Публикувана: 3 ноем. 2006, 09:45 ч.
Последно мнение: 23 ноем. 2006, 10:33 ч.

Сина ми не ме обича

16 392
164
1

1
...
7
8
9
...
11
Всички

# 105 5 ноем. 2006, 12:04 ч.

София
Мнения: 6 374

Цитат на: vivita в нд, 05 ное 2006, 10:11

не сме я оспамили, именно защото историята на жената е показателна за способността на детето и да мисли, да се плаши от грубото иповедение и да предпочита бабите, защото се държат по-мило. т.е избира според собсвените си чувства.

аз пак за котката... нашата котка бяга от чичо ми, защото той не я обича (а може би я е подритвал тайно), но обожава да се гуши в баба ми, която я храни и обгрижва.
личност ли е котката ми?

# 106 5 ноем. 2006, 12:21 ч.

Мнения: 2 292

Цитат на: jam в нд, 05 ное 2006, 12:04

Цитат на: vivita в нд, 05 ное 2006, 10:11

понеже доста спориш , моля те каби ми какво разбираш ти под понятието личност, за да мога да ти отговоря Hug

а моето мнение за животните е , че са много умни Wink

по техен начин. сега ако искаш скачай до небето.
Калина, не говоря, че децата трябва да се разлигавят, просто родителите трябва да ги опизнаят и да подхождат по определен начин, подходящ за тяхната детска личност към тях, за да има ефект възпитанието. А не да възприемаш само себе си като напълно завършена и безгрешна личност, която грешки не прави и няма какво да учи повече и да се налагаш безкомпромисно само в собствен дух.
Именно това казвам, което си написала, че майката и детето са 2 ма души и трябва да се учат да общуват помежду си, като се учи не само детето, но и майката.
Аз смятам, че през 1 та година общуване със Саши научих страшно много , както и той. Hug

# 107 5 ноем. 2006, 12:37 ч.

Мнения: 5 877

здравей,
искам само да предупредя, че разтърсването е изключително опасно за малки бебета.
Преди осем години в Англия имаше голям скандал с бавачка, която беше разтърсила така бебе и то беше починало. Оказа се, че това може да доведе до мозъчно сътресение и до смърт.

Никога, никога не разтърсвай повече детето. Просто може да бъде фатално.

# 108 5 ноем. 2006, 12:52 ч.

София
Мнения: 444

Не ща да се меся в споровете на 6 страници, но да се съглася с Анда за разтърсването- може да бъде много по-опасно от шамар, дори да не доведе до смърт, има опасност от отлепване на ретината, напукване на вратните прешлени, нервни и мозъчни наранявания и прочие.

И Венета, бих те посъветвала да отидеш на психолог възможно най-скоро и да си отговориш какви са целите ти и как синът ти се включва в тях. Проблемът ти в случая, според мен идва от това, че вероятно и детето ти не се чувства обичано от теб. А това за него е много по-болезнено и плашещо от всякакво раздрусване и шамари. И ме изненадва в първия ти пост освен всичко друго, че все още въпреки всичко смяташ, че си била права, защото трябвало да го възпиташ добре..., на един-два-три месеца, на една годинка! Иди на психолог, сериозно!

P.S. Подчертаното написах, преди да прочета последния ти пост. Поздравления за решението ти, но наистина си мисля, че трябва да потърсиш професионална подкрепа, защото не става въпрос за промяна на поведението ти, а за промяна на начина, по който виждаш и чувстваш нещата и по който гледаш на себе си. Мен лично малко ме тревожи изречението ти "такава съм си, на 30 ми е късно да се променям." Защото в него пак чета оправдание за поведението ти сега и в бъдеще. И на 30 не е късно за такава промяна, не е късно и на 60.

Последна редакция: нд, 05 ное 2006, 13:15 от pisho

# 109 5 ноем. 2006, 14:21 ч.

София
Мнения: 18 679

Не мога да повярвам, че интелигентни хора, които уважавам, смятат децата си не за личности, а за..какво..предмети newsm78

Разочаровах се Confused

Но това си е мой проблем.

Призовавам само към едно - обичайте децата си Hug

Както се обича най-скъпата личност или като любимия часовник, все тая, важното е да ги обичате Heart Eyes

И се извинявам на Венета, че доста изместихме темата й Embarassed

# 110 5 ноем. 2006, 14:50 ч.

Мнения: 14

Не искам да те осъждам ,ти и без това се чувстваш достатъчно виновна,но отношението ти е много вредно за детето ти!Разбери ,че със сигурност те обича,но ти го плашиш и объркваш.Децата цял живот изпитват необходимост от одобрението на своите родители,от безрезервната им любов и подкрепа,за всяко дете това е необходимо като въздуха едва ли не.Без значение колко едно дете е пораснало родителското мнение е винаги важно .Стегни се,овладей си нервите и покажи на детето си ,че в твое лице то има най-добрата опора!Колкото е важно да го храниш и обличаш правилно още по-важно е да го направиш самоуверен и спокоен човек!Ти го обичаш само трябва детенцето ти да разбере че наистина това е така.

