Аз доста време на работата си имах колега, който и като служител и като човек ме дразнеше изключително и аз не се понасях, защото това ме караше да се държа лошо с него, а не обичам да се държа така. Та, след известно време започнах да си напомням, че явно все пак ще работим заедно и той едва ли ще се промени и някак си спрях да му се дразня. Спрях и на приятелите си да говоря колко ме дразни.
Мисля, че това работи наистина, колкото и трудно да изглежда в някои случаи. Отрицателните ти емоции само черпят енергия от теб (хахах, наистина сега е време да се хванеш да тренираш нещо бойно
), и ти циклиш и циклиш около проблема и не намираш решение, защото си заета с тръшкане. Действа също и ако си представиш дразнещия те субект доволен, спокоен, щастлив. Най-вероятно това е последното, което искаш за него, но пробвай, ако се получи ще се почувстваш много по-умиротворена и умът ти ще се проясни. Обикновено тогава виждаш решението и нещата изглеждат по друг начин.
А колкото до шефа ти, той си заслужава да е обграден от протежета, които няма да му вършат работа. 
Остави го да си живей със заблудата, че има лоялни хора около него, те ще му разкажат играта. 
Явно е нечие протеже, иначе не виждам логика в поведението на бос-а. 
Не знам дали няма да е неуместно да си поговориш с това момченце извън работно време, ей така, като хора. А кой всъщност сее интриги и доносничи? 
Мдаа,и аз мисля,че трябва да го направиш.Не може да продължава така.Да не те оценяват правилно е много подтискащо и демотивиращо. 
За мен поне е така!
