Злоядо дете или по-скоро мразещо да се храни

Предполагам си се консултирала с лекар по въпроса?На пазара вече има доста сиропчета,подсилващи апетита.Моите деца нямат проблеми с яденето,освен през есента-не мога да обясня защо,но през този сзон просто не огладняват.Тази година пробвах по съвет на майки от форума и след консултация с педиатърката ни,едно сиропче-Апетон.Съдържа пчелно млечице и витамини.Подейства много възбуждащо на апетита на децата ми-буквално на втория ден от приема имаше ефект.Посъветвай се с педиатъра ви-пи принцип на тези сиропи пише,че се дават без лекарско предписание,но аз винаги питам лекар.
Успех!

Може би е необходимо да се консултирате и с психолог? 
Дано да е просто детски инат, но не трябва да се подценява и другата опасност - анорексията е ужасно нещо!
Успех! 

Има наистина злояди деца.Моята сестра в чудо се е видяла с нейната дъщеричка. Тя е на 8 годинки.Голямо молене пада докато я накара  да хапне.И на нея закуската и стига.
Ако случая е същия не мисля че е за лекар .Просто детето си е такова ,това се израства и ще започне да се хапва.Наистина трябва настояване от страна на родителите.

Аз ще споделя опит не като майка, а като бивше злоядо дете 
Помисли дали не се фокусирате прекалено много върху храненето. Ако се опитвате да я храните насила, има много по-голяма вероятност да развие хранително разстройство или непоносимост към определени храни (както е в моя случай). По този начин яденето се превръща в мъчение и проблемът още повече се задълбава. От друга страна, ако прибягвате до положително мотивиране (награди и т.н.), тя ще започне да ви манипулира (ако още не е започнала). Неяденето е едно от малкото оръжия на детето - то може да го използва, за да ви изнудва и да получи нещо, или пък да ви наказва по този начин. Това няма нищо общо с харесването и нехаресването на храната и според мен не е проблем за психолог. Моят съвет е ако можеш просто да я оставиш на мира известно време. Даже не й предлагай и храна - все едно изобщо няма такова нещо като хранене. Звучи трудно, но не се притеснявай - няма да се остави да умре от глад. При децата инстинките са силни и сработват безпогрешно.
В дългосрочен план най-вероятно нещата ще се оправят от самосебе си след година-две, когато влезе в пубертета.

Виж сега, pogar - толкоз години се боря със същия проблем. Моята е на 9г. Висока е 141, а тежи 21кг.
Обаче имам 2-3 приятелки с отявлено затлъстели деца и като гледам на какви диети и мъки си подлагат децата и си казах - край, нека си е слаба. Колкото - толкоз!
Ако и тио проумееш това, ще ти е по-леко.

Дона, много си права по принцип - и аз съм на мнение, че злоядо дете се лекува само с глад! 
Но! Тук става въпрос не за малко дете, а за момиче на 8 години! Моя позната имаше същия проблем с дъщеря си - пълен отказ от хранене, даже и с най-любимите й неща не можеха да я подмамят да хапне нещо. След дълги разговори и помощта на психолог се изясни, че въпросното дете първо е повлияно от постоянните диети на майката (леко пълна жена) и второ - решило е да стане манекенка като порасне и понеже е чело, че еди-коя си карала на 2 листа маруля дневно, решило да следва светлия пример на любимката си! 
Проблема решиха като насочиха детето към друга "кариера" - в момента е ученичка в Художествена гимназия. 
Дано тук проблемът да е от леките случаи! 

Подкрепям идеята за глад на първо време.
Като по-малка, дъщеря ми наистина имаше периоди, в които отказваше да яде изобщо, а за бебе на 1 година това си е стряскащо. Тежеше под нормата. Хванах се как заапчвам да настоявам, да упорствам, да си мерим инатите и си казах- край, ако иска да яде. Оставих я точно по начина предложен от Дона- няма ТАКОВА НЕщО КАТО ЯДЕНЕ,  другите ядат, нея дори не я питам...и сега(2.5г) когато ми каже " не искам повече" не я карам, дори и да е хапнала две хапки, но тогава това даде резултат и малко по- малко тя си възтанови хранителни навици и започна дори сама да си иска.
Във всеки случай и аз не бих подценила гладуването й, на 8 години вече са напълно способни да използват глада като средство,за какво- остава да се разбере. Потърсете детски психолог и  иди сама без детето, поговори за проблема, може да е само въпрос на смяна на подхода, но може и да е по-сериозно.

