Публикувана: 3 ноем. 2006, 09:14 ч.
Последно мнение: 6 ноем. 2006, 09:07 ч.

Разделени-заедно,или отглеждане на бебе с "приходящ" татко. Действа ли???

1 589
18
1

3 ноем. 2006, 09:14 ч.

Мнения: X

С приятеля ми не живеем заедно, не сме се женили и развеждали, очакваме дете. Искаме да поемем равностойни /доколкото е възможно/ грижи и отговорност за детето, но като продължим да живеем разделени. Никой от нас не е обвързан с друг, отношенията ни са отлични, живеем в един и същи град.
Моля за мнението на тези от Вас, на които се е случило да отглеждат детето си, живеейки с него ОТДЕЛНО от бащата, но с негово АКТИВНО участие. Има ли въобще такъв вариант?!

# 1 3 ноем. 2006, 09:37 ч.

Мнения: 3 456

Ами доста сложно ми звучи... newsm78

. А защо не искате да живеете заедно- като не искате да се жените- добре, но какво значи всеки да участва равностойно, след като е съвсем ясно, че няма да е равностойно. Когато бебето плаче нощем Misc Baby Bottle

- единият ще спи някаъде в същия град, а другия ще го утешава...
Извинявай , ако прозвучах с кофти тон- просто съм си такава - директна. Много родители отглеждат децата си разделени, но това не значи че учавсвтат равностойно

Последна редакция: пт, 03 ное 2006, 10:14 от lorka barborka

# 2 3 ноем. 2006, 09:53 ч.

Мнения: 4 621

За мен това не е нормално:thinking:
След като отношенията ви са перфектни и очаквате бебе, за което и двамата имате желание да се грижите, най естественото нещо е да живеете заедно.
Така както го описваш ти с детето, таткото отделно, нещо не ми се вързва newsm78

# 3 3 ноем. 2006, 09:56 ч.

София
Мнения: 1 230

Цитат на: lorka barborka в пт, 03 ное 2006, 09:37

Ами доста сложно ми звучи... newsm78

Правилно, в никакъв случай не е разностойно. Помислте да живеете заедно.

# 4 3 ноем. 2006, 10:02 ч.

Мнения: 3 069

При всички положение няма да е равностойно.Предполагам, че трябва да преосмислите връзката си или по-точно дали ако продължавате да живеете отделно детето няма да свикне повече с теб.Той ще бъде приходящия....

# 5 3 ноем. 2006, 10:03 ч.

Мнения: 1 986

Трудно,да не кажа,че е невъзможно да бъдат равностойни грижите по бебето,когато двамата родители не живеят заедно Thinking

А защо не можете да заживеете заедно Thinking

# 6 3 ноем. 2006, 10:03 ч.

Мнения: 592

Цитат на: Simona в пт, 03 ное 2006, 09:53

За мен това не е нормално.
След като отношенията ви са перфектни и очаквате бебе, за което и двамата имате желание да се грижите, най естественото нещо е да живеете заедно.
Така както го описваш ти с детето, таткото отделно, нещо не ми се вързва newsm78

И аз мисля,че не е много добра идеята с " приходящ " татко

# 7 3 ноем. 2006, 10:30 ч.

Мнения: 29

Цитат на: buba_dokeva в пт, 03 ное 2006, 10:03

Цитат на: Simona в пт, 03 ное 2006, 09:53

И аз мисля,че не е много добра идеята с " приходящ " татко

# 8 3 ноем. 2006, 13:22 ч.

Мнения: 3 456

Witchie, а има ли кой да ти помага с бебето, освен приятеля ти?

# 9 3 ноем. 2006, 13:36 ч.

Мнения: 456

Така както го описваш за мен лично е невъзможно! Или има друга причина, за да не изкате да живеете заедно с бебето или............. newsm78

. Абе незнам, ама е глупаво. Таткото ще изпусне най-красивите мигове с бебчо, който са неповторими. Ти няма да има с кой да споделиш най-голямата радост в живота. Все пак ти решаваш. Поздрави!

