С мъжа ми сме заедно от 15години и имаме дете на 10г. Голяма любов, почти 5 месеца след като се запознахме заживяхме заедно. За съжаление още от началото се наложи да живеем при неговите родители,като идеята беше след време да се изнесем.Това така и не се случи, много компромиси съм направила през годините, с много неща трябваше да се примиря. Не стига че, ние се опознавахме и трябваше да градим нашата връзка, но и трябваше да живея с други хора. Аз съм от друг град, близките ми не бяха на близо, имах само него. Така минаха няколко години,аз направих компромис и реших да изчакам нещата са се случат от само себе си, като при повечето хора, вярвах, че рано или късно ще си създадем собствено семейно гнездо. Всичко беше прекрасно в отношенията ни, постоянно излизахме, забавлявахме се, в къщи се прибирахме само да спим. Но се появи детето, а с него и грижите и необходимостта да си стоим повече в къщи. Постоянното съобразяване със ситуацията, че живеем с неговите родители, започна осезаемо да ми тежи и да ме натоварва. Напрежението ме изяждаше вътрешно. Започнах по често да му споделям , че искам да живеем самостоятелно, да се отделим,но така и не срещах неговата подкрепа,нямало да ни стигат парите, щяла съм да мрънкам, че няма да можем да си позволим почивки, екскурзии, нови дрехи и т.н. С годините се промених, станах по студена и рязка, изнервена и мрънкаща, сигурно и досадна. Тежеше ми, че той не ме подкрепя в желанието ми да живеем отделно и му го казвах. Той пък ми казваше:ами хайде де направи ти нещо, защо не се задействаш, аз какво да направя. И двамата сме сложни характери, карали сме се много, но и много се обичахме. След една случка с негово напиване, където се държа грубо и арогантно с мен, пред наши близки приятели, с което ме за засрами и изложи пред тях, охладнях към него. Беше си грозна гледка и ми отне няколко месеца да го преодолея и забравя. Чувствах се нещастна и неразбрана, имаше дни в които си мислех, че не го обичам вече. Той отричаше да се е държал грубо, за него щом човек не бие и удря като се е напил, значи нищо не се е случило. След моето отдръпване, мина известен период в който той се опитваше да оправи нещата, позакрепихме отношенията. Междувременно аз реших да се задействам и намерих желания дом,нали нищо не съм правела, теглихме кредит... той не беше ентусиазиран, предвид, че ни предстои да го изплащаме 20г, но каза че ще ме подкрепи и ще ми помогне да сбъдна мечтата си. Но същевременно се отдръпна, вече не ми казва, че ме обича, не ме прегръща и целува. Оказа се, че опитвайки се да сбъдна мечтата си за собствен дом, съм изправена пред реалността да загубя любовта си. Опитах да поговорим, да ми обясни поведението си, споделих, че съм мислила въру проблемите и съм осъзнала моите грешки, работя върху себе си и още го обичам.... предложих му вариант и с раздяла в случай, че вече няма чувства към мен... отговорът му беше, времето ще покажело как ще вървим заедно напред. Сега ни предстои ремонт и преместване, а аз не мога да се зарадвам....извинявам се за дългия пост, просто исках да споделя....
- Публикувана: 22 ян. 2022, 00:06 ч.
- Последно мнение: 24 ян. 2022, 11:28 ч.
Охладнели отношения
Според мен всичко се дължи на това, че не сте били самостоятелни и между вас се е натрупало недоволство. Сега имате шанс да изградите заедно своя дом и да започнете всичко отначало. Сигурна съм, че ще успееш 
Всяко начало е трудно и стресиращо, идващо с куп въпроси и чуденки. Един голям кредит, един нов дом, едно отделяне от родителите на вече голяма възраст създават страх. Не се отчайвай. Не тръгвай да се разделяш. Дай му време, дай си време, дай и на двама ви време. Оправете си ремонта, нанесете се. След това, всичко ще се промени. Ще бъдете вече сами, отговорни, не само към детето, но и дома. Ще се преопознаете, ще си се разхождате голи (когато детето е при баба и дядо, нали 
), ще си говорите глупости и ще слушате музика толкова силно, колкото ви се иска. А едното води към другото.
), ще си говорите глупости и ще слушате музика толкова силно, колкото ви се иска. А едното води към другото. 
Не е добре човек, който желае самостоятелен дом, да се събира с такъв, който иска при мама и тати. Мъжът ти сега недоволства и се опитва да те накаже. От друга страна, ти също си била недоволна години, а на него не му е пукало. Та и на теб да не ти пука. Радвай се на новия дом, не му позволявай да ти съсипе кефа. Туко виж пък оцени самостоятелността и вземе да му хареса в даден момент.
С годините се промених, станах по студена и рязка, изнервена и мрънкаща, сигурно и досадна. ------------вече не ми казва, че ме обича, не ме прегръща и целува. -------------Сега ни предстои ремонт и преместване, а аз не мога да се зарадвам....
Важното в случая е, че сте взели правилното решение, вече сте и майка, а не само съпруга, така че трябва да мислите и за детето, а на него ще му е по-добре в една спокойна среда. Винаги може да ходи при баба си и дядо си, но преди всичко трябва да живее с вас.