  Подкрепям с две ръце!!!
И аз бях много злоядо дете! Е, пораснах и вече не съм злояда (за съжаление ), сега пък се боря да запазя добрата си фигура, но това е друга тема. Много е страшно някой да те насилва да ядеш, когато не ти се яде и проблемът се задълбочава, ако се окаже натиск. Беше ме страх от моментите, когато трябваше да сядам на масата. Майка ми не ме насилваше, но в ДГ и в първи клас се хранехме на стол и учителката не ме пускаше да изляза, докато не се наям - още ми призлява от миризмата на някои храни. Не насилвайте детето, Дона е права, не му предлагай храна, остави го само да си поиска - като прегладнее, няма къде да ходи. Знам, че ти е трудно да си го представиш, но това е начинът. Не го шантажирайте да яде заради награда или за да не го накажете - ефектът ще бъде обратен, ще стане по-лошо. В книгата на Лоранс Перну има много добри съвети как да се действа в такива ситуации. Примерно - когато сядате на масата, сипи му малко количество храна - ако я изяде, не предлагай повече; ако не я изяде - просто вдигни чинийката без да показваш каквато и да било емоция или коментар и не предлагай нищо друго освен вода до следващото хранене.

Мойта голяма щерка е на 5г и си мислех , че още малко ще порасте и ще престане с " гевезелъците" , но явно имало и по големи от нас .

Боже, боже...  Да "лекуваш" злоядото дете с глад   

хехеххехеееееееееее  , добре се послях, честно!

Леллелелеле  сеир безплатен.

Аз пък онемях на предположението за анорексия. Това е 8 год. дете, каква анорексия, какви психолози?
Аз имам същия проблем със сина ми - на 6 г. Вече съм се отказала от каквите и да е похвати. Оставям го сам да се сети да яде. Като го видя гол направо ми се приплаква, като африканче е. Обаче не искам да го насилвам, точно защото не искам да предизвикам у него тотално отвращение към храната. Успокоявам се от факта, че е здрав и че и баща му е бил същия като дете, а сега е здрав като кон.  Можеш да  опиташ със сиропче някакво, това е идея и за мен. 

Шани, извинявай ама не разбрах кое толкова те развесели

Минзухар, проблемът с анорексията не е за подценяване! 
Изобщо не твърдя, че този случай е такъв, просто го споменавам, за да се обърне внимание и да не се стига дотам, недай Боже!
Доколкото съм запозната с проблема, винаги коренът му е в детството! Да не говорим, че в България има случаи на починали деца от анорексия - в Кърджали май беше случаят... 

ето това: Да "лекуваш" злоядото дете с глад  

Злояди деца нямам, обаче бях свидетел това лято как незлоядите ми деца се превръщат в злояди под забитите с тръпнеща тревога в тях погледи на бабите и дядовците. И насмитането: Дали ще яде това ... въх... не го яде... ама как може да не го яде, такова нещо в Америка няма ... ама опитай бе, бабо, само една хапчица, тц-тц-тц-тц-тц, нищо не яде пак. След това с убийствено-обвиняващ поглед към мене: "много лошо ти се хранят децата, да знаеш".
При такова трапезно насмитане обаче и на мене, и на децата ни се отщяваше от ядене. Добре, че в България има толкова приятни алтернативи за ядене навън.

Ми не е смешно, никак даже. Още по-малко пък е подходящо за иронизиране. Изпитан метод, който би могъл да е препоръчан и от детски психолог - зависи от конкретния случай, естествено.