# 10 3 ноем. 2006, 13:40 ч.

Мнения: 1 212

Хм, доста не традиционно наистина.... newsm78

Знам ли...всъщност : разни хора разни идеали. Hug

Бих ти казала следното:
светът около мен е пълен с майки, които са семейни, живеят си с таткото, но в никакъв случай по отношение на гледането на самото дете не може да се каже че полагат равностойни грижи....с други думи дечко си го гледа мама Wink

Аз също не храня илюзии че нашият татко ще става по нощите да успокоява дете или ще сменя памперси, НО....
Нека просто да има разделение на функциите!!
Заставам твърдо зад тази позиция, която е много стара.....ако таткото може да носи парички и да се грижи за препитанието, защо не грижите за дома и детето да останат на майката ?
За мен важното е ти да се чувстваш добре от тази ситуация и да си съвсем сигурна че бягането от статуквото няма да ти тежи, ако тръгнеш в един момент да се сравняваш с тези около теб... yes

Успех !

# 11 3 ноем. 2006, 13:45 ч.

Мнения: X

Отговарям на всички и благодаря за искрените отзиви:
-Съзнавам,че така прочетена, ситуацията около мен звъчи малко глупашки /какъв и е проблемът на тази/, но то е защото не искам да плюя таткото. С него имаме връзка от 5 години, а бебето се появи случайно в нейния край-или в един от тесните и завои Wink

Решихме- ДВАМАТА- да имаме това бебе, и ДВАМАТА да понесем отговорност. Познавам го достатъчно добре, за да знам от опит, че на него не винаги може да се разчита и че горните намерения в един момент може да останах хубави думи.
Той е добър компаньон- за купони, шопинг, плаж и барове, добър любовник, понякога добър слушател и приятел. В същото време е завършен егоист, себичен, мързелив и на моменти безхаберен. Отгледан е със съзнанието, че самото му присъствие е дар и украса за света и че всички са му длъжни, само поради факта на уникалното му съществуване. Човек, за когото да се грижат, без да е необходимо той да полага усилия към околните в замяна...
-За бебето има кой да помага: майка ми живее в моето жилище и не работи; баща ми е в чужбина, но и той поне в някакви финансови граници; после евентуално родителите на таткото- живи и здрави са и те.
-Под "равностойни" имах предвид, че детето ще живее при мен, но намерението на бащата е да го взима в почивните дни, да го извежда, да помага с пари и нощем да тича с мен по доктори /недай Боже!/
Питането ми беше- има ли някоя от Вас опит с "приходящ" татко и как се получават нещата в суровия живот?

# 12 3 ноем. 2006, 14:02 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 20 410

Ще кажа, че има ли желание - има и начини.
След като прочетох втория ти постинг нещата се поизясниха. Бащата МОЖЕ да взема дейно участие в живота и грижите за бебето. Едва ли ще е напълно равностойно, но тези неща не се мерят на кантар. Ако не всичко остане на думи, то е хубаво да можеш да разчиташ на неговата помощ ПОНЕ в критични ситуации, а защо не и в ежедневието - финансовата част също не е за пренебрегване. Ако той се чувства емоциаонално ангажиран с бебето и действителността не го уплаши Mr. Green

- би било чудесно да ти помага. Пожелават ти успех и дано не забрави за добрите намерения Peace

# 13 3 ноем. 2006, 14:31 ч.

Мнения: 1 104

Много ще е трудно да си поделите грижите за бебето с таткото. То като живеете заедно, не винаги е възможно са си разделите грижите. Пожелавам ти успех, но помислете с татито какво може да се направи.

# 14 6 ноем. 2006, 01:39 ч.

Мнения: 8 917

За мен това е "ненормален" вариант за "нормално" семейство....егоист, компаньон и незнам какво си е бил и ще бъде до раждането на детето, след това трябва да е предимно баща- с всички грижи, отговорности и присъствие....дано не звуча агресивно, защото съм далеч от този "назидателен" тон, но не забравяй, че както го научиш , така ще продължи....да не съжаляваш някой ден Peace

С най-добри чувства Hug

Препоръчани теми

Нормален размер за издръжка

Консултации с адвокат

Издръжка със задна дата

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Причина:

Причина: