И аз не разбрах, честно казано, това за поста на Рори ли се отнася. Нищо злобно няма. Друг въпрос е, че не можеш да изискваш от целия свят да се съобразява с твоята мъка, колкото и нормална да е тя. Дори от близките не можеш, най-много според мен можеш да очакваш да те разберат и да не очакват те на свой ред да участваш ентусиазирано в празника им.
- Публикувана: 6 дек. 2021, 18:27 ч.
- Последно мнение: 10 дек. 2021, 21:51 ч.
За жените без деца
Винаги съм знаела, че ще имам дете, дори да не го родя аз. За щастие - родих си мое собствено. Беше прекрасно, докато не стана на 14 години. Тогава разбрах какво значи поговорката: Когато децата са малки, са толкова сладки, че ви се иска да ги изядете. Когато пораснат, съжалявате, че не сте го направили! 
Мъжът ми има здравословни проблеми. Бях на 27 г, когато забременях. Обичах го и не мислех какви гени му даваме. Затова въпросът какви гени имат осиновените деца не е стоял пред мен. Когато моето дете стана на 3-4 години, чрез форума, имах досег до темата за осиновяване, помагахме на домове за сираци и тн. Съпругът ми обаче не желае осиновяване.
Имам две приятелки без деца. Едната никога не е искала. Възхищавам й се, че смята животът си за достатъчно богат без деца. Другата много иска. Ще бъде най-прекрасната майка. Тя и сега е майка на всички, както някой писа по-нагоре. Но започна с опитите за забременяване и осиновяване на 43+, и е много трудно.
Друга моя позната, която много искаше деца, си направи едно. Не знам точно как. Но изобщо не крие, че детето е силно желано и само нейно. Безкрайно щастлива е!
Кръстниците ми загубиха дълго чакан, обожаван и глезен син, роден след аборти, в нелепа катастрофа. Беше на 31 години, те около 57-58 г. 1-2 години след смъртта му, осиновиха момче на 12 години. То порасна и скоро ги дари с внуче.
Имаха проблеми с него. Ние също имаме проблеми с родното си дете. Има безброй примери в двете посоки - родни деца, посегнали на родителите си или незаинтересовани от тях, и отдадени осиновени. Собствени деца с увреждания и осиновени с прекрасно здраве.
Животът е толкова непредвидим.
Мъжът ми има здравословни проблеми. Бях на 27 г, когато забременях. Обичах го и не мислех какви гени му даваме. Затова въпросът какви гени имат осиновените деца не е стоял пред мен. Когато моето дете стана на 3-4 години, чрез форума, имах досег до темата за осиновяване, помагахме на домове за сираци и тн. Съпругът ми обаче не желае осиновяване.
Имам две приятелки без деца. Едната никога не е искала. Възхищавам й се, че смята животът си за достатъчно богат без деца. Другата много иска. Ще бъде най-прекрасната майка. Тя и сега е майка на всички, както някой писа по-нагоре. Но започна с опитите за забременяване и осиновяване на 43+, и е много трудно.
Друга моя позната, която много искаше деца, си направи едно. Не знам точно как. Но изобщо не крие, че детето е силно желано и само нейно. Безкрайно щастлива е!
Кръстниците ми загубиха дълго чакан, обожаван и глезен син, роден след аборти, в нелепа катастрофа. Беше на 31 години, те около 57-58 г. 1-2 години след смъртта му, осиновиха момче на 12 години. То порасна и скоро ги дари с внуче.
Имаха проблеми с него. Ние също имаме проблеми с родното си дете. Има безброй примери в двете посоки - родни деца, посегнали на родителите си или незаинтересовани от тях, и отдадени осиновени. Собствени деца с увреждания и осиновени с прекрасно здраве.
Животът е толкова непредвидим.
Кой знае пък може и на нас да се случи чудото, нали по Коледа ставали чудеса 
И тъй като вече съм го виждала, чудото, в близкия ми кръг (жената е с три деца вече), наистина ти казвам отърси се от всякакви чужди животи. С времето ще се отдалечиш прекалено много от хора, които биха се радвали с теб най-много и имат нужда ти сега да се радваш с тях.
