Злоядо дете или по-скоро мразещо да се храни

Аз бях "злоядо" дете. Също като Isa имам безброй спомени, как стоя сам-сама в кухнята над порцията си с часове, а останалите са в хола и гледат филма. А аз треперя от страх самичка там и едвам отварях уста. С часове! Добре, че дядо ми идваше тайно да ми яде манджите, че иначе не знам как бих оцеляла.  Бях болно слаба /според всички/, съвсем нормална - сега като се гледам по снимките. Започнах да се храня "нормално" чак след 16-17-тата си година. Оцелях. Но да не ви казвам колко храни ненавиждах и чак кога развих вкус към тях. На стари години.

Децата ми бяха същите. Даже като ги гледаше, майка ми поне 200 пъти ми е повторила "Господ вижда и сега всичко си ти връща! Да видиш какво е!" Е, видях какво е. Дъщеря ми на 1 годинка тежеше 7.750. Здравичка и нормална си е. Ами не искаше да яде и това е! Дете здраво и в тонус. Като иска - яде, като не иска - не яде. Малкия ми е на 6 г. 120 см., 15 кг. Що приказки слушам как не си храня детето, как било прозрачно, как не ми пука... И това само, защото не ги гъча като пуйки пред Коледа. Дъщеря ми е на 8 г. 140 см., 26-27 кг. На мен ми се струва налятичка, за майка ми е прекрасно сложено дете, за свекърва ми е слаба. За себе си знам, че ако детето ми не иска да яде няма да го насилвам, ако ще 100 баби да ми наскочат. Давам витамини, и сиропчета давах като бяха по-малки. Ефекта не беше зашеметителен. Спрях сиропите. Е, ако кажа, че никога не съм се притеснявала за килограмите и храненето им, определено ще преувелича, но винаги съм се стремила да не се оставям на притесненията и паниката и да не тръгна натам, откъдето аз минах в детството си.

На Наталия всеки ден правя сандвич и давам плод за у-ще. Сандвича досега два-три пъти го е хапнала. На плода държа, но за сандвича, който връща всяка вечер никога не й правя на въпрос. Сутрин изяжда по половин филийка или 200 гр. нещо друго. Напълно достатъчно. Обядва обикновено без хляб /за което не спирам да отнасям безброй критики/, следобед почти никога не закусва, вечеря си нормално. Но тя ходи на тренировки, вечеря доста късно и затова така добре вечеря според мен. 

Моят съвет е да не я насилваш. Давай си й витамини и я остави. Ако пък много  те притеснява гладуването - излезте, напазарувайте заедно, тя да си приготви сама сандвич или да каже какво би искала, изобщо включи я в процеса на приготвяне. Моята това страшно я забавлява. Когато има екскурзия обикновено я водя и двете пазаруваме специално храната за нея. Това й доставя голямо удоволствие. Така поне съм сигурна, че ще хапне.

Моята дъщеря яде,но имам проблем с разнообразието(това което тя иска да яде).Никога не съм я карала насила да яде,но в последно време около ноктите и се бели кожичката и аз си мисля да не е липса на витамини.Вземаме витамини на Вижън.От плодовете яде банани и ябълки.Преди ядеше месо сега отказва.Преминали сме почти само на кроасани и филийка с масло и сиренце.Не смятам вафлите,бонбоните и бисквитите.

Дона, да, била съм злоядо дете! НИкога не са ме оставяли да стоя с часове над някоя чиния, не са ме насилвали! Аз нямам предвид насила да се храни някое дете или да му се определи количество, което според родителя е норма за добро хранене! Дъщеря ми е способна цял ден да изкара на едно плодово млекце! От 1 година се боря със злоядството и, пробвах какво ли не, и стигнах до извода, колкото по-малко яде, толкова по-малко яде! Това е мое мнение, всеки си познава детето! 

nadq, това стана ясно, но не разбирам твоето предложение какво е, за да се излезе от подобна ситуация?
Факт, че детето не иска да яде и после??? Казваш, че не го караш насила, но и си против да бъде оставено само да потърси храна- страхувам се, че на мен средния път не ми е ясен????Защо не споделиш какво предлагаш?

Добре, а това довело ли е до някакви здравословни или психологически проблеми? Злоядството имам предвид, не това, че не са те насилвали  Ако не, би трябвало да знаеш от личен опит, че не е толкова страшно и фатално.
Аз също не разбрах какво е твоето предложение щом не си за хранене насила 

 При мен не е довело, за щастие! За дъщеря ми се притеснявам! Какво правя, гледам да предлагам различни неща, дано опита от нещо и и хареса! Гледам винаги да имам резервен вариант, ако не иска това, да предложа онова.. и така! Но да я оставя да виси над чиния с нещо , което не и харесва и като наказание да си остане гладна...
Вие имате спомени колко неприятно е било да ви насилват с яденето, а злояди деца имате ли!? Знаето ли какво е това притесние , че детето не се храни?! 
А за такъв проблем с 8 годишно дете, аз бих се консултирала с лекар!