Още в началото сте допуснали грешката да останете при родителите му, едно е да теглиш кредит, да се местиш, да ремонтираш докато си все още без дете, друго е сега, но така или иначе станалото, станало. Все още нищо не е изгубено, а когато направите ремонта и заживеете тримата, покажи на мъжа си всъщност колко по-хубаво е така. Гледайте филми заедно, гответе си, докажи му, че сега всъщност ще сте много по-свободни и спокойни.
Още в началото сте допуснали грешката да останете при родителите му, едно е да теглиш кредит, да се местиш, да ремонтираш докато си все още без дете, друго е сега, но така или иначе станалото, станало. Все още нищо не е изгубено, а когато направите ремонта и заживеете тримата, покажи на мъжа си всъщност колко по-хубаво е така. Гледайте филми заедно, гответе си, докажи му, че сега всъщност ще сте много по-свободни и спокойни.
Съжалявам да го кажа, но на мъжа едва ли ще му хареса самостоятелното жилище. Все пак в момента е при МАМА.... Той няма драми да се съобразява с чужди хора, сготвено, изчистено, изпрано, изобщо без да се напряга.
Предстоящите промени за него ще са натоварващи откъм пари и ангажименти. Едва ли му е ок това.
Предстоящите промени за него ще са натоварващи откъм пари и ангажименти. Едва ли му е ок това.
Според мен има сериозна вероятност ситуацията да се влоши с преместването, ремонти, ново място, промяна на навици и т.н. Имам известен опит.
Това е основата на проблема - излизане от рутината и нови отговорности, а човек има нужда и от малко спокойствие, затова половинката е напрегната. Тия подмятания, че мъжът искал при мама са глупости. Ако мама е на 50-60 г. може и да му е хубаво. Ама после, старите хора с кривотията на възрастта, дразнят и собствените си синове.
Авторката да не се стяга толкова, ако е убедена в правилността на решението си. Не мъжът е инициатор и все още е малко напрегнат в какво са се забъркали Частта с "заради дома може да изгубя любовта си" не я разбирам - такъв риск се оценява предварително и тогава се действа, а щом си взел решение назад не се обръщаш. Аааа, фактът, че вече не казва на глас "обичам те" и не прегръща толкова често, не означава, че те е разлюбил. (след 15 години връзка се случва понякога, но колко здраво те притиска до себе си, когато го прави, това усети)
Не виждам проблем. И двамата сте охладнели. Ти се мъчиш отчаяно да влезеш обратно поне в семейния коловоз, сигурно си търсиш някакъв пристан покрай нервите с жилището. Няма да намериш. По-скоро се разделете и всеки по пътя си.
Това, че нямало да си позволите почивки, нови дрехи и пр., ако си купите жилище... Явно приоритетите ви са били незрели, въпреки че сте станали родители, щом сте предпочитали нови дрешки, гарнирани с нерви, вместо самостоятелност.
Това, че нямало да си позволите почивки, нови дрехи и пр., ако си купите жилище... Явно приоритетите ви са били незрели, въпреки че сте станали родители, щом сте предпочитали нови дрешки, гарнирани с нерви, вместо самостоятелност.
Ако в новото жилище, се усети пренатоварен откъм нови ангажименти по обслужването му, може да му се отрази зле. Сметките ще са само ваши, кредит, а и чистене, поддръжката, грижите за един дом... Ще трябва да поемаш голяма част от тези неща, за да не се усети липсата на мама и тати.
Ако не адаптацията към новия ви живот не се получи, дано и ти да се разочароваш и да приемеш по-леко решението му да се върне при родителите си.
Има и един още по-гаден вариант - да не тръгне да ходи никъде, а да живееш с незаинтересован хрантутник само и само да сте заедно в отделен дом.
Може да се окаже, че си имаш жилище, изплащате го заедно, а ти се чувстваш сама. Много сълзи са проляти заради сбъднати мечти. Казвам го шеговито. При вас нищо не е свършило и предстои нещо ново и различно. Въпросът е как ще постелеш новото жилище. Ще се чувства ли той притиснат и с извити ръце в него или ще усети свободата да си има нов и различен живот с тебе.
Ако не адаптацията към новия ви живот не се получи, дано и ти да се разочароваш и да приемеш по-леко решението му да се върне при родителите си.
Има и един още по-гаден вариант - да не тръгне да ходи никъде, а да живееш с незаинтересован хрантутник само и само да сте заедно в отделен дом.
Може да се окаже, че си имаш жилище, изплащате го заедно, а ти се чувстваш сама. Много сълзи са проляти заради сбъднати мечти. Казвам го шеговито. При вас нищо не е свършило и предстои нещо ново и различно. Въпросът е как ще постелеш новото жилище. Ще се чувства ли той притиснат и с извити ръце в него или ще усети свободата да си има нов и различен живот с тебе.
При проблеми с мъжа наблегни на секса, ще се разведри. 
Разсмя ме много, да знаеш! 😅👌
Ама нещо като е истина, истина си е😅
И аз не бих се тормозила толкова заради преместването.
Нанесете се, поживейте си, въведете си новите правила и ежедневие и отговорите за връзката ви сами ще дойдат, според мен. ✌️
И аз не бих се тормозила толкова заради преместването.
Имаш доста голямо търпение, дотук щом си изкарала, дай шанс да видиш как ще сте в новия дом.
