Какво искате да се промени в масовите детски градини?

Мисленето и предразсъдъците към децата с увреждане.

Ако се приемат в детска градина, да бъдат наистина приобщавани към колектива, а не изолирани някъде "да не пречат" или "да не се ударят"

Аз също съм от НБМ, моля ви темата да не се превръща в спорене или размисли по морални въпроси. Има воля за приемане на деца с увреждания щом има предложение за поставяне на спец съоръжения за тях. Нека говорим по същество, защото сряда е скоро, а Томасе наистина е сама там заедно с всички директорки на ОДЗ-та. Ако имате специфични изисквания, за които ние не знаем, тъй като не сме се сблъсквали с проблемите - казвайте, трябва да хванем момента, защото сега ни искат мнението... Ще има още една среща след тази в сряда, предполагам могат да се отложат до тогава нещата, но все пак мислете, ако трябва синтезирайте нещата в нещо написано - за какъв тип увреждане - какъв уред, какво отношение, какви специфични изисквания... важното е, че в Общината официално се говори за приемане на деца с увреждания в масовите градини, това все пак е добрата новина...

Ако се огледам сред познатите деца от форума, те повечето нямат нужда от специални съоръжения, а от адекватно отношение.
Искам да кажа, когато мисленето се промени, решения има - винаги може да се приспособи нещо според конкретните нужди на конкретното дете.
Децата на инвалидни колички не изчерпват множеството на деца с увреждане.
Няма да пиша повече, щом е спам.

Не се включих в темата веднага, защото съм учудена от инициативата... имам предвид, че в момента е създаден вече Ресурсен център - към Министерството на образованието и именно в него и под неговата шапка се обсъждат всичките тези неща. Такъв ресурсен център има във всеки областен град, все още прохождат и разбира се са недостатъчни, в смисъл че трябва да има още такива, но поне е начало. Именно Ресурсните центрове ще се занимават с интегрирането на децата, с приспособяването на градини и училища, със специалисти, които да обслужват децата със специфични образователни потребности. Та ми е интересно, защо изведнъж нова инициатива от Министерството, може би защото касае не само децата със специфични потребности??? Кажете повече, за да знаем как да помогнем?

 Да се настоява за втори присъстващ педагог (не леля и не ресурсен учител или рехабилитатор) в групи с деца с увреждания. Невъзможно е в група от 30 деца с една учителка и един прелитащ ресурсен да говорим за пълноценна интеграция.

Разбирам ви идеята, и също  ми е интересно това което пита и Мая, но не съм съгласна че firebird спами! И моя проблем е същия, искам градина в която първото изречение няма да е дайте го на специализирана градина, и каква е тази специализирана градина, в която има просто обичливи и грижовни хора, които да изправят Мишето като се задави докато спи и ще го потупат по гръбчето и успокоят, и това не му се случва непрестанно, а и ще го следят и докато се храни, просто по един зорък поглед повече нищо друго! Ако се сетите какво съоръжение ще облекчи ходенето на моето Мишле на градина, добре ми е дошло, ама май ми трябва едно златно сърце!Извинете ме предварително за последното изречение!

Напълно подкрепям firebird и Mama Igi.
Уврежданията на децата са най-различни, но всички се нуждаят най-вече от едно - разбиране и възприемане като всички други деца. А не като си заведеш детето, да те питат, ама той така ли прави, ама той ще пречи...Това са деца, които колкото и да се различават от другите, толкова си и приличат, всички те искат нежност, обич, внимание, ласка. И незнам дали втори педагог или психолог, или какъвто и да е специалист е нужен в детските градини, но определено трябва да се направи нещо. Има толкова безработни детски учителки, и толкова деца, които не са приети в детските градини...да не говорим за нашите "по-специални"деца, които изобщо не са желани...А ще влизаме в Европа...

