Според мен възрастта също си оказва влияние за едно по- бързо интегриране. КОлкото по -рано си преселиш толкова по - бързо възприемаш и създаваш нови навици. Поне това са мои наблюдения. Също и настройката на самата личност.
- Публикувана: 6 ноем. 2006, 12:01 ч.
- Последно мнение: 12 ноем. 2006, 16:47 ч.
Как се постига социална интеграция
имаме доста работа в службата, сега и детето , та още повече и... ами не съм имала време иzобщо да се zамислям в коя държава съм. Просто давам по правилата и не се zамислям мног омного много и не се zадълбочавам да правя параллел с българските. ПРсто приемам , че такива са нещата, каквито са и иzобщо не се zанимавам да тсрся под вола теле или да мъдря zа всяко нещо , което ми се случи дали няма да е раzлично, ако съм родена тук. Прикаzвам си на немски, със сигурнос с грешките , но докато ме раzбират ... до сега не ми се е случило някой да ми поправи граматиката 
Та тъй. Държа си се с хората , като с съzемляни т.е както бих се държала и у нас и на всякъде.
честно каzано, на мен общуването в БГ ми беше доста по трудно, поради раzпостранената грубост, припряност, бнерви, простотия и мутро/bиzнесмен манията.
Та тъй. Държа си се с хората , като с съzемляни
т.е както бих се държала и у нас и на всякъде. честно каzано, на мен общуването в БГ ми беше доста по трудно, поради раzпостранената грубост, припряност, бнерви, простотия и мутро/bиzнесмен манията.
Много интересна тема наистина 
За интеграция където и да е основното и най важно нещо е езика
Не че ако говориш 5.езика различни от местния няма да се интегрираш, ще - но много по бавно, и в някакви други среди и общества но не и сред местните
Също всичко е и до характера на човека, тук е имало не една тема дали имате приятелства в чужбина, и доста хора отговарят че приятелства се правят САМО в училищни и студентски години, останалото е само познанство , което ми се струва супер тъжно
С други думи се опитвам да кажа че трябва и желание за интеграция, винаги чужденеца е този който трябва да търси контакт и общи интереси, направо невъзможно е местните да дойдат да те дърпат да се интегрираш сред тях
Ако не търсиш сам възможности за сближаване, може и 10г. да си живееш някъде и да се чувстваш като на самотен остров
Следващото важно нещо са интересите - да намериш група хора който споделят твоите интереси, както вече бе споменато, пълно е с различни курсове и всякакви организации, ориентираш се по собствените си интереси и се записваш някъде, където намираш един вид сродни души, от там нататък всичко е индивидуално, е с едни сте по сродни, с други съвсем не но то е според характерите вече...
Спорта също изключително лесно и бързо сплотява и сближава хората, така че изобщо не е за подценяване, ходете на аеробика, плуване, отивайте да гледате разни мачове на обществени кафета и барове, пак много сродни души ще намерите
Аз имах изключителен късмет, дойдох без език но със спорт, и благодарение на средата в която попаднах - млади и супер момичета, за една година не само проговорих така че не можеха да ми вземат думата 
но и намерих страхотни приятелки в лицата на някой от тях 
А тук изключително полезно е че всички се поздравяват Добър ден, в смисъл на улицата не, но в работата например си казват и по 100х Добър ден, щом се видиш с някой поздравяваш, и така всеки ден няколко години може да сте на 100х Добър ден и нищо повече, това в повече трябва да дойде от теб, да си дадеш малко зор за да минеш на диалог, сближаване, приятелство...