# 111 5 ноем. 2006, 15:44 ч.

Мнения: 255

Цитат

Вивита, мога да говоря за себе си. Вероятно някой друг ще успее да върви по тънката линия и да приема детето си за по-умно, но аз няма да мога. Затова съм в другата крайност, ще му призная умността, когато я покаже. Мотивите ми за това поведение са множество майки, които разправят на незрелите си деца колко са умни, защото боравят по-добре с дистанционното от тях. По-нататък същите тези млади умове и пълни лигльовци се изтъпанчват и се държат с родителите си пренебрежително и открито им казват, че са глупави. А са вчерашни л*йненца, които са самоуверени без покритие. Това са крайности, но за себе си знам, че мога лесно да изпадна в такава, затова съм в другия край.
За провокирането си права, но се случва, това е. Затова хората се учат на общуване и се приучават да не провокират близките си. Все пак родителят е натоварен с повече грижи и проблеми и невинаги е усмихната мила майчица или добрият татко от картинките. То, същото е и с бабите, но се случва по-рядко, защото, по принцип, се виждат по-рядко. Нека не се бърка свободата със слободията.

Какво искаш да кажеш, не разбрах?!?Но сигурно си права...

По темата : и аз съм имала подобни изживявания ,докато свикна с ролята си на майка, но само
в началото! Мисля, че нямаш необходимата нагласа да си гледаш детето, а може би си и малко
разглезена, защото детето ти е сравнително кротко ,както пишеш, и имаш на кого да разчиташ., да го оставяш. Не ми се сърди, но ако си в моята ситуация, където изцяло сами си гледаме детето с мъжа ми при положение , че то е много палаво и буйно( да е жив и здрав) и постояно врещи и хленчи , незнам какво би правила. Пиша ти всичко това с ясното съзнание ,че нямам право да те съдя, но дано осъзнаеш колко много имаш и да го цениш .
Успех! Grinning

И целувки на малкото ,прекрасно човече Heart Eyes

# 112 5 ноем. 2006, 16:02 ч.

Мнения: 2 863

Цитат на: belinda в нд, 05 ное 2006, 14:21

Разочаровах се Confused

Но това си е мой проблем.

Призовавам само към едно - обичайте децата си Hug

Както се обича най-скъпата личност или като любимия часовник, все тая, важното е да ги обичате Heart Eyes

И се извинявам на Венета, че доста изместихме темата й Embarassed

Белинда,съжалявам ако спора е оставил в някого горчив привкус..... аз лично дори не си спомням откъде темата се измести. Отговорих по същество и доколкото познанията ми позволяват,тъй като в чисто теоретичен план личността на детето се оформя в по късен етап. Да се твърди, че няколко месечно бебе прави съзнателни избори или реагира от позицията на личност е доста пресилено.
Не е ли крайната цел на едно родителство да помогне на детето да стане личност и ако не е- тогава какъв е смисъла изобщо? Поне за мен това винаги е била посоката.
Лично аз се включих в спора именно понеже темата е много подходяща за подобен размисъл и поста на авторката предразполага много в подобна посока. И ако погледнеш въпроса ми изчистен от всякъв спор, ще видиш че отговарям на авторката точно по същество. Това как се отнасяш с детето си днес, в голяма степен е неговото "утре" като личност.
Смея да твърдя, че това означава метафората "отнасяйте се с децата си като към личности" . Именно защото днес не са, но утре ще бъдат и нашето поведение към тях ще оформи афективната страна на техните личности.
Ако звуча неразбрано, моля да бъда извинена.

# 113 5 ноем. 2006, 16:06 ч.

густо майна Филибето
Мнения: 8 544

Децата са отражение на нашето поведение. Децата трябва да бъдат обичани безусловно, а не защото са умни, послушни или красиви. Понякога поведението им отразява и състоянието на семейната връзка.

# 114 5 ноем. 2006, 16:52 ч.

Мнения: 7 447

Цитат на: Karen в пт, 03 ное 2006, 11:14

Още нещо - ако толкова те натоварват и изнервят грижите за детето - по-добре го пусни на ясла. Ще изкарвате много по-малко време заедно, но пък може да бъде пълноценно и за двама ви!