Томасе и дещовиди, предполагам, че firebird много добре е разбрала какво питате. Но тук няма да чуете кой-знае колко полезни съвети от нас за тези неща. Ние тук не сме стигнали до там да мислим за удобствата в градините. Ние мислим за това ВСИЧКИ деца с увреждания да бъдат приети като равни във ВСЯКА детска градина. За това нещо е необходимо отношение и добри сърца, а не рампи и уреди. Не че те са ненужни, но не са най-важното и не са това, с което започва интеграцията. Моите лични наблюдения са, че в момента е модерно да се говори за интеграция и да се "интегрира", но само на думи. Само деца, които са удобни на учителките и директорките за "интегриране". И всичко се прави пак отново в името на тяхната кариера, а не на децата. За мен това не е интеграция, а пи ар. Не може да тръбиш навсякъде, че приемаш деца с увреждания в градината си, а когато ти доведат дете с увреждане, което не е в количка и нуждите му не включват рампа, да гледаш сякаш някой ти е отнел правото да интегрираш! Не може да говориш колко обичаш всички деца и че те са равни, а като доведат дете с клапа за хидроцефалия (например, щото тук ни е пресен този пример), да го приемеш за 45 минути на ден и да се правиш на големия радетел за интеграция. Не може в градина, в която от 10 години поне се приемат деца с кохлеарни импланти, да посрещат родителите с пазарлъци - да идва по половин ден, пък да е в първа група тази година, пък от новата учебна година пак да е първа група и т.н. Мога да ви давам прмери до безкрай. Моето дете не е в масова градина. Не знам и кога ще отиде и ще отиде ли изобщо. Плаша се от масовите градини и пресонала им не на шега. Питайте Валенцето не сънува ли учителки всяка вечер! Въобще - никакви рампи и съоръжения не са на дневен ред в нашата страна! Защото ако има милосърдие и желание за помагане, те ще намерят начин и за придвижването на децата, и да ги учат и да ги интегрират. Това не са размисли по морални въпроси, това е действителността.

Благодаря за информацията за Ресурсните центрове! Не бях запозната. Инициативата не е на Минестерството, а от Столична община. Касае се не само за специалните деца, отнася се за всички. Но в частност се обръща внимание и на децата със специфични образователни потребности. Хубаво е Ресурсните центрове да се занимават само с това, но мисля, че колкото повече и на повече места се говори, толкова по-добре.
Мисля, че ако се започне с една добра материална база и детето ще се чувства по-удобно. Обсъждат се предложения за Стратегия за образованието 2006-2015г (нашата група ще предложи стратегията да бъде до 5год) - тогава надявам се да бъдат приети повечето специални деца, но тогава ще са нужни и условия за тяхното пълноценно физическо и психическо развитие.

Вярно, че е нужно да се промени мисленето и отношението (не смятам постинга на firebird за спам ).  Но ако съм на мястото на персонала и всеки ден виждам велоергометър (нужен ли е на деца с ДЦП? ), мисля, че бих свикнала с мисълта че един ден ще дойде такова детенце и ще му помагам да се справя, не по-зле от останалите деца. Дори бих се гордяла с постиженията, защото те ще бъдат НАШИ постиженения.
А може би е по-добре да има запазени места за такива деца във всяка група? Може би трябва да има адаптационна група (някъде четох за нещо такова във 17 ЦДГ в Младост) - специалните деца се приемат в такава група, а после като са готови (индивидуално) се прехвълят в общите групи? Може би трябва да има адаптационен период с цел да се намали стреса при децата - в групата да влиза и родителя за няколко часа и постепенно това време да се намалява (има такова предложение за всички деца)?

Пак казвам - не съм наясно и моля да ме извините, ако някъде бъркам или съм засегнала някой. Затова търся вашата помощ. Искам да изразя вашите искания.

Според мен е лудост в тези огромни групи да се говори за интеграция на по-специални деца.
Учителките не са в състояние да се справят с най-обикновенната детска агресия, камо ли да се занимават с нещо, което иска такова внимание и време.

1. по-малки групи
2. допълнителен човек в групата с такова дете поне в началото, който да е запознат с нуждите на конктретното дете
3. желание, което е истинско а не както писа Йепе - PR

Рампите и съоръженията са последния проблем в случая.