Тази тема трябва да я прочетат всички, които смятат, че парите за наем са грешно дадени пари.
[/quot
Съгласен съм само ако дамата не участва в местенето и подобряване на жилището само с "добри идеи " а осъществяването да е само на мъжът .после кола ,рокля ....
Тази тема трябва да я прочетат всички, които смятат, че парите за наем са грешно дадени пари.
[/quot
Съгласен съм само ако дамата не участва в местенето и подобряване на жилището само с "добри идеи " а осъществяването да е само на мъжът .после кола ,рокля ....
15 години живот със свекърите. Това са слонски нерви, здрави. Авторката ще се справи, каквото и да стане.
Според мен той не че толкова държи да живее с родителите, но просто е пасивен и мързелив, не иска да си променя статуквото. Сега жена му е поела нещата в свои ръце, разбутала му е уюта, охладнял е малко.
Но си на прав път. Създай си свой дом, ако ще съпругът да изпадне по пътя
Но си на прав път. Създай си свой дом, ако ще съпругът да изпадне по пътя
Според мен той не че толкова държи да живее с родителите, но просто е пасивен и мързелив, не иска да си променя статуквото. Сега жена му е поела нещата в свои ръце, разбутала му е уюта, охладнял е малко.
Но си на прав път. Създай си свой дом, ако ще съпругът да изпадне по пътя
Но си на прав път. Създай си свой дом, ако ще съпругът да изпадне по пътя
Винаги съм се чудел защо след като сте родили едно дете мислите че сте хванали Господ за шлифера " ами не сте успели да го направите а на вас са го направили.
От опита на годините това е една от големите простотии на жените ,другата е скандала със свекървата .Да не пропускаме факта че "чудовището свекърва " е възпитала вашият любим или той е покрай вас заради това че всеки гледа да си продаде това което има.
После ?????- теми з охладени отношения ,изневяра и ........
Неслучайно се казва, че две домакини под един покрив не трябва да живеят. Всяко семейство да си знае къщата - квартира ли ще е, ипотека ли, да са отделно. Нервите и скандалите никой и нищо не може да ги плати.
Мъжът на авторката в момента му е удобно и комфортно така - мама готви, чисти, женичката, детенцето, ходят си напред-назад без допълнителни грижи, които съпътстват собствения дом - чистене, готвене, пране, сметки, кредити, данъци и т.н. Не му се сменя статуквото.... Познавам такива хора и така си карат.
Съветът ми към авторката е да обмисли много добре с какво се захваща. Дали ще е склонна да го постигне почти сама. По споделеното от нея не мисля, че ще има голяма помощ от мъжа си. Той не е узрял за идеята и няма да вложи усилия в нещо, което за него не е правилно.
Мъжът на авторката в момента му е удобно и комфортно така - мама готви, чисти, женичката, детенцето, ходят си напред-назад без допълнителни грижи, които съпътстват собствения дом - чистене, готвене, пране, сметки, кредити, данъци и т.н. Не му се сменя статуквото.... Познавам такива хора и така си карат.
Съветът ми към авторката е да обмисли много добре с какво се захваща. Дали ще е склонна да го постигне почти сама. По споделеното от нея не мисля, че ще има голяма помощ от мъжа си. Той не е узрял за идеята и няма да вложи усилия в нещо, което за него не е правилно.
Бати13, като има дете приоритетите са други, задълженията различни, пък като си намериш жена без претенции си бог.
Нищо не се е променило от поне половин век, то лесно батковците да си чакат две жени да им шетат и под колата или дето им харесва, но не става така.
До детето е цуни-гуни ,като на улицата, цветя, после идват претенциите.
Само един проблем има, да задължават мъжа да си гледа децата ,все пак участва в правенето, но отделно от мама.Снахата може да живее със свекървата, поне и двамата да са ядосани.
Жената да порасна ,пък мъжа си е под крилото до бели коси или докато мама е жива.То и да я гледа като е болна е длъжна снахата все пак.Само при летален край остава сам един мухльо.
Тогава децата почват да го гледат ,ако има снаха, супер, дават и задачата.
Снахите ,снахите да са живи.
Нищо не се е променило от поне половин век, то лесно батковците да си чакат две жени да им шетат и под колата или дето им харесва, но не става така.
До детето е цуни-гуни ,като на улицата, цветя, после идват претенциите.
Само един проблем има, да задължават мъжа да си гледа децата ,все пак участва в правенето, но отделно от мама.Снахата може да живее със свекървата, поне и двамата да са ядосани.
Жената да порасна ,пък мъжа си е под крилото до бели коси или докато мама е жива.То и да я гледа като е болна е длъжна снахата все пак.Само при летален край остава сам един мухльо.
Тогава децата почват да го гледат ,ако има снаха, супер, дават и задачата.
Снахите ,снахите да са живи.
И аз не съм оптимист. Общо взето надяваш се да му хареса самостоятелния живот, ако да кажем са ви се месели много или са го карали да върши много работа родителите му, може и да му дойде по-свободно и леко. Не знам как сте живяли досега, смисъл какви задължения е имал, доколко е помагал в домакинството и прочие. Но... практиката (доста подобни казуси от форума например, наскоро имаше такъв) показва, че по-скоро нежелаещият местене тръгва на инат, остава партньора си да се гърби с всичко. Всичко му е криво, неугледно и грешно. Все пак, толкова години си търпяла, тръгнали сте да го правите, дай още едно известно време шанс да видиш как се развиват нещата. Но гледай да не минат още 15 години в напразни надежди и недоволство.
Не ви предстои много лек период, но сами сте си го направили.. Взели сте назаем 15 години, за да избегнете да се научите да сте самостоятелни - сега ще ви е тежко и финансово, и емоционално, но дано да е за добро. Според мен сте избързали с кредита, може би е трябвало да пробвате малко под наем, да се тествате как ще се оправяте сами и дали ви харесва. Мъжа ти е свикнал да е дете, две жени се грижат за него, нормално е да не му се разделя с лесното. Не го жали прекалено, не му се моли много, и двамата трябва да поемате отговорност за общия бит.
Дали не сте свикнали на лесното, та се плашиш от някаква криза?Всяка промяна е трудна ,стъпката е направена, назад няма.Ще намерите начин, любовта ти е излетяла в момента на обида
Детето ви не е малко да иска непрекъснато внимание, скоро ще ви отсвири,половината до зрелост е мината.
Ще намериш начин.Не го овиквай веднага ,дай му време, домакинството явно не му е сила.Да работи и да плаща ипотеката, пък полека ще се напаснете.
Е, целувките стават редки, то от годините.
Като не стане, обратно и новото жилище под наем.
Детето ви не е малко да иска непрекъснато внимание, скоро ще ви отсвири,половината до зрелост е мината.
Ще намериш начин.Не го овиквай веднага ,дай му време, домакинството явно не му е сила.Да работи и да плаща ипотеката, пък полека ще се напаснете.
Е, целувките стават редки, то от годините.
Като не стане, обратно и новото жилище под наем.
Разбираемо е, че се плаши. Мъжът може лесно да се фръцне и да се прибере при мама, а за нея остава главоболието с новото жилище и евентуално ипотеката, няма смисъл от розови очила как мъжът ще плаща съвестно ипотека на дом, в който не живее, в името на дете, което предполагам е отглеждано главно от майка си и баба си, както често се случва в домакинства с няколко жени.
Може би сте позакъснели с отделянето, може би и отношенията ви са в криза или са се изчерпали - нищо ново. Дори и да се стигне до раздяла, ще започне нов етап от живота. Може би е по-добре вместо да продължиш да трупаш недоволство и в следващите 15 години в една къща с родителите на мъжа ти. Човек един живот живее, никой няма да ти плати негативните емоции.
И аз не съм оптимист. Общо взето надяваш се да му хареса самостоятелния живот, ако да кажем са ви се месели много или са го карали да върши много работа родителите му, може и да му дойде по-свободно и леко. Не знам как сте живяли досега, смисъл какви задължения е имал, доколко е помагал в домакинството и прочие. Но... практиката (доста подобни казуси от форума например, наскоро имаше такъв) показва, че по-скоро нежелаещият местене тръгва на инат, остава партньора си да се гърби с всичко. Всичко му е криво, неугледно и грешно. Все пак, толкова години си търпяла, тръгнали сте да го правите, дай още едно известно време шанс да видиш как се развиват нещата. Но гледай да не минат още 15 години в напразни надежди и недоволство.
Точно това се получава, когато единият не е съгласен за местене в ново жилище, било то под наем или собствено. И аз не съм оптимист за отношенията ви, дано все пак му дойде акъла на твоя мъж и осъзнае, че отдавна му е минало времето да се отдели от полата на мама. От личен опит мога да кажа, че горчилката си стои заседнала дълбоко в душата и на двамата и той, ако не получава подкрепа от родителите си за тази стъпка, още повече се влошава положението. Моите родители ме подкрепят и продължават да твърдят, че трябва да сме отделно, което мен ме насърчава да си живея живота и да не се впрягам, че на някои други хора това не им изнася. Но, аз съм го приела, че няма да го бъде. Не е нужно да се гърбиш и заради него, само защото се е фръцнал, че не иска да поеме отговорностите на мъж, баща и съпруг. Радвай се на новия дом, нареди го както ти харесва. Мисля, че всеки трябва да опита удоволствието да си има своя къщурка, да си ходи гол, ако иска там и въобще да се чувства свободен в жилището си. Когато живееш с други хора, това е подтискащо да не можеш да прибягаш и до банята по долни гащи, дето се казва.
Много лесно е да ѝ кажете, разделете се и по живо по здраво. И да се разделят, какво? Със следващия мъж ще е много по-различно първите месеци, докато не ги удари битовизма. После пак ще е същото, а може и по-зле. Когато си отделил толкова години да създадеш нещо, да допуснеш някого до себе си и да споделиш живота си с него (а и е баща на детето ти!) най-нормалното нещо е да се бориш за семейството си. И като дете на разведени родители никога не бих посъветвала това като възможно решение. Щом са живели заедно 15год. и са се изтърпели образно казано.. и няма реални причини да бяга от мъжа си (не е агресивен, не е пияница и не я тормози) трябва да се хване за него и да си даде време нещата да се наредят. Щом са имали хубави моменти като семейство, пак ще ги имат.
Много лесно е да ѝ кажете, разделете се и по живо по здраво. И да се разделят, какво? Със следващия мъж ще е много по-различно първите месеци, докато не ги удари битовизма. После пак ще е същото, а може и по-зле. Когато си отделил толкова години да създадеш нещо, да допуснеш някого до себе си и да споделиш живота си с него (а и е баща на детето ти!) най-нормалното нещо е да се бориш за семейството си. И като дете на разведени родители никога не бих посъветвала това като възможно решение. Щом са живели заедно 15год. и са се изтърпели образно казано.. и няма реални причини да бяга от мъжа си (не е агресивен, не е пияница и не я тормози) трябва да се хване за него и да си даде време нещата да се наредят. Щом са имали хубави моменти като семейство, пак ще ги имат.
Да, обаче ако този мъж те подминава като пътен знак, не те прегръща, не те целува и ти си нещастна в тези отношения, какво правим? Няма ли правото всеки човек да се чувства обичан? За мен това не е нормално - да стоиш нещастен във връзка.
...Няма ли правото всеки човек да се чувства обичан? За мен това не е нормално - да стоиш нещастен във връзка.
Има и трябва, но точно сега, с кредит зад гърба и в състояние на афект заради големите промени, не е момент да се вземат такива кардинални решения.
При проблеми с мъжа наблегни на секса, ще се разведри.
Има ли жени които го правят?
Много лесно е да ѝ кажете, разделете се и по живо по здраво. И да се разделят, какво? Със следващия мъж ще е много по-различно първите месеци, докато не ги удари битовизма.
Хора благодаря ви за мненията, супер полезни сте ми, поне погледнах себе си и живота ми досега отстрани.Признавам, че понякога на човек му е трудно да приеме очевидното, макар да знае истината,а вие я казахте. Относно мъжа, не знам... наистина времето ще покаже, но не мисля да пренебрегвам себе си повече. Цял живот съм искала дом, сега ще го имам. Честно казано, дори да не бяхме теглили кредит, бях решила да се изнеса под наем, със или без него, защото повече не можех да живея така, лимита ми на търпимост отдавна беше преминал. Реших да е собствено жилище, защото наемите са същите пари като вноската по кредита, поне да си е мое(някой ден). Всичко направих сама, проучване, търсене, кредитни консултанти, документи, брокери и т. н. Много ми коства, но съм удовлетворена. Колкото до отношенията ни с мъжа ми... колкото и да ме боли, нищо не мога да променя в момента. Мисля си, че чакайки времето да покаже накъде вървим ще се отчуждим съвсем, дано да греша... но ще се опитам да се настроя положително, нали сме живи и здрави 🙂
Супер за авторката, че е задействала нещата. И аз съм бил в подобна ситуация с бившата, но без роднини. Според мен коренът на проблемът е в началните години. Сега много бих искал авторката да си отговори на въпросът дали обича мъжът си. Но честно. И ако го обича да прояви деликатност и търпение. Дори, ако трябва и женско лукавство. Ако обаче решиш да му покажеш, че си по по-най, че той не ти е нужен, че е страхливец дори и да е така или пък нещо подобно ще го загубиш дори и да сте заедно. Важно е вече ясно, но деликатно да му кажеш или насочиш към това, което желаеш без скандали, висок тон или връщане към моменти години назад. Търпение и действие.
Да, да, че как иначе!?!??!? Жената трябва да е търпелива, хитра, да го обича, случайно да не го обиди .....а той да си предявява претенциите. Айде, моля ти се! На тез мъжленца им е време да пораснат и да си поемат отговорностите!!! Ама до полата на мама е най-лесно!
Ох, ама как все към мъжете трябва да се проявява деликатност, търпение и разбиране? Това, силен пол, за нищо го нямате.
На мен ми е по-интересно какво ще стане, когато мъжът тръгне да се връща у мамини, пък новият дом е СИО, за което не си е мръднал задника.
На мен ми е по-интересно какво ще стане, когато мъжът тръгне да се връща у мамини, пък новият дом е СИО, за което не си е мръднал задника.
Оказа се, че опитвайки се да сбъдна мечтата си за собствен дом, съм изправена пред реалността да загубя любовта си. Опитах да поговорим, да ми обясни поведението си, споделих, че съм мислила въру проблемите и съм осъзнала моите грешки, работя върху себе си и още го обичам.... предложих му вариант и с раздяла в случай, че вече няма чувства към мен... отговорът му беше, времето ще покажело как ще вървим заедно напред. Сега ни предстои ремонт и преместване, а аз не мога да се зарадвам....извинявам се за дългия пост, просто исках да споделя....
Мисля, че някак сте се раминали във времето. И не знам защо, но никак не ми звучи оптимистично. Няма заедно напред по прочетеното..
А болднатото съвсем. Може би, защото съм го чувала. И времето показа пътя ни по отделно..
Дано не съм права!
Авторке, според мен е прав мъжът ти, че времето ще покаже.
Сега, като си самостоятелна домакиня (най-сетне!), ще можеш да се развихриш, да си по-спокойна и по-доволна и според мен това задоволство ще оправи тягосната атмосфера.
След като той не е подхванал темата за раздяла, значи и на него му се иска да пробвате в новата обстановка.
Зареди се с оптимизъм, давай го по-ведро. Веднъж се живее! Най-сетне си на свобода! А той - надявам се да оцени, че така е много по-добре.
Сега, като си самостоятелна домакиня (най-сетне!), ще можеш да се развихриш, да си по-спокойна и по-доволна и според мен това задоволство ще оправи тягосната атмосфера.
След като той не е подхванал темата за раздяла, значи и на него му се иска да пробвате в новата обстановка.
Зареди се с оптимизъм, давай го по-ведро. Веднъж се живее! Най-сетне си на свобода! А той - надявам се да оцени, че така е много по-добре.
При проблеми с мъжа наблегни на секса, ще се разведри.
Има ли жени които го правят?
Колкото и банално да звучи, сексът решава доста проблеми. 
.... предложих му вариант и с раздяла в случай, че вече няма чувства към мен... отговорът му беше, времето ще покажело как ще вървим заедно напред.....
Това, което е казал, е притеснително. Колебание, несигурност за бъдещето ви заедно. Оставя сякаш нещо неизказано да витае във въздуха. И то ще те държи в напрежение, което не е никак добре за теб. Когато се сдобиват с нов дом, обикновено хората са позитивно настроени, говорят си за бъдещите забавни преживявания в това жилище, не разсъждават за неща от сорта "ами ние утре няма да сме заедно в този дом". Не изключвам намеса и от неговото семейство. Когато преди години се местихме в ново жилище, бившата свекърва такива ги бълваше, та чак се разболя....от яд.
Лошото е, че мъжът слуша мама, която вероятно го навива да си останат заедно. Сигурно се приказват неща от рода на - "за какво да плащате сега толкова пари, ама тя няма да може да ти готви/чисти/пере като мен, детето ти няма да е обгрижено добре, както ние помагаме, защо сега ѝ угаждаш на капризите, тя е много претенциозна и неблагодарна....ние с баща ти толкова правим за вас, пък тя иска да се местите...."
Аз също съм човек, който трудно би живял с други хора.
Обаче на ММ брат му живееха с жена му в тях, т.е. със свекър и свекърва. Пък на жена му хич не ѝ беше зле.... Прибере се, сготвено, масата сложена, прането изпрано, изгладено....тя седна, наяде се, пък си отиде в стаята да гледа телевизия....
Аз също съм човек, който трудно би живял с други хора.
Обаче на ММ брат му живееха с жена му в тях, т.е. със свекър и свекърва. Пък на жена му хич не ѝ беше зле.... Прибере се, сготвено, масата сложена, прането изпрано, изгладено....тя седна, наяде се, пък си отиде в стаята да гледа телевизия....
Това е представата ми за пълен ужас...
И аз не съм оптимист за разрешаването на казуса. Мъж,който е живял през целия си семеен живот и то 15 год. при мама,ще му дойде нанагорно тепърва да стане самостоятелен.При това не личи да кипи от ентусиазъм.
Авторката има голяма вина ,че се е съгласила да живее толкова години в чужда къща.Сега вече чувствата са поохладнели,детето е поизгледано...дани им се получи!
Авторката има голяма вина ,че се е съгласила да живее толкова години в чужда къща.Сега вече чувствата са поохладнели,детето е поизгледано...дани им се получи!
Обаче на ММ брат му живееха с жена му в тях, т.е. със свекър и свекърва. Пък на жена му хич не ѝ беше зле.... Прибере се, сготвено, масата сложена, прането изпрано, изгладено....тя седна, наяде се, пък си отиде в стаята да гледа телевизия....
Познавам такова семейство
Явно се спогаждат и няма особени дрязги, ама там снахата е хитряга, така е яхнала свекито да и слугува, че съм сигурна, че бабата тайно се надява някой ден младите да се изнесат, хехе
Познавам няколко такива семейства. В повечето е така - снахата чака на свекито да "помага" с детето, да чисти, да готви и т.н. И не е от нямане на пари за самостоятелно жилище. Амаааа, всеки си знае....
Аз пък съм на другия полюс - хич не обичам да ми се меси някой или да ми дава акъл за това и онова.
Аз пък съм на другия полюс - хич не обичам да ми се меси някой или да ми дава акъл за това и онова.
Сигурно се приказват неща от рода на - "за какво да плащате сега толкова пари, ама тя няма да може да ти готви/чисти/пере като мен, детето ти няма да е обгрижено добре, както ние помагаме, защо сега ѝ угаждаш на капризите, тя е много претенциозна и неблагодарна....ние с баща ти толкова правим за вас, пък тя иска да се местите...."
Авторката така и така е свалила вече розовите очила - съветвам много хубаво да си изпипа нещата имотно. На мъжа ù маминото жилище няма да избяга, но да не се опитват да прилапват нейното.
При проблеми с мъжа наблегни на секса, ще се разведри.
Много добър съвет, гарантирано работещ!
Защо така, разбират се, ако се разделят, този дом е за детето.Плащат и двамата и това е . Няма да го продават, разменят.
Това е уговорка, иначе един плаща и прави каквото реши. Другият е съгласен само ако остане за детето един ден. Като се разбират няма нужда от делене.
Все пак не всеки е съгласен да плаща на бивш, евентуално да са пред опция"ще видим как ще стане" и после труда му да бъде продаден , използван .Май има някакви договори или начин .
Това е уговорка, иначе един плаща и прави каквото реши. Другият е съгласен само ако остане за детето един ден. Като се разбират няма нужда от делене.
