През двете ми бременности най прекрасните моменти бяха -дечицата ми които се родиха живи и здрави.
А за неприятни моменти не искам да си припомням.
А за неприятни моменти не искам да си припомням.
- Публикувана: 3 ноем. 2006, 00:06 ч.
- Последно мнение: 6 ноем. 2006, 02:54 ч.
Най-прекрасният и наи-ужасният момент от моята бременност!
Най- прекрасните моменти бяха самата новина, че съм бременна, първият ултразвук и малката снимчица, която ми дадоха, първото ритниче, което усетих, и най-вече появата на моята принцеса 
Най-ужасният миг изживях, когато във втория месец участвах в ПТП, но слава богу мина без последици
Най-ужасният миг изживях, когато във втория месец участвах в ПТП, но слава богу мина без последици
Не е задължително да ти се гади и да повръщаш през бременността 
-аз нямах нито един такъв пристъп 
-пожелавам и на теб леко и безпроблемно бременеене 
Прекрасните моменти са много-първия ехограф,когато виждаш как му тупка сърчицето,после как лека-полека се оформя човечето,първите движения-в началото по-леки и пърхащи,накрая-по -осезаеми и видими
....още не съм родила,за да кажа какво е и преживяването,но скоро ще споделя 
Нямам ужасен момент по време на бременността
-аз нямах нито един такъв пристъп -пожелавам и на теб леко и безпроблемно бременеене Прекрасните моменти са много-първия ехограф,когато виждаш как му тупка сърчицето,после как лека-полека се оформя човечето,първите движения-в началото по-леки и пърхащи,накрая-по -осезаеми и видими
....още не съм родила,за да кажа какво е и преживяването,но скоро ще споделя Нямам ужасен момент по време на бременността
Мисти, ако мен ме изплашат така, че ще родя 1.5 кг. при нормална бременност - сигурно ще откача.Слава Богу, че всичко е било ок.
Наистина беше грубо от нейна страна, трябваше дългогодишната й практика да я е научила, че големината на корема не е определяща, или пък поне на по-тактично отношение към пациентите.
Сетих се, че и аз припаднах в една пицария. Сви ме апандисита, ама нали съм герой - мълча и и не казвам на мъж ми и от силната болка изгубих съзнание.
Насила ме замъкнаха в спешното, мислех че ще оперират и не исках никой да ми бърка в корема при бебето. Всичко мина, не ме срязаха, но ограничих доста люспести храни.Желая ти лека бременност и нищо от прочетеното тук от "най-неприятният момент" да не ти се случва!
Несъмнено вестта, че съм бременна:) Това е някаква такава радост, която те задушава
Да не говорим за първия ултразвук...когато видиш сърцето му да тупка...
Първото помръдване...въобще не мога да сравня по радост тези моменти...
Най-неприятното и за мен беше гаденето и повръщането всяка вечер, които слава Богу, отшумяха...Лека бременност желая!
Да не говорим за първия ултразвук...когато видиш сърцето му да тупка...
Първото помръдване...въобще не мога да сравня по радост тези моменти...
Най-неприятното и за мен беше гаденето и повръщането всяка вечер, които слава Богу, отшумяха...Лека бременност желая!
Мисти, ако мен ме изплашат така, че ще родя 1.5 кг. при нормална бременност - сигурно ще откача.Слава Богу, че всичко е било ок.
Наистина беше грубо от нейна страна, трябваше дългогодишната й практика да я е научила, че големината на корема не е определяща, или пък поне на по-тактично отношение към пациентите.
Сетих се, че и аз припаднах в една пицария. Сви ме апандисита, ама нали съм герой - мълча и и не казвам на мъж ми и от силната болка изгубих съзнание.
Насила ме замъкнаха в спешното, мислех че ще оперират и не исках никой да ми бърка в корема при бебето. Всичко мина, не ме срязаха, но ограничих доста люспести храни.Желая ти лека бременност и нищо от прочетеното тук от "най-неприятният момент" да не ти се случва!
При мен не се стигна до припадък, но в метрото ми прилоша, пречерня ми и трябваше да седна. Голяма паника...оказа се, че е нормално да ти се случи по време на бременност в затворени и задушни пространства.
Прекрасните са много- положителния тест, първото запознаване с него тоест на видеозона, първото виждане на тупкащото сърчице, първото усещане че е вътре в мен, когато ми казаха пола на бебчо и много, много други, но най-прекрасния естествено беше когато го прегърнах и разбрах че сега вече живота ми е осмислен!
Ужасен, не знам дали може да се нарече така- болките в краката, в кръста, подуването на ръце и крака, подготвителните контракции още от 6-ти месец, тежкотоварността ми, но чакането след термина беше най-мъчително!
Леко раждане ти желая!
Ужасен, не знам дали може да се нарече така- болките в краката, в кръста, подуването на ръце и крака, подготвителните контракции още от 6-ти месец, тежкотоварността ми, но чакането след термина беше най-мъчително!
Леко раждане ти желая!
Най-лош момент съм нямалаза моя радост. Изключвам обичайните неразположения.
Прекрасните мигове за мен са много: двете положителни чертички и при двете бременности , особено при втората - очаквах я по-дълго времеДруги радостни мигове са движенията на бебчо . Най-радостния от всички е появата на бял свят на сина ми , когато видях ,че е жив и здрав 
Прекрасните мигове за мен са много: двете положителни чертички и при двете бременности , особено при втората - очаквах я по-дълго време
Други радостни мигове са движенията на бебчо . Най-радостния от всички е появата на бял свят на сина ми , когато видях ,че е жив и здрав 
нямах ужасен момент, въпреки че лежах в болница за задържане в 8-я месец (имах вътрешно усещане, че всичко ще бъде наред).
за най-щастлив не мога да кажа,че бе раждането, защото тогава все още не осъзнавах какво става, както и през целите 9 месеца не можех да повярвам, че ще имам бебче. чак когато се прибрахме в къщи тримата осъзнах какво се е случило с мен и сега всеки път благодаря на Бог, защото съм истински щастлива.
за най-щастлив не мога да кажа,че бе раждането, защото тогава все още не осъзнавах какво става, както и през целите 9 месеца не можех да повярвам, че ще имам бебче. чак когато се прибрахме в къщи тримата осъзнах какво се е случило с мен и сега всеки път благодаря на Бог, защото съм истински щастлива.
Препоръчани теми