Трябва да се помисли и за увеличаване на персонала в детските градини и то по - точно казано помощния, специализиран персонал. Тези, които ще се грижат за увреденото дете - ще го хранят, преобуват, обличат, събличат и т.н.т....Демек асистенти. Те не са лични асистенти на детето, а са хората, които да улесняват пребиваването на увреденото дете в градината. Освен това е необходино във всяка градина да се открие комплексен кабинет за логопедия, рехабилитация, дейности от ежедневието и т.н.т..
А това е доста скъпо. Лично мое предложение от доста време беше във всяка община да се интегрира по една детска градина. И децата все пак да бъдат разпределяни в групите по типа на увреждане. По - лесно се поддържа бюджета на 1 детска ясла/градина в община отколкото на всичките.
Но и това ми се струва, че ще замине в кошчето на нечий кабинет.

Още снощи писах, но всичко се затри. Ще се повторя с писалите тука -
 По-малки групи. Специалните деца изискват специално внимание. Нужен е още един педагог. Госпожите в обикновените градини не са се сблъсквали с проблема : "той/тя не говори, не пишка в тоалетна, не тича да съобщи за нуждата си, а си мрънка под носа." Моето дете е с леко ДЦП, но обличането и събличането отнема в най-добрия случай два пъти повече време отколкото да го направя със сина ми (1г6м) Нестабилно ходи и най-лекото бутане я събаря на земята. Аз на детска площадка с повече деца стоя винаги до нея, какво остава в група. Не се храни сама - трябва й човек, който да й помага да го прави.И е задължително някой да я държи за ръка, когато слиза или се качва по стълби.
Добър вариант за майката ще е, да бъде допускана до самата група, дори възможност да остава известно време там. Добре е да се помисли и за възможността детето да бъде водено по-късно или за определено време, но когато инициативата за това е на родителите, а не да се поставят условия. (имаме във форума пример за дете, за което персонала настоява да стои в градината не повече от 45 мин)
Трябва да бъде помислено за времето, през което здравите деца биха рисували/пяли/тичали, а въпросното дете със специфични нужди не умее да прави някое от тези неща. Някой трябва да го занимава с нещо, нали? Моята дъщеря например не може да си играе с играчките по обичайния начин, тоест изобщо не ги поглежда, така че варианта - да си играе само, отпада.
Материалната база не е толкова нужна. Никое дете с ДЦП няма да се качи с желание да върти педали, още повече, че това за някои е невъзможно.
Нужни са средства за допълнителни педагози!
Аз водя детето си в специализирана градина само за 3ч и пак се сблъквам с мърморенето на персонала -" ама вземете я в 11,30, а не в 12,00, защото ще подреждаме масите, а тя пречи Необяснимо е за мен как, тя е почти безразлична към това, което става около нея.

Това означава ли че ще се касае само за там?
Аз например имам само 1 изискване, което всъшност е дадено право със закон- в групи в които има деца с ТЕЛК /до 2/ директора може да ги сформира с намален състав - мисля 17 /тук не съм сигурна/ Ако това се спазва то ще се облекчи работата на учителите и те самите ще са заинтересовани да приемат такива деца

Като се каже "дете с увреждане" и повечето хора си представят едно кротко ангелче на инвалидна количка.
Ако погледнем най-често срещаните проблеми -

ДЦП - рехабилитацията е много специфична, дори не всички мед. лица могат да я правят
Не можете да купите скъпо струващи съоръжения, които персонала ще ползва неграмотно, или да ги купите само в очакване на такова дете - нецелесъобразно е.
Детето може да си ходи на ребилитация при обучени специалисти, а в градината да стои за отглеждане и социализация. Много по-важно е ОБЩУВАНЕТО с децата.

Деца със синдром на Даун - нуждаят се от логопеди и специални педагози

Деца с увреден слух - сурдопедагози - и е важно да са сред чуващи деца, за да не се изолират в света на своето увреждне

Деца с диабет - компетентно съставено меню и медицински персонал, който е обучен да следи за кръвната захар

Деца с вродена цепнатина на устната или небцето - нуждаят се от логопед

Деца с аутизъм - психолози, логопеди, специални педагози

Деца с хиперактевен синдром с дефицит на вниманието - психолози, специални педагози.

