднъж ок, втори път ок, ... после директно ти се скапва настроението.
Много е приятно да чуеш от близък, който не се е съобразил с предупреждение, че заради теб се е случило нещо лошо.
Веднъж ок, втори път ок, ... после директно ти се скапва настроението.
Аз не вярвам, че ги предизвикваме. Аз мисля че всичко си е предначертано.
Да бе, заради мен. Ако не кажа какво мисля че стане, то пак се случва. 🤷♀️ Понякога предчувствието идва чисто от логическото мислене, но ни се струва че е нещо невероятно. Според ситуацията е.
Никога не съм си мислила, че помисляйки нещо, което се е случило съм го предизвикала аз с мисълта си. Винаги съм си мислила, че е обратното, че го мисля, защото ще се случи, а не се случва, защото го мисля. 
В смисъл, че то така или иначе ще се случи, но съм имала възможността да го уловя с мисълта си. И изобщо не се чувствам виновна, то няма за какво. Тревожна от лоша мисъл съм се чувствала, да, но не и виновна.
Онова с целенасочените лоши мисли е друго. Постоянното негативно мислене също. Постоянното положително мислене и то.
Но инцидентното улавяне на мисъл, че ще се случи нещо не е негативно мислене, камо ли предизвикване. Вика му се предчувствие. 
В смисъл, че то така или иначе ще се случи, но съм имала възможността да го уловя с мисълта си. И изобщо не се чувствам виновна, то няма за какво. Тревожна от лоша мисъл съм се чувствала, да, но не и виновна.
Онова с целенасочените лоши мисли е друго. Постоянното негативно мислене също. Постоянното положително мислене и то.
Но инцидентното улавяне на мисъл, че ще се случи нещо не е негативно мислене, камо ли предизвикване. Вика му се предчувствие. 
И при мен се случва често, каквото лошо помисля и да стане.
За жалост не е така с хубавите неща.
Така че логиката, че ако мислим лошо го предизвикваме...би трябвало да работи и обратното, само дето не се случва.
За жалост не е така с хубавите неща.
Така че логиката, че ако мислим лошо го предизвикваме...би трябвало да работи и обратното, само дето не се случва.
Чета от време на време какво се пише тук, но не съм писала защото няма какво.
Темата е какво странно ми се случи от първо лице, единствено число, а на мен не ми се е случвало нищо.
Хубаво ще е наистина да се споделят само истории от първо лице, ед, число, а не такива украсени дори и несъзнателно от четене на езотерична литература.
И чужди странни случки не е добре мисля да се споделят, защото риска за подхлъзване към развален телефон е голям.
Относно случването но "лоши" неща в живота.
Ако човек си мисли, че ще му се случват само хубави неща, мисля че живее в илюзорен, нереален свят. Така нареченото лошо, не винаги е за лошо, зависи кой как ще го разчете.
Създаването на илюзорен свят и летене в облаците, сляпа вяра, бягство от реалността, розово-бонбонено мислене, отричане на проблемите, наивност и липса реална оценка не са позитивно мислене.
Позитивно е да види човек възможностите, които самият проблем("лошо нещо" ) открива пред него - научаване, откриване и осъзнаване на нови неща за себе си и живота чрез "лошото нещо", което го прави по смел и мотивиран за бъдещи начинания. Така освен лошото в страданието, човек успява да види и интегрира и доброто и полезното, което означава че е успял по един позитивен и цялостен начин да погледне на дадена ситуация.
Позитивен не означава хубав/положителен,.... а цялостен/реален.
Прясна случка от снощи. Лягам си към 1:00, изгасям лампите и се завивам да спя. Тъкмо съм се отпуснала и чувам как дистанционното за телевизора издрънча на нощното шкафче. Няма как да съм го бутнала понеже лежах от другата страна на леглото, няма и кой друг да го е бутнала понеже бяхме само аз и бебето вкъщи.
Брррр, това с дистанционното ме накара да светна нощната лампа... Да не е било много в края и ако живеете в по-стар панелен блок, където от движението на асансьора всичко вибрира? Случвало ми се е подобно нещо в една квартира.
А на мен скоро ми се случи следното. В стаята бяхме аз, котката, която спеше и бебето (2м),което държах в ръцете си. Изведнъж и двете се вторачиха в една и съща посока за няколко секунди. Изтръпнах.
А на мен скоро ми се случи следното. В стаята бяхме аз, котката, която спеше и бебето (2м),което държах в ръцете си. Изведнъж и двете се вторачиха в една и съща посока за няколко секунди. Изтръпнах.
Още по-страшно е да кучето да гледа в нищото и да лае.
Препоръчани теми