Mами в Италия - част 27

Доброутро и от мен.Мухата Цеце пак ме ухапа,днес само ям и спя....
За Софиямога да кажа единствено че живях там една година и такава дълбока депресия ме перна че ми трябваше още година за да се окопитя.Аз живэх почти в центъра-на Черковна и работех на Левски.Ставаше ми лошо всяка сутрин като трябваше да вървя пеш до работата си,въпреки че маршрута не беше лош като се минеше през Плиска.В автобус просто беше невъзможно да се пътува,невъзможно,имаше един(Май беше 72 или 76?!)който непрекъснато беше пълен а аз мразя да се тъпча като говедо в тези автобуси,затова вървях като малоумна.Кракакта ми първите две седмици се бяха покрили с кървящи пришки,голяма трагедия беше.След това открих маратонките,и така се ходеше по-лесно.Просто не искам да си спомням за Софийския транспорт.Може би затова и сега като съм в София мразя да се разхождам.По магазините в центъра не съм минавала поне от 6 години.Та в този ред на мисли,на мен ми е много по лесно да отида на работа в Торино с влака и да пропътувам 50 км ,отколкото когато живэх в София.В бъдеще ако си намеря работа в Торино мисля да не ходя с кола.Тук никой не ходи с кола до ТО на работа.Бензин и паркинг ти костват половината заплата,а с влак така или иначе е удобно.
Аз тъкмо се бях понаучила да ходя с колата до Торино и взех та забременях.Сега не смея и на 10 метра да отида с колата,а да не говорим с бебето да трябва да шофирам.
Иначе ако съм сама,няма проблем.Аз карам сравнително зле и мразя да пътувам с хора на които мога да навредя.

Айде бе Владе,тъкмо се 4удех къде си 

Аз съЩо съм софиян4е,израстнала съм в центъра а после се преместихме близо до зала Универсиада. ХаресваШе ми София на времето за разлика от сега...
Когато дойдох тук в на4алото си мислех колко е гадно да се живее извън града,но после лека полека си преосмислих идеите.
Сега живея в периферията на Милано и работя в града. Всеки ден съм напред назад с колата.Харесва ми така и за ниЩо на света не бих живяла в града с детето. Като ми се прииска да обикалям из центъра през уикенда обикновенно се движа с градския транспорт,заЩото ина4е паркинг не се намира и с лупа.
От февруари месец догодина въвеждат такса за влизане в центъра на Милано с кола,поредната простотия.  
Абе изобЩо и Милано и София за съжаление стават все по_гадни и невъзможни за живеене места 

да се разпиша и аз ...
Родена съм в София и целият ми живот преди да дойда тук е минал там. Обичам си града и нямаше части от София, които не познавах ... (хехе освен ромските махали де ). Мъжът ми беше впечатлен какви комбинации правя из уличките, как винаги знам където и да се намирам, кой автобус да взема и как да се придвижа от място х до място у.
Нооооо ... си свикнах да си живея в периферията на града (Бергамо), на спокойствие, градинка, масичка, столове, скаричка  , сега ако някой ден мога да си позволя да мисля за собствен дом, ще търся къщичка с градинка, апартамент в краен случай.

Деси,
за съжаление не винаги можем и да правим избор.
Тоест, мисля, че особено в моята ситуация е важно да вадя максимума
и да имам хубав живот, защото няма изгледи да се местим.
А установих, че голямата част от това как се усещаш на едно място
зависи от самия теб.

Ако трябваше да избирам сега щях да съм в Ню Йорк, да работя
за ООН и да имам мансарда някъде из Манхатън. 

пс: Никой нищо не казва за новия ми аватар

Градска ,  страшна къщурка си имате с мъж ти !Хареса ми много !!Поздравления не се кахъри че нямате дворче виж ква хубава тераска си имате !