Колкото до анорексията - съгласна съм с Как' Сийка - това не е екзотична болест, вирееща само сред десетокласнички и манекенки. Има много случаи сред деца. Не е задължително да е в резултат от диета, може да се появи като последствие от емоционална травма, например, или като бунт срещу някакви ограничения и т.н

Ами твоето предложение какво е  не разбрах?
Глада в случая е избран от детето доброволно- то мрази да се храни, както е описала майката. Няколко човека предложиха да спре да я кара да яде, което очевидно значи, че в един период детето ще си гладува, но се предполага, че в следващ момент ще му заработят инстиктите и ще потърси храна. Ти самата си написала" колкото- толкова" Аз лично вярвам, че карането на сила да яде, всякакви маймунджулъци, само и само детето да хапне са много по- вредни, отколкото да го оставя да не яде два дена.
Обаче също смятам, че всеки си познава детето, може да прецени има ли нужда от професионална помощ или не.
 И на мен анорексията на 8  години изобщо не ми се струва невъзможна- лично съм се сблъсквала с проблема, смея да кажа, че е много трудно решим.
Може да няма нищо общо, но е по-добре майката да потърси адекватна помощ, понеже тука във форума сме все специалисти по всичко събрани....
А пък блажка даде перфектното описание на реакциите в Бг по отношение на храненето на децата- всеки път като ядем в роднини и ми иде да се гръмна точно по тая причина.

моето предложение е всичко друго, но не и да я лекува с гладуване... Щото няма никакъв ефект, това от личен опит.


е, аз съм го пробвала. Не даде резултат и понеже и още една моя приятелка го пробва в/у дъщеря си, но последната влезе в б-ца, заради обезводняване, та вече викам да не рискувам и аз. А по принцип моята щерка не огладнява. Може по цял ден на 2-3 солети да изкара. Познавам и една жена (на 38г.), която също по цял ден не се сеща да яде... демек не изпитва глад, за да й светне лампичката.

Аз се оттеглям от Темата, че няма какво повече да кажа или някой нещо разумно да ме посъветва.

Ами, Шани, гладът може да помогне само в случаи на хранителен проблем, породен на психическа основа. Като изключим такава вероятност, остава физиологичния проблем - изследвания, резултати, лечение, това е. Ако вродения инстинкт за хранене липсва, вероятно трябва да бъде провокиран по изкуствен начин, медикаментозно. Няма начин един нормален организъм да задоволява потребностите си с 2-3 солети на ден. Според мен разумни съвети в нета никой не може да дава, ама това знам аз - "неяденето" е в резултат или на смущения в храносмилателната система, или на психиката. Подчертавам, че говоря за истински проблеми, а не за случаите, в които за "злоядо" бива обявявано дете, което просто е с бърз метаболизъм или миньонче с по-семпла нужда от храна 

 И според мен най-добрият вариант е да спреш да се втренчваш в това  колко е изяла, кога е яла, дори и за сметка на пропуснато ядене. Със сигурност няма да ти е много лесно, направи и един курс с мултивитамини (при моите, най-разяждащ ефект има Мултисаностол-а), така ще си и по-спокойна че организма и не страда от  критични лишения. Една косултация с лекар+ пълна кръвна картина, също няма да е излишна, за да се види дали всичко и е в норма.
  Най-важното е да не показваш пред детето, че липсата на апетит за теб е голям проблем, това има обратен ефект, това не означа да не се притесняваш, просто не й показвай, че се притесняваш  .

Аз също намирам за доста смешно да оставиш злоядо дете гладно! Съдейки по себе си, колкото по-малко количество храна приемам, толкова по-малко ми се яде! Апетита идва с яденето!

