Не всяка жена става лесно майка, не искам да обидя никого, но на едни им трябва съвсем малко усилие да привикнат като родят, на други огромно и много дълго време, а трети все едно цял живот са гледали деца..... затова хората сме различни.
- Публикувана: 3 ноем. 2006, 09:45 ч.
- Последно мнение: 23 ноем. 2006, 10:33 ч.
Сина ми не ме обича
вие водите някакви сложни теософски спорове като "колко дяволи могат да се съберат на върха на една карфица".
Какво значи "личност"? Бебето си има отделно съзнание, майка му е неговият свят, неговата екосистема, неговата микросреда, но не е идентична с него. Свързана, но не идентична. Както е и в утробата - майката е къщата и небето над нея, ако тя плаче или е бясна, вътре настава ураган. ПРи хората този тип връзка продължава и след раждането, защото бебетата ни се раждат толкова безпомощни и зависими; малките сърнички стават и заминават, но бебетата ни са още като ембриони, излезли извън майка си - не могат дори да се обърнат от гръб на корем. Ако тя изпадне в ярост, за бебето това е катаклизъм. Ако тя обикновено е спокойна, неговият свят е мирен и приятен за живеене. Това е; а да се спори над съдържанието на думата "личност" не е много плодотворно; защо, само ако цитира Киркегор ли ще го уважаваме?
Какво значи "личност"? Бебето си има отделно съзнание, майка му е неговият свят, неговата екосистема, неговата микросреда, но не е идентична с него. Свързана, но не идентична. Както е и в утробата - майката е къщата и небето над нея, ако тя плаче или е бясна, вътре настава ураган. ПРи хората този тип връзка продължава и след раждането, защото бебетата ни се раждат толкова безпомощни и зависими; малките сърнички стават и заминават, но бебетата ни са още като ембриони, излезли извън майка си - не могат дори да се обърнат от гръб на корем. Ако тя изпадне в ярост, за бебето това е катаклизъм. Ако тя обикновено е спокойна, неговият свят е мирен и приятен за живеене. Това е; а да се спори над съдържанието на думата "личност" не е много плодотворно; защо, само ако цитира Киркегор ли ще го уважаваме?
Анда, много си ми симпатична , ама не мога да се съглася с теб.
Първо, понеже много избирателно четете- много пъти подчертахме, че говорим за бебе, не за дете. А на бебето именно съзнанието изобщо не му е отделно, то до едно дълго време се съотнася с майката и си мисли, ч е са едно и също нещо.
Второ: според теб нещо различно ли съм казала тук: Това как се отнасяш с детето си днес, в голяма степен е неговото "утре" като личност. Смея да твърдя, че това означава метафората "отнасяйте се с децата си като към личности" .
Именно защото днес не са, но утре ще бъдат и нашето поведение към тях ще оформи афективната страна на техните личности.
А колкото до авторката - сигурна съм , че нашия спор няма да й навреди, но би могъл да й помогне да се опита повече да познава и да знае за детската природа.. разбира се, ако още следи темата.
Цитат на: Jaly
Анда, много си ми симпатична , ама не мога да се съглася с теб.
Спорът е малко теософски
под "отделно съзнание" имам предвид, че бебето все пак вижда през своите очи, усеща мокрото със своето дупе, има изобщо своя сетивност. Може да плаче, въпреки че майката до този момент е била весела... или да е спокойно, макар че тя доста се притеснява къде си е загубила ключовете, да речем Затова казвам, че е отделно съзнание. Иначе и аз съм имала чувството, че с бебето продължаваме да бъдем едно цяло, като Платоновите "топчести хора" преди разделянето на половинки
Според мен бебето още НЕ е личност, НО затова пък Е индивидуалност, със свой уникален темперамент и начин на реагиране! Индивидуалността - това е различието, оригиналността... всички бебета са уникални... но личности още не са, защото личността това е вече един вид социален продукт, ако щете маската на индивида в социума...
Личност или не - няма значение обаче, що се отнася до нуждата от ласка, обич, нежност, майчина прегръдка и целувка!
Човек се ражда с тези потребности! Това е научно доказано!
А относно темата - мисля, че авторката сама усеща какъв е проблемът и че той далеч не е еднопосочен - от нейното дете към нея... хубавото е, че пътуването между майката и детето едва е започнало в нейния случай и стига да иска и да направи необходимото, това пътуване ще е осеяно с повече усмивки и светлина! Всичко добро от мен! Нека има много обич!!!
Личност или не - няма значение обаче, що се отнася до нуждата от ласка, обич, нежност, майчина прегръдка и целувка!
Човек се ражда с тези потребности! Това е научно доказано!А относно темата - мисля, че авторката сама усеща какъв е проблемът и че той далеч не е еднопосочен - от нейното дете към нея... хубавото е, че пътуването между майката и детето едва е започнало в нейния случай и стига да иска и да направи необходимото, това пътуване ще е осеяно с повече усмивки и светлина! Всичко добро от мен! Нека има много обич!!!