Изброявам най-често срещаните проблеми, има и други, по-специфични и по-редки.
Интеграция означава децата да се приемат в колектива. Да се обясни на здравите деца, защо не бива да се подиграват на дете с ДЦП, което има дефект в походката напр.
Да се включва детето в занятията на групата.
Тези деца се нуждаят от приобщаване, което става постепенно.
Истината е, че персоналът не е готов за работа с такива деца. Някои от тях имат проблеми с говора, имат проблеми с тоалетната, с храненето, даже и с детските игри.
Нужен е индивидуален подход за работа с всяко едно дете. Много търпение, защото научаването при тях е много по-бавно.
За което трябва обучение и мислене. И някой, дето да му мие дупето, докато се научи на гърне.
Дори в специализираните градини аз не намерих логопед, който се наема да работи с моя син. Ей това е истината. Бягат от тежките диагнози. Бързат да кажат, че детето е бавноразвиващо се. И да им купите съоръжения, всичко ще е за показ пред началството.

И още една подробност - ако специалното дете бъде прието само за бройката и за него не се положат нужните грижи, то ще бъде съсипано дете. Ако не се работи правилно с него, само ще се задълбочи празнината, вместо да се интегрира.

Материалната база при добро желание може да бъде набавена.
Логопедите и психолозите, които имат желание да работят, "побългаряват" играчките, използвани в чужбина - изрязват отворчета в кутии, ползват кутийките от шоколадовите яйца, капачките от кола и фанта, щипките за пране, всякакви кутийки, картинки от реклами и какво ли не още.
Който иска да работи, намира начин, а който не иска, намира оправдание.
Проблема е в липсата на обучен персонал.
Като посочвам, че за едно дете с аутизъм или хиперактивност е нужен психолог, аз имам предвид ежедневна работа по половин или един час, а не да бъде посетено веднъж месечно. Няма полза от това.

Всички искат по-малко деца в групата, но с този недостиг на места приемат повече от допустимото. А и така повече родители са доволни че са приели детето им. Иначе стратегията е за София

Иначе всяко ДЗ има отворени дни - предупреждава родителят кога иска да отиде и го съгласува с персонала и прекарва деня или част от него с децата. Не би трябвало да откажат.

Няма значение за къде е инициативата, това че не ме засяга не ми пречи да помогна със мнение.
Това, че местата са малко е ясно за всички. Защо не се работи в посока увеличаване броя на детските градини? Предложението на shammi е много разумно

  Докато напиша какво мисля по въпроса, всички вие сте го направили, но не искам да изтрия написаното, затова го публикувам, въпреки многото повторения с вашето мнение.


Здравей Томасе!!!
Хубаво е че се обърна към всички нас, които сме пряко засегнати от Проблемите в масовите детски градини. Нашите деца не се приемат в тези градините ( а биваме насочвани към специализирани - не че има много такива на територията на София), защото нямало подходяща материална база, достатъчно учители и те не били запознати със спецификата на заболяванията на дечицата.
Веднага се сещам, че ще стане дума че страната ни е бедна, общината ни не разполага с достъчно средства за закупуването на скъпите съоръжения и пособия и децата ни пак ще останат в домовете си с изморениете вече родители и ние ще се опитваме да дадем максималното на което може да ги научим и възпитаме. И пак ще сме далеч от интеграцията... защото не е интеграция да си го гледам у нас и само да го водя на разходка в парка с др здрави дечица.

Скоро гледах предаването "Въпроси и отговори" по ББТ -ставаше дума за рекета в детските градини, или така наречените нерегламентирани дарения на родителите за детската градина в която ще учи детенцето им.
Гост беше зам. кмета на Столична община ЙОрданка Фъндъкова и тя в прав текст каза, че се случват такива неща, защото общината е бедна и не може да си позволи да закупува материална база (столчета, маси, легла), учебни пособия, играчки и тоалетни принадлежности за градините. Та интересно ми е откъде ще се намерят средства, за да се купят рампи за инвалидните колички, да се направят специални тоалетни за тези дечица, да се оборудват кабинети за логопед с всички необходими материали, за психолог , специална зала за ЛФК(може да не се налага да се правят такива, защото може да се осигури транспорт на детето и то да бъде заведено на заниманията с логопед, психолог и рехабилитатор в др специализирано заведение), но ще са необходими средства за транспорта.
Ще бъде просто прекрасно, ако наистина се отделят средства от бюджета на Общината, за да се пригодят няколко градини за прием на деца със специфични потребности и те да се чувстват добре сред своите връстници. А ние родителите им ще бъдем най-щастливите хора на земята и ще правим всичко възможно това да се случва все по-често и на повече места в страната.
Познавам няколко семейства и организации, които са спечелили проекти, за да се осигурят средства и да се осъществи заветната им мечта децата им да са в масова детска градина, училище.... но нали се сещате че няма толкова мн проекти, за да се решат проблемите на всички семейства с болни дечица
Та затова ако на Общинско ниво, на Държавно ниво се решат всички неща свързани с Интеграцията ще бъде най-доброто решение. И нека този път не всичко остане само на хартия.
Писах толкова много известни неща на всички ни ( но си ми тежаха и исках да ги споделя), а сега трябва конкретно да отговоря на молбата ти. Ще повторя няколко мения:

1. Да са по-малко децата в група
2.Да има възможност в началото да присъства и родител на заниманията с детето (пък било то и зад врата, да гледа през прозорец или нещо подобно). За да може да се реагира ако има нужда.
3.Да няма ограничения за престоя на детето в градината (само 30мин, 2 часа и т.н.)
Ако то се справя добре и не създава проблеми на другарчетата си, то мястото му е в градината.
4.Да има ресурсен учител, който да познава нуждите на детето, да знае всичко за неговото заболяване и да се погрижи да запознае с тях целият персонал.
5. Да има периодични курсове за учителките, които работят с деца със специфични нужди... ако те са добре обучени, няма да казват че не могат да работят с тях, да им е трудно и куп др оправдания
6. Лелките също отделят много време за децата в детските градини и затова е необходимо и те да бъдат включени в интеграцията ....

Пожелавам Успех на срещата утре!!! И нека бъдат взети само хубави решения за всички дечица на столицата!!!
Ще се радвам ако ни пишеш какво е станало и какво шредстои да става на следващата ви среща.

Изобщо не се налагат скъпи съоръжения за градините, защото там няма кой да работи с тях. Един подход за инвалидна количка излиза 50-60лв. Асансьор не се налага, като сложат детето на първия етаж. Може би е необходим и някакъв лост да се придвижва, ако го прави с усилие - 20-30лв. Легло -200лв.  Специална тоалетна - какво ще рече това? Няколко приспособления за хващане - 20-30лв.Това за деца с ДЦП. За другите трябва само легло. Ако се изискват материали за работа с логопед - и родителя може да ги закупи.
Нужни са нови работни места.

Това предложение не го разбрах съвсем. Разсъждавам на "глас" над него - във всеки район в Столична община (райони са Лозенец, Средец, Слатина, Красно село, Възраждане, Младост, Люлин и др) да има 1 ДЗ което да приема деца със специфични образователни потребности,  за да се улесни финансирането. На първата среща се даде пример за такова дете, и то е било прието, но родителят е искал да бъде в тази градина, защото тя му е най-близко. Ясно е че е трудно придвижването. Затова кажете пак дали съм разбрала правилно. Дали е удобно детето да се води от единия край на Люлин до другия.
Предлагаме и логопед във всяка градина ( не само за специалните деца, и здравите имат проблеми). Може да не е позициониран в конкретно ДЗ. Може да идва за 1-2 часа 2-3 седмично и да покрива няколко ДЗ или един район.
Ангажирам се да запозная групата с вашите мнения. И разбира се ще докладвам и тук за резултатите от утрешната среща.

А за трудното финансиране мисля, че трябва да се поиска. Пък дано отпуснат средства, поне за част от нещата. Доколкото знам бебе, което не плаче не се храни. Та  и ние ако не си кажем, няма да ни дадат. Е, разбира се трябва да сме реалисти.

Така. Темата е добра и на място. Само една забелажка- стратегия по образователния процес може да изготвя министерството. По отношение на структура и инфраструктура- да- общината, защото сградите на детските градини и училищата са общински. Мислете в тази посока наистина. Няма да е лошо да предложите тези неща да се случват в пилотни детски градини и училища. Мисълта ми е да се устроят първо градини, в които вече има деца със увреждания. Материалната база на градините иска подобрение- голямо подобрение. Не знам това до колко може да се заложи в стратегия, но не само за децата с увреждания базата е слаба- изобщо цялата база е слаба. Няма играчки, пясъчници, поддържането на дворовете и сгрдата става с дарения под различна форма от родителите. Методическите им кабинети са с толкова остаряла база, че думи нямам. Да не се позволява заместване на занятията с гледане на телевизия, изобщо да не се позволява да има телевизор в стаите в които са децата- в някоя обща стая- може.
Строеж на нови градини. Задължително. Стари такива които са взети от фирми за какви ли не цели да се събере комисия и да ги издири.
За сега това, като се сетя още ще пиша пак.

Материална база:

басейн с топки за деца с ДЦП, сензорно-интегративна дисфункция и подобни

мека тапицерия по стените (може и само едно помещение) за деца, които са склонни да си удрят главата при нервност

тунел от плат - за лазене (ДЦП, сензорно-интегративна дисфункция) Тунелът се прави от здрав плат, на места се слагат обръчи, за да го държат отворен.

Столчета, съобразени с нуждите на деца с ДЦП

Басейнът с топките и тунела от плат могат да се ползват при игра от всички деца.

Здравейте и от мен, напълно съм съгласна с Іерре, макар и да не цитирам всичко, за да не запълвам пространството.
Наистина стана модерно с тази "интеграция", а налице нищо.
Моето дете е в специализирана градина, единствена не само за града, но и за областта /като имате предвид, че Пловдив не е малък град/.
И точно това ме учудва.
За това моите искания и виждания така да се каже ПО ПРИНЦИП ЗА ДЕТСКИТЕ ГРАДИНИ В БЪЛГАРИЯ /масови и специализирани/ са следните:
1.богата материална база, която да задоволи нуждите за обучение на децата, за игрите им, да имат всичко, което им е необходимо.[/color
2. Количествена и качествена храна, а не да се прибират гладни като вълци от някое блудкаво кремче или гола тънка филийка.
3. Обучени, тясно специализирани учители, заинтригувани да работят за развитието на детето.
4. Физ. салони, басейни - за това пък с двете ръце съм "за".

рампите и уредите са доста голяма инвестиции, а нито едно дете няма да стои в градина, в която веднъж качено при останалите, бива оставено в някой ъгъл с цел "да не пречи". според мен е мотивиращо детска градина, която приема и наистина интегрира деца с увреждания да получава някакви материални подобрения на базата. трябва да има ясна система за контрол, за да не се правят нещата само на книга или пък да се стигне до поредните злоупотреби. нужно е родителите да знаят към кого да се обърнат, когато са недоворлни. идеята за пилотните градини, които вече са приели такива деца  е добра. нека първо им се помогне на тях. не пари на ръка, а примерно ремонт на мивките, тоалетните, нещата които предлага firebird... като човек, живял с инвалид в количка, ще споделя, че много малко се мисли за достъпността в санитарните помещения. количката може да се качи и без рампа, но това дете трябва вътре  да има достъпна среда - до мивките, до тоалетната, до леглата и играчките. и да не забравяме, че "с увреждания" не се изчерпва само с двигателни проблеми.

Тогава трябва да се започне от броя на ДГ да се съобрази с броя на децата! А иначе от претъпканите групи никой не печели- ощетени са и интересите на децата , а да не говорим за нервите на преподавателите им! Мисля че всички ще са доволни от по малко деца в група!

Напълно съм съгласна. Но мисля че ще мине доста време преди да се построят нови сгради. Макар да искаме и това

Томасе, писах ти на лични, но да ти посоча още нещо. В момента логопед има на разположение всяка детска градина и училище. Тези логопеди, са както ти каза - хора от Логопедичния център и работят на райони. Значи зависи колко е голям района и колко искат да работят. Тяхна основна работа остават децата с логопедични проблеми и това е различно от децата с увреждания (те също могат да имат логопедичен проблем, но той е вторичен). Сега с влизането в действие на Ресурсния център към него ще има логопеди, психолози и ресурсни учители, които ще работят по райони и училища с децата с увреждания интегрирани в детските градини и училищата. Мисля, че тези хора именно са малко и трябва да се увеличат или най-малкото помощния персонал. Това, което се случва в момента е, че детето се води на училище, но понеже е на инвалидна количка, няма кой да го води на тоалетна. Учителите казват, това не е мое задължение...., но няма и човек, който да го направи.
Много е сложно и комплексно, иска много пари, дано щатовете се увеличат и наистина хората имат голеееееми сърца.

Здравейте!
За тези, които се интересуват от резултатите от работната среща, моля да ми пишат на Лични, за да им изпратя материала.

Надявам се скоро да се включи и директор на ДЗ, което работи по програма за работа със деца със СОП. Тя се нуждае от вашите мнения.

Защо не публикуваш материалите тук или са с много голям обем? Или може би не е редно да се публикуват?

Дълго е. Но се притеснявам и да не подхраня празни надежди. Това са само предложения към хората, които ще пишат Стратегията за столичното образование. Надявам се те да бъдат приети изцяло.

Ето още едно предложение. Днес бях на родителска среща в яслата на Мими. Оказва се, че е много голям проблем практиката на детските градини да приемат само деца от първи септември. Така деца, които навършват три години през януари не могат да бъдат изписани от детските ясли както са длъжни по закон да направят, поне до май месец. Така не се освобождават места за които чакат деца, които са точно в ясленска възраст и имат пълно право да заемат мястото на подлежащото на изписването дете. Директорите на Градини са заявили на работни срещи, организирани от районния кмет, че приемат деца целогодишно- нещо, което съм абсолютно сигурна, че не е вярно, защото съм свидетел с очите и ушите си.
Не знам дали се изразих правилно, но идеята ми е да се помисли по този въпрос - да се приемат деца в Детска градина в момента на навършване на три години.

Деца се приемат през цялата година, стига да има свободно място. Ако няма място в градината, ми се струва по-добре да не го изписват детето от яслата. А иначе си тръгва с набора септември на градина (пак ако има място за него там). Правихме опити за прием на деца 2 пъти годишно - пролет и есен. Но това значи до пролетта да има свободни места в ДЗ, да има и излишен персонал, да чакат да дойдат деца на пролет. Ако намериш свободно място в ДГ съм почти сигурна, че ще приемат детето. Но по-големия проблем се оказват местата в ДГ, отколкото в ДЯ. Всички искат на градина, но поради болести някои не си дават детето на ясла. Или го дават за да пази място в градината - ходи на ясла 5 дни в месеца, а останалите било "болно", по домашни причини и т.н. Но пази място за градината.

Това е може и да е практика на ОДЗ, където децата и в ясленска и в детско градинска възраст са си техен контингент. В ЦДГ обаче изобщо не стоят така нещата. Директорки на няколко ЦДГ ми казват- ОК- подайте сега документи, но при нас децата се приемат в началото на новата учебна година.

Професионалисти с подходящо образование и прибавям към тях логопед, ментален терапевт, окупейшън терапефт. и то достатъ4но на брой за да има за всяко нуждаещо се дете. Също прибавям и подходяща обстановка за да може да се работи и в група с детето и самостоятелно.

Здравейте - да си кажа и аз болката - ресурсен учител съм .От скоро посещавам 3 деца с проблеми в ДГ - какво намирам за най- нередно : Това ако можете да постигнете ... Знам , че не е малко и не всичко е от компетенцията на Общините . Но трябва да е ясно , че не само ние специалните учители сме задължени да се информираме и учим в движение - трябва да се помогне , дори да се заставят , курсове да им се заплатят , но колегите детски (и не само ) учители трябва да се обучат . След първото ми занятие с едно от децата учителката ме попита пред останалите деца (съвсем несъзнателно предполагам) - "От него нищо няма да стане ,  нали?" Занемях , не може така , това е невежество , ама как да го кажеш , без да обидиш , нали цяла година ще се гледаме ... Да им се помогне да разширят хоризонта ! И да се изисква от директорките да правят методически обединения по въпросите , да им се втълпят основни неща като спазване на личното достойнство на детето с уреждане - без коментари пред децата - чуват , попиват , разбират и се обръщат и ти казват - "Защо го вземаш , той не може нищо ?!" - дечица на по 4-5г.

       Дъщеря ми от тази учебна година е интегрирана в масова детска градина. От ресурсния ц-р в нашия град /Добрич/ ни отпуснаха ресурсен учител, логопед и психолог. Дотук добре, но проблема е, че ресурсните учители не достигат, тъй като децата са много и специалните педагози посещават и други градове и села в област Добрич/напр. в гр.Балчик няма Ресурсен ц-р и ресурсния учител посещава деца и в този град, който е към област Добрич/. Поради тази причина нашата ресурсна учителка ще посещава детската градина 1 път седмично по 3 часа, псохолога ще я посещава 1 пък седмично по половин час, а логопед ни отпуснаха от Помощното у-ще в нашия град, тъй като и логопедите от Ресурсния ц-р не достигат, тъй като имат да посещават много деца.
      Моите искания са следните:
      1. Увеличаване на щата от специалисти/специални педагози, псохолози и логопеди/ в Ресурсните центрове в провинциалните градове, като по този начин ще посещават по-често децата ни в масовите ДГ и масовите у-ща.

Аз съм майка на дете с ДЦП на 5,5 години. Тя не седи самостоятелно и не ходи самостоятелно, но говори, и е достатъчно умна. Има силни двигателни ограничения. Но контакта с децата е изключително важен стимул за нея. Мисля, че присъствието на различни деца в ДГ ще направи интеграцията -истинска, Всички деца ще имат полза от нея. Защото общуването с другия и разбирането на проблема му ни прави ИНТЕГРИРАНИ ДЕЦА, РОДИТЕЛИ, ХОРА, ДЕТСКИ ГРАДИНИ.

добавям следното:
 1. Както писаха и др - няма нужда от специализирани уреди. Велоергометър? Абсолютно скъпо и неприложимо.
Басейн с топки - Да

2. След като срещата е със Столична община - моето предложение "Социален асистент" на всяко дете, което има нужда от подпомагане в елементарните дейности - обличане, хранене, придвижване. Този човек да е с детето през целия му престой в ДГ.

3. Просвета на персонала за проблемите на децата, за да се научат, че за всеки проблем има адекватна грижа. Понякога това е само повече търпение.

Присъединявам се към мнението на Firebird, Ieppe и повечето майки, че основното е да има информираност и желание на персонала за реална интеграция на нашите деца. Писала съм в темата за помощните училища, но и тук ще обърна внимание, записах дъщеря си в помощно училище /предучилищна група/, защото никъде в близост до дома ни нямаше свободни места в детските градини /по 30 деца в група/ и никаква възможност за ресурсен учител, понеже няма други деца със специфични нужди. Направих компромис, заради това да й се обръща индивидуално внимание, да има седмични занимания с логопед и психолог, но реално тя цяла година няма да се интегрира. И ще бъде на занималня, където дечицата не спят, а тя има нужда и така е всикнала... Т.е. идеалния вариант би бил детска градина, с по-малка група и ресусен учител и логопед, но уви.

Ох,това като го прочетох,направо ми се дорева,ама не да плача,а да вия ми идва.Мило Другарче,предполагам колко ти е трудно.При нас е същото.Миналата година ресурсната ни беше толкова всеотдайна,много.Но госпожите реагираха по абсолютно същия начин като тези,които описваш.Вече се чудя да не си ти нашата ресурсна .Жената се опитваше и с добро,и с не толкова добро да накара госпожите да променят това си отношение,но не!И съответно детето така и не се отпусна пред тях.а при ресурсната,при логопедката в градината,при психолога в градината,както и при логопедката,която идва у дома,детето ми е съвсем различно.Показва все нови и нови умения.и всички много ми я хвалят.Подтикват я да напредва все повече,дават кураж и на нея,и на мен.Но с госпожите не става и не става.

Ако може и аз да се включа.
Аз смятам,че първо трябва да се започне от семейството т.е. родителите на децата от масовата градина да обяснят на децата си ,че различните деца не са толкова различни, а имат само по различни нужди.След това персонала да се научи да приема тези деца и да помогне да другите да ги приемат. И най-накрая да интегрираме децата си. Първо всички останали трябва да се интегрират и след това нашите деца.
Хората около мен се научиха да приемат детето ми без задръжки , научиха и децата си.Затова са около мен. Малката ми дъщеря която сега ще направи 3 год. приема безрезервно различните и смятам,че ако в групата и има дете с проблем тя ще му помага.
Затова казвам,че първо се започва от семейството , като не искам да обиждам никого. Може би ,ако нямах дете с проблем и аз нямаше да съм толкова толерантна , но въпреки всичко винаги съм била първо човек и съм приемала различните и след това всичко останал.