Абе момичета, няма ли разлика според вас между това да не го насилваш и това да го оставиш гладно? То си е  избрало да е гладува... съзнателно или по други прични- как се кара едно дете да яде насила- с тормоз и ако последствията за физиката му могат да не са фатални, то тези за психиката му определено биха могли да са такива.
Не разбирам защо  също така  уприто се бяга от консултациите с психолог- вярно е, че има меко казано дилетанти, ама няма ли ги и в  другите професии и спирате ли да ходите на зъболекар или лекар понеже един или двама не са ви харесали???
Ако дъщеря ми на 8 години и отказва сиситемно да яде, със сигурност няма да се доверявам на какво казал тоя или оня, ами ще търся причината, а не бих могла да я намеря сама, освен ако не съм завършила детска психология...
Зщото причината за такъв системен отказ от храна следва да показва нещо... аз бих търсила каква е.
За жалост подминавате това:

Дано авторката на темата го забележи 

Много неприятна ситуация и наистина, ако детето не иска да се храни, няма как да се нахрани, тоест получава се, че гладува, независимо от желанието на родителите  Може би тези които са против гладуването имат идея, как да му се даде храна, за да не гладува 
Ето ти малко методи, които прилагаме в къщи, за да не "гладува" синът  . Питаш я какво иска да яде и предлагаш да го сготвите заедно. Даже за вечеря да иска палачинки, не отказвай Забъркайте сместа заедно, дай да ги излее в тигана и после да ги намаже с мед или да си ги направи солени с кашкавал или шунка. Или например направете сандвич заедно. Нарязвате го на кубчета и всяко едно го забождате с клечка за зъби или коктейлна пръчица. Забелязала съм, че децата като направят нещо "сами", си го хапват с по-голямо удоволствие С моят веднъж правихме кейксчета и ги изгорихме  Аз лично не ги хапнах, но той героично погълна един, нали се е потрудил върху него  Яде ли плодове и зеленчуци? Както си чете книжка или гледа ТВ, дай й парче краставица или ябълка на парченца, мандарина, портокал, банан, каквито плодове имате. Кажи колко хубава става кожата на жените, когато хапват повече пресни плодове и зеленчуци  Можеш отново да ги сервираш забодени с клечки за зъби  Плодовете можеш да ги даваш и под формата на сок. Моят умира сам да си направи сока със сокоистисквачката, почистването й после разбира се е за мен  Дай и сама да си направи плодово мляко, това е другото любимо занимание на сина. Купувам прахчетата на Нестле, ягода, банан, какао. Той си сипва млякото и добавя 2 лъжички от желаното прахче.
В тази схема няма много манджи, но пък има доста пресни плодове и зеленчуци. Отделно ние си имаме любими готвени храни, май се събират като бройка на пръстите на едната ръка  , които знам със сигурност, че не се отказват.
Дългичко стана, но дано ти помогнат идейките  Както са споменали малко по-горе апетитът идва с яденето. Ако и тези хитринки не помогнат, нямам други идеи, освен консултация със специалист 

И моят син е злояд. Висок е 132 см, тежи 25 кг. Всеки ден водим война заради това (не)ядене.

И аз бях злоядо дете, според много мои познати сега съм злояд възрастен.

Не разбирам защо толкова се вторачвате в децата? Колко ядели, а колко не ядели, колко тежат и прочие. Дори не знам колко тежи сега дъщеря ми. Ето вчера почти не яде цял ден. Днес пък добре си хапна... Важното е да е здрава и жизнена. Другото са глупости.

На 7 год. тежах 19 кг. Сега съм на 31г. и тежа 45кг. Определено го предпочитам пред това да съм вечно на диета. Тормозът с храна ми отрови детството и защо? Защото родителите ми се чудеха над каква глупост да се фиксират. Имам десетки спомени как седя на масата над чиния с храна, как крия порцията си в кофата за боклук, всяка почивка, когато трябваше да ям супата на обяд беше най-големия ми кошмар...Имах период, в който ядях само ябълки и прясно мляко /много здравословна диета според мен/, но след 1 месец основно и най-вече на това вкъщи ябълки и прясно мляко спряха да влизат.

Дъщеря ми имаше период на 'злоядство', когато първата й бавачка я караше да изяжда цялото ядене. За 2 месеца я превърна в злоядо дете. Една седмица игнориране и глад я върнаха в обратното й нормално състояние.

Ако обаче детето ти е на 8 и още от бебе си му бутала биберона в устата да доизпие "определеното" му за възраста мляко - 1 седмица глад няма да стигне.