Аз нямам проблеми с интеграцията, чувствам се интегрирана отдавна - 10г съм в Чехия, а в последно време не се спираме с бебона от организации и срещи но съм и човек който и на спирката е способен да се заговори с някой който съм виждала няколко пъти - в работата, в квартала... Доста майки в квартала дори аз ги запознах помежду им, и съм главен организатор за доста детски мероприятия, но мен това ме забавлява, доставя ми удоволствие, а това изглежда си личи
Доста съм контактна по принцип, май винаги първо аз заговарям, не чакам някой да ми обърне внимание в повечето случай срещам отзивчивост в насрещния. А чехите по принцип си мисля че са изключително любезни хората, дори и да се карат или спорят всяка втора дума е Моля ти се
Та с други трябва да търсиш, за да да си намериш място в обществото, за да немериш средата която те приема такъв какъв то си, но за всичко се иска време, нищо не става за месец, за два
За интеграция където и да е основното и най важно нещо е езика
Не че ако говориш 5.езика различни от местния няма да се интегрираш, ще - но много по бавно, и в някакви други среди и общества но не и сред местните Също всичко е и до характера на човека, тук е имало не една тема дали имате приятелства в чужбина, и доста хора отговарят че приятелства се правят САМО в училищни и студентски години, останалото е само познанство , което ми се струва супер тъжно
С други думи се опитвам да кажа че трябва и желание за интеграция, винаги чужденеца е този който трябва да търси контакт и общи интереси, направо невъзможно е местните да дойдат да те дърпат да се интегрираш сред тях
Ако не търсиш сам възможности за сближаване, може и 10г. да си живееш някъде и да се чувстваш като на самотен остров
Следващото важно нещо са интересите - да намериш група хора който споделят твоите интереси, както вече бе споменато, пълно е с различни курсове и всякакви организации, ориентираш се по собствените си интереси и се записваш някъде, където намираш един вид сродни души, от там нататък всичко е индивидуално, е с едни сте по сродни, с други съвсем не
но то е според характерите вече...Спорта също изключително лесно и бързо сплотява и сближава хората, така че изобщо не е за подценяване, ходете на аеробика, плуване, отивайте да гледате разни мачове на обществени кафета и барове, пак много сродни души ще намерите
Аз имах изключителен късмет, дойдох без език но със спорт, и благодарение на средата в която попаднах - млади и супер момичета, за една година не само проговорих така че не можеха да ми вземат думата
но и намерих страхотни приятелки в лицата на някой от тях А тук изключително полезно е че всички се поздравяват Добър ден, в смисъл на улицата не, но в работата например си казват и по 100х Добър ден, щом се видиш с някой поздравяваш, и така всеки ден няколко години може да сте на 100х Добър ден и нищо повече, това в повече трябва да дойде от теб, да си дадеш малко зор за да минеш на диалог, сближаване, приятелство...
Аз нямам проблеми с интеграцията, чувствам се интегрирана отдавна - 10г съм в Чехия, а в последно време не се спираме с бебона от организации и срещи
но съм и човек който и на спирката е способен да се заговори с някой който съм виждала няколко пъти - в работата, в квартала... Доста майки в квартала дори аз ги запознах помежду им, и съм главен организатор за доста детски мероприятия, но мен това ме забавлява, доставя ми удоволствие, а това изглежда си личи Доста съм контактна по принцип, май винаги първо аз заговарям, не чакам някой да ми обърне внимание
в повечето случай срещам отзивчивост в насрещния. А чехите по принцип си мисля че са изключително любезни хората, дори и да се карат или спорят всяка втора дума е Моля ти се Та с други трябва да търсиш, за да да си намериш място в обществото, за да немериш средата която те приема такъв какъв то си, но за всичко се иска време, нищо не става за месец, за два
Нямах време да прочета останалите, но за мен първото условие за интегрирането е перфектното владеене на местния език. Следващото важно условие е да контактуваш предимно с местните, а не да се движиш само в групи със сънародниците си. Това последното изолира изключително много по мои наблюдения. Усвояването на привичките, обичаите, както и на всички норми на поведение характерни за страната е също много важно. Освен това аз лично винаги съм се стремяла да не подчертавам факта че съм чужденка, за да постигна снисхождение например или да бъда извинена за нещо. Просто съм се държала винаги като местна. Пример: преподавателят ми по английски не знае че съм чужденка. Изпитва ме и ме кара да преведа нещо от френски на английски. Обаче аз просто не знаех значението на един термин на френски. Но не го казах, отговорих че не мога да преведа и толкова. Доста по-късно преподавателят научи че съм чужденка и то защото чу един разговор между мен и един друг човек, в който казвах че съм от България. Въпросният преподавател се приближи към мен и ми каза, че е удивен от този факт! И как няма като един път чете една моя работа пред останалите студенти и ме даваше за пример за добър изказ на френски 
Тази последната случка беше едно от стъпалата ми за интегрираност. Истински интегрирана обаче се почувствах на 6-тата година, като започнах работа. Вдигнах си стандарта на живот и заедно с това се научих и на някои маниери на поведение в обществото, което ми даде по-голяма увереност и оттогава сякаш всички врати започнаха да се отварят пред мен. Тогава един път колегите ми ми казаха, че направо са забравили че съм чужденка. Омъжването ми за французин стана едва след всичко това и тогава реших, че нямам какво повече да правя във Франция и се върнах в България. Сега съм в процес на интеграция в собствената си родина. Не е лесно! 