Много ценни съвети са дадени в темата, аз бих добавила само едно стихотворение, което много ми харесва.
"Ако трябваше да отглеждам отново детето си,
първо щях да си изградя самочувствие,
а след това - дом.
Щях повече да рисувам с пръсти,
по-малко - да посочвам с пръст.
Щях повече да общувам,
а по-малко - да критикувам.
Щях да гледам часовника си по-малко.
Щях да искам по-малко да знам
и повече да обичам.
Щях повече да ходя на екскурзии
и да пускам повече хвърчила.
Щях да спра да играя на сериозна-
щях да започна да играя сериозно.
Щях повече да тичам по поляни
и да гледам повече звезди.
Щях повече да прегръщам
и по-малко да дърпам уши.
Щях по-често да виждам
дъба в малкия жълъд.
Щях по-рядко да съм твърда
и по-често да утвърждавам.
Щях да бъда по-голям образец
на силата на любовта."
Даян Лумънс
"Ако трябваше да отглеждам отново детето си,
първо щях да си изградя самочувствие,
а след това - дом.
Щях повече да рисувам с пръсти,
по-малко - да посочвам с пръст.
Щях повече да общувам,
а по-малко - да критикувам.
Щях да гледам часовника си по-малко.
Щях да искам по-малко да знам
и повече да обичам.
Щях повече да ходя на екскурзии
и да пускам повече хвърчила.
Щях да спра да играя на сериозна-
щях да започна да играя сериозно.
Щях повече да тичам по поляни
и да гледам повече звезди.
Щях повече да прегръщам
и по-малко да дърпам уши.
Щях по-често да виждам
дъба в малкия жълъд.
Щях по-рядко да съм твърда
и по-често да утвърждавам.
Щях да бъда по-голям образец
на силата на любовта."
Даян Лумънс
За съжаление може само да възпитаваме,но не и да моделираме децата си.Има една мисъл"че ако неме харесваш такава каквато съм,няма да ме харесваш и такава каквато искаш да бъда"-е то е същото.Принципно баба и дядо по-глезят внуците,от колкото ние,затова децата се привързват към тях.Опитай се ти самата да се промениш,а не променяй детето.Опитвай се повече да го разбираш.Бъди истинска-а не моделиер.
Не те упреквам,а просто се постарай.По често ти самата го гушкай,казвай му че го обичаш,покажи му привързаноста си към него-след време ще ти отвръща със същото"КАКВОТО ПОВИКАЛО-ТАКОВА СЕ ОБАДИЛО".
Не те упреквам,а просто се постарай.По често ти самата го гушкай,казвай му че го обичаш,покажи му привързаноста си към него-след време ще ти отвръща със същото"КАКВОТО ПОВИКАЛО-ТАКОВА СЕ ОБАДИЛО".
много ми допада и на мен !
Детето е малко, сладко, усмихнато или разплакано, но това не са характеристики на личност. . Но, не подкрепям удрянето, въпреки че 
съм го правила.
Та какво се оказа сега, детето било усмихнато или разплакано, ама то нали е дете не знае защо плаче. Или се смее.
Вместо да си правите деца си купете пеещи кукли. Така няма да се налага да им удряте шамари, защото те няма да плачат или да ви провокират.
Съжалявам за сърказма, но големи хора да пишат такива откровени глупости е срамота. Още по срамно е големи хора да удрят деца. Преди да възпитавате собствените си деца май вие имате нужда от възпитание. Наистина, ако вашите родители са ви набивали шамарки с образователна цел, то е логично и вие да проявявате такива тенденции спрямо вашите деца. А и прочетох едно ваше мнение към края на темата, където говорите с особена "любов" за "лайненцата"
А кажете ми сега, вашият мироглед как се оформи? Сигурна съм: чрез тежка дисциплина и може би шамарки 
ПС: Не обиждайте децата си. Ако не ги смятате за личности, поне ги приемете за хора и не ги удряйте.
съм го правила.Та какво се оказа сега, детето било усмихнато или разплакано, ама то нали е дете не знае защо плаче. Или се смее.
Вместо да си правите деца си купете пеещи кукли. Така няма да се налага да им удряте шамари, защото те няма да плачат или да ви провокират.
Съжалявам за сърказма, но големи хора да пишат такива откровени глупости е срамота. Още по срамно е големи хора да удрят деца. Преди да възпитавате собствените си деца май вие имате нужда от възпитание. Наистина, ако вашите родители са ви набивали шамарки с образователна цел, то е логично и вие да проявявате такива тенденции спрямо вашите деца. А и прочетох едно ваше мнение към края на темата, където говорите с особена "любов" за "лайненцата"
А кажете ми сега, вашият мироглед как се оформи? Сигурна съм: чрез тежка дисциплина и може би шамарки ПС: Не обиждайте децата си. Ако не ги смятате за личности, поне ги приемете за хора и не ги удряйте.