Друго - Може просто да има такава физика и такива нужди. Аз вече не слушам приказки колко съм отслабнала и колко съм слаба при положение, че от 10 год. съм на едни и същи килограми.

Трето - Яденето/ неяденето е едно от малкото неща, над които децата имат някакъв относителен контрол. Детски психолог може да помогне ако проблемът идва от тази страна.

Във всеки случай БГ сигурно е страната с най-много 'злояди' деца на глава от населението. 

Вероятно го намираш смешно, защото никога не ти се е случвало да ти тъпчат храна в устата, да повръщаш и да продължават да те тъпчат 
Интересно ми е колко от тези, които го намират за смешно и размятат ирония насам-натам, са били злояди като малки и знаят за какво говоря.

Моите наблюдения са, че битката  за храненето в гениезиса си винаги е битка за контрол.
Поне към моето детето тези атаки винаги идват от силно властни хора, които цял живот са контролирали някого или нещо.
В този смисъл да бъде оставено детето да погладува, не е да го мъчиш с глад, а да му покажеш, че ще го оставиш свободно да избира кога да се храни, а  бидейки свободно то би трябвало да загуби интерес към битка, която всъщноист не е  негова, а му е наложена от възрастния, който изначално е определил- кога, как и по колко да изяжда.
Просто давам посока на размисъл...

Точно така е А това е другият момент:

И в крайна сметка, авторката не се върна да доуточни какъв им е точно проблемът? 
Каза, че детето само закусва и нищо друго не хапва повече. Оттук имам няколко въпроса:
В какво се състои закуската?
Щом е на 8 години, значи ходи на училище. Откъде и дали майката знае какво яде или не яде детето там?
Разполага ли с джобни и в какъв размер, за какво ги харчи? (Ако с тях си купува шоколади и прочие, как после ще се иска да има апетит?)
Майката каза, че детето "мрази" да се храни. Съвсем никаква храна ли не обича???
Има ли храни, които по принцип му се забраняват вкъщи? Сладкиши, зрънчовци... от този род привлекателни за децата боклуци и неяденето да е вид протест срещу ограниченията?
И още много въпроси, без да съм специалист, само бивше злоядо дете. А един специалист би задал още много...

Аз бях "злоядо" дете. Също като Isa имам безброй спомени, как стоя сам-сама в кухнята над порцията си с часове, а останалите са в хола и гледат филма. А аз треперя от страх самичка там и едвам отварях уста. С часове! Добре, че дядо ми идваше тайно да ми яде манджите, че иначе не знам как бих оцеляла.  Бях болно слаба /според всички/, съвсем нормална - сега като се гледам по снимките. Започнах да се храня "нормално" чак след 16-17-тата си година. Оцелях. Но да не ви казвам колко храни ненавиждах и чак кога развих вкус към тях. На стари години.

Децата ми бяха същите. Даже като ги гледаше, майка ми поне 200 пъти ми е повторила "Господ вижда и сега всичко си ти връща! Да видиш какво е!" Е, видях какво е. Дъщеря ми на 1 годинка тежеше 7.750. Здравичка и нормална си е. Ами не искаше да яде и това е! Дете здраво и в тонус. Като иска - яде, като не иска - не яде. Малкия ми е на 6 г. 120 см., 15 кг. Що приказки слушам как не си храня детето, как било прозрачно, как не ми пука... И това само, защото не ги гъча като пуйки пред Коледа. Дъщеря ми е на 8 г. 140 см., 26-27 кг. На мен ми се струва налятичка, за майка ми е прекрасно сложено дете, за свекърва ми е слаба. За себе си знам, че ако детето ми не иска да яде няма да го насилвам, ако ще 100 баби да ми наскочат. Давам витамини, и сиропчета давах като бяха по-малки. Ефекта не беше зашеметителен. Спрях сиропите. Е, ако кажа, че никога не съм се притеснявала за килограмите и храненето им, определено ще преувелича, но винаги съм се стремила да не се оставям на притесненията и паниката и да не тръгна натам, откъдето аз минах в детството си.