И как няма като един път чете една моя работа пред останалите студенти и ме даваше за пример за добър изказ на френски Тази последната случка беше едно от стъпалата ми за интегрираност. Истински интегрирана обаче се почувствах на 6-тата година, като започнах работа. Вдигнах си стандарта на живот и заедно с това се научих и на някои маниери на поведение в обществото, което ми даде по-голяма увереност и оттогава сякаш всички врати започнаха да се отварят пред мен. Тогава един път колегите ми ми казаха, че направо са забравили че съм чужденка. Омъжването ми за французин стана едва след всичко това и тогава реших, че нямам какво повече да правя във Франция и се върнах в България. Сега съм в процес на интеграция в собствената си родина. Не е лесно!
Аз съм тук от 8 години, живяла съм в Щатите и преди, тук съм завършила, нямам проблем с езика, мисля че познавам културата доста добре, НО не знам дали съм напълно интегрирана нито тук, нито пък ако сега ми се наложи да се върна в България ще се чувствам като у дома си. Често си говорим и с други чужденци тук, че сме един вид хибриди - нито американци, нито принадлежащи към родините си. Има неща с които никога не мога да свикна въпреки че работя с много хора, опитвам се да разбера и видя различните гледни точки и от къде произлизат.
не мога да общувам само заради това примерно да си упражнявам езика или за това да не си пия кафето сама или пък да си имам компания за пазар
ми не мога!
за мен човека отсреща трябва да отговаря на някакви мои критерии, а досега тук, в испания не съм открила такъв. има някакви нови контакти, но те са от необходимост, при мен много е вярна приказката, че в чужбина се сприятеляваш по нужда.
предпочитам да съм сама отколкото с някой, който не ми е от кръвната група.
това и за мен важи, не знам дали да не кажа за съжаление. В почивните дни (когато имам време за социализиране) предпочитам да съм с децата, да чета - ей такива неща. Понякога си мисля, че съм станала много затворена, че един ден това ще ми тежи, но това май е друга тема.
не мога да общувам само заради това примерно да си упражнявам езика или за това да не си пия кафето сама или пък да си имам компания за пазар
ми не мога!за мен човека отсреща трябва да отговаря на някакви мои критерии, а досега тук, в испания не съм открила такъв. има някакви нови контакти, но те са от необходимост, при мен много е вярна приказката, че в чужбина се сприятеляваш по нужда.
предпочитам да съм сама отколкото с някой, който не ми е от кръвната група.
това и за мен важи, не знам дали да не кажа за съжаление. В почивните дни (когато имам време за социализиране) предпочитам да съм с децата, да чета - ей такива неща. Понякога си мисля, че съм станала много затворена, че един ден това ще ми тежи, но това май е друга тема.
Аз май съм най-близко до Didi3, както го разбирам. Не мога да кажа, че съм изживявала разни културни шокове и самоти, защото е чужбина. Освен това си давам сметка, че и като живеех в България, не съм била кой знае колко социално интегрирана, просто съм с по-камерна нагласа, и където и да съм, няма да съм особено социално интегрирана. Тук ходим по разни социални събирания повече заради децата. Станах и аз като че ли по-затворена, може би защото тук усещам по-голяма свобода да си го позволя.
Интересен въпрос. Чесно казано не бях се замисляла...дойдох в Англия преди 8 години (млада,млада на 22 . Първо учене, университет и там като че ли направих 2-3 доста добри приятели. После работа, нови познанства, дете-още други, после пак нова работа и т.н. 
Май да, чувствам се интегрирана.
Според мен най-важното (дори преди знаенето на езика) е каква е нагласата на човек-дали е отворен за нови порядки, култура и взаимоотношения, или не.
. Първо учене, университет и там като че ли направих 2-3 доста добри приятели. После работа, нови познанства, дете-още други, после пак нова работа и т.н. Май да, чувствам се интегрирана.
Според мен най-важното (дори преди знаенето на езика) е каква е нагласата на човек-дали е отворен за нови порядки, култура и взаимоотношения, или не.
Аз съм тук от 8 години, живяла съм в Щатите и преди, тук съм завършила, нямам проблем с езика, мисля че познавам културата доста добре, НО не знам дали съм напълно интегрирана нито тук, нито пък ако сега ми се наложи да се върна в България ще се чувствам като у дома си. Често си говорим и с други чужденци тук, че сме един вид хибриди - нито американци, нито принадлежащи към родините си. Има неща с които никога не мога да свикна въпреки че работя с много хора, опитвам се да разбера и видя различните гледни точки и от къде произлизат.