Все пак не всеки е съгласен да плаща на бивш, евентуално да са пред опция"ще видим как ще стане" и после труда му да бъде продаден , използван .Май има някакви договори или начин .
Този е на това дете.
Като не са сигурни в себе си.
При раздяла няма как да е на двамата, знаете ,изплащане, какво ви бърка вас, че едно дете ще има сигурно жилище, като родителите не са му сигурни.
Това е моето виждане, и да се разделят, плащат си заедно и остава за детето.
Не може да се правят деца, пък после заден и ново дете.
Като онзи поп ,дето го удавил при кръщене и рекъл дайте друго.
Значи една жена ще се притеснява как да оцеляват ,мъжът се връща при мама и нова булка ,бебе и нататък ,може да нацели послушна.
Кой да му гледа детето
По принцип говоря, а тук имам повод, че не са сигурни какво искат.
Като не са сигурни в себе си.
При раздяла няма как да е на двамата, знаете ,изплащане, какво ви бърка вас, че едно дете ще има сигурно жилище, като родителите не са му сигурни.
Това е моето виждане, и да се разделят, плащат си заедно и остава за детето.
Не може да се правят деца, пък после заден и ново дете.
Като онзи поп ,дето го удавил при кръщене и рекъл дайте друго.
Значи една жена ще се притеснява как да оцеляват ,мъжът се връща при мама и нова булка ,бебе и нататък ,може да нацели послушна.
Кой да му гледа детето
По принцип говоря, а тук имам повод, че не са сигурни какво искат.
Колкото деца искате заедно.
Днес всеки мисли за себе си и кефа си.
Тези деца, оставени от родител никой не мисли, а е пълно с теми за стрес, последици, наранена психика.
Последствията да си носи всеки.
Щом създава дете, го отглежда, което включва и дом да му даде ,като не му дава обичи внимание. Все едно ще е всяка минута с него.Или ще се сеща за него на всяка вноска.
Новото дете - при мама му, той и без това от там не мърда ,ще го наследи.
Старото оставя, взема си вноските за дома и плаща мижавите 200 лв максимум.
Ако от мен зависи - дом за всяко.
Като не може - да си прави сметката.
Днес всеки мисли за себе си и кефа си.
Тези деца, оставени от родител никой не мисли, а е пълно с теми за стрес, последици, наранена психика.
Последствията да си носи всеки.
Щом създава дете, го отглежда, което включва и дом да му даде ,като не му дава обичи внимание. Все едно ще е всяка минута с него.Или ще се сеща за него на всяка вноска.
Новото дете - при мама му, той и без това от там не мърда ,ще го наследи.
Старото оставя, взема си вноските за дома и плаща мижавите 200 лв максимум.
Ако от мен зависи - дом за всяко.
Като не може - да си прави сметката.
Ако тя дава всичките пари, може да не го включи, обаче ако той изплаща и влага в това, няма да е ок да е изцяло на нейно име, ако нямат брак. И аз да съм, и аз няма да съм съгласна. Утре пък тя може да си намери любовник и да го натири от жилището.....не е хич ок.
Затова - на името на двамата, плащат, влагат, правят ремонти и т.н. Ако решат да се разделят, продават апартамента и делят парите.
Затова - на името на двамата, плащат, влагат, правят ремонти и т.н. Ако решат да се разделят, продават апартамента и делят парите.
И защо да го продават?? Значи тя 15 години живяла със свекърите и не ù е било добре, той е знаел, тя намира апартамент в крайна сметка, той пак мрънка, обаче при раздяла трябва да продаде апартамента, понеже той да не се прецака нещо?? Пък тя и детето да се оправят, да не се е развеждала.
Ако не е на името на двамата, как точно ще го приобщи тоя мъж към тоя апартамент, който той и без това не е желал? И откъде накъде ще му иска да плаща вноски за него? Тц. Всичко трябва да е общо за този човек да си чувства инвестиран и да може да го привиди като негово, а в даден момент и желано.
И защо да го продават?? Значи тя 15 години живяла със свекърите и не ù е било добре, той е знаел, тя намира апартамент в крайна сметка, той пак мрънка, обаче при раздяла трябва да продаде апартамента, понеже той да не се прецака нещо?? Пък тя и детето да се оправят, да не се е развеждала.
Ти съгласна ли ще си да изплащаш нещо на името на мъжа ти (ако нямате брак, иначе е ясно, че е съпружеска общност и е на двамата така или иначе) без никакви гаранции, че няма един светъл ден да ти покаже вратата?
Не разбрах дали авторката има брак с мъжа си. Не ми се рови назад.....
Колкото деца искате заедно.
Днес всеки мисли за себе си и кефа си.
Тези деца, оставени от родител никой не мисли, а е пълно с теми за стрес, последици, наранена психика.
Последствията да си носи всеки.
Щом създава дете, го отглежда, което включва и дом да му даде ,като не му дава обич и внимание. Все едно ще е всяка минута с него.Или ще се сеща за него на всяка вноска.
Новото дете - при мама му, той и без това от там не мърда ,ще го наследи.
Старото оставя, взема си вноските за дома и плаща мижавите 200 лв максимум.
Ако от мен зависи - дом за всяко.
Като не може - да си прави сметката.
Днес всеки мисли за себе си и кефа си.
Тези деца, оставени от родител никой не мисли, а е пълно с теми за стрес, последици, наранена психика.
Последствията да си носи всеки.
Щом създава дете, го отглежда, което включва и дом да му даде ,като не му дава обич и внимание. Все едно ще е всяка минута с него.Или ще се сеща за него на всяка вноска.
Новото дете - при мама му, той и без това от там не мърда ,ще го наследи.
Старото оставя, взема си вноските за дома и плаща мижавите 200 лв максимум.
Ако от мен зависи - дом за всяко.
Като не може - да си прави сметката.
Да попитам: твоя дом родителите ти го подариха?
апартамент, който той и без това не е желал
Ти съгласна ли ще си да изплащаш нещо на името на мъжа ти (ако нямате брак, иначе е ясно, че е съпружеска общност и е на двамата така или иначе) без никакви гаранции, че няма един светъл ден да ти покаже вратата?
От друга страна, ако съм имала принос в жилището на родителите му, от лоето със сигурност нямам и един см², бих очаквала включване. Ако не - прав му път да си ходи у мама.
Щом отговорът ти е "Не, разбира се", защо смяташ, че друг трябва да го направи при това без голямо желание за местене. Авторката сигурно е допринасяла за жилището на свекърите, но и е живяла там 15 години все пак.
А това с "прав му път", много лесно се раздава във форума. Щом мъжът не е послушко, не дава пари и не угажда на жената и детето, значи да си ходи!
На мнение съм, както писах и по-назад, че мъжът е мамин готованчо и затова не му се мести, обаче да го заставя да дава пари и да влага в имот без да има 50% негова собственост, ми се струва прекалено.
А това с "прав му път", много лесно се раздава във форума. Щом мъжът не е послушко, не дава пари и не угажда на жената и детето, значи да си ходи!
На мнение съм, както писах и по-назад, че мъжът е мамин готованчо и затова не му се мести, обаче да го заставя да дава пари и да влага в имот без да има 50% негова собственост, ми се струва прекалено.
Какъв послушко? Мъж, който не се изнася и дава като довод екскурзии и дрехи, не става. Това, че някаква изгубена душа се е излъгала да му роди в детската стая, не му повишава качеството.
Разходите на едно семейство с дете и ипотека далеч не се изчерпват с ипотеката. Не твърдя, че мъжът е длъжен да плаща част от ипотеката или ремонта, но ако ще живее в това жилище, има доста други разходи за себе си и за детето си, които да поеме. Не съм оптимист, че ще го направи.
Разходите на едно семейство с дете и ипотека далеч не се изчерпват с ипотеката. Не твърдя, че мъжът е длъжен да плаща част от ипотеката или ремонта, но ако ще живее в това жилище, има доста други разходи за себе си и за детето си, които да поеме. Не съм оптимист, че ще го направи.
Ако иска да пробва да продължи с този човек, трябва да го включи в апартамента. Ако върви към раздяла, да си тегли всичко да е нейно. Но и да сметне може ли 20 години да плаща сама вноските, после да не й се наложи да реве пред свекиния дом с все куфарите. Абсолютно съм за самостоятелност, но като вече е нагазила в калта, трябва да се измъква умно, за да не затъне двойно.
Никак не е добре едни родители да си пишат апартамента на детето. Ми това дете, като стане на 18, може да го продаде, тогава мама къде отива? Тате при мама му го пратихме, това е ясно.
Ако има брак, няма значение кое на кого е писано. Ако няма - на двамата.
И хич няма нужда да ги развеждаме тези хора. Имат голям шанс да си се оправят. Я който е видял безоблачен брак без никакви трудни моменти, да вдигне ръка! Няма такова животно безоблачен брак.
Ще си заживеят заедно без публика, на жената вече няма да й се бърка свека за всяко нещо, и сексът ще е по-секс, когато няма кой да слухти.
Ако има брак, няма значение кое на кого е писано. Ако няма - на двамата.
И хич няма нужда да ги развеждаме тези хора. Имат голям шанс да си се оправят. Я който е видял безоблачен брак без никакви трудни моменти, да вдигне ръка! Няма такова животно безоблачен брак.
Ще си заживеят заедно без публика, на жената вече няма да й се бърка свека за всяко нещо, и сексът ще е по-секс, когато няма кой да слухти.
Яко подскочихте.
Хайде, не за всяко дете дом.За всички от един брак (връзка), нали има договори, предбрачни ,брачни , каквито са там, домът остава за децата.
Родителите - зависи, или имат наследено или нови партньори.
Нови семейства и радости.
Или не съзнавате, че тези деца остават в периферията.
Раздяла, не раздяла ,се доизплаща ,изплаща, в името на децата от двамата.Кой където иска да ходи нататък ,децата да не са на улицата.
Разбира се ,не е било и няма да бъде така.
Хайде, не за всяко дете дом.За всички от един брак (връзка), нали има договори, предбрачни ,брачни , каквито са там, домът остава за децата.
Родителите - зависи, или имат наследено или нови партньори.
Нови семейства и радости.
Или не съзнавате, че тези деца остават в периферията.
Раздяла, не раздяла ,се доизплаща ,изплаща, в името на децата от двамата.Кой където иска да ходи нататък ,децата да не са на улицата.
Разбира се ,не е било и няма да бъде така.
X
Реклама