На Наталия всеки ден правя сандвич и давам плод за у-ще. Сандвича досега два-три пъти го е хапнала. На плода държа, но за сандвича, който връща всяка вечер никога не й правя на въпрос. Сутрин изяжда по половин филийка или 200 гр. нещо друго. Напълно достатъчно. Обядва обикновено без хляб /за което не спирам да отнасям безброй критики/, следобед почти никога не закусва, вечеря си нормално. Но тя ходи на тренировки, вечеря доста късно и затова така добре вечеря според мен. 

Моят съвет е да не я насилваш. Давай си й витамини и я остави. Ако пък много  те притеснява гладуването - излезте, напазарувайте заедно, тя да си приготви сама сандвич или да каже какво би искала, изобщо включи я в процеса на приготвяне. Моята това страшно я забавлява. Когато има екскурзия обикновено я водя и двете пазаруваме специално храната за нея. Това й доставя голямо удоволствие. Така поне съм сигурна, че ще хапне.

Моята дъщеря яде,но имам проблем с разнообразието(това което тя иска да яде).Никога не съм я карала насила да яде,но в последно време около ноктите и се бели кожичката и аз си мисля да не е липса на витамини.Вземаме витамини на Вижън.От плодовете яде банани и ябълки.Преди ядеше месо сега отказва.Преминали сме почти само на кроасани и филийка с масло и сиренце.Не смятам вафлите,бонбоните и бисквитите.

Дона, да, била съм злоядо дете! НИкога не са ме оставяли да стоя с часове над някоя чиния, не са ме насилвали! Аз нямам предвид насила да се храни някое дете или да му се определи количество, което според родителя е норма за добро хранене! Дъщеря ми е способна цял ден да изкара на едно плодово млекце! От 1 година се боря със злоядството и, пробвах какво ли не, и стигнах до извода, колкото по-малко яде, толкова по-малко яде! Това е мое мнение, всеки си познава детето! 

nadq, това стана ясно, но не разбирам твоето предложение какво е, за да се излезе от подобна ситуация?
Факт, че детето не иска да яде и после??? Казваш, че не го караш насила, но и си против да бъде оставено само да потърси храна- страхувам се, че на мен средния път не ми е ясен????Защо не споделиш какво предлагаш?

Добре, а това довело ли е до някакви здравословни или психологически проблеми? Злоядството имам предвид, не това, че не са те насилвали  Ако не, би трябвало да знаеш от личен опит, че не е толкова страшно и фатално.
Аз също не разбрах какво е твоето предложение щом не си за хранене насила 

 При мен не е довело, за щастие! За дъщеря ми се притеснявам! Какво правя, гледам да предлагам различни неща, дано опита от нещо и и хареса! Гледам винаги да имам резервен вариант, ако не иска това, да предложа онова.. и така! Но да я оставя да виси над чиния с нещо , което не и харесва и като наказание да си остане гладна...
Вие имате спомени колко неприятно е било да ви насилват с яденето, а злояди деца имате ли!? Знаето ли какво е това притесние , че детето не се храни?! 
А за такъв проблем с 8 годишно дете, аз бих се консултирала с лекар!

Това пък кой го е предложил като вариант 

Да, имам, и да, знам какво е притеснението, но детето ми е на година и половина и нещата, които сработват при него, няма да сработят при осемгодишно, затова не съм го споменала 

Ето това пък аз никога не правя. Ако детето от малко свикне да бъде увещавано и подкупвано да се храни, то рано или късно възприема въпросния процес като нещо, което се прави заради някой друг и с което той може да бъде манипулиран. Моята тактика сигурно изглежда леко зловеща, но в резултат децата ми се хранят чудесно, здравословно и с удоволствие, от самото си захранване до днес.

Никога не насилвам за ядене - колкото изяде, толкова - за мен не е проблем 7-месечно бебе да си пропусне вечерята, да речем. Никога не предлагам алтернатива, ако откаже да яде определена храна. Не мисля, че дете на 1 година може да има изградени предпочитания към разни манджи. Ако не иска супа, няма друго, седи си гладен. На следващото хранене изяжда двойно количество. От същата тая супа.