Това мнение, подобно на Блажка, се доближава най- много и до моето.
И аз съм в САЩ от 8 год.
Официално смятам, че съм напълно интегрирана - завършила съм университет тук, езика, естествено го говоря добре, женена съм за местен, детето ми е родено тук, работата ми е също главно с местни.
Социалната ми (ни) среда е главно американска (до такава степен, че преди няколко седмици се оказа, че имам едва две български приятелки наоколо и няма с кого да направя погача за дъщеря си
). На пръв поглед- идеално интегрирана.
Да, ама не.
Никога няма да бъда 100 % такава и не се и опитвам да се заблуждавам, че е възможно иначе.
Дъщеря ми- да. Аз- надали. Независимо от усилията ми и/ или обстоятелствата.
И преди съм го пускала мисля, но пак ще го направя - отказ от един любим мой разказ на Благовеста Момчеджикова. Няма друго нещо, което поне за мен толкова добре да описва състоянието, в което се намираме в качеството си на съвременни емигранти- опита ни за интегриране в новото място, духа ни, противоречията... Особено показателен, мисля, е втория параграф.
"...The foreigner is not from here. He comes from there and holds on to that spiritual connection while here. Thus, the foreigner hasn’t fully left there and, because of this, hasn’t fully arrived here.
Having departed, having left there, the foreigner still exercises his responsibilities for there, not for here. He doesn’t owe to the here: it can’t boast a childhood house, memories, or family; it is not populated with the what constitutes the foreigner as such. The foreigner can leave the here at anytime and forever. However, he can never leave the here unmarked by it.
The foreigner best represents the modern condition of living “in-between” cities, countries, cultures. Living “in-between” here and there, the foreigner is vulnerable, he questions both here and there, and frequently feels belonging nowhere, neither here nor there. Stretched between two places that have to connect in him, the foreigner is like the bridge: always belonging half-way to the parts it connects and thus, profoundly disconnected. He has always already departed and always already not arrived..."
А ако все пак става дума и за конкретни примери за социално интегриране, Лени, ще ти кажа при мен как беше.
В началото трябваше да сменям визи, чаках документи и приравнявания, за да ме приемат тук и през съответното време нямах право да работя. Бях изолирана вкъщи, все още не говорех английски както сега, не познавах много хора...затова започнах да доброволствам. Отидох в една детска болница за деца с тежки физически увреждания и станах волюнтиър- два пъти седмично ходех и помагах на рехабилитатори, социални работници, в занималнята - това определно ме караше да се чувствам полезна, а колко много помогна за социалната ми интеграция мисля, че е излишно да казвам.
Според мен най-важното (дори преди знаенето на езика) е каква е нагласата на човек-дали е отворен за нови порядки, култура и взаимоотношения, или не.
аз не се 1увстам нито изолирана,нито интегрирана;нямам о1аквания да намеря приятелства като от детството,работя си кротко,по правилата я караме, доколкото ги знаем,както казаха по-горе и съм благодарна 1е ми е дадена тази възможност..
познавам много интегрирани хора к на 3 думи правят 9 грешки,та това за мен не е най-най-важното..
Най-важното е охотата да се интегрира човек, няма ли я нищо не се получава, и после остава времето да понареди нещата.
Виждала съм българки който само с минимален език имат уважението на местните.
Отначало на мен ми помогна това , че имах работа за целия китайски народ, и почти неусетно страшно много познати, част от тях сега са добри приятели.
Не съм се насилвала нещата, в един момент сапунения мехур който ме обграждаше не беше там, имах право да реша, да избера и да предложа нещо на някой.
Първоначалните ми усилия бяха насочени ни повече към работата, а не към местните.
Като цяло чехите са добронамерени, така че доста ми помогна и този факт.
Сега дори и пощальоните ме поздравяват, а в библиотеката ме знаят по име, въпроса е това ли интеграцията?
Е, имам едно преимущество живея в градче с 15 000 жители, а сега когато ни се отвори шанс да се местим много се колебаем дали си заслужава да загърбим всичките тези хора с който се чувстваме добре и у дома.
Мисля си, че самата интеграция започва от самия човек и в усилието му да достигне хармония със средата в която живее, времето за мен си остава един от най-важните двигатели.
Виждала съм българки който само с минимален език имат уважението на местните.
Отначало на мен ми помогна това , че имах работа за целия китайски народ, и почти неусетно страшно много познати, част от тях сега са добри приятели.