Лени, да не би да се опитваШ да кажеШ неЩо с това дети на аватара 

Спя,спя,Миле...
хетох те току сто в седмичната-ми как да не спиш в такова време.
При нас пак цял ден пече слънце,е това на нищо не прилича,к'ъв е тоя Ноември ненормалния?!Днес майсторите на парното щяха да идват а се скатаха гадовете.Очаква ни студен уикенд.През ноща става доста хладно!
Миленка,аз съм живяла в центъра на Торино.Да,докато си на 25 лудо влюбен с гадже и вечно наминаващи за по един дринк приятели не е зле,излизаше се често навън и в този смисъл да живееш в града беше предимство.Аз и преди съм казвала че прането ми ставаше черно като простирах на тераската там и всеки ден забърсвах черна прах в жилището.Ама на 24-5години не те вълнуват тези неща.След това узряваш и разбираш че е по-добре децата ти да не дишат газовете на колите минаващи под терасата ти(нашата торинска улица беше яко трафицирана),че искаш градинка,където да ги пуснеш да лудуват,домашни любимци,свестен гараж под носа ти.И най вече стаи и пространство в което да не са нашибани 1000 неща.Шезлонг и слънце през уикенда,където можеш да завъдиш прасковен тен преди морето и защо не някое басейнче.
Аз в началото доста се опъвах и не исках да се местим от Торино,но сега разбрах че е било за добро.Когато искам да се разхождам ,да се отдам на шопинг или да разгледам някоя нова изложба нищо не ме спира да го направя.За мен единственият минус се състои в това че в Торино определено има много по-добри училища и интересни школи за деца,отколкото тук.

Валка и мен ако ме питат бих се изнесла да живея оЩе по_навън, в някоя готина къЩурка с голям двор,много дървета и зеленина,овоЩна градинка,ку4е,котка,4е даже ако ме бие здраво парата и кон бих си взела. Джулия е луда на тема коне. До града бих си ходила както и сега на работа с колата,харесва ми да Шофирам ,особено на дълги разстояния. Не ми липсва това,4е не живея в центъра,напротив.  

Миленко,ма вие не сте ли в къща?!
Лени,много ти е сладко аватарчето!Ти кажи нещо повече около него.
Ми не знам,аз столицата я изживях много тежко.Бях си свикнала в Шумен на пъпа на центъра да си живея,и ако трябваше да се ходи на по надалеко или с кола или с такси.Тези разстояния в София ми разказаха играта.Просто нямаше как,трябваше да стоя там,ты като имах работа за вършене.Но ако ме караш да се преместя от провинцията в София да живея-абсурд!!!За нищо на света.Естествено софианци са си свикнали с всичко това и биха се депресирали ако ги телепортират в някой малък град като Шумен.На мен от големите градове за живне ми харесват Пловдив и Варна.Едновременно са големи и в същото време някак си спокойни,като ритъм на живот.Варна е наистина чудесна !

Лени, аРе раздуй де, не се праИ 

Вале,првият път като ходихме с Фло заедно до Бг взехме една кола под наем и аз реших да се направя на отворена,та го прекарах за по напряко към магистралата през една ромска махала .Фло беше блед като платно.Освен че прашният път беше осеян с трапове и се страхуваше да не се строши колата,наолколо се разхождаха коне ,бягаха магарета,голи деца,голи хора.На мойто талианче му се беше дръпнала водицата .Не знам от къде го прекарах,но беше съвсем близо до летището .

     знам откъде си го прекарала ....    и е точно така, както го описваш ... само че имаше и прасета, които се ровеха в калта на улицата    , аз прекарах оттам мъжа ми, шефа му и гаджето му ... никога няма да им забравя физиономиите     

Ужас,ужас.Спомням си че опули едни ЕЕЙЙЙЙ такива очи и вика,"крий портмонета камери фотоапарати и залегни"(чувал че крадат светли жени също) ...аз сериозно се бях притеснила за него щото точно тогава минавахме този период с неговата ансия и си викам,моя човек тоя път напълни гащите !
Ама се държа де.След това почти веднага излезли от ужаса влизаме в един тунел,в който нещо гореше и кълба дим...ни напред ни назад.Докато стигнем до Шумен беше олекнал с поне два кг .

Твърдо ние',поне за сега  
Живеем в малка кооперация и имаме долу заграден двор ама пусто нали не си е наШе. Живот и здраве един ден се надявам да се преместим в къЩе  
И аз знам за коя циганска махала става дума ,там до летиЩето.Голям фар уест е  

Аз пък съм си въобразила че живeeте в къща извън Мелано,близо до твоето свеки...люда раб'та!