Не угаждам, не предлагам награда, не гледам тревожно, ако някой не яде. Старая се да внуша, че храната е необходима за неговото съществувание, а не за моето. Изисквам уважение към поставеното на масата и прищевки не търпя. Може да яде каквото си поиска, но в определено време - времето за мекици е неделя сутрин, времето за супа топчета е вечер, кренвиршите са възможни само когато мама и тати обявят Официален Ден на Кренвирша  Е, с израстване на детето е нормално да се оформят предпочитания към едно или друго и е нормално те да бъдат зачитани. Важно е обаче много точно да се прецени кое е предпочитание и кое - каприз.

crazy chick, подкрепям с две ръце! 
Това е начинът. Не е важно колко пъти ще се яде, важното е да се получи всичко, необходимо на организма.
При отказ от основно ядене, без уважителна причина (неразположеност някаква) - никакви залъгалки помежду яденетата. 
Навремето свекърва ми беше обявила другия си внук за злояд. Ами веднъж излязохме заедно и като видях с колко вафли, кроасани и други сладки неща го натъпка (буквално го тъпчеше, детето си играеше в пясъчника, а тя му пъхаше в устата) за 1 час, ми стана лошо само от вида им. И после се оплака, че като се приберат, нямало да иска да обядва. Ами как ще обядва??? Такова количество захар ще държи сито и на възрастен човек! 
Друг случай в ДГ - лелята се оплаква на бабата, че детето не иска да яде, събира храната в устата си и в един момент започва да повръща на масата, опропастявайки и порциите на съседчетата си. Бабата в този момент вади кифла и я дава на детето, което я захапва лакомо. Лелята прави забележка: "На Ваше място нямаше да й дам кифлата!". Бабата е втрещена: "Защооооо????" . Прибра си внучката и възмутено си тръгна. 
И такива "злояди" ги има...

И аз съм била злоядо дете. До 14-годишна възраст, когато заминах да уча в друг град и започнах да се грижа сама за себе си. Като погладувах, какъв апетит ми се отвори...

Подкрепям също!Е понякога й позволявам някоя и друга волност във вид на нещо сладичко или солети, но гледам поне час и половина преди наближаващо основно хранене, да не яде нищо друго.

nadq- може би просто си пропуснала да прочетеш някой от постовете.
Дъщеря ми тежеше под нормата и определено се опита да не яде. За щастие си я гледам сама и вариянти- "ох, ако не искаш това, ей от това си хапни( визирам баба й) просто не ги позволих. Като не иска- не иска. И сега като каже "не искам повече", никога не следва" ама това ти е последното залче, хапни си го" или още по-омразния ми вариянт " хайде сега това за мама, а това за незнам кой си"....

Благодаря ти, това е чудесно потвърждение на тезата ми за контрола

Малко офф, та да се посмеете. Не знам от къде го е научила, но дъщеря ми е такъв садист в храненето. Най-редовно ме тъпче. Снощи пак: пъха ми лъжиците и само повтаря "последно", "Още само едно" Изобщо не ми зачита нежеланието да бъда тъпкана с /въображама/ супа. Това дете ще ме направи пак злояда.

Според мен колкото по-малко внимание се обръща, толкова по-бързо проблемът минава от само себе си.
Един месец не яде нищо в градината... опитваха се там да я принуждават с какви ли не методи - не и не, не ядеше.
Сега в новата група помолих от самото начало да не я закачат - ами всичко си яде, даже ме кара да готвя същите манджи.

Вкъщи се мръщи на всичко, което й е непознато - ами като не ще, да не яде. Все по някое време отива да разгледа какво има в хладилника.
Има ефект да й позволя да ми помага при готвенето - оказа се, че обича сурови моркови и сурови тиквички, а толкова се мъчих да й ги пробутам готвени. Сурови броколи също яде.
Позволявам й да не вечеря, като не иска. Осъзнавам, че май вечеряме твърде късно за нейния режим. Така или иначе към шест огладнява и хапва нещо.

А ти какво предлагаш? Слагаш му фунията в устата и изливаш там супата.