Не съм се насилвала нещата, в един момент сапунения мехур който ме обграждаше не беше там, имах право да реша, да избера и да предложа нещо на някой.
Първоначалните ми усилия бяха насочени ни повече към работата, а не към местните.
Като цяло чехите са добронамерени, така че доста ми помогна и този факт.
Сега дори и пощальоните ме поздравяват, а в библиотеката ме знаят по име, въпроса е това ли интеграцията?
Е, имам едно преимущество живея в градче с 15 000 жители, а сега когато ни се отвори шанс да се местим много се колебаем дали си заслужава да загърбим всичките тези хора с който се чувстваме добре и у дома.
Мисля си, че самата интеграция започва от самия човек и в усилието му да достигне хармония със средата в която живее, времето за мен си остава един от най-важните двигатели.
От 9 години съм тук, мъжът ми (българин) от 15. Познати и приятели имаме повече отколкото време да ги виждаме . И двамата сме много контактни и създаваме приятелства буквално както си вървим по улицата и дишаме. Основно от къде:
1) Българската среда - още от първия ден в който пристигнахме ни юрнаха по купони. С времето и се сродихме с някой - тук имаме кръстници, кумове, ние бяхме кумове и пр.
2) Университетите - и двамата сме завършили тук, така че съучиници, съквартиранти, гаджета
3) Работа - и двамата работим в сфери, където преобладават младите интелигентни хора.
4) Съседите - особенно сега покрай сина ни сме редовно канени по събирания и рожденни дни.
Освен Българи и Американци имахме удовоствието да се запознаем и сприятелим с хора и от най-различни краища на света: Русия, Украйна, Аржентина, Венецуела, Италия, Испания, Белгия, Чехия, Германия, Индия, Пакистан, Мароко, Турция, Гърция, Китай, Корея, Япония...
Като цяло смятам, че Америка е страна, в която е много лесно да си намериш "средата". Ако говориш езика, имаш добро образование и работа, почти няма прегради пред тебе. В много голяма степен ти си определяш до къде и с кого да се интегрираш.
. И двамата сме много контактни и създаваме приятелства буквално както си вървим по улицата и дишаме. Основно от къде:1) Българската среда - още от първия ден в който пристигнахме ни юрнаха по купони. С времето и се сродихме с някой - тук имаме кръстници, кумове, ние бяхме кумове и пр.
2) Университетите - и двамата сме завършили тук, така че съучиници, съквартиранти, гаджета
3) Работа - и двамата работим в сфери, където преобладават младите интелигентни хора.
4) Съседите - особенно сега покрай сина ни сме редовно канени по събирания и рожденни дни.
Освен Българи и Американци имахме удовоствието да се запознаем и сприятелим с хора и от най-различни краища на света: Русия, Украйна, Аржентина, Венецуела, Италия, Испания, Белгия, Чехия, Германия, Индия, Пакистан, Мароко, Турция, Гърция, Китай, Корея, Япония...
Като цяло смятам, че Америка е страна, в която е много лесно да си намериш "средата". Ако говориш езика, имаш добро образование и работа, почти няма прегради пред тебе. В много голяма степен ти си определяш до къде и с кого да се интегрираш.
Аз съм тук от 8 години, живяла съм в Щатите и преди, тук съм завършила, нямам проблем с езика, мисля че познавам културата доста добре, НО не знам дали съм напълно интегрирана нито тук, нито пък ако сега ми се наложи да се върна в България ще се чувствам като у дома си. Често си говорим и с други чужденци тук, че сме един вид хибриди - нито американци, нито принадлежащи към родините си. Има неща с които никога не мога да свикна въпреки че работя с много хора, опитвам се да разбера и видя различните гледни точки и от къде произлизат.
Това мнение, подобно на Блажка, се доближава най- много и до моето.
И аз съм в САЩ от 8 год.
Официално смятам, че съм напълно интегрирана - завършила съм университет тук, езика, естествено го говоря добре, женена съм за местен, детето ми е родено тук, работата ми е също главно с местни.
Социалната ми (ни) среда е главно американска (до такава степен, че преди няколко седмици се оказа, че имам едва две български приятелки наоколо и няма с кого да направя погача за дъщеря си
). На пръв поглед- идеално интегрирана.
Да, ама не.
Никога няма да бъда 100 % такава и не се и опитвам да се заблуждавам, че е възможно иначе.
Дъщеря ми- да. Аз- надали. Независимо от усилията ми и/ или обстоятелствата.
И преди съм го пускала мисля, но пак ще го направя - отказ от един любим мой разказ на Благовеста Момчеджикова. Няма друго нещо, което поне за мен толкова добре да описва състоянието, в което се намираме в качеството си на съвременни емигранти- опита ни за интегриране в новото място, духа ни, противоречията... Особено показателен, мисля, е втория параграф.
"...The foreigner is not from here. He comes from there and holds on to that spiritual connection while here. Thus, the foreigner hasn’t fully left there and, because of this, hasn’t fully arrived here.
Having departed, having left there, the foreigner still exercises his responsibilities for there, not for here. He doesn’t owe to the here: it can’t boast a childhood house, memories, or family; it is not populated with the what constitutes the foreigner as such. The foreigner can leave the here at anytime and forever. However, he can never leave the here unmarked by it.
The foreigner best represents the modern condition of living “in-between” cities, countries, cultures. Living “in-between” here and there, the foreigner is vulnerable, he questions both here and there, and frequently feels belonging nowhere, neither here nor there. Stretched between two places that have to connect in him, the foreigner is like the bridge: always belonging half-way to the parts it connects and thus, profoundly disconnected. He has always already departed and always already not arrived..."
А ако все пак става дума и за конкретни примери за социално интегриране, Лени, ще ти кажа при мен как беше.
В началото трябваше да сменям визи, чаках документи и приравнявания, за да ме приемат тук и през съответното време нямах право да работя. Бях изолирана вкъщи, все още не говорех английски както сега, не познавах много хора...затова започнах да доброволствам. Отидох в една детска болница за деца с тежки физически увреждания и станах волюнтиър- два пъти седмично ходех и помагах на рехабилитатори, социални работници, в занималнята - това определно ме караше да се чувствам полезна, а колко много помогна за социалната ми интеграция мисля, че е излишно да казвам.
Но тук говорим за интеграцията,която няма нисто общо със самоопределянето.Един арабин може да си остане арабин до мозъка на костите си,но въпреки всичко да се внедри идеално в новото общество в което се намира,нали?
За мен ключовите думи за успешна интеграция са: знаене на езика, инициатива, приемане на нещата, такива, каквото са, без много критики и все пак запазване на собствената индентичност. Поне според мен това последното им прави добро впечатление. Живея тук и съм ги приела, но искам и те мен да ме приемат такава, каквато съм. Мисля, че борбата за достойно отстояване на място в обществото ще продължи докато съм тук.
Това е интересен въпрос и в контекста на това, как например в Англия има прослойки: или имигранти, или деца на имигранти, които не само не са интегрирани, ами са на нож с останалото общество. Немалко от тези "образцови млади мъже", дето от време на време ги хващат на път да взривяват гари и летища, са или от дълги години в тази страна, или са родени тука. Езика-говорят го, учили са тука, домовете има са тука, ама от това май не следва много.
Може би (взимайки езика за даденост, признавам), особено важно е да приемаш ценностите на "приемното" общество. Да знаеш историята му. Да си наясно с нравите и етикета. Да имаш приятели от "новото" място. Да работиш.
Може би (взимайки езика за даденост, признавам), особено важно е да приемаш ценностите на "приемното" общество. Да знаеш историята му. Да си наясно с нравите и етикета. Да имаш приятели от "новото" място. Да работиш.
Аз съм от 6 години в Полша. Никога не съм си задавала въпроса дали съм се интегрирала или не. Но покрай зетя ни, който е германец, виждам защо той не може да се интегрира - въпреки че поляците са доста отворени хора, особено младото поколение не е чак толкова негативно настроено към германиците (т.е. това не е пречка за неговата интеграция). Според мен да се впишеш в дадена среда и да заживееш в нея, най-важното е на първо място да желаеш това. После идва езикът - един от най-съществените моменти. Дори да не го знаеш добре, важно е за местните да видят твоето желание и стремеж да го научиш. Много е важен също, според мен, интересът към местната история, култура, традиции. Уважение към техните празници. Според мен контактите в работата са само средство за интеграция - има много хора, които работят в чужбина, но не се чувстват интегрирани. Важно е също и до каква степен ти самият ще се отвориш към другите и чуждото. И до каква степен ще позволиш то да те завладее. Т.е. за мен е по-интересно как да постигнеш интеграция (социална, както я определя Лени), а в същото време да запазиш своето различие, къде е също границата на тази интеграция - сам ли я поставяш или обществото ти я налага? Мисля, че при смесените бракове това е по-трудно - там е по-лесно докрай да се претопиш.