Това пък кой го е предложил като вариант 

Да, имам, и да, знам какво е притеснението, но детето ми е на година и половина и нещата, които сработват при него, няма да сработят при осемгодишно, затова не съм го споменала 

Ето това пък аз никога не правя. Ако детето от малко свикне да бъде увещавано и подкупвано да се храни, то рано или късно възприема въпросния процес като нещо, което се прави заради някой друг и с което той може да бъде манипулиран. Моята тактика сигурно изглежда леко зловеща, но в резултат децата ми се хранят чудесно, здравословно и с удоволствие, от самото си захранване до днес.

Никога не насилвам за ядене - колкото изяде, толкова - за мен не е проблем 7-месечно бебе да си пропусне вечерята, да речем. Никога не предлагам алтернатива, ако откаже да яде определена храна. Не мисля, че дете на 1 година може да има изградени предпочитания към разни манджи. Ако не иска супа, няма друго, седи си гладен. На следващото хранене изяжда двойно количество. От същата тая супа.

Не угаждам, не предлагам награда, не гледам тревожно, ако някой не яде. Старая се да внуша, че храната е необходима за неговото съществувание, а не за моето. Изисквам уважение към поставеното на масата и прищевки не търпя. Може да яде каквото си поиска, но в определено време - времето за мекици е неделя сутрин, времето за супа топчета е вечер, кренвиршите са възможни само когато мама и тати обявят Официален Ден на Кренвирша  Е, с израстване на детето е нормално да се оформят предпочитания към едно или друго и е нормално те да бъдат зачитани. Важно е обаче много точно да се прецени кое е предпочитание и кое - каприз.

crazy chick, подкрепям с две ръце! 
Това е начинът. Не е важно колко пъти ще се яде, важното е да се получи всичко, необходимо на организма.
При отказ от основно ядене, без уважителна причина (неразположеност някаква) - никакви залъгалки помежду яденетата. 
Навремето свекърва ми беше обявила другия си внук за злояд. Ами веднъж излязохме заедно и като видях с колко вафли, кроасани и други сладки неща го натъпка (буквално го тъпчеше, детето си играеше в пясъчника, а тя му пъхаше в устата) за 1 час, ми стана лошо само от вида им. И после се оплака, че като се приберат, нямало да иска да обядва. Ами как ще обядва??? Такова количество захар ще държи сито и на възрастен човек! 
Друг случай в ДГ - лелята се оплаква на бабата, че детето не иска да яде, събира храната в устата си и в един момент започва да повръща на масата, опропастявайки и порциите на съседчетата си. Бабата в този момент вади кифла и я дава на детето, което я захапва лакомо. Лелята прави забележка: "На Ваше място нямаше да й дам кифлата!". Бабата е втрещена: "Защооооо????" . Прибра си внучката и възмутено си тръгна. 
И такива "злояди" ги има...

И аз съм била злоядо дете. До 14-годишна възраст, когато заминах да уча в друг град и започнах да се грижа сама за себе си. Като погладувах, какъв апетит ми се отвори...

Подкрепям също!Е понякога й позволявам някоя и друга волност във вид на нещо сладичко или солети, но гледам поне час и половина преди наближаващо основно хранене, да не яде нищо друго.

nadq- може би просто си пропуснала да прочетеш някой от постовете.
Дъщеря ми тежеше под нормата и определено се опита да не яде. За щастие си я гледам сама и вариянти- "ох, ако не искаш това, ей от това си хапни( визирам баба й) просто не ги позволих. Като не иска- не иска. И сега като каже "не искам повече", никога не следва" ама това ти е последното залче, хапни си го" или още по-омразния ми вариянт " хайде сега това за мама, а това за незнам кой си"....

Благодаря ти, това е чудесно потвърждение на тезата ми за контрола

Малко офф, та да се посмеете. Не знам от къде го е научила, но дъщеря ми е такъв садист в храненето. Най-редовно ме тъпче. Снощи пак: пъха ми лъжиците и само повтаря "последно", "Още само едно" Изобщо не ми зачита нежеланието да бъда тъпкана с /въображама/ супа. Това дете ще ме направи пак злояда.

Според мен колкото по-малко внимание се обръща, толкова по-бързо проблемът минава от само себе си.
Един месец не яде нищо в градината... опитваха се там да я принуждават с какви ли не методи - не и не, не ядеше.
Сега в новата група помолих от самото начало да не я закачат - ами всичко си яде, даже ме кара да готвя същите манджи.

Вкъщи се мръщи на всичко, което й е непознато - ами като не ще, да не яде. Все по някое време отива да разгледа какво има в хладилника.
Има ефект да й позволя да ми помага при готвенето - оказа се, че обича сурови моркови и сурови тиквички, а толкова се мъчих да й ги пробутам готвени. Сурови броколи също яде.
Позволявам й да не вечеря, като не иска. Осъзнавам, че май вечеряме твърде късно за нейния режим. Така или иначе към шест огладнява и хапва нещо.

А ти какво предлагаш? Слагаш му фунията в устата и изливаш там супата.