Освен това ще можеш да си "избиеш" нервите върху персонала в яслата. Mr. Green

Не само,че не одобрявам действията ти,но ги намирам за ужасни.В твоя случай оправдание не търси.
Защо очакваш детето да те обича и цени когато ТИ не правиш същото спрямо него.Ако продължаваш в този дух като стане по-голям "само" ще те раздрусва и "хвърля" както ти казваш без да се стига до бой и ще те питам как е.Агресията на родителите определя и тази на детето.Агресивното поведение поражда същото отношение.Така,че вместо да седиш и плачеш да се стегнеш и да промениш поведението си.Да не мислиш,че на нас ни е по-лесно? Mr. Green

# 115 5 ноем. 2006, 17:28 ч.

Мнения: 6 167

Ейй ако може ще я застреляте тая майка!Жената споделя проблема си,
не се подлага да я режете на салата.Страшни майки сте, браво.
Агресията не винаги се поема от родителите.
Така че бих била внимателна с червените удебелени изявления. Stop

Предполагам, че извода агресивен родител- агресивно дете е много удобен,
но не мисля, че е общовалиден.

Пример е съпруга ми, чийто баща определено е бил доста агресивна персона,
по-скоро е била сурова. Не е имало насилие, но понякога
самата атмосфера, която създава един студен и агресивен човек
е достатъчна. Мъжа ми е като персийски котарак.
Нежен, гальовен и безкрайно добър.
Лишен е от всякаква агресивност и нервност. От дете.
И той и брат му заекват леко, обаче.

# 116 5 ноем. 2006, 19:21 ч.

София
Мнения: 6 374

Цитат на: Jaly в нд, 05 ное 2006, 16:02

Цитат на: belinda в нд, 05 ное 2006, 14:21

в чисто теоретичен план личността на детето се оформя в по късен етап. Да се твърди, че няколко месечно бебе прави съзнателни избори или реагира от позицията на личност е доста пресилено.

точно това е... спорехме за наличие на изградена личност у бебе на месец-два, а не на дете - има огромна разлика. личността се оформя по-късно и много продължително. никой не мисли детето си за предмет, това няма нищо общо със спора.

# 117 5 ноем. 2006, 22:21 ч.

София
Мнения: 2 162

Съгласна съм с тези, които твърдят, че личността се оформя към 3-та година- до тогава детето се идентифицира с майката;това го пише във всеки учебник по психология. Личността е много по- сложна и комплексна от темперамента и характера. Да, всички бебета са различни, но това няма нищо общо с личността им. Също така това, че психологическото състояние се отразява на бебетата не е заради това, че те са личности. Съжалявам, че в момента нямам възможност, но утре ще измъкна книгите на мъжо и ще цитирам дефиниция за понятието "личност".
Вивита и Белинда, това, че съзнаваш, че детето ти все още не е личност не означава, че не го уважаваш или пък че не го смяташ за умно. Бебето и малкото дете не са личности, както не еднократно ви обясниха Джейли и Джем- и това си е научно доказан факт, а то не пречи ти да си го смяташ за такова и да се държиш с него като с личност. Peace

Но аз бих казала да не се държим с децата ни все едно ни принадлежат и да не забравяме, че те са ни дадени на заем- докато ги отгледаме и направим личности. Peace

По темата: моето дете също "обича" повече бабите- няма как, нали разрешават всичко и винаги имат време за него. Но мен пък уважава повече- на мама думата е закон поне засега Mr. Green

# 118 5 ноем. 2006, 23:11 ч.

Мнения: 5 877

вие водите някакви сложни теософски спорове като "колко дяволи могат да се съберат на върха на една карфица".
Какво значи "личност"? Бебето си има отделно съзнание, майка му е неговият свят, неговата екосистема, неговата микросреда, но не е идентична с него. Свързана, но не идентична. Както е и в утробата - майката е къщата и небето над нея, ако тя плаче или е бясна, вътре настава ураган. ПРи хората този тип връзка продължава и след раждането, защото бебетата ни се раждат толкова безпомощни и зависими; малките сърнички стават и заминават, но бебетата ни са още като ембриони, излезли извън майка си - не могат дори да се обърнат от гръб на корем. Ако тя изпадне в ярост, за бебето това е катаклизъм. Ако тя обикновено е спокойна, неговият свят е мирен и приятен за живеене. Това е; а да се спори над съдържанието на думата "личност" не е много плодотворно; защо, само ако цитира Киркегор ли ще го уважаваме?

# 119 6 ноем. 2006, 11:06 ч.

София
Мнения: 2 162

Естествено е за теб бебето да е отделно създание от майката, но за бебето то и майката/или човека, който го гледа са едно и също нещо. Затова малките бебета много обичат играта на криеница "Дзак, бебе"- интересно им е как изведнъж изчезва примерно едното краче. Laughing

Ама не ме питай как учените са го разбрали, защото много дълго ще стане. Peace

Препоръчани теми

"Чудото наречено СВЕКЪРВА"

Инфо за стволовите клетки при раждане

Веднъж да дойда на власт...

как посрещаме гости

Причина:

Причина: