Има ли надарени деца?

"Рисува" където и падне-по стените,по бюрото,по себе си...Не мога да го нарека талант в никакъв случай.

Ето и превода, малко набързо, не съм го редактирала

Британската средна класа е обхваната от нова лудост, казва авторката Мег Сандърс - родителска лудост.
В отчаяното желание да изпъкнат във всяка област, нормално разумни, добре образовани родители прибягват до нарастващо ненормални действия, за да превъзхождат други семейства и да дадат предимство на наследниците си. 
От майки, които тайно тренират у дома децата си за състезанието за носене на яйца в лъжици за училищните спортни дни, до тези, които следват училищния автобус по пътя му към Франция, в случай, че нещо лошо се случва с децата им - родителите изпадат в крайности.
Сандърс и съавторката й Ани Ашуърт написаха книга - "Лудостта на модерните семейства", която се надяват ще окуражи най-тежките случаи на "загрижени родители" да спрат за малко и да се посмеят на собственото си понякога смехотворно поведение.     
Книгата разказва за родители, които пускат чужди радиостанции в спалните на децата си, за да могат да учат езици, докато спят, майки, които купуват торти от супермаркета и ги "поразвалят", за да изглеждат като домашно приготвени и бащи, които фалшифицират домашните работи на децата си и включват "автентични" грешки, за да изглеждат истински. 
"Прекарах нощи в изтриване на програмите й и ги пренаписвах, опитвайки се да пресъздам почерка й и да изпиша кръгчето на петицата по погрешен начин", признава един баща. "И си мислиш: Какво правя, какво правя?"
Британските родители не са самотни. В САЩ някои семейства от средната класа отдавна са готови да направят всичко, каквото могат, за да дадат на децата си предимства, водещи до по-високи оценки, по-добри колежи и по-добро бъдеще.
Авторите рисуват весели, но притеснително познати скечове на определени типове модерни родители.   
Тук е "Хеликоптерната мама", която кръжи постоянно около детето си, непозволявайки никога да излезе от полезрението и. "Таткото от тъчлинията", който крещи силно "влизай!" към неохотно играещия мини ръгби негов син и чиято жена седи край басейна и мери със секундомера на мобилния си телефон скоростта на плуването по гръб на детето.   
"Еко мама"-та храни децата си - всички те родени на кухненския под в къщата й - с "биодинамичен фалафел и пате от органични гъби", докато, докато "мама занаятчийка" "внимателно ще ми даде колаж от листа и треви, които не са съвсем сухи", когато отидете да вземете детето от тях от срещата за игра с другарчета.   
Сандерс, който е майка на 12-годишни близнаци, казва, че британските родители живеят в състояние на почти постоянна тревожност и вина, че могат да направят нещо погрешно - състоянието се подклажда от постоянният поток от критики и съвети.
Тя посочва скорошна капмания в британските вестници, които оплакваха "загубата на детството" и критикуваха родителите, че са твърде амбициозни. Само месец по-късно проучване в САЩ предположи, че деца, които се отглеждат с повече музика, чужди езици или спорт се справят по-добре и имат по здравословна връзка с родителите си, отколкото по-малко натоварените им връстници. 
Отгоре на всичко това, постоянно в медиите присъства темата как децата затлъстяват, тъй като родителите им са твърде небрежни и ги оставят да не правят нищо друго, освен да гледат телевизия, да играят компютърни игри и да ядат боклучава храна по цял ден.
"Като родители сме бомбардирани с информация - и голяма част от нея е противоречива - така че не знаем вече какво да мислим", казва Сандърс. "Родителите са много обвинявани в момента и това ни прави все по невротични".
В някои случаи определението невротични е меко казано.
"Скоро ни се обади майка, която искаше детето й да взема часове с уроци по италиански", цитиран е частен учител в книгата. "Тя чула, че ако детето слуша чужди езици в ранна възраст, ще му е по-лесно да ги усвои гладко. Оказа се, че детето е на година и половина."
Спортът, очевидно, показва най-лошото от амбициозните родители. 
Треньор по плуване разказва как родителите на малко момиче я водели седмично на 2 тренировки в 6 часа сутринта и на 5 след училище. Когато момичето си чупи ръката, те пак я карат да плува, като си държи гипсирания крайник извън водата. 
Учител по тенис добавя: "Имахме едно момиче, което играше доста добре, но внезапно спря да идва. Видях я след няколко седмици и я попитах какво се е случило. "Мама не иска да играя повече", каза тя, "тъй като не печеля". 
Сандерс не иска да критикува модерните родители - в крайна сметка, казва тя, по-голямата част от лудостта е породена от постоянните критики - но тя се надява, че като книгата нежно се шегува с тях, може да ги убеди да се поуспокоят. 
"Духът на книгата е да ни накара да си признаем за цялата глупост и абсурдност, в която осъзнаваме, че сме всмукани", казва тя.
"Това е доста сериозна тема и много близка до сърцата на хората - защото ако хората чувстват, че са критикувани за това, че са изоставили децата си, реакцията е дълбоко отвътре. Затова чувствахме, че хуморът е единственият начин да живеем с това.".   
Но ако дори това изваждане на показ на най-смешното поведение не убеди амбициозните родители да отстъпят малко, винаги съществува възможността за бунт на кораба.   
Книгата разказва за малко момче, което казало на майка си, че е "нарушение на неговите човешки права да ходи на симфоничен концерт в неделя сутрин".