Маршируваме и пеем песничка нещо като: Хопа-троп, троп-троп...леви-десни и т.н. Но, през половината път пак ми е в ръцете.
- Публикувана: 3 ноем. 2006, 09:34 ч.
- Последно мнение: 6 ноем. 2006, 19:00 ч.
Хитринки, за да го накарам да ходи?
ами почвам с това, че вече е голям... следва историята дето мама я боли коремчето... отиваме да видим има ли зад онази там ограда куче( коте) .... бягаме , като той има право да каже Стоп машина!!! и като спрем, задължително трябва да подскочим... крайна мярка е - ей там в онзи магазин ще влезем за бонбон, вафла, пуканки, сок или там каквото се сетя... няма просто ходене от една точка до друга 
Проблема с носенето при нас го реших кардинално. Обяснила съм и, че ми тежи и ме болят ръцете, краката, пък и на всичкото отгоре нося торба с играчки, така че тя е голяма вече и трябва да ходи. Другият вариант е да се вози в количката, а тя я ненавижда, така че ходи 
. Случвало се е понякога, когато наистина сме избродили прекалено дълъг маршрут и тя е видимо уморена, да я взема на ръце, но с уговорката ей до онова дърво, или до следващият светофар примерно и я оставям и тя се съгласява без недоволство.
Проблема беше голямото туткане да огледа всеки боклук и всяко паве по пътя. Но и него решихме за сега. От скоро и стана голям меракът да и обяснявам какво пише по табелите и да и казвам номерата на къщи, блокове и улици. Та така се придвижваме по-бързо напред. Като се заблея някъде и казвам, хайде бързо да видим какво пише ей на онази табела, или кой номер е следващата къща и тя тича. Да не ти обяснявам, че от центъра на града, до нас знам на изуст всички номера на къщи и табели, нооооо такъв е живота 
.
. Случвало се е понякога, когато наистина сме избродили прекалено дълъг маршрут и тя е видимо уморена, да я взема на ръце, но с уговорката ей до онова дърво, или до следващият светофар примерно и я оставям и тя се съгласява без недоволство.Проблема беше голямото туткане да огледа всеки боклук и всяко паве по пътя. Но и него решихме за сега. От скоро и стана голям меракът да и обяснявам какво пише по табелите и да и казвам номерата на къщи, блокове и улици. Та така се придвижваме по-бързо напред. Като се заблея някъде и казвам, хайде бързо да видим какво пише ей на онази табела, или кой номер е следващата къща и тя тича
. Да не ти обяснявам, че от центъра на града, до нас знам на изуст всички номера на къщи и табели, нооооо такъв е живота .Ехо Зори,къщата на музея с цветята,кой номер е?
И при нас ходенето е проблем,то е едно вла4ене и реване между краката ми и само повтаря-миме/вземиме/.Обяснавах,4е отиваме при батко му,при баба му,при незнам си кой,но не помага.Говорех му да отидем да видим хей там какво има,но не.Карах го да се гоним,а той като увисне на краката ми,майко мила
Ве4е незнам 
Ехо Зори,къщата на музея с цветята,кой номер е?
Тайна. Иди и виж
. 