Четох някъде, че определени заболявания са реакции на гняв, чувство за вина и подобни. Човекът започва с конвенционални методи - нищо не помага, дори се влошава. И в един момент обръща курса и започва първо да си лекува душата. И всичко отшумява. Трябва да потърся коя болест на каква отрицателна емоция отговаряше. Имаше и за рака.
За манията по чистене при някои жени съм чела, че се отключва в резултат на преживяно сексуално насилие, например. Или пък твърде власти и изискащи родители.
Като цяло, тъй като действително има хора с много силна отрицателна енергия наоколо, които буквално се "хранят" от другите, трябва много да се внимава да няма някъде "пукнатина" в аурата ти. И да не допускаме ние самите "човещинки" като завист, например. Да не се отмъщава също така. Примерно, по-жертвоготовните и милостиви хора сме много по-изложени на опасност, защото това се усеща и привлича възползващи се.
А за тези "на нещата", "вярващите само в науката" и прочие - видяла съм как най-големите атеисти в момент на криза започват да се молят. И лекарите често казват: "Божа работа". Усеща се, че има нещо, което е над всички нас и Науката много добре знае, че може и никога да не го обясни. Обичайно те не са приятни и като хора - цинични, груби, не търпят чуждо мнение, нямат реални аргументи, а цитират този и онзи, защото е известен, не те доизслушат/дочитат, а "те молят да напуснеш и така", отхвърлят нещо, защото не го разбират и така.