Маги, ако искаш вярвай, но и аз току що написах това стихотворение в "Обичате ли стихове?".
И на мен много ми харесва.
Понякога си мисля, че и моят син не ме обича, защото аз най-много му се карам и съм много взискателна. Винаги предпочита баща си пред мен, защото той му угажда повече и няма възможност да прекарва много време с него.
Обаче, когато е болен, синът ми иска аз да съм до него.
Мисля, че с повечето майки е така /дори и с всички/.
И на мен много ми харесва.
Понякога си мисля, че и моят син не ме обича, защото аз най-много му се карам и съм много взискателна. Винаги предпочита баща си пред мен, защото той му угажда повече и няма възможност да прекарва много време с него.
Обаче, когато е болен, синът ми иска аз да съм до него.
Мисля, че с повечето майки е така /дори и с всички/.
Та какво се оказа сега, детето било усмихнато или разплакано, ама то нали е дете не знае защо плаче. Или се смее.
Вместо да си правите деца си купете пеещи кукли. Така няма да се налага да им удряте шамари, защото те няма да плачат или да ви провокират.
Съжалявам за сърказма, но големи хора да пишат такива откровени глупости е срамота. ...... А и прочетох едно ваше мнение към края на темата, където говорите с особена "любов" за "лайненцата" А кажете ми сега, вашият мироглед как се оформи? Сигурна съм: чрез тежка дисциплина и може би шамарки
Вместо да си правите деца си купете пеещи кукли. Така няма да се налага да им удряте шамари, защото те няма да плачат или да ви провокират.
Съжалявам за сърказма, но големи хора да пишат такива откровени глупости е срамота. ...... А и прочетох едно ваше мнение към края на темата, където говорите с особена "любов" за "лайненцата"
А кажете ми сега, вашият мироглед как се оформи? Сигурна съм: чрез тежка дисциплина и може би шамарки А големи хора да правят граматически грешки докато дават акъл е още по-срамота! Хайде, събери пищаците и се връщай да си доучиш!
А големи хора да правят граматически грешки докато дават акъл е още по-срамота! Хайде, събери пищаците и се връщай да си доучиш!
[/quote]
А ти лично засегната ли се почувства?
Много елементарна реакция показа. Явно съм те засегнала задочно, което в основата си не е зле. Поне ще се замислиш.
Поста ми не беше насочен към теб, но нали знаеш "Гузен негонен бяга"
Чудя се само какво общо с темата има дискусията как да се възпитават децата - с или без шамари, дали бебетата са личности или не, граматическите грешки или липсата им... 
Доколкото разбрах, авторката на темата пита за коренно различни неща... но както и да е... така или иначе нещата се изместиха от първоначалния замисъл, та да си кажа и аз:
МНОГО ЗАВИСИ ОТ САМОТО ДЕТЕ!!!
Винаги съм била върл противник на каквото и да е словесно, психическо и физическо насилие над когото и да е! И въпреки това има деца и случаи, в които това е неизбежно. Това не е оправдание. А констатация. Колкото и да е гадно...
Когато за нещо важно не помагат повторно изречени с добро думи, физическо преместване на детето, повишаване на тон, скарване, заплаха, НИЩО!, тогава едно шамарче по дупето може да свърши чудеса. И не, не се възприемам за майка-чудовище!
Просто правя ОГРОМНА РАЗЛИКА между един шамар и бой, между една плесница на място и системен тормоз!!! А вие не правите ли такава?
Доколкото разбрах, авторката на темата пита за коренно различни неща... но както и да е... така или иначе нещата се изместиха от първоначалния замисъл, та да си кажа и аз:
МНОГО ЗАВИСИ ОТ САМОТО ДЕТЕ!!!
Винаги съм била върл противник на каквото и да е словесно, психическо и физическо насилие над когото и да е! И въпреки това има деца и случаи, в които това е неизбежно. Това не е оправдание. А констатация. Колкото и да е гадно...
Когато за нещо важно не помагат повторно изречени с добро думи, физическо преместване на детето, повишаване на тон, скарване, заплаха, НИЩО!, тогава едно шамарче по дупето може да свърши чудеса. И не, не се възприемам за майка-чудовище!
Просто правя ОГРОМНА РАЗЛИКА между един шамар и бой, между една плесница на място и системен тормоз!!! А вие не правите ли такава?
Много елементарна реакция показа. Явно съм те засегнала задочно, което в основата си не е зле. Поне ще се замислиш.
Поста ми не беше насочен към теб, но нали знаеш "Гузен негонен бяга"
Поста ми не беше насочен към теб, но нали знаеш "Гузен негонен бяга"
Ще бъде чудесно да си по- конкретна, като цитираш така, че да се разбира към кого са насочени постингите ти